Лично аз виждам началото на нашето променяне в отрицателен смисъл в покръстването. Тогава е текъл процес на християнизация, сега тече процес на глобализация. Тези процеси не са случайни, естествено разлики има – между единия и другия има около 1000 години време, но целта е една и съща – властване и пак властване. Точно този стремеж за властване кара оръдието на християнизацията в България, цар Борис І да наложи по най-кървав начин покръстването. Пак този стремеж за властване го кара да въведе славянския език за официален, защото българската държава, тогава, едва ли не навсякъде е граничела със славяни, които извън България са били доста голяма маса, заемаща значителна част от континента и целта е била, чрез християнството и разпространението на българската култура на славянски език да се упражни силно влияние върху тях. Това и става, затова Божидар Димитров казва, че българите са цивилизатори на славянския свят. Но колкото, някои да изкарват цар Борис І прозорлив и т.н., в крайна сметка, заслепен за власт, защото инстинктът за власт е по–силен от инстинкта за самосъхранение, той не е видял най – важното, че християнизацията ще доведе до разрушаване на българската държавна система, което води и до едно бавно унищожаване на българския народ. Последвалите близо 11 века доказват това. Не случайно имаме две робства, траещи дълги векове и не случайно сме останали около една четвърт. Недоумявам, защо този владетел, въобще, се величае. Самият той отива в манастир, може би за нещо се е покаял, но вече е било късно. Възможно ли е било християнството да не се въведе в България, след като е всеобхватен процес, както сега е глобализацията ? Силата, която е притежавала България, говори, че сме можели да избегнем този удар. Но властолюбието на владетелите се оказва пагубно. Сега естествено глобализацията не можем да я избегнем, защото България в момента е една играчка. Властолюбието на управляващите и сега ни погубва. Разбира се, ако глобализацията обедини света ще бъде много хубаво Но зависи как се прави, от кой се прави и с каква цел се прави. Видя се, че християнизация и обединение не са много сходни понятия. Някой ще се намери да каже, че християнизацията ни приобщава към постиженията на древната римска култура и постиженията на нейната продължителка Византия. Да усвоиш културни постижения е много хубаво, но не заради това да унищожиш собствената си култура. Цар Борис І изгаря свещените книги на прабългарите “Колобрите”. Представете си, ако това не беше станало, колко много повече щяхме да знаем за нашата история, култура и т.н., за нашия произход, а не сега да има един куп теории за произхода ни и разни спекулации. Винаги, когато в човешката история се горят книги следва нещо страшно. Българите също са имали високо развита култура, по–древна от тази на Рим. Самото съседство, което сме имали с Византия, малко или много е щяло да ни даде и културен обмен. В този ред мисли, някои се изказват, че покръстването веднъж завинаги ни е приобщило към Европа. За какво е трябвало да ни приобщава , след като ние сме влезнали твърдо в континента с три държави и своя оригинална култура , с което сме допринесли за неговото обогатяване и разнообразие? А дори и да приемем тази версия за приобщителната роля на покръстването, защо сега пак ни приобщават? По–горе бях казал, че българите са един от първите народи в света. Те са участвали в изграждането на древните цивилизации. Самите те изграждат своя култура и цивилизация и обърнете внимание – изграждат своя, типична държавна система, изключително прогресивна за времето си. При тях държавата се е смятала като средство за спасяване на рода, нещо корено различно от днешното – “държавата, инструмент за насилие в ръцете на господстващата класа”.Това, че държавата се е смятала за средство за запазване на рода при българите го доказва фактът, че винаги, когато българският етнос е бил завладяван от друг народ, българите са напускали мястото, където са живеели и са тръгвали по света да търсят свободата, робство не са търпели. Затова и българските държави не са една и две. Ето в Европа са три. Не случайно и йерархичните отношения в тези държави са били по–демократични и цялата им уредба, въобще. Но идва злощастното покръстване, което на мястото на тази изключително прогресивна и демократична за времето си държавна система, налага по един много кървав и драматичен начин / изкланите, заедно с пеленачетата 52 болярски рода / византийската покварена и узурпаторска държавна система. Друго е да покръстиш народи, които нямат държави, нямат хилядолетна история и традиции зад гърба си, друго е да смениш вярата на народ като българския, чиято вяра е много стара и утвърдена. Народ с хилядолетни традиции, създал няколко държави и притежаващ невероятен свободолюбив дух. С една дума, държавата на българите вече не е тяхна. Те са поставени в нещо, което е съвсем чуждо на сърцето им, на същността им и това е най-големият удар, удар в моралните ценности, които са хилядолетни. От тогава българинът е чужд на държавата си, та до ден днешен. С една дума сцеплението между индивид и държава е нарушено или съединението, което прави силата вече го няма. Изпълнен е девизът “Разделяй и владей” – начин, чрез който едни хора властват над други, откакто човечеството съществува. Затова в човешката история винаги има войни, които изкуствено се разпалват, затова има и световна конспирация, затова сега дойде и най-страшната война, войната с невидимия враг, тероризма–изкуствено създаден. Война, която се очертава да бъде безкрайна или нашият свят е сбъркан в основата си, защото материалното властва над духовното. С този удар, чрез християнството върху българската държавна система, именно, това е постигнато – РАЗДЕЛЕНИЕ. Затова следва византийското робство, после турското и т.н. и от някога големия български народ остава около една четвърт, както казах по-горе. Веднага някой пак ще каже- “Как разделение, нали християнството консолидира процеса на образуване на българската народност, сиреч спомага за по-бързото сливане на отделните съставни части в едно цяло. Това би било така, ако количественото съотношение между отделните части е малко. Но в нашия случай не е така, защото имаме една основна маса в значителна степен по–голяма от другите съставни части. Дори, ако тази основна, значителна маса е славянската, както грешно се твърди за сега. Това е идеята на панславизма, която служи на Русия , защото Русия от своя страна иска да бъде покровителка на славянските народи и колкото повече такива народи, толкова по–голямо влияние. Дунавска България, до покръстването, успява близо два века да се противопоставя на Византия и франките. Този факт не трябва да се подминава. И като не могат двете империи да унищожат България със сила, налагат и “Християнството”. А това, че християнството е наложено по най-кървав начин и е съвсем чуждо за народа, говори последвалото мощно богомилско движение като противовес, което се разпространява из почти цяла Европа. Отново някой ще каже, ами нали имаме златния век при Симеон, нали имаме възход при Асеновците. Да но само това, колкото и де е голямо, то е много кратко. Тези възходи не са същите като преди, не са постоянни. Забележете, откакто се създава Дунавска България до покръстването, тя постоянно расте. Дори е имало случаи да заплашва Византия. Да при Симеон е най-големият растеж, но той не се запазва като нещо постоянно както преди покръстването. После чак при Асеновци има развитие и до тук. Следва близо 7 века рецесия до ден днешен. Резултатът го изпитваме на гърба си. Свита до неузнаваемост етническа територия, нисък стандарт и т.н. Българите вече като ги завземе някой не тръгват по света да търсят свободата и да създадат своя държава , неповторима на никоя друга. Остават на мястото си и приемат робството. Имало ли е такова нещо преди покръстването ? Не случайно в историята на българите преди покръстването имаме създадени не малко държави. Може би това е един от най-силните факти, който доказва, че върху нашия народ с покръстването е нанесен съкрушителен удар. От тогава започва началото на нашата драма. Ето един пример от най-новата история на човечеството, който може донякъде да илюстрира пагубното въздействие на покръстванетоВ бившата ГДР – източна Германия, беше наложен социалистическият морал. Видя се след краха на комунизма и обединението на двете Германии, колко много източногерманците са се развалили и колко много време ще им трябва да се оправят. При нас, обаче, покръстването е било много по-жестоко, отколкото смяната на системата при източногерманците и последствията върху нас са много по-големи. Ще ви цитирам едно изказване на Фридрих Енгелс, много добре знаете кой е той – “ Българите – народност, която в средните векове е била НАЙ-СИЛНА и страшна, ДНЕС са известни в Турция САМО със своето добродушие и МЕКОСЪРДЕЧНОСТ и смятат за чест да се наричат добри християни. “- “ Нов рейнски вестник “ – 1849 г. Начинът на живот формира психиката, която е двигателят на нашите действия. Най-големите поражения, които нанся покръстването върху нашата психика това е самоубийственото – “ Спасявай се сам ! “ и националният нихилизъм, заради който Паисий Хилендарски се провиква – “ О неразуми юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин! “ и продължава – “ Нима българите не са имали царе и силна държава ...” Не са ли тези думи актуални и днес? Защо раждаме големи таланти, като Джон Атанасов – създателят на компютъра, Асен Йорданов – от чиито учебници се учат американските пилоти, Иван Начов – един от хората, благодарение на който американците кацнаха на луната, Райна Кабаиванска, Борис Христов, Николай Гяуров и много, много други , които прогресират извън България? Тук естествено пак възниква въпрос – Какво може да се направи ? Винаги може нещо да се направи. В случая някои части от нашата история трябва да се пренапишат. Самият факт, че талантите ни прогресират извън родината ни изисква това. Народът ни се нуждае от ново въздигане на духа, от нова възраждане, от духовно обединение и българите, останали извън държавните ни граници в съседните страни, могат да бъдат обединително звено и да спомогнат за глобализиращия, обединителен процес – нали така се твърди, че глобализацията обединява света. Но първо самите ние духовно, подчертавам духовно, трябва да се обединим, оръжия и кървища не трябват, нали живеем в една държава – Европейски съюз. Винаги в началото е словото. Затова насочвам мисленето към значими и повратни факти от нашата история.Особено са важни учебниците за началния курс, защото каквото влезе в детската душа остава за цял живот. Не можете да си представите, какво мощно въздействие върху съзнанието на човека имат началното училище и медиите. Знаете, че едно нещо, макар и лъжливо, като се повтаря до неузнаваемост, става истина. Особено, когато се казва на дете, което всичко възприема за даденост. А възрастните няма откъде да сравнят информацията, защото медиите служат на управляващите и също поглъщат поднесените им лъжи. По този начин и чрез много кръв е формирана изкуствената “македонска нация”. Защо сега началното училище и медиите да не се използват за казване на истината и за осъзнаването на един тотално лъган народ ? След като станем по-осъзнати няма да се оставим върху нас да оказват унищожаващ икономически натиск и т.н. Историята ни показва, че в нас има голям потенциал, трупан в продължение на хилядолетия, защото сме един от първите народи на света, градил човешката цивилизация заедно с египтяните и шумерите, но тях вече ги няма, а ние още съществуваме. Трябва ли да си отидем ? Отговорете си сами С който и да са се смесвали, българите винаги са били водещия етнос и винаги са запазвали основата си, просто няма как да е иначе след като те са създавали държавата. Затова създадената народност в Дунавска България през 9–10 век , се явява поредна разновидност на българите, но със запазена основа. Истинското време, когато българите се създават като народ трябва да се търси далеч преди новата ера. Времето, когато тяхното име влиза в най-древните хроники и легенди. Ето границите на нашата разновидност на българската народност през 9–10 век в Дунавска България по времето на нейното образуване. Тези граници са приблизителни, но горе долу се придобива основна представа. Теглите мислена линия от Буда Пеща до Одеса, или почти цяла днешна източна Унгария плюс почти цяла днешна Румъния, плюс южна Бесарабия. Малко на запад от Белград до Шкодренското езеро / тук влиза и цяло Косово/. Цяла днешна централна и южна Албания. Днешна централна и северна Гърция и европейската част на Турция без крайбрежието на Мраморно море. И разбира се държавите България и Македония. Сами виждате колко пъти днешните ни държавни граници, заедно с тези на Македония, а горе долу това са ни съвременните етнически граници, са по–малки от очертаното по–горе пространство. Или какво е останало от нашия народ, толкова голям и толкова древен, със своите големи приноси в историята, около една четвърт. Именно затова трябва, сериозно, да помислим върху посочените по-горе факти. За да бъдем народ, трябва да познаваме историята си. Още много има да научаваме за нашата история, защото историята на човечеството отпреди новата ера е в пъти повече от тази след новата ера, а ние българите сме един от първите народи на света и колкото по-добре познаваме цялата си история, не само новата ни такава, то толкова е по-добре не само за самите нас, но и за цялото човечество. Разбира се всякакви спекулации, които могат да въэникнат, имайки се предвид отдалечеността на времето, трудност на намиране на доказателствен матеириал и др., са абсолютно вредни и само ще ни навредят. Само така оценявайки нещата от по-старата ни история ще си помогнем да разберем по-новата си история и настоящето ни, а от тук да подготвим и бъдещето си.
Материала е изтеглен от
www.bulgariancastles.com
