Има, има наука за възникването на думите, има наука за произхода на думите - етимология. Като филолог-славист се изкушавам да кажа много неща, но наведнъж не става, а и не искам да съм досадна.. Ще се опитам да река нещо вкратце и във връзка с темата.
В основата на всяка дума стои нейният смисъл, значението, който при индоевропейските езици се носи от най-устойчивата й част - коренът. Звуковата комбинация за определена дума в един праезик се счита за произволна. Дали е произволна или съобразена с вибрациите на всеки звук - това е отделен въпрос
Най-вероятно такава връзка има. С времето, поради нормалните развойни езикови процеси на отделили се групи хора, първоначалната дума се деформира, придобивйки по-различен вид /звучене/. Тук няма никаква мистика.
Според известни теории в началото е била Музиката, тя е хармонизирала Вселената и е подредила звуците. Едва след това е възникнало словото, като отражение-подражание на тая божествена песен.
Ще цитирам един мислител: "Колкото и различно да говорят езиците, същата сърдечна люлка брои минутите в живота на хората и същата Земя отмерва ритъма на тяхното пребиваване".
Хайде, пак ще си говорим, мога да ви кажа защо столът е "стол", а масата "маса" или пък облакът "облак"
