Масони ли са от "Бялото Братство" на Петър Дънов?

[Морфей]

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ПЕТА ЛЕКЦИЯ
МИСТЕРИЯТА, ИЗВЕСТНА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Берлин, 4 ноември 1904 г.

Ние говорихме вече за различни легенди, чиито картини съдържат езотерични истини. Те са били дадени на хората в картинна форма, за да им се разкрият някои истини, в едно време, когато той не е бил достатъчно зрял за разбирането на езотеричните тайни. Тези картини навлизаха в човешкото "причинно" тяло - тази част на човека, която носи зародиша на неговия бъдещ Висш манас - и го подготвяха в едно бъдещо въплъщение сам да разбира езотеричните истини.
Сега бих искал да ви покажа една такава езотерична легенда, която е била дадена само преди няколко века и все още съществуват няколко версии от нея. Тя е следната.
В началото на ХV столетие в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока. Това бе Християн Розенкройц. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение - дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време. Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на Розовия кръст. Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света.
Самият Християн Розенкройц някога бе разкрил дълбоки тайни в розенкройцерските мистерии, които са можели да бъдат възприети само от достатъчно подготвени хора. Ала както вече казах, в малкото братство бяха само десетина, това бяха истинските посветени розенкройцери. Онова, което бе преподавано от Християн Розенкройц не е могло да бъде споделено с много хора, ала за другите то е било разказано под формата на един мит. Даден в началото на ХV столетие този мит често е бил повтарян и обясняван в различните братства. 
Той е бил разказван в по-широки кръгове, ала е бил тълкуван само пред тези, които са били узрели за това.
Ето приблизително съдържанието:
Било е време, когато един от Елохимите създал човека, който той нарекъл Ева. Този Елохим се свързал с Ева и тя родила Каин. След това друг Елохим, наречен Яхве създал Адам. Адам също се свързал с Ева и от тази връзка се появил Авел.
Така че при Каин ние имаме работа с пряк потомък на боговете, а при Авел с потомък на създадения като човек Адам и Ева. И митът продължава:
Жертвоприношенията, които Авел принасял на Яхве, му били приятни, ала жертвоприношенията на Каин, не му били приятни, тъй като раждането на Каин не е било наредено от него. В резултат Каин извършил братоубийство. Той убива Авел и затова бил изключен от общение с Яхве (Йехова). Той отишъл в далечни земи и там станал основател на своя собствен род.
Адам отново се свързал с Ева и от това свързване се появил Сет, също споменат в Библията, който поел ролята на Авел. Така се създават два човешки рода: първият ­ родът на Каин, който произлизаше от Ева и един от Елохимите и родът, които имаше за родители обикновени човеци, които се свързват по нареждането на Яхве.
Сред потомците на Каин са всички онези, които са били създатели на изкуство и наука като например Метуселах, изобретателят на писмото Тау и Тубал-Каин, който обучава как да се използуват и обработват металните руди и желязото. В тази потомствена линия, идваща от Елохима, се намираха всички онези, които се обучаваха в изкуствата и науката.
Хирам също произхожда от расата на Каин. Той е бил наследникът на всичко, което в различните науки и изкуства е било развито и съхранено от потомците на Каин. Той е бил най-значителният архитект, който можем да си представим.
 
От линията Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света и с всички качества на спокойна, ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да даде, да произведе нищо веществено от техническата природа в изкуство или наука. Това е мъдрост, която е пряко вдъхновен дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля. Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, едно наследство на другия Елохим, не на Яхве. Те са работливите, усилено работещите, които търсят да достигнат всичко чрез своите собствени усилия.
И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма. Това е било по времето, когато Балкиз, Савската царица, посетила Йерусалим, тъй като била чула за мъдростта на Соломон. И тя наистина е била дълбоко впечатлена и очарована от възвишената и ясна мъдрост и красотата на царя, когато най-напред пристигнала и когато той и казал, че я обича, тя се съгласила да стане негова невеста. Тя чула за храма, който се изграждал и пожелала да се запознае с главния строител Хирам. Когато го видяла, откритият му поглед така силно й подействал, че тя останала запленена от него.
В резултат на това, между Хирам и Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
И станало следното: Храмът почти бил готов. Само едно нещо липсвало, което е трябвало да бъде шедьовърът на Хирам; това било Бронзовото море, което щяло да представлява океана, излят от бронз и щяло да украсява храма. Всички необходими смеси руда били приготвени от Хирам по чудесен начин, готови да бъдат отлети. Трима чираци, 
които Хирам не е бил в състояние да въздигне в майстори, тъй като им липсвало умение, работели по проекта. Те се заклели да му отмъстят и искали да предотвратят изливането на Бронзовото море. Един приятел на Хирам, който научил за тези планове, ги доверил на Соломон, така че той да предотврати тяхното осъществяване. Ала Соломон, поради ревност, не направил нищо да ги спре, защото желаел да унищожи Хирам. Хирам видял как цялата отливка се разпадала поради прибавянето на неподходящи съставки в сместа от тримата чираци. Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като изливал вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши. И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се Тубал-Каин, неговият прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Той бил отведен от Тубал-Каин при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз, като получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си. След това се върнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.
Така Хирам спечелил ръката на Савската царица. Той обаче бил нападнат и убит от тримата чираци. Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния триъгълник в един кладенец. И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга. Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума. Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: "Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа - изграждането на храма - до завършване". След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма. 
Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.
Сега от разказването на легендата ще преминем към нейното тълкуване.
Тази легенда, изобразява съдбата на 3-та, 4-та и 5-та следатлантски културни епохи . Храмът е храмът на окултните общества, това ще рече на онова, което се изгражда от цялото човечество, принадлежащо към 4-та и 5-та културни епохи. Светая Светих е мястото, където тези окултни общества имат своето местопребиваване. Последните съзнават какво означава Бронзовото море и Златният триъгълник.
Ние следователно имаме работа с две разновидности на човечеството: С онези, които като Соломон притежават божествена мъдрост и с онези от рода на Каин, които са запознати с огъня и знаят как да го използуват. Този огън не е физическия огън, а огънят на желанията, страстите и инстинктите, който гори в астралния свят.
Кои следователно са синовете на Каин? В смисъла на тази легенда синовете на Каин са синовете на онези Елохими, които по време на лунната епоха са били малко изостанали в тяхната роля на Елохими. Ние имаме работа с кама, астралност по време на лунната епоха. Тази кама или огън по онова време е била проникната от мъдрост. Ала е имало два вида Елохими. Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък. И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето създание със спокойна и ясна мъдрост. Това е истинската Яхве - или Йехова - религия, мъдростта, която е напълно безпристрастна. Другите Елохими, при които мъдростта била съчетана с огъня на лунната епоха, създали синовете на Каин.
Оттам в лицето на синовете на Сет ние имаме религиозни хора с безпристрастна мъдрост, а при синовете на Каин откриваме онези, 
които притежават импулсивна природа, които са в състояние да се запалят и да покажат ентусиазъм към мъдростта. Тези два типа са творците вътре във всички раси на човечеството и през всички периоди на историята. От живота на желанията на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката безпристрастна набожност и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.
Тези два типа винаги са присъствали и са продължавали така до 4-та следатлантска културна епоха.
След това идва основаването на християнството. Чрез него по-ранната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос - Христос, който е не само въплъщение на мъдрост, а който е също и самата любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега врагове. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като

[Морфей]

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
МАНИХЕИЗЪМ

Берлин, 11 ноември 1904 г.


Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред необходимо е да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък, можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.
Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да илюстрирам как някой, който действа в това поле, непрекъснато трябва да вземе отношение, макар и само по заобиколен начин - посочвам не за първи път проблема за Фауст, кoйто е от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, най­напред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, което бе основано от един човек, наричащ себе си Мани, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение се разпростря от една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече от една област на западна Мала Азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, 
което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в едно силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно, а също - чрез забележителната верига на обстоятелства - и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството.
Външната история, която се разказва за Мани е много обикновена. 
Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове: първо, "Мистерия" /"Musteria"/, второ, "Капитола"/"Capitola"/, трето, "Евангелиум "/"Evangelium"/, четвърто, "Тезаурус"/"Thesaurus"/. По-нататък се казва, че при неговата смърт той оставил тези трудове на своята вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който тогава извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра. Той става основоположник на това движение ­ манихейство. Мани е наречен "Синът на Вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на Вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителят"/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух; Той не е искал да каже, че той е бил Единственият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се преражда и че той е едно такова прераждане на духа.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, което той виждаше представено в една личност, която той нарича Фаустус /Фауст/. Идеята на Августин е, че Фаустус е опонент или противник на християнството. 
Тук лежи произходът на Гьотевия Фауст с неговия възглед за злото. Името "Фауст" може да проследим назад до това старо Августиново учение.
Често се говори за манихейското учение, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за едно отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото, като такова, ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
Ако вие опознаете манихейството в тази форма то ще изглежда изцяло нехристиянско и напълно неразбираемо.
Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани за да видим какво всъщност е това. Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах. Всички духовни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда, една свръхсетивна легенда.
Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И трябвало да бъдат наказани - и това е една страна с голямо значение, която аз ви моля да имате предвид - те трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните са можели да бъдат наказани само с добро. И така какво се е случило? Следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината. И поради това, че вече имало част от царството на светлината 
смесено с царството на тъмнината, една подкваса е била въведена в царството на тъмнината, един фермент, който произвел хаотичен въртящ се танц, чрез който то получило нов елемент в себе си, т.е. смъртта. Така че това царство на тъмнината непрекъснато се унищожава, понеже вътре в себе си носи зародиша на своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството. Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смърт онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество.
Дълбоката мисъл, която се крие тук е, че царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кротост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се освободи злото от самото зло. И поради това, че част от светлината влиза в злото, самото зло е преодоляно, преобразено.
В основата на това е тълкуването на злото, което аз често съм обяснявал като теософско тълкуване. Какво е зло? Нищо, освен добро, идващо в неподходящо време. Ще цитирам един пример, който често съм цитирал: Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област. Първо, техникът трябва да направи пианото и след това да го предаде на пианиста. Ако последният е добър пианист, той ще го изполва подходящо и двамата ще са еднакво добри. Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с чукове, то той ще бъде на неподходящото място. Нещо добро ще се е превърнало в зло. Така ние виждаме, че злото не е нищо друго, освен добро на неподходящо място.
Когато онова, което е особено добро за едно време се задържи и втвърди, като по този начин възпрепятства прогреса на по-нататъшното развитие, тогава, без съмнение, то става зло, защото се противопоставя на доброто. Нека да предположим, че водещите сили на лунната епоха, 
макар че са били съвършени по своя начин и в своята дейност, биха продължили да се смесват с еволюцията, въпреки че е трябвало да прекъснат своята дейност. Тогава в земната еволюция те биха представлявали злото. Така злото не е нищо друго освен божественото, тъй като по онова време това, което по­късно е станало зло, първоначално е било израз на съвършеното, на божественото.
Би трябвало да тълкуваме манихейските възгледи в този дълбок смисъл, че доброто и злото всъщност са еднакви по своя произход и в своя край. Ако ги тълкувате по този начин вие ще разберете същността на онова, което Мани наистина искаше да инициира. Но от друга страна, първо трябва да обясним, защо Мани наричал себе си "Синът на Вдовицата" и защо неговите последователи били наричани "Синове на Вдовицата".
Когато се връщаме назад към най-древните времена, лежащи преди нашата съвременна коренна раса, начинът, по който човечеството е придобивало знание, е бил различен. Вие ще видите от моето описание на Атлантида - и също когато се появи следният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия - че по онова време, и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството. Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману, който ще се появи през следващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества. Едва сега човекът узрява достатъчно, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману, който заедно с него е преминал през всички стадии от средата на лемурската епоха досега. Какво всъщност става през еволюцията на петата коренна раса? Това, че откровението отгоре, ръководенето на душата отгоре, постепенно се оттегля, така че човекът е оставен да върви по собствен път и да стане свой собствен водач.
Във всички езотерични /мистични/ учения душата винаги е била известна като "майката"; инструкторът е бил "бащата". Бащата и майката, Озирис и Изис, това са двете сили съществуващи в душата: инструкторът, представлява божественото, което пряко протича в човека, 
Озирис е бащата; Изис, самата душа, онази, която зачева, получава божественото, духовното в себе си, тя е майката. През 5-та коренна раса бащата се оттегля. Душата овдовява. Човечеството е оставено само на себе си. То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образ. Затова женският елемент - който в нашето съвремие съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит, - този самонаправляващ се женски принцип, който вече не е застанал пред божествения оплодител, се нарича от Мани "Вдовицата". И ето защо той нарича себе си "Синът на Вдовицата".
Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-духовна светлина. Всичко, което идва от Мани, се позовава на собствената духовна светлина в душата на човека, и същевременно е било бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа, от собствените наблюдения на човека, на неговата душа. Красиви думи са ни останали от Мани и те са били лайтмотивът на неговите последователи през по-късните времена. Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което сте придо

[Морфей]

БЕИНСА ДУНО И РУДОЛФ ЩАЙНЕР.
ЧАСТ ОТ ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС

Димитър Мангуров


3ащо има такова голямо разминаване в България между последователите на двата истински езотерични християнски импулса в ХХ-ти век? Какво означава фактът, че след заминаването си от този свят Учителя оставя в стаичката си три книги, все от Щайнер? Кой всъщност е Беинса Дуно и защо дойде точно в началото на "ликвидационния век"?

Преди да си отговорим на тези и много други въпроси, е необходимо да се запознаем с положението днес. Антропософите в България са малко и предимно представители на т.н. интелигенция. Част от тях се отнасят към хората от Бялото Братство със снизхождение, други направо високомерно, като смятат Учителя за самозванец, дори за болшевик. Малцина от антропософите познават добре и двата импулса и служат за жив мост между тях. Хората от Бялото Братство, които са значително по-многобройни и разнородни по социален състав, се доверяват на един мит, че когато Боян Боев бил при Р. Щайнер, последният го отпратил с думите да върви в България, защото там е Мировият Учител. Ако използваме елементарната логика, следва, че Щайнер е по-малък Учител и не е необходимо да му се обръща голямо внимание. Даже един последовател в своята класация на мъдреци и мистици през вековете го постави на 700-но място. Именно поради подценяването на Антропософията се раждат твърдения като за едни Беинса Дуно е обещаният от Христос в 14-та глава на Евангелието от Йоан Дух на Истината, след като се знае, че той дойде преди 2000 години на Петдесетница след Кръстната Смърт. Други смятат, че е Мировия Учител, въпреки че понятието "миров" не се знае какво точно означава, а и Щайнер и Християн Розенкройц да не би да са по-малко "мирови" Учители? За трети е "Ректор във Всемирния Университет" - твърдение, което не се различава съществено от предходното. За да се стигне до изявлението (тези думи се приписват на самия Беинса Дуно), че преди 2000 години дошъл Синът, а Учителя е Отец! Скоро можем да чуем, че е самият Абсолют!? За Кришна съм го чувал вече.

продължението е тук

ОСТАВЯМ ВИ САМИ ДА СИ ИЗВАДИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕ КОЙ КАКЪВ Е И ОТ КЪДЕ Е   

[Iris]

Здраве йте на всички ,срещал съм така наречени дъновисти ,които се чудя как смеят да се наричат така,от личен опит и срещи с някои които се наричат така оставам изумен те нито живеят по начина който Дънов е завещал нито се държат така а ми изскачат с някви научени фрази и се правят на такива каквито не са ,сигурен съм че има истински последователи на ученията на Учителя,но толкова често съм срещал някакви позьори,пишман дъновисти които да позорят ученията му,че се чудя защо го правят!Аз не съм дъновист макар че да харсвам ученията.

Това, което пишеш не ме учудва. Колко са реално хората способни да приложат практически и в една задоволителна степен на пълнота всички насоки за духовно развитие дадени от П. Дънов? Едва ли са повече от хиляда човека (и то за цяла България, а не само сред последователите на учението му). А колко са всички последователи? Тези, които прилагат само частично прочетеното в беседите са доста повече. В повечето случаи обаче последователите прилагат само тази част от учението, която на тях самите им е най-лесно да приложат. Обикновено се пеят песни, играе се паневритмия, правят се упражнения за здраве, дихателни техники, спазват се диети, казват се молитви и формули... Когато става въпрос обаче за работа над себе си във вътрешен, психически план, за развитие на индивидуалните качества и добродетели, то реално полагащите усилия сред последователите никак не са много, а волята и усилията, които трябва да бъдат проявени за да се постигне успех са наистина сериозни. Последователите (с редки изключения) следват учението, но на едно по-повърхностно и лесно за приложение ниво. Това е нещо характерно за хората по принцип. Когато стане въпрос за прилагане на нещо, което изисква много време и усилия, обикновено хората си казват: това не е за мен. Аз съм просто човек, а не светия или архат. – Да, обаче няма как да постигнеш нещо, ако не направиш първата крачка.

[Морфей]

СЪЩИНАТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
/първа лекция/
Берлин, 2 декември 1904 г.

Днес искам да направя кратък преглед на ритуалите и ордените на Свободното масонство, както вече казах. Разбира се, аз мога да ви съобщя само главните съществени неща, тъй като цялата тази тема е толкова всеобхватна и толкова много несъществени неща са свързани с нея.
Основата на цялото Свободно масонство трябва да се търси в Храмовата легенда при Хирам-Абиф или Адонхирам, за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския орден . Всичко, свързано с онова, което се нарича тайната на Свободното масонство с нейната задача е изразено в тази Легенда за храма . Тук сме въведени в един вид битие или учение за еволюцията на човечеството. Следователно нека да си припомним същественото от тази Храмова легенда.
Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един божествен творчески дух с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел. Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже с помощта на божествено създаденото същество, Адам, е истинският Йехова­човек.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, "Синовете на огъня" - така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, 
които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва едно животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живота. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите - свободното човечество - са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От Каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст - Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
Соломон извиква в двореца си Балкис, Савската царица и когато тя пристига, съзира в него нещо като статуя, направена от злато и скъпоценни камъни; като същински монумент, дарен на човечеството от боговете й изглежда той. И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено. Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, 
когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето - всички работници се стичат към него. Волята на царицата бива изпълнена.
Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам. Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам. Тези трима калфи не са могли да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума. Майсторската дума е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори. Тази майсторската дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание. Ето защо те решават да му сторят зло.
Удобен случай за това се появил, когато Хирам поискал да изпълни своя шедьовър, изливането на Бронзовото море. Движението на водите трябвало да бъде пресъздадено в твърда форма. Вълнуващото се море щяло да бъде като живо, но изкусно излято в твърда форма. Това е най­важното. Тримата калфи се уговорили да направят отливането по такъв начин, че вместо да потече в калъпа, да потече навън в околността. Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като дъжд от огън с ужасна мощ отново да падне надолу. Хирам не могъл да направи нищо повече. Ала внезапно прокънтял един глас: "Хирам! Хирам! Хирам!". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън. Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход. Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината. Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огън, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен. " Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.
 
Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън града. Тя му станала жена, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи. Той бил убит от тях. Единственото нещо, което можал да спаси било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27). Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа - това е думата, която се използва от свободните масони. Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът от Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
И сега трябва да се опитаме да разберем как човечеството може да бъде облагодетелствано от Свободното масонство. Това не е така лесно. Човек, който поне отчасти познава сложните посветителски церемонии на Свободното масонство, ще бъде склонен да попита: "Дали онова, което става при такива церемонии не е много повърхностно и дребнаво? "
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан) . Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен, т.е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това какъвто и да има метал по него като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. 
В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още по­сериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон. Казва му се: "Ако ти ще проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, тогава трябва веднага да напуснеш тази къща. " Второ: "Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите слабости и грешки, трябва да напуснеш тази къща. " Трето: "Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага. " Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум така, че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да третира като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие: сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
След тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая. Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу. 
Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива попитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? "Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор? "Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството: знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ....../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор. Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите.
След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване. При приемането той бива запитан: "На каква възраст си? "Той отговаря: "Още нямам седем години". Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.
Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам. След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума. Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
Майсторите на Свободното масонство наричат себе си "Деца на Вдовицата". Така групата на Учителите е пряко извлечена от манихейците. 
По-нататък ще говоря отново за връзката между манихейството и Свободното зидарство.
Задачата на Свободното масонство е свързана със задачата на цялата 5-та коренна раса. Вие, разбира се, от гледна точка на съвременното рационално мислене бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия. Ала това съвсем не е така. Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни практики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи. Такива процедури следователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове. Посвещението в степен майстор, полагането в ковчег и т.н., е всъщност нещо, което става на едно по-високо равнище. Обаче при Свободното масонство това става само символично.
Човек би могъл да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове. Има разлика дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали .../пропуск/. Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
Значението на първата част на церемонията - отнемането на металните предмети - е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. 
По същия начин, откъртването на тока на обувката, на петата би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство - той все пак притежава Ахилесова пета. Всички следващи части на церемонията по същина имат подобно значение - особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира един остър студен меч. Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др.. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
Кандидатът трябва да даде клетва. Всичко около него е ужасяващо, тъмно, стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета. Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, което отсега нататък ще ми бъде разкрито вътре в тази ложа. Ако бих издал някои от тайните, разрешавам на всеки от братята, който научи за това, да пререже гърлото ми и да изтръгне езика ми". Това е клетвата на чирака. Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците. Клетвата, която майсторът трябва да даде е толкова ужасяваща, че не трябва да бъде спомената тук.
Тези неща се използуват като средство за предизвикване известен вид ритъм в усещанията на астралното тяло. В резултат на това духът интуитивно бива повлиян. Това повлияване на духа е било главната цел на масонското посвещение в древни времена - Свободното масонство е действително много древно.
 
Свободните масони на древността са били наистина каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци. Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий. В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използува изразът "Свободен масон", /"свободен зидар"/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
Нека да започнем от факта, че свободните масони са били строителите на пирамиди, на мистерийните храмове и на черквите. Лесно ще се убедите - особено, като четете Витрувиус /Vitruvius/ - че начинът, по който архитектурата преди е била изучавана, е бил съвсем по-различен от нашия настоящ метод. По онова време тя не се е изучавала чрез пресмятания, вместо това определени интуиции са били съобщавани посредством символи.
Ако вие прочетете в "Луцифер" как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерис /Moeres/ в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в

[Морфей]

продължение на СЪЩИНАТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА

Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта. В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него се развиват някои окултни сили. Той трябва да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви. Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили. Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.
Ето вие вече имате понятие за онова, което е било Свободното масонство и вие ще осъзнаете, че то е трябвало да надрасне своята действителна задача, неминуемо е трябвало да загуби своето значение, когато светът става рационален. То е имало значение, когато още се е развивала 4-та културна епоха. Петата епоха доведе до намаляването на неговата важност. Днес свободните масони не са вече зидари. Всеки може да стане член. За окултистите символите имат действително значение. Един символ, който е само символ, само едно копие или образ, няма никакво значение; значение има само онова, което може да стане действителност, което може да стане жива сила.
Ако един символ действа върху духа на човечеството по такъв начин, че се освобождават интуитивните сили, тогава имаме работа с истински символ. Днес свободните масони казват, че те имат символи, които означават това или онова. Един окултен символ обаче е онзи, който обхваща волята и я въвежда в астралното тяло. Дотолкова, доколкото нашата култура е станала една интелектуална култура, Свободното масонство е загубило своето значение.
Що се отнася до връзките с манихейството.../пропуск/. И след това идват висшите степени, които започват при 4-та степен и се разпростират до 90­та, всъщност до 96­та степен. Важността на първите 3 степени постепенно е била прехвърлена към по-високите степени. Все още има нещо като остатък в онова, което се нарича "Царската дъга" "Royal Arch", която все още е запазена в Свободното масонство понастоящем. За тези светли страни и някои от по-тъмните страни на Свободното масонство ще говорим отново.

[insomnia1304]

From Google - part II

 

http://karutzar.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

[insomnia1304]

From Google - part II

Google ми показа и други мои писаници. Като тези в Калдатата... Ама интересна дискусия е ставала там. И за темата самоубийство също. На темата Дънофф и компания.

http://karutzar.blogspot.com/2010/02/from-google-part-ii.html

[Морфей]

Въпрос: Масони ли са от "Бялото Братство" на Петър Дънов?

Отговор: Не, масоните са от "Бялото Братство" на Петър Дънов!

Абе всичко е от извънземните ние също сме тяхно творение 

Тука е описано всичко - Робърт Морнинг Скай - Тера - Скритата История на Планетата Земя http://xnetbg.com/new/files/tera2.pdf 

[бай Стоян]

Основната цел на бялото братство (както между впрочем и на всички секти) е привличането на нови последователи. Всички те са най-обикновени финансови пирамиди.
И всичко е за пари!

[lokmar]

Не само за пари, а и ограничат мисленето на хората както в всяка религия. Бях тръгна да чета една книга от Дънов да видя за какво иде реч и ми омръзна постоянното повтаряне на няколко израза в нея и се отказах. Явно книга е писана за лесно възприемчиви хора а аз не съм от тях. 

[P.E.A.C.E.]

Това, че някои хора използват неговото име за дадени цели, не означава че той е еди какъв си.
Каквото съм прочел от него, все светлина е бликало.
Някъде бях прочел, че Дънов е българският Щайнер, а наскоро започнах да го чета (Р. Щайнер) и просто нямам думи... всяко изречение е пропито от слоеве знания.

[lokmar]

P.E.A.C.E. бъди жив и здрав това е важното и каквато и да е истина за някого тя си остава негова само докато е жив. 

[P.E.A.C.E.]

lokmar благодаря и да ти се връща двойно здравето
Истината специално, тя не зависи нито от мен, нито от някой друг, тя е Една. Вече моите скромни наченки и интерпретации са друго нещо.
Постни все пак да видя, коя е тази книга с хипнотичните повторения , пък и някой друг ако има инфо да поства, ще прочета с удоволствие.

[lokmar]

Книгата е "Окултни принципи и закони том 1". Истината ще е само една когато всички почнем да мислим еднакво като един, но в този етап от време мисля че това е неизпълнимо и за това няма засега такава единствена истина.