Откъси от книгата за разпалване на интереса На 20 юни 1977 г. ITV излъчи документален филм, който би трябвало да разкрие причините за неудържимото „изтичане на мозъци" от Англия през онези години. Над 4 милиона души, от които повече от една трета изтъкнати учени, специалисти и управленски кадри, през последните 12 години напускат стария остров, за да потърсят условия за работа и държавническо отношение към интелектуалния им труд в САЩ и Австралия. Но журналистическото разследване по време на заснемането разкрива някои странни и обезпокояващи факти...
Професионалната съвест и отговорност пред човечеството надделяват над решителните опити да се попречи на реализацията на това телевизионно предаване и зрителите виждат неоспоримите доказателства и приемат реалните допускания, че:
• Много от учените, които напускат своите страни, за да работят в чужбина, в буквалния смисъл изчезват от лицето на земята.
• Скоро на нашата планета няма да има никакви форми на живот. Странното поведение на климата през последните години и непрекъснатото повишаване на температурата предвещават бъдещи катаклизми.
• Свръхсилите си сътрудничат тайно в областта на космическите изследвания от десетилетия насам.
• Междуправителствени служби отвличат обикновени хора и в тайни лаборатории чрез напреднали научни методи им правят мозъчни операции и ги превръщат в безполови и безропотни био-роботи.
• Докладите на американските астронавти относно странните неща, които са видели на Луната, се пазят в строга тайна.
• Суперсекретна комисия, съставена от представители на САЩ и СССР,провежда всеки месец заседания и взема своите решения в една подводница, дълбоко под ледовете на Антарктида.
------------------------------------------------------------------------------------------------Лентата на Балантайн беше най-изумителната част от онова предаване на „Научния рапорт". Беше автентична. Абсолютно автентична. Но както се опасяваше и Гонтгуин, предизвика страшен отзвук.
Саймън Бътлър представи лентата в предаването. Топа, което се виждаше в началото, беше смесица от цветове и неопределени образи. Приличащо на въртележка, нещо като многоцветните частици в калейдоскоп. След това картината се изчисти и камерата започна да се движи ниско над гол и див пейзаж. Никаква растителност. Никакви следи от живот. Километри и километри необятно кафяво - червеникава пустиня.
Долавяха се неясни звуци. След това слаби гласове на хора, които викат „ура!" А накрая се чуха гласовете на американците от Контролния център на НАСА:
„Първи глас: О'кей... оптично изследване.
Втори глас: Изследване...
Първи глас: Показанията. Къде са показанията?"
В този момент на екрана, над пейзажа, се появи думата „температура",изписана от компютър. И почти веднага се появи същата дума, изписана на руски език.
Ентусиазирани и радостни възгласи. След това отново се чу гласът на втория американец. „Почакайте... кризисната точка. Ела, бейби, недей да разваляш нещата сега... след толкова дълъг път."
До думите на екрана се появиха числа. Температурата показваше 4 градуса на стоградусомера. Следваше „Скоростта на вятъра..." — думите бяха казани на английски и веднага след това на руски език.
Първият американски глас викаше ликуващо: „В ред е..., добре е,добре е."
Един руски глас също радостно произнесе същата новина.
След това компютърът започна да дава най-интересните сведения - на английски и руски език - относно атмосферата на този далечен и чудноват район. Думите и буквите се явяваха с изнервяща протяжност.
След това последва дълго мълчание в напрегнато очакване.
После от екрана се чуха радостни викове. Първият американски глас се чуваше най-силно: „Улучихме! Алилуя! Имаме въздух, момчета... Успяхме,имаме въздух! Христе мой... успяхме!"
Ентусиазираните му викове, както и тези на руснака, бяха заглушели от общите радостни възгласи.
При едно спиране на виковете се чу вторият американски глас: „Това е! Успяхме,успяхме! Приятелю, ако някой ден открият това тук, ще бъде най-големият ден в историята.
22 май 1962 г. Намираме се на планетата Марс и имаме въздух."
Това бе краят на лентата на Балантайн и милиони зрители от много места по света се питаха дали правилно са чули. Човек на Марс през 1962 г.? Не е възможно.
Саймън Бътлър с най-сериозен израз на лицето си ги уверяваше, че това е повече от възможно. Ето думите му от предаването:
„Вярваме, че това е първото тайно приземяване на Марс на космически кораб без хора от Земята. Вярваме също, че датата, която се дава — 22 май 1962 г., — е точна.
Очевидно пълната тайна, с която са покрити тези сведения, би могла да се опази само чрез прякото участие на правителствата па много високо равнище.
Очевидно съществува основателна причина за скриването на истинските условия, които има на Марс и които изглеждат благоприятни за човешкия живот. Действително усилията, които са положени, за да бъдат убедени хората, че на Марс няма условия за живот, показват, че операцията има голямо значение и се осъществява по много таен начин.
Вярваме, че тази операция е „Третата възможност" на д-р Карл Гернщайн.
Не знаем дали е създадена вече някаква колония на Марс и дали се правят още приготовления за прехвърляне на хора от Луната на Марс. Но излъчваме това предаване тази вечер като едно предизвикателство към тези, които знаят и могат да ни разкрият истината."
С това програмата завърши и ръкавицата беше хвърлена. Следващата крачка принадлежеше на правителствата. На британското и на правителствата на другите страни — особено на свръхсилите.
Бътлър естествено знаеше за съмненията и страховете, които съществуваха зад кулисите. Знаеше много добре, че Харман беше положил немалко усилия, за да спре тази програма и почти бе успял. Знаеше, че фирмата се подлага на вероятна опасност заради осъществяването и излъчването на програмата, че всичко, което са разкрили, по всяка вероятност ще бъде опровергано, че може да има лоши последствия за Клемънс и Гонтгуин, а и за самия него. Той беше този, който представи на екрана лентата. Човекът ,който в очите на обществото беше в центъра на цялото изследване.
Телефонните централи на вестниците и регионалните телевизионни станции бяха залети от обаждания на уплашени хора, които безнадеждно искаха да ги успокоят.
И ги успокоиха! Успокои ги изявлението, което написа Харман. Но това изявление беше лъжа!