Изгубените ценности на съветската цивилизация
Алексей КУЗНЕЦОВ
„Газета 2000”, Украйна
Мащабите на разпространението и дълбочината на проникване на англосаксонските ценности в културата, бита, политическата и стопанската организация на съвременната цивилизация са безпрецедентни. Глобализацията не само възпроизвежда англосаксонския модел на капитализъм в планетарни мащаби, но и налага на световната общност поведенчески стереотип, който всъщност е призван да изглади, да нивелира съществуващите уникални разлики в обичаите, традициите, мотивацията за дейностите при отделните нации и народи.
В рамките на съзнателното (безсъзнателно) подчинение на императивите на тоталната икономическа ефективност представителите на различни раси и етноси все по-охотно са готови да удовлетворяват някакъв си универсален (унифициран) набор от потребности. Този набор от потребности изтласква тотално ценностните ориентири, проверени през поколенията, и неотменно присъщи за дадена раса или етнос. Сякаш под въздействието на колективна хипноза, следвайки определен алгоритъм, човечеството „доброволно” се съгласява да се откаже от реализирането на задачата за творческо развитие на личността, превръща се в безропотен придатък на пазарния механизъм за саморегулиране.
Тук трябва да подчертаем, че абсурдността на съвременното развитие на англосаксонския модел на капитализъм е обусловена от фетишизирането на нормите на протестантската етика. Тя не само изцяло разруши основите на трудовата теория за стойността, но и до корен изкриви нравствените й императиви. В неистовото гонене на по-висок стандарт на живот и повишаване на материалното благосъстояние човечеството не забеляза колко бавно, но уверено се потопи в морала на средновековието, допусна животинските инстинкти за самосъхранение да надделеят над законите на хуманното съжителство. Днес „да живееш красиво”, не само че не е забранено, но се поощрява по всевъзможни начини. Фанатичното преклонение на съвременния социум пред златния телец легализира проституцията, порнографията, наркотиците, абортите и еднополовите бракове.
Човечеството е на прага на самовъзпроизводство чрез клониране, защото потребителското общество не познава граници. „Златната треска” превърна почти всички в работохолици, върна хората в „джунглата”, където човекът, дори и неосъзнато, вече не се наслаждава на живота, а трескаво гори в борба за оцеляване. В името на по-високия битов комфорт световната „цивилизована” общност охотно затваря очи пред случаите на чудовищно нарушаване на международното право, пред актове на насилие и геноцид, извършвани по различни краища на планетата с пасивното съучастие на международните организации. Характерното е, че възприемането на принципите на англосаксонския политически модел доведе до увеличаване броя на демократичните държави в периода 1941 – 1974 г. През 2007 г. това са вече 123 държави. Изглежда, че подобна трансформация на политическото устройство би трябвало да доведе до по-висока ефективност на защитата на човешките права. Но тенденциите в международен план противоречат на такава логика.
По данни на проф. Е. Капщайн, от Висшето училище по бизнес във Франция (INSEAD), международната търговия с роби, при която хората се извеждат насилствено извън родните им страни, е много по-развита, отколкото в който и да било друг период от историята. Според оценките на правителството на САЩ обекти на международната търговия с роби стават между 600 и 800 хиляди души на година. В структурата на международната търговия с роби жените заемат около 80%, от които 43% се използват за удовлетворяване на сексуални потребности, а около 50% от робите са деца до 18 години.
Съветският съюз – прекъснатият полет
Трябва да се признае, че до началото на необратимите процеси на държавна ерозия СССР, като самодостатъчно икономически закрито политическо пространство, възпроизвеждаше и култивираше най-вече онези ценности, които качествено се различаваха от ценностите, пропагандирани на Запад. В СССР започна сериозен опит за създаване на мироглед и начин на живот, различни от западния. Те се представяха като нещо висше, нещо съвършено, което не подлежи на критика или усъмняване в идеалите. Самоувереността в идеологическото превъзходство бе присъща в еднаква степен и на капиталистическия лагер, което обуслови неспособността и на двете системи за формиране на адекватен подход за цялостно възприемане на света след падането на „желязната завеса” и победата на капитализма в целия свят. Според точното наблюдение на френския икономист М. Албер с краха на комунизма в световния политически живот настъпи „велика пустиня” в левия център на тази сфера, която можеше да наречем диалектика на идеите. В академичните кръгове на постсъветското пространство често се чуват обвинителни нотки по адрес на марксистката социална доктрина, често се чуват дитирамби за парите като въплъщение на новия морал и духовност, като символ на икономическата революция, водеща до формиране на „финансова цивилизация” в глобални мащаби. Едновременно със засилващата се критика към марксизма академичната мисъл неизменно обръща поглед към религията като незиблем проводник на научните открития, като източник на човешката хармония и процъфтяване. Същевременно често се изпуска фактът, че за разлика от утопичните проекти на Томас Мор и Робърт Оуен съветският „експеримент” се оказа неосъзната демонстрация на същия идеал на християнското общество, на същата тази извънматрична реалност на духовното благополучие и щастието, истинска форма за въплъщението им, която никога и никъде преди не е била извисявана на такова ниво на развитие както на територията на СССР.
Характерното е, че идеолозите на цивилизаторския модел на Запада не само че не отричаха идеите за построяване на комунизъм, но смятаха развитието на този процес за напълно закономерно. Дж. Мил – „Размишления за представителното управление” (1861 г.): „Когато хората престанат да предпочитат себе си пред другите, тогава комунизмът ще е не само реален, но и единствено приемливата форма на социално устройство. Комунизмът може да се въведе още днес за елитите на човечеството”. Ф. Фукуяма: „Краят на историята и последният човек” (1992 г.): „Почти всеки професионалист в изучаването на политиката вярваше във вечността на комунизма, неговото падане в края на 80-те години бе абсолютно неочаквано”. М. Албер, „Капитализмът срещу капитализма” (1991 г.): „Историческият крах не само погуби комунизма в неговия сталински вариант, несправедливо загина всичко онова, което бе близко или далечно свързано с идеала на социалната справедливост”.
Сред многото фактори за дезинтеграцията на СССР остана недогледана една от основните причини - това е невъзможността и неспособността на съветските хора, и на първо място на интелигенцията, в ситуация на ограничен достъп до обекти за сравнение и при недостатъчна зрелост, да оцени по достойнство и комплексно целия набор от изгубени нравствени ценности, култивирани при съветската система. Към тези ценности трябва да отнесем на първо място гарантираното стопроцентово трудово участие на гражданите, безплатно здравеопазване, безплатно образование, осигуряване на безплатно жилище със символични наеми за комунални услуги, финансова стабилност, високо ниво на социално осигуряване (безплатни детски градини, безплатни училищни лагери, безплатна почивка и санаториуми), изграждане на идеология, базирана на възвисяването и възвеличаването на труда като висша ценност, като основно средство за благополучие и като основен показател за обществената значимост на човека.
Високото качество на безплатното съветско образование получи широко международно признание. Доказват го не само лауреатите на Нобелова награда от СССР, но и фактът, че по грамотност на възрастното население бившите съветски републики и досега заемат водещи места в Индекса за развитие на човешкия фактор към ООН.
Комерсиализацията на образованието в постсъветското пространство, както и преходът към Болонската система не само че не спря масовия поток на специалисти към чужбина, но и съществено понижи изискванията за преподаването на базови дисциплини. Либералният подход при съставянето на учебни планове, включването на модни специалности, ориентирането на материала към „злобата на деня”, без да се отчита реалната потребност на народното стопанство – всичко това доведе до фрагментарност на преподаваните знания, до загуба на системност в образователния процес. И няма нищо чудно, тъй като Болонската система разчита на тясно специализирани курсове по избор на учащите се за сметка на намаляване на фундаменталното, базово образование. Симптоматично е, че най-популярни в постсъветските вузове са икономическите дисциплини. Например в Украйна всеки пети випускник с висше образование е икономист. Но дали е възможно при такъв ажиотаж да се говори за съответствие на преподаваните знания и днешните икономически нужди? Теорията на икономиката от преходен тип, разработена от западните либерални школи, практически не взима под внимание историческата специфика в развитието на страните от бившия социалистически лагер, обосновава без алтернатива предимствата на икономическите системи на Запада и е насочена към едно – да разруши до основи всички постижения на системата на плановото стопанство.
Мотивите за прилагането на класическите теории на международната търговия (от Адам Смит до П. Самюелсън) в постсъветското пространство са насочени към това да се запази отношението „център-периферия”, т.е. модела, който през последните две столетия подсигуряваше централното положение в световната икономика първо на Британия, а после и на САЩ.
СССР бе изграден на принципа на колективното благосъстояние, където финансирането на достъпа до базовите ценности се осъществяваше предимно за сметка на държавата, т.е. обратното на англосаксонската стопанска система, в която възможността да се използват базовите ценности зависи от индивидуалното финансово положение.
Руският философ и политолог Сергей Кара-Мурза справедливо посочва, че: „Онзи, който е възпитаван с Пушкин, Толстой, Достоевски, не може да приеме като цяло рационализма на философа на гражданското общество Джон Лок, според който разединеието на хората е оправдано, понеже „никой не може да забогатее, без да нанесе загуба другиму”.
В англосаксонските държави правителствата ревностно настояват за прозрачност и отчетност пред обществото, именно за да снемат от себе си всякаква отговорност. Да се държи обществото в курса на всички събития – това е същностното условие за поддържане на „формата” при капитализма. Заради това „демократичното” общество чрез средствата за масова информация ежедневно бива заливано от новини за катастрофи, болести, убийства, насилие, войни – така човек не се отпуска и е „готов” всеки миг да посрещне бедата лице в лице. „Да си готов”, означава активно да поддържаш инфраструктурата на капитализма – банки, застрахователни компании, инвестиционни, пенсионни и прочие фондове в процеса на производство, размяна, разпределение и потребление на пари.
В обобщение на казаното дотук, трябва да се подчертае, че след края на „студената война” популяризацията и разпространението на англосаксонския модел на капитализъм, несдържан от нищо, доведе до безконтролно ускоряване на производствените фактори (идеи, хора, услуги, стоки и капитали) и като следствие – до неравномерно асиметрично натрупване на духовни, интелектуални, финансови и материални активи в глобални мащаби.
Сегашната световна икономическа криза е реакция вследствие на нарушения планетарен баланс. Кризата освети най-слабото звено в несъвършената ценностна система на съвременния свят. Логично е да се предположи, че тази криза е само предвестник на последващите валутно-финансови, геополитически, социални и ментални трансформации, които в крайна сметка ще трябва да повлекат след себе си и радикални промени в парадигмата на съвременната цивилизация.
Алексей КУЗНЕЦОВ
„Газета 2000”, Украйна
( уместно е, когато се цитира дадена статия, дори в превод, да се даде линк към оригинала) Black Adder
