Автор Тема: Цивилизационният код на Русия  (Прочетена 10933 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Цивилизационният код на Русия
« -: Юни 03, 2009, 19:44:44 pm »
Цивилизационният код на Русия
Сергей ХЕЛЕМЕНДИК

    Асиметрията
    Кой знае защо никой не обръща внимание на засилващата се асиметрия в отношенията между Русия и Европа в областта на взаимното опознаване и разбиране. Русия познава и изучава Европа от столетия. Познава я по своему, но както изглежда, тези познания са били и са достатъчни. По принцип Европа не познава Русия и не я изучава – изключение прави епохата на световните войни, когато Европа изучава Русия като заплаха и враг. Това изключение не се отнася до студената война. В последните десетилетия американците изучаваха и изучават Русия, правят го планомерно и ефективно и хич не бързат да споделят с Европа заветните си познания. В резултат се получава асиметрия.
    Ако днес сравним познанията за Европа на висшите слоеве от руското общество със знанията на европейския „елит” за Русия, все едно сравняваме жп вагон с кибритена кутийка. Руските „елити” и дори милионите обикновени хора, които се причисляват към средната класа, бодро и с ентусиазъм шетаха нагоре-надолу из Европа, без особени усилия усвояваха лежерния, комфортен европейски начин на живот. И не само го усвояваха и бяха пропити от него, но се просълзяват, когато си спомнят прелестите на лавандулата в полята на Прованс, неповторимата атмосфера на Виена, елегичните гледки от Женева, която на езика на съветските разузнавачи получи псевдонима „Червеноезерово” (Красноозерск). Хитър псевдоним, езерата в Женева не са червени, значи и врагът няма да се сети и ще търси Червеноезерово някъде в околностите на Красноярск или Краснодар. От страна на Европа всичко е по-различно. Европейските „елити” са дълбоко равнодушни към очарователните пейзажи на руското Нечерноземие, не ги вълнува „Золотое кольцо” *, нито дори величественият Петербург. Европа е интересна най-вече на Европа, и не цялата, а по-конкретно някоя родна мъничка Белгия, където в големия Брюксел се „готви” европейската политика. От европейска гледна точка това е правилно, въпреки че предизвиква много въпроси у руснаците, както и неразбиране от сорта „Нима на вас в Белгия не ви е интересна съседна Холандия? - Ами Холандия също не се интересува много-много от нас!” – раздразнено отговарят белгийците и потъват в привичната рефлексия на тема френските и холандските ни корени.
    Исторически ограничената Европа понякога се опитва да разбере Русия с ум, но тези старания са самотни и често завършват с обидно фиаско. Затова умом России не понять. Дори и руският ум. Тези стратегически бележки са насочени както към Русия, така и към Европа, това са размишления и догадки за бъдещите отношения на тези два стълба сред няколкото такива, на които се крепи нашият свят.
    Вечерята в Брюксел
    Една вечер в Брюксел се чудех къде да хапна вечерта. На площада близо до сградата на Европарламента имаше не по-малко от двайсет ресторанта за всеки вкус – от корейски до филипински. Гръцки и китайски имаше по два. Повечето заведения изглеждаха доста непривлекателни, предизвикваха спомена за лавка и бяха неопровержимо доказателство за всеядността и непретенциозността на брюкселските бюрократи. Намерих ресторант с френска кухня, поръчах и изведнъж от двете си страни чух великия и могъщ руски език. Вдясно от мен няколко мъже на средна възраст в скъпи костюми делово избираха червено вино, отляво семейство на около 40 години обсъждаше менюто. Продължих да се оглеждам. Освен нас, т.е. руснаците, в ресторанта имаше основно местни хора. Посветих около час на огромния бифтек, на тукашната бира „Леф” и съзерцавах колорита на средноскъп брюкселски ресторант. Местната публика, основно говореща на френски, прекарваше вечерта пред чаша червено вино, халба бира, а някои мъже кой знае защо пушеха лула. Руснаците съсредоточено хапваха и пиеха. Мъжете в скъпи костюми избраха вино за 200 евро бутилката, донесоха им веднага няколко бутилки. В поведението на мъжете нямаше нищо търговско, дошли са явно на делова вечеря, дошли са да работят, напрегнато и съсредоточено. Нещо преговаряха. Съпружеската двойка изглеждаше безгрижна, хвалеше с умерен тон кухнята, много-много не разбираха от вино, което сервитьорите с белгийски мустаци отбелязаха, опитвайки се да ги съветват на лош английски. Излязох от заведението, умиротворен от храната и бирата, разсъждавах вяло дали във всеки приличен ресторант на евростолицата Брюксел има руски съотечественици. Бизнесмени на делова вечеря, туристи, руски писател и депутат от словашкия парламент по съвместителство. Но не са във всеки, защо ли? Може би някой някъде и в нещо не е догледал?
    Новото нахлуване на Русия в Европа
    Има една историческа традиция, която е на не по-малко от хиляда години: Европа, в лицето на най-войнствените си представители, напада Русия, нахлува в нейната територия – и търпи военно поражение. След което победителката Русия нахлува в Европа. Понякога и със скромни, куртоазни амбиции – да отиде на бистро, да напои казашките коне в Сена, да организира суров мъжки стриптийз. Понякога, както беше през Втората световна война, Русия нахлуваше, за да подчини част от Европа. А после пак се отдръпваше обратно. И пак ще се върне. Няма мъдрец на света, който ясно и просто да обясни причините за тази традиция. Има една много удобна фраза – „сблъсък на цивилизациите”, към което не един път ще прибягвам. Защо Русия за пореден път нахлува в Европа и как изглежда това днес? Новото просто е очевидно – този път Русия не е спечелила никаква война. Напротив, СССР загуби икономическата, идеологическата, информационната и психологическата война със Запада. СССР се разпадна без нито един изстрел и остави огромните „завоевания” на Втората световна война - в лицето на Източна Европа и част от Германия. Но вместо да си седи тихичко в безкрайната си шир, основно част от бившия СССР, Русия пак се връща в Европа. Връщането й прилича все повече на поредното нахлуване, извиква мистичен страх в Европа и дори носталгия по близкото минало, когато на територията на разделена Германия една срещу друга бяха изправени огромни армии, готови за война. Да, армиите бяха строени, но всичко беше повече или по-малко разбираемо и дори предсказуемо. Имаше танкове с ракети, готвеха се за война, в която, наистина, никой не вярваше, но нищо особено не се случи. А сега става – руските олигарси изведнъж купиха голямо парче от Лондон и не мислят да спират. Защо го купиха? Отговорът е прост – купиха го, защото вие, скъпи английски поклонници на нова демократична Русия, с радост го продадохте, – но подозрителните англичани нещо не ги устройва. Директно търсят прословутото руско коварство. Търсят, ама и продават. И парите на Березовски, за вас, наши скъпи аристократични търговци от Лондон, миришат вкусно, както и парите на Абрамович. И не бива да се обиждате на „полоний”, той не мирише.
    Преди да опиша новото руско нахлуване, трябва да направя важно отстъпление по темата Русия и Европа като родствени, но различни цивилизации. Свойствата на руската цивилизация са твърде важни за геополитиката. Това са:
    Универсалност
    Европейските мислители изпускат главната особеност на руската цивилизация, която много пъти съм определял като „руснаците, това са смесица на всички с всичко”. Наукообразно това свойство може да се нарече универсалност, стремеж към постигане на света в неговата цялост. Руснаците са удивителен народ, него го засяга всичко и всеки в света. Друг народ, който да мисли и действа толкова глобално в света, днес няма. Преди англичаните и дори испанците конкурираха руснаците, но това е безвъзвратно отминало. Днес за универсалност претендират американците и донякъде евреите. Въпросът дали да смятаме американците и евреите за народ или за цивилизация, ще го заобиколя деликатно. Но трябва да кажа за претенциите – тяхната универсалност е друга, истинският им интерес не е светът, а вещите, парите, нефтът. Те са по-близо до китайците, които също се интересуват от целия свят, но предимно от гледна точка на способността на този свят да купува най-вече китайско. Руснаците се интересуват от всичко сега и наведнъж.
    Експанзивност
    Руската цивилизация по природата си е изключително експанзивна и успешна в своята експанзия. Не е било така винаги, едва ли във времената на феодални междуособици през средните векове някой можеше да предугади, че потомците на руските дружинници ще завоюват една шеста част от сушата, а после бързо-бързо опитаха да внедрят своя социализъм буквално по цял свят. Стремежът към завоюване и усвояване на нови земи очевидно е основополагащо свойство на руската цивилизация, която в течение на последните триста години буквално се разпълзява по картата. Руската експанзия, която след Петър Първи прие форма на империя, се отличава радикално от морската колониална експанзия на Британската империя и наследниците й САЩ. Русия, в руската терминология, „обрастваше” с нови земи по качествено друг начин, в сравнение с това как Англия покоряваше Индия или Африка. В присъединените земи на руската държава се заселваха руснаци, които се стараеха – според възможностите си – да внесат руския начин на живот. И тези старания най-общо не бяха безполезни. Преселваха се задълго или завинаги, за разлика от колониалните чиновници на Британската империя, които минаваха три морета, за да служат, а после, след двадесет години, да се завърнат на мъгливия си остров с пълна кошница.
    Динамичност
    Светът на руснаците е свят на постоянни промени. Тези промени са норма на живот.
    Руснаците са номади в пространството и във времето, леко се вдигат. В рамките на руския свят, в течение на последните столетия, дори за най-низшите слоеве на обществото, бе достъпно да променят съдбата си за миг, което е несравнимо с Европа, парадираща със своята свобода. Та руската свобода е съвсем различна от свободата на Европа и европейците. „Да променим участта си” – така, ако се вярва на Достоевски, наричали мечтаното си бягство каторжниците, бягство, което дори в затворите не било изключение, а норма. В Русия съществувала прослойка, наричана „затворници-бегълци”. Милиони руснаци в продължение на векове напускали земите на прадедите си и отивали към периферията на руската държава, в диви, необживени райони, създавайки там казашка войска.
    Войната като постоянно състояние
    Практически невъзможно е да се преброят всички войни, които руснаците са водили или водят и сега само на Кавказ. Доскоро войната бе нормално състояние за руската цивилизация. Начинът на живот е неизбежна последица от универсалността, експанзивността и динамичността на руската натура. Появата на ядрено оръжие като фактор на сдържане и възмездие успя да промени начина на живот на последните поколения руснаци. Те престанаха да воюват. Въпреки че през 80-те години на 20 в. стотици хиляди военни минаха през Афганистан, а през 90-те десетки хиляди минаха през Чечня.
    Възприемчивост и обучаемост
    Това свойство е най-неразбираемо за европейците, и в Европа почти го няма.
    Европейците са консервативни, невъзприемчиви и в сравнение с руснаците приличат на раци-отшелници, които влачат след себе си раковината, така че да се скрият в нея тутакси от всичко ново и непонятно. Руснаците обаче сами търсят всичко ново и неразбираемо. Сегашното нахлуване на Русия в Европа на първо място е продукт на същата тази възприемчивост. Западът и Европа десетилетия преживяваха болезнено това, че в Русия няма пазар, конкуренция, частна собственост. И доживяха - всичко това се появи в постсъветска Русия бързо и в особена руска форма, която все повече плаши европейците.
    Полезно е да си спомним как беше повален Съветският съюз. САЩ се договориха с ОПЕК и намалиха цените на нефта в най-неподходящия момент за световния благодетел Горби. Същият този добричък Горби, който върна на Европа земи, завоювани от прадедите му. Вместо благодарност за тази безпримерна в историята щедрост САЩ хладнокръвно „купиха” реформатора чрез смехотворно ниски цени на нефта, за няколко седмици СССР изпадна в пълен банкрут, надвисна и заплахата от реален глад. Кога беше това? Преди по-малко от 20 години. Може ли сега да стане нещо подобно? Да, но тъкмо обратното. Руският „Газпром” може да намали, и тихомълком ги намалява, цените на газа, в резултат Европа и светът като цяло все повече се променят, и то забележимо. Някои страни не само може да банкрутират, но и да рухнат. Русия я научиха и тя се обучи.

    (следва)

        * Золотое кольцо России - туристически маршрут по древните руски градове, където са запазени уникални паметници от историята и културата на Русия, центрове на народните занаяти. Градовете на Золотого кольца се намират в шест области: Московска, Владимирска, Ивановска, Костромска, Тверска и Ярославска. В Золотое кольцо влизат осем основни градове - Сергиев Посад, Переславль-Залесский, Ростов Великий, Ярославль, Кострома, Иваново, Суздаль и Владимир. Автор на термина е литераторът Юрий Бичков, който през 1967 г. написва серия едноименни очерци за в. “Советская Россия”.
   

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #1 -: Юни 03, 2009, 19:47:55 pm »
Цивилизационният код на Русиял
Сергей ХЕЛЕМЕНДИК

/Продължение/

    Издръжливост и оцеляване
    Руснаците оцеляват там, където повечето европейци нямат никакви шансове. И не просто оцелява, но и се радват на своя живот. Европа никога не го е разбирала и дори не се и опитва. За руската непридирчивост и издръжливост европейците употребяват клишето „диво” и отъждествяват руснаците с бушмени, които живеят в бараки. „Горна Волта с ракети” – така високомерно наричаха СССР през 80-те години.
    Веднъж говорих с възрастен италианец, на когото не му провървяло в младостта - след войната попаднал в съветски плен и се оказал в лагер, близо до Москва, заедно с още три хиляди души. Твърдеше, че от три хиляди са оживели само двама - той и приятелят му от Румъния. Настъпила зимата, станало студено, италианците лягали по наровете и тихо умирали. Хранели ги лошо, както всички, дървените бараки били още по-лоши. Гладът и студът, вечните спътници на руския живот, се оказали смъртоносни за италианците. Близо до оградата руските ЗЕК-ове режели дърва, от немските военнопленници, с които се отнасяли по-строго, отколкото с италианците, оцелели около 80%. Италианците – не.
    Всеки, който въздиша по това, че китайците ще овладеят Сибир, нека прочете горния абзац поне два пъти.
    Колективизмът
    Това тайнствено свойство на руската цивилизация счупи зъбите на най-добрите умове от различни епохи, които се опитваха да го постигнат и разберат, в това число и много руски умове. Руският колективизъм е загадка на природата. Ако се срещнат по улиците на Виена или Париж, руснаците се гледат сериозно и настръхнало, като вълци, съперничещи си за територия. Но си остават несъизмеримо колективни същества в сравнение с приветливо бъбривите един към друг европейци. Струва си да поговориш с руснаци и да си пийнеш, и те откриват душата си и често са готови жертвено да помогнат на ближния. Тази руска готовност за мигновено сближаване и взаимопомощ от векове озадачава европейците.
    В края на 80-те пътувах във влака от Москва за Братислава заедно с един приятел от младежките години, също Сергей. Когато влязохме в купето, там вече имаше друг човек, оказа се художник, който отивал във Виена да си продава картините. Поздравихме се, художникът веднага измъкна водка, пийнахме по веднъж, после излязох навън да подишам. Върнах се след десетина минути, бутилката беше празна, моят приятел Сергей измъкваше от чантата коняк, художникът разпалено говореше за проблемите си с жената и тъщата. През нощта пиян, художникът падна от горния нар, счупи си две ребра, митничарите в Чопа*, недоволни от това, че не може да ги разбере, взеха собствените му картини заедно с разрешението от Министерството на културата за изнасянето им, от което на художника му стана още по-зле. На гарата в Братислава ние със Сергей го заведохме в медицинския пункт, после да му направят рентген, където се изясни суровата правда за ребрата му. После го настанихме във виенския вагон и художникът продължи по-нататък, без картините, със счупените си ребра. „Старче, ти във Виена ще си нарисуваш още картини” - успокояваше го моят приятел Сергей. Това диващина ли е? В европейския смисъл – да. Но на нея се е крепил, крепи се и ще се крепи руският свят. А как е с Европа, не знам.
    Героичният патриотизъм
    Руският патриотизъм е загадка на квадрат. За разлика от европейците, руснаците от векове смятат родната си държава за хищник, подтисник и заклет враг. Мнозина руснаци люто мразят държавата и особено конкретни нейни представители. Но ако започне война, руснаците грабват оръжието и воюват за родината. И такава родина, която от векове живее в руската душа, няма никъде в Европа, и още по-малко в Америка. Способността да се воюва за Русия, колкото и жестоко да се е отнесла с поданиците си, това е най-важната разлика – от геополитическа гледна точка - между Русия и Европа. Героите и мечтателите в Европа многократно са се лъгали в своите надежди и мечти по отношение на руснаците. Кой знае защо Наполеон е бил съвсем уверен в неизбежното въстание на подтиснатите крепостни роби. Хитлер не се съмнявал, че след глада от 30-те години Украйна ще започне война срещу Русия и ще му стане реален съюзник. Стратезите на райха пресмятали бъдещите украински дивизии, но сбъркали. Европейските „ловци” винаги са се опарвали от героичния руски патриотизъм като прободени с вила.
    Изобретателността
    От векове се носят легенди за нея. С тежък чук и малко напопържане руснаците успешно дялкат и най-сложната техника - вярно, не задълго. Но в руския свят промените никога не са задълго. Продължителни са – и това винаги е вярно – самите промени. Руската изобретателност е безгранична, лишена е от предразсъдъци и в бъдещото устройство на света ще играе една от главните роли.
    Пренебрегване на човешкия живот
    Още една фундаментална черта на руската цивилизация, осъждана от Европа през столетията. Нейните корени са в аскетизма и жертвоготовността на източното християнство с неговия култ към умъртвяване на плътта още приживе, от една страна, и в суровия руски живот – от друга. Живот, където войната е норма, а отсъствието й е нарушаване на нормата.
    И досега Русия, в значителна степен, е цивилизация на воини. Затова руснаците се отнасят различно към смъртта, по-леко умират, и по-леко убиват.
    Смешението на обществените роли
    Култовият уестърн „Великолепната седморка” или японската калка „Седемте самураи” може да се приеме за илюстрация на изконното разделение на ролите. Селяните работят земята, хранят се от нея, хранят и воините каубои, самураи и т.н. Т.е., някой воюва, някой работи. В Русия тези роли винаги са били смесени и преплетени – животът принуждава руснаците да съвместяват обичайния труд с войната в качествено по-голяма степен, отколкото се случва в Европа, където още от ранното средновековие воините формират съсловието на аристократите, рицарите, дворяните, и на по-ниско ниво – наемните войници.
    В гимназията прекарах два месеца в Соловецкия манастир на Бяло море, като реставратор. Тогава още не беше публикуван „Архипелаг ГУЛаг” и ужасите на сталинизма бяха недостъпни за вниманието ми, но самият манастир ми направи впечатление за цял живот.
    Здравомислещият човек никога не би си сложил палеца в устата на монасите, които са го построили! Соловецкият манастир е величествена непристъпна крепост, изградена по непостижим начин от камъни с големината на тежкотоварен камион, крепост, която никой не е завземал, която векове монасите и селяните защитавали, дошли тук да отработят обета, даден на Бог. Когато манастирът е заплашен от немирните по онези времена шведи, монасите оставили настрани книгите, а хората – чуковете и лопатите. И да благослови Господ подвига на православното воинство!
    От векове руският човек се самовъзприема като боец, войник, воин или военноначалник. През съветско време военната подготовка на мъжкото население бе тотална и всеобща. Авторът на тези думи, випускник на Московския университет, имаше военен билет, както и милиони негови съвременници. В него пише – командир на мотострелкови взвод. И въпреки че през моята младост подготовката на военни кадри беше карикатурна, почти анекдотична, в случай на война стотици хиляди от тези „запасняци”, командири на взвод, можеха да бъдат изведени под оръжие за броени дни. И от тези, които оживеят, можеха да излязат истински офицери. Въпросът е дали такава всенародна професионална армия е по-добра от професионалните наемници в днешната епоха на малки и големи войни. За Русия вероятно това е по-добре.
    Цивилизацията на властта
    Русия и руснаците знаят за властта много повече от европейците. За руснаците властта е сила, силата е власт. Законът е неотделим от властта и силата за руснаците.
    Руснаците никога не са вярвали и не вярват в закона като самостоятелен феномен. Законът е царят, боляринът, председателят на колхоза, милиционерът - ако са силни. Закон с дупки в него ще прави това, каквото му бъде заповядано, защото законът е като тайга. Европа нарича всички тия неща тирания, деспотизъм, диктатура, авторитаризъм. Правилно ги нарича, но от върха на европейската камбанария. Въпросът е кога от камбанарията ще се чуят мелодичните извивки на моллата, който зове немците да побързат за утринната молитва в джамията.
    Цивилизация на крайностите
    Руснаците притежават изострен ум, на който е достъпно всичко в света, на практика - дори и най-дребните детайли. Но в руския свят обикновено не стига време за малки детайли.
    Не е вярно, че руският свят е черно-бял, той използва всички оттенъци на цветовете, но поради описаните вече цивилизационни особености на руснаците, те обикновено нямат възможности или желание да разглеждат целия спектър. Затова са и справедливи забележките на западни наблюдатели, че това е народ на крайностите, който не умее да намира златната среда. Понякога наричат това свойство руски фанатизъм. И въпреки че руският бог обича троицата, руснаците много по-малко отколкото европейците търсят трета, четвърта или десета алтернатива. Или ти, или твойта, или ние - или те, или пан - или пропал.
    Руската собственост
    Засега Русия не е дорасла до отношението към собствеността, формирано през вековете в Англия или Швейцария. Или дори в Чехия.
    Собствеността в Русия съвсем не е свещена, законът не я защитава реално, та дори и особеният руски закон, приличащ на тайга.
    Днес законите в Русия като никога са много. И въпреки че някои действат доста редовно, примерите за отнемане на собственост в руската история, в това число и в новата, са хиляди пъти повече, отколкото примерите за нейното запазване. В Русия дори за наследствената собственост се иска доста власт и сила, за да я запазиш. Властта се сменя, заедно с нея се сменят и собствениците й. Вероятно това най-добре го разбират Михаил Ходорковски или Борис Березовски. Да не говорим за по-дребните фигури.
    Самите руснаци сега гениално обясняват отношенията на собственост в Русия. Когато пада убит поредният бизнесмен, а това става рутинно и всеки ден, всички в хор твърдят, че не искал да дели. И почти винаги това е и най-правдивото и изчерпателно обяснение на случилото се. В Русия днес все още е неизбежно да делиш собствеността си с всички. Е, разбира се, в различни обеми. Някой дели по–успешно, някой не успява да разбере с кого е по-добре да дели, не се ориентира добре... Руснаците делят, това е. Въпреки външно впечатляващия бум на пазарни отношения. Да, може да е формиран пазарът в Русия, но това е руски пазар с руски отношения към собствеността. Тя днес може да е при теб, а утре може въобще да няма нито собственост, нито теб самият. На европейците не може да им се обясни същността на тази особеност на руската цивилизация. Това е извън рамките на европейските познания за света – на тях дори фантазия не им достига.
    Европейците по правило се препъват веднага пред първия опит да им се обясни какво е това фирма-еднодневка, и скършени, капитулират пред мощта на руската мисъл. Пазарните отношения в Русия на ниво голям бизнес изглеждат така: ще ти продам това, ако имаш не само пари, но и брониран джип, петдесет охранители, голям чадър в президентската администрация, хора в банките, безброй контролни органи, подкрепа от силовиците. И ако не удариш по нашите хитри схеми и всичко направиш както трябва, справедливо, човешки. А ако ги нямаш тия работи, или нещо не го умееш както трябва, или пък ако имаш само пари, то аз това не само че няма да ти го продам, а по-скоро ще ти взема парите, а ти, убог и непълноценен, няма да мътиш на хората главите! Намерил кого да шашардисва с парите си!.. Пари тук всички имат, много са като калта.
    Цивилизация на справедливостта
    Особеностите на руската власт и руските закони правят всички руснаци особено чувствителни към справедливостта. Понякога казват, че на руснака справедливостта му е по-скъпа от свободата. Тези думи не са лишени от смисъл. Традиционното обръщение на руснака към началника или съдията съдържа изискването „разсъди според съвестта си”. Това е непреводимо на повечето европейски езици, където се разсъждава задължително според закона. Но руската съвест винаги е била по-високо от закона. Аз бих казал, че за руснака свободата, от една страна, и справедливостта-съвест, от друга, са равни по значение ценности. Руската свобода да „промениш участта си”, да избягаш в Сибир, при казаците, в Америка, изисква руска справедливост за осъществяването й. Защото там, при казаците, няма закони - има само справедливост, ако ти провърви да срещнеш добри хора. Справедливостта прилича на красотата в своята непостижимост, затова не се наемам да съдя що е това руска справедливост. Тя е. Тя е и друго, различно от това при китайците или испанците. Нея повече я чувстват, отколкото да я разбират. Особеното на руската справедливост е, че тя не разчита на вярата в закона, както често става в Европа. При руснаците справедливостта е едно, законът е друго. И затова ролята на конкретните носители на съвест и справедливост в Русия е огромна. Сталин бил суров, но справедлив – така мислят мнозина в Русия, особено по-възрастните. Умря Сталин – умря справедливостта. Появи се Путин, удава му се да е силен и справедлив в очите на мнозинството руснаци. Неслучайно новата партия „Справедлива Русия” изначално бе готова да стане партия на Путин. Създателите на проекта искаха най-доброто за лидера на Русия и се обърнаха към справедливостта като най-важното. Е, наистина, после всичко излезе другояче...
http://www.novazora.net/2009/issue08/story_05.html

Неактивен 4i4obil

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 109
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #2 -: Юни 04, 2009, 06:22:11 am »
Колкото повече научавам за "братушките", толкова по-малко ги харесвам.

Май ще излезе, че доста са ни "порязали" (и продължават)...

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #3 -: Август 13, 2009, 08:49:54 am »
Березовски: Светът прилича на този от 30-те години, но агресорът не е Германия, а Русия!
   


Ако трябва да обобщя – това е пълзяща контрареволюция. Периодът на Путин върна развитието на Русия много назад – към много по-неефективна икономическа и политическа система. Режимът на Путин върна страната с много повече от десетилетие назад.

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ: Какво означава за света изостреният тон в отношението на Русия към страни като Грузия и Украйна?

БОРИС БЕРЕЗОВСКИ: Това oзначава, че Западът е абсолютно импотентен. Западният свят не разбира или не иска да разбере опасността, която носи днес за целия свят политиката на Русия. Това позволява на Москва да продължава да отправя все по-остри заплахи в постсъветското пространство и да се опитва да води политика, каквато проведе с Грузия – засега. Засега. Като цяло обаче всичко това показва  абсолютната неадекватност на восъчния политически режим в Русия.

Г. К.: Можем ли да очакваме в близко време нова газова криза като резултат от изострянето на отношенията между Русия и Украйна?

Б. Б.: Накратко казано – тази криза не е причина, а следствие от всичко онова, за което стана дума преди малко. И поради това нищо не бива да се изключва.

Г. К.: Има ли Западният свят ресурси да се противопостави на тази политика на Кремъл?

Б. Б.: Без никакво съмнение. При това ресурсите му са огромни. Но, за да бъдат използвани тези ресурси, е необходима политическа воля, каквато в момента отсъства на Запад.

Г. К.: Необходимо ли е приемане на Грузия и Украйна в НАТО, за да се укрепи стабилността в тази част на постсъветското пространство?

Б. Б.: Категорично. Категорично и без никакви условия. В интерес на истината имаше период, когато и Русия можеше да бъде приета във всички европейски политически структури, в това число и в НАТО. За съжаление моментът беше пропуснат. И затова – ако Западът продължи политиката си на умилкване около агресора, защото Русия е агресор и това е признато от целия свят с изключение на Никарагуа – говоря за примера с анексирането от страна на Русия на части от грузинската територия, каквито са Абхазия и Южна Осетия, което бе отхвърлено от целия свят и признато единствено от Никарагуа – ако Западът продължи досегашната си политика, проблемите тепърва предстоят.

Г. К.: Как може да бъде обобщено десетилетието на Владимир Путин във властта в Русия? През тези дни по най-различни начини се отбелязва тази годишнина.

Б. Б.: Ако трябва да обобщя – това е пълзяща контрареволюция. Периодът на Путин върна развитието на Русия много назад – към много по-неефективна икономическа и политическа система. Режимът на Путин върна страната с много повече от десетилетие назад[/color].

Г. К.: Имат ли малки страни членки на НАТО и ЕС, каквато е България, собствени ресурси да водят самостоятелна политика към Русия?

Б. Б.: В крайна сметка не можем да говорим за малки и големи страни. Има съвременни страни и такива, които живеят с миналото. Ако говорим за България, тя е равноправен член и на НАТО и на ЕС. Така че България разполага с цялостния ресурс, който притежават съюзите, в които членува. Основният проблем и тук опира до политическа воля.

Г. К.
: Коя е най-голямата опасност, която застрашава Западния свят, ако той не промени политиката си към Русия?

Б. Б.
: Вие знаете какви са били особеностите на трагедията, която е преживяна от света през 30-те години на миналия век. Обстановката днес може да бъде разглеждана като аналогична на онази, която е съществувала през 30-те години. Само че агресорът сега не е Германия, а Русия. :o

 

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com

 

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #4 -: Август 13, 2009, 12:04:16 pm »
Помисли и тогава промени

Администрацията на Обама смята, че може да работи по-продуктивно с Русия на база на общите им интереси. За съжаление такива интереси няма.

Почти столетие общоприетата американска мъдрост по отношение на Русия е систематично, а понякога и катастрофално, погрешна.

Можем да се върнем чак през 1920 г., когато журналистите от сп. The New Republic Уолтър Липман и Чарлз Мерц се поразравят в отразяващите руската революция публикации на в. New York Times и намират статии, пълни с комични предсказания за непосредствено предстоящия срив на болшевишкия режим. "Новините от Русия отразяват не това, което се вижда, а онова, което хората искат да видят", твърдят те.

С напредването на столетието пожелателното мислене се развихря още по-бурно. В един момент дори и масовият убиец Сталин по невероятен начин се превръща в добродушен пуфкащ с лулата си чичо Джо. Когато политическите среди в САЩ най-накрая сменят линията и приемат, че болшевишкият режим е трайно явление, те се хващат за това убеждение с такава убеденост, че разпадът на Съветския съюз заварва ЦРУ неподготвено. През 90-те години на миналия век активните външнополитически хора приветстват руския "преход" към демокрация и свободен пазар под командването на комичния, но предполагаемо добронамерен Борис Елцин и веселата му дружина от "реформатори".

Последният вашингтонски консенсус се придържа към представата, че Владимир Путин управлява по време на възстановителен за Русия период, в който има прилив на петрол и отлив на граждански свободи. На 8 юли 2008 г. в редакционна статия във в. Washington Post Хенри Кисинджър приветства "един от най-обещаващите периоди в руската история" и описва външната политика на управляваната от Владимир Путин страна като "определяща се от търсенето на надежден стратегически партньор, като предпочитаният е Америка". В един свой доклад от 2009 г. елитната Комисия за руска политика на САЩ доразвива тази мисъл, обобщавайки, че "стратегическите интереси на двете страни изискват реални усилия, за да бъдат поставени отношенията между САЩ и Русия на нивото на сътрудничеството, основано на днешните геополитически, икономически и военни реалности, както и на множеството наши общи цели". С други думи, Русия отново е тук - сила, с която трябва да се съобразяваме, решена да възвърне загубената си значимост и влияние сред останалите народи. Може и да не ни харесва всичко, което виждаме в Москва, но САЩ трябва да се опитват да общуват с Кремъл, да изграждат доверие и да взаимодействат с него.

Това нова нагласа е толкова недомислена, колкото и предшестващите я, а вдъхновяваните от нея политически ходове са не по-малко погрешни. За да видим защо това е така, трябва да слезем на земята по въпроса с Русия. Необходимо е да анализираме критично нашите представи за неотдавнашната й история, за да разберем с кого точно си имаме работа в Москва.

През 90-те в Русия наистина се осъществи преход, но той не бе към либерална демокрация, пазарна икономика и върховенство на закона. Склерозиралата бюрократична диктатура от късния съветски период се превърна в един по-лъскав и по-интелигентен авторитаризъм, чиято основна характеристика бих определил като "селективно капиталистическа клептокрация". Русия днес има пазарна икономика, подложена на прищевките на един елит, който в условията на пазарно общество с функционираща съдебна система и действително независимо правораздаване би бил обект на наказателно преследване. Присвояването на бюджетни средства, подкупите и комисионните, укриването на данъци и отявлено несправедливите бизнес практики не са изключение. Те формират същността на системата.

Тази система започна да се оформя във времето на Борис Елцин през 90-те години, съзря при управлението на Владимир Путин в началото на ХХІ век и мина на анаболни стероиди със скока на петролните цени. Но въпреки мускулестата си фасада, системата е лишена от рационален модел на управление и не желае да признае, че стои на глинени крака.

"Клептокрация" като понятие извиква в съзнанието безмозъчното ограбване на страни като Заир от режима на Мобуту. То не обрисува точно Русия. Отявлените кражби бележат ранните постсъветски години, най-гротескно по време на приватизацията, но те вече не са основна характеристика на системата. Русия дори се гордееше с нарастващия си стабилизационен фонд и значителни резерви от чуждестранна валута и злато. Но същността на клептокрацията е в това, че държавната машина служи на частното облагодетелстване, а не на общественото благо, а това се отнася за днешна Русия толкова, колкото се отнасяше и за Заир на Мобуту.


Руският клептократичен капитализъм е селективен, което означава, че той съчетава свободния пазар с непазарни механизми и всепроникваща държавна корупция, особено там, където контролирани от държавата компании взаимодействат с глобалната икономика. Държавните енергийни гиганти като "Газпром" например черпят твърда валута от държавата, използват печалбите си за субсидиране на вътрешните потребители и по различни други начини преразпределят постъпленията без намек от прозрачност и пазарна логика.


Селективно-капиталистическата клептокрация заличава разликата между "бизнесмени" на високо ниво и правителствени лица. Разликата напълно се изпарява, когато големите компании се управляват от високопоставени държавни чиновници. Управителните съвети на водещи руски дойни крави, от газовия гигант "Газпром" до нефтения първенец "Роснефт", гъмжат от заместник-министър председатели и министри на двойна служба. Междувременно годишното изследване на корупцията, провеждано от Transparency International, показва срив надолу през последните години, а през 2008 г. Русия е класирана на отчайващото 147-мо място от 180 страни. Една анкета на служителите в компании с персонал над 1000 души, проведена през май 2009 г. от Ernst & Young, установява, че над половината анкетирани в Русия посочват висшето ръководство като най-склонно към измами, а 64% от анкетираните руснаци очакват по-силно развихряне на корпоративните далавери.

Както беше и в съветско време, реалните правомощия на официалните руски институции рядко съответстват на техните номинални функции. И когато съветският змей издъхна през 1991 г., официалните му институции се разпаднаха, но техните неформални компоненти мутираха, оцеляха и процъфтяха. Онова, което се оформи след тях, са упражняващите влияние групировки. Това са реалните субекти на властта в Русия.

Влиятелните групировки са обединени от привързаността си към някаква институция, като ветераните от КГБ, или от общите си бизнес интереси, като сега боледуващата финансова империя на Олег Дерипаска, или от биографични връзки, като групата приятели от Санкт Петербург, които летуват заедно през 90-те години, след това образуват т.нар. дачен кооператив "Озеро", обединяващ техните вили извън града, и придобиват огромно богатство и власт, когато един от тях, Владимир Путин, през 2000 г. става президент. Повечето от тези групировки са слепени с няколко лепила. Те формират една невидима властова структура, паралелна на импозантните мраморни министерства. Контролират активи, съперничат за тях с други кръгове и дърпат конците на държавната власт, за да налагат интересите си. При отсъствието на действителни права на собственост активите им се придобиват чрез упражняваното от тях влияние.


Лидерската роля, изпълнявана от руския министър-председател Владимир Путин, ни дава нагледен пример за човек с ограничени официални правомощия, които са се разрастнали прекомерно заради неформалната му власт. Той действа като арбитър и конспиратор, разрешавайки спорове и балансирайки противовеса на групите по интереси, за да неутрализира заплахите за собствената си власт. Когато Путин осъществява успешно тази задача, той държи конфликта извън обхвата на радара и увеличава влиянието си. Когато сгреши, лустрото видимо се пропуква, както стана по време на публичната полемика през 2007 г. между елитни кланове относно превърнали се в магнати офицери от КГБ.

Клептократичните импулси, мотивиращи икономическото поведение на Кремъл, мотивират и взаимодействието му с други държави. Във външната политика водещият принцип на Русия не е някаква абстрактна идея за национален интерес, а тесните интереси на елита - енергийният износ и удобните връзки с режимите-единомишленици. Стилът е хулигански, вдъхновен от трите големи влияния върху този елит: гангстерската сцена от 90-те години, наследството на КГБ и териториалното, почиващо на представата за игра с нулев резултат разбиране за междудържавните отношения, взето наготово от наръчника на Студената война.

Но не правете погрешни изводи - Студената война е приключила и наръчникът на Кремъл днес прилича повече на чекова книжка. Основният извод е, че за продажно настроения елит на Русия всичко се свежда до материалния интерес.

Как при това положение да се отнася американската администрация към тази корумпирана, объркана, недемократична и нелиберална Русия? За съжаление добрите ходове са малко.

Президентът Обама избира реалполитическата пренастройка, надявайки се да използва взаимните интереси, за да възстанови доверието с оглед по-нататъшното обединяване по някои трънливи световни въпроси. Но реалполитиката зависи от точността на изходните си предпоставки. А тук те се заключават в това, че взаимни интереси съществуват и че Обама е в състояние да ги превърне в плодотворно сътрудничество по сложните въпроси.

Нелицеприятната истина е, че по особено важните въпроси реалните интереси се разминават. Относно Иран, Москва е силно мотивирана да поддържа напрегнатото статукво, а не да помага за нормализирането на американо-иранските отношения, както и със сигурност да не създава условия за пробив, който би могъл да сложи край на изгодното за нея положение на единствен експортен канал за централноазиатския газ. Относно Афганистан, интересът на Кремъл не е в стабилизацията на страната, а в обвързването на САЩ с каналите за доставка, зависими от руското благоволение. Американските политици, които се стремят към обща кауза по отношение на Иран и Афганистан, са длъжни да обърнат внимание на факта, че руските коментатори и държавно контролираните медии отделят много време да ораторстват за опасните американци и много малко - за аятоласите в Иран или за талибаните.

САЩ и Русия наистина имат общи интереси в днешно време, особено по отношение контрола над въоръжаването. Но за съжаление споразуменията за ограничаване на оръжията вече нямат онази сила, каквато имаха в миналото. Най-голямата опасност по време на Студената война бе, че тя може да се превърне в гореща и постоянните надприказвания около контрола намаляваха тази опасност. Рискът, свързан с Русия днес, не е ядреното унищожение, а "смъртта от хиляда порязвания" - ерозията на общите правила и ценности, за чието раждане от руините на съветската империя и конфронтацията на Студената война се борихме така упорито. Новите споразумения за контрол на въоръженията, макар и полезни, няма да намалят този риск.

Изграждането на доверие въз основа на малкото общи интереси предполага Москва да направи пълен кръгом. Действията на Кремъл през последните 8 години (от щедрото спонсориране на антиамериканската пропаганда у дома до енергийното изнудвачество и войнственото поведение спрямо съседите) подсказват, че той ще разглежда приятелските знаци като слабост и ще ги експлоатира още по-агресивно за извоюването на отстъпки, а в същото време ще продължава да отстоява своя сладък енергиен износ чрез поддържането на привилегирована зона на руско влияние в съседните страни.

Да, Обама трябва да представи на Русия добронамерено предложение за нейната конструктивна роля при осигуряване неразпространението на ядрените оръжия, енергийната сигурност и общи решения за глобалната икономическа криза. Но му е необходим и план Б, ако Русия отговори с реторически залъгалки, а в същото време продължи да подкопава почиващата на правила система на международните отношения.

План Б трябва да включва мерки, опровергаващи впечатлението на Кремъл, че Западът е слаб. Ако Русия прати сигнал, че пътят към Кабул минава през Москва (както направи, когато подмами Киргизстан да сложи кепенците на американската военна база, а след това любезно предложи изграждането на нова американска снабдителна линия през Русия), изпратете по-силен сигнал, като проучите възможностите за създаването на нова база в Грузия. Или в Азърбайджан. Или дори в Туркменистан. Ако руското енергийно мошеничество остави на студено европейските потребители, погнете нетрудовите придобивки на руския елит, насочвайки удара към нечистоплътните офшорни мрежи на хората на ръководни позиции.

Това са агресивни ходове и няма нужда те да се извършват на официалната политическа сцена. Простото телеграфиране на волята за твърди действия (чрез тайни канали за комуникация) може да създаде един нов, по-реалистичен контекст за постижимо сътрудничество при ясни условия.

Това няма да се хареса на Москва, но тя ще го разбере перфектно. Твърдата игра е позната на получилите школовката си далеч от благовъзпитаната атмосфера на вашингтонските елити.

А в тези богопомазани кръгове голяма част от вашингтонската експертна общност ще реагира на гореизложеното с познатия негодуващ вой: "Русия ни е необходима!" ще твърдят те. Наистина ли? Какво точно е направила Русия за САЩ по въпроса с Иран? Афганистан? Борбата с тероризма? Енергийната сигурност?

Една оскърбена и авторитарна Русия създава редица предизвикателства пред демокрациите по света. Някои от тях могат да се разрешат по-лесно от други. Но предизвикателството, с което тези демокрации трябва незабавно да се справят, е да не виждат онова, което искат да видят, а това, което наистина се случва; ;) и да го използват като отправна точка за действията си.

Даниел Кимидж е независим консултант и старши научен сътрудник в Института по вътрешна сигурност. Тази статия е адаптация от една по-дълга разработка, включена в "Подкопаването на демокрацията: авторитарните режими на ХХІ век" - специален доклад, който през юни ще бъде публикуван от Freedom House, Радио Свободна Европа/Радио Свобода и Радио Свободна Азия.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=729653

Неактивен arakha

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 301
  • "Тишината е по-мелодична от всяка песен."
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #5 -: Август 13, 2009, 13:11:08 pm »
Сащ и Русия, две страни на една монета. Плюят се и си стискат ръцете,провеждат операции заедно и подтискат гражданите си по един и същи начин.
България колкото е спечелила от "приятелството" си с Русия, толкова е и загубила.
Това е от мен че започвам да се ядосвам.
Колкото пъти се опиташ да надхитриш Бог и да излъжеш дявола, толкова пъти се сблъскваш с истината!

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #6 -: Септември 14, 2009, 21:10:11 pm »
Бойко Борисов на мушката на руснаците?!

     Неприкритото втвърдяване на „линията Путин” по отношение на кабинета „Борисов” е очевидно. Текстът на Андрей Колесников след срещата на Путин и Борисов бе услужливо ироничен. Очевидно е получил категорични инструкции от боса на „постоянния журналистически пул” на Путин. Антуражът си е антураж.
Руснаците очевидно бързат. Борисов играе за време. Давид и Голиат се вкопчват в непримирима схватка? Или на финала ще излезе все същото – голямата руска мечка и малкото балканско лъвче ще се разберат? Известно е от историята в чия полза.

     Путин изглежда е раздразнен от опитите за маневриране на Борисов. Сигналите, че нашето правителство е склонно като че ли да възприеме една по-отзивчива позиция по „Южен поток”, но за сметка на това ще играе желязно за „Белене” и „Бургас – Александруполис”, очевидно притесняват руснаците.
Сергей Шматко вече „акламира” Борисов за прегръдките му с Барозу – как така се поставяли под съмнение легитимните договори с предишното правителство на България, как можело да се работи така?!
Атаката на Първанов и по Трайчо Трайков очевидно кара руснаците да смятат, че той е слаба карта в колодата на Борисов.

      В същото време дали не пропускат опитите на Първанов да се еманципира от образа на „руски джокер”. Независимо от текста му от 8 септември. Той се активира по темата  „диверсификация” чрез връзките с Катар. Изкъсо следи „флирта” между Борисов и Барозу. Всъщност „ревността” едва ли е по линия на все още несъществуващите отношения между Путин и Борисов, колкото е по изгражданата от множество вътрешни и външни фактори ос „Борисов-Барозу” (Меглена Кунева вероятно ще бъде „инсталирана” в личния екип на Барозу и смяната на нашия еврокомисар от Борисов едва ли ще повлияе негативно на очертаващата се между тях доверителна връзка), която ще трябва да ускорява европейската идентификация на България чрез създаване на безотказно функциониращ механизъм за обсъждане и вземане на стратегически за Съюза решения.
Особено по линия на енергетиката и комклесните транспортни коридори. ЕС вече се активира по  ТРАСЕКА и „НАБУКО”.

     В същото време Путин настоява за категорични отговори по проектите, които Русия движи с България. Руският президент вече цака с турската карта, преди да започне да „загражда” Борисов. Още от времето на Високата порта руснаците би трябвало да знаят, че турците не са от най-бързите политици. Меко казано...
Междувременно нашите отговориха с „Горна Арда” и това боцна такива познавачи като Г.Първанов и П.Димитров.
     Димитров заговори за неустойки.
     Русофилът, пардон, Станишев – също се произнесе по темата.
     И той настоява да се бърза – важно било заради конкуренцията на атомните проекти на Турция и Сърбия.

     Заявката е дадена – рубежите се очертават.
     В предстоящата тежка и дълга битка Борисов ще има нужда от точни и отговорни политически и корпоративни „приятели”, а не просто временни партньори. А той преди дни потвърди предреченото от нас преди два месеца – и той като Иван Костов ще афишира разбирането, че един премиер не може да има приятели...
     Но руснаците вече го поставят на политическата си мушка...
     Техни емисари у нас сондират корпоративни босове, които доскоро не криеха, че биха работили с Борисов според еврорегламентите. Тези добре по(д)ставени фигури от години имат сериозен бизнес с Русия. Нещо повече – бизнесът им със западняците зависи от благоразположението на кабинета „Путин”.

     Вече са налице сигнали, че някои български медии са получили инструкции да започнат да пишат „обективно” за кабинета „Борисов”. Особено по енергийните проекти с Русия...
     Засега може би само знакова фигура като „високопоставения служител” на ЛУКОЙЛ Валентин Златев като че ли удържа фронта. Вероятно на неговите съвети се дължи демонстрираната през последните дни компетентност на Борисов във връзка с проекта „Бургас-Александруполис”, предположи пред нас източникът ни от руските дипломатически среди у нас. Но продължи – целият въпрос е дали Златев може да откаже нещо на Алекперов, а той пък да не се съобрази с Путин.
Струва ни се, че руснаците вземат желаното за действително по тази писта.

     Контактите и връзките на Борисов по пътя му към властта ще бъдат неглижирани от него, ако застрашат качването му на ново равнище – Барозу, Бузек, Меркел, Берлускони.
Така за Путин ще се очертае нова възможност за влияние – повече чрез Берлускони и много (!) по-малко през Меркел. Но тъй като Барозу очевидно даде рамо на Борисов с посланието, че разглежда „България като наша...”, лостовете на Путин вероятно ще си останат старите – икономическите и политическите ресурси за въздействие върху българския властови „елит”, които са наистина с вековни традиции у нас.
     И като затрещят едни медийни канонади за „петата колона” на руснаците у нас – до следващите избори.

     По тази тема Борисов направо усмъртява „околните” – вече свали прословутите (шеговити?!) 30 години властване на 20 с култовата фраза при Бойко Василев на 11 септемвври – „Следващият премиер след 20 години...”
Но ако руснаците наистина трайно поставят Борисов на своята политическа и икономическа мушка,това упражнение едва ли ще е дори мислимо.
     Ако Борисов не се разбере с Путин през ноември, Костов наистина може да се окаже прав за първата криза през януари.
     Каква ли би била реакцията на Борисов, ако няколко депутати напуснат внезапно групата на ГЕРБ – между тях и поне двамца от Варна?!
      Руснаците ще стартират комбинации за дразнещото ги почти всенародно (едва ли не като на Т.Ж. преди години) доверие в Борисов.

     Икономиката ни е крехка. Лихвите не падат. Банките се взират в „кредитната история” на клиентите си под микроскоп. Междуфирмената задлъжнялост расте. Лошите вземания на банките нарастват. Инвестиции не идват. Банките майки все още дърпат ресурс от „дъщерите” си у нас. Няма свежи пари на пазара. С прословутите 300 милиона от Барозу докъде и докога?
     Даже и всички парички от Европа да дойдат, това няма да изведе страната до европейско равнище, ако няма преки чужди инвестиции от големия бизнес, ако не е точно всичко с доставките на енергоресурси от Русия.

     Съдбовно е позиционирането върху руската „мушка”, когато е ясно, че европейците няма да спрат да въртят бизнес с Русия заради нас – дори за ден. Тогава?!

/Любомир ЖИВКОВ
http://www.versia.bg/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #7 -: Септември 15, 2009, 13:56:14 pm »
Държавата ще даде шанс на АЕЦ “Белене“
..........
Трайков каза, че по отношение на АЕЦ „Белене” еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс го е посъветвал да си начертаем една голяма червена линия и да измерим три пъти преди да отрежем.
http://www.versia.bg/cat.php?cat=4#
/news.bg

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #8 -: Ноември 20, 2009, 21:32:31 pm »
Калинка-малинка и културата на подражанието
http://www.dw-world.de/popups/popup_printcontent/0,,4868519,00.html

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #9 -: Януари 15, 2010, 13:30:01 pm »
Непременно погледнете, ето кой е измислил газовите камери.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3,_%D0%98%D1%81%D0%B0%D0%B9_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Soli Deo Gloria!

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #10 -: Януари 15, 2010, 16:48:44 pm »
Непременно погледнете, ето кой е измислил газовите камери.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3,_%D0%98%D1%81%D0%B0%D0%B9_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

А ты это прочитал товарищ? А ти прочете ли това другарю-  ;D

Проверить факты.
Необходимо проверить точность  фактов и достоверность сведений, изложенных в этой статье.
На странице обcуждения должны быть пояснения.   
   В этом разделе не хватает ссылок на источники информации.
Информация должна быть проверяема, иначе она может быть поставлена под сомнение и удалена.
Вы можете отредактировать эту статью, добавив ссылки на авторитетные источники.

« Последна редакция: Януари 15, 2010, 16:50:23 pm от marhs »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #11 -: Февруари 28, 2010, 21:21:22 pm »
Руското министерство на отбраната забравило 200 танка Т-72 в гората

Не, това не е виц. Оставили са 200 сравнително модерни танка в гората без надзор и охрана и това в продължение на месеци. Всеки е можел да влиза в машините и да си играе с тях. Голям шанс имаме в България, че се отървахме от тези некадърници. Като си помисля само, че подобни руснаци строят и АЕЦ Белене направо ме хваща страх.

http://www.extremecentrepoint.com/?p=5710


Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #12 -: Февруари 28, 2010, 22:21:09 pm »
В миналото е бил царь Пушка, а сега, царь Водка
Висоцки- "..была бы водочка, а повод мы всегда найдем.." :drinks:
А и в "Особености на руския национален риболов"........  :lol:

Щели да пускат ново шоу, по примера на "Пусть говорят". Новото ще се казва "Пусть пьют"  ;D
« Последна редакция: Март 03, 2010, 07:12:57 am от Mirotvorec »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #13 -: Март 03, 2010, 22:06:34 pm »
Иван Стоянов: РУСКАТА СИЛА

Целта на това изложение е да представи мнението на автора за съвременното развитие на Русия. Авторът вярва, че правилният отговор трябва да се търси не в точката която тя е достигнала, а в посока в която върви.
............................................................................
http://robstvo.wordpress.com/2010/03/02/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Цивилизационният код на Русия
« Отговор #14 -: Март 21, 2010, 20:53:51 pm »
Русия – световен лидер по аборти

http://www.extremecentrepoint.com/?p=5598

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27