Автор Тема: Лесли Уаткинс - Космическата Конспирация  (Прочетена 6369 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Лесли Уаткинс - Космическата Конспирация
« -: Февруари 23, 2006, 01:37:56 am »
вестник СЕГА - Интернет издание      12 Януари 2002

Какво все пак крият кухините в недрата на Луната?
Според някои от версиите там нацистите създали свои секретни бази още през 1942 г., а руснаците и американците - през 50-те години


Мирослав Минчев

В продължение на хилядолетия цяла плеяда от древни и средновековни писатели, философи и астрономи са били убедени, че Луната притежава атмосфера и е населена с приказни разумни същества, животни и растения, скрити в мрачни долини. Последните щрихи на един обитаван от хора, прилепи и пъстри птици свят с храмове от бляскав сапфир, изправил се пред астронома Джон Хершел, достигат до нас с документалната поредица на в. "Ню Йорк сън" от 1835 г. Но днес дори и през най-мощни телескопи вместо предполагаемият "земен рай" пред нас се изправя безжизнена и опустошена от метеоритни удари мрачна реалност. Къде е изчезнал животът, за който ни говорят и Хераклит, и Кампанела, и Галилей? Първите твърдения, че в лунните недра се крие разум, откриваме в древноиндийската "Бхагават-Пурана". В Песен IV, Глава 22, Стих 54 изрично се указва, че "Луната е пълна с високоразвити обитатели-полубогове". В "Беседа за множествеността на световете" (1686 г.) изследователят Б. Фонтенел възприема тази идея и говори за възможно съществуване под повърхността на поселения от селенити, допускайки дори, че обитателите на Луната похищават хора с изследователска цел.
В началото на 60-те години световноизвестният астроном Карл Сейгън съобщи за открити със специални прибори огромни пещери под лунната повърхност, обемът на някои от които се определя на 100 куб. км. Според Сейгън в тях може да се настани цяла колония от земни хора "при съответно снабдяване с кислородо-азотна смес, поддържане на постоянна температура и дълготрайно техническо оборудване". Приемайки като факт използването от хилядолетия на нашия спътник като космическа база на селенитите, в своята книга "Посланици от звездите" (1977 г.) уфологът У. Р. Дрейк пише, че въпреки стерилността на Луната "местните жители са могли да се спуснат в дълбоки пещери с въздух и вода подобно на троглодитите". Експедициите "Аполо" доказват достоверността на хипотезата за "кухата Луна".
През юли 1969 г. по време на първото кацане на Луната астронавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин инсталират сеизмографска апаратура. Като част от експеримент за изучаване на вътрешния строеж на нощното светило след завръщане на екипажа в кръжащия в окололунна орбита кораб-майка лунният модул е оставен да падне на повърхността на Луната. Очаквало се, че в продължение на няколко секунди предизвиканите от удара сеизмични вълни в лунната кора ще се регистрират от апаратурата и предадат на Земята. Но сеизмографът фиксира резонанси на лунните пластове в продължение на цели часове. Изследванията, потвърдени и при следващите пет кацания на Луната, показват, че явлението се дължи на разположени на дълбочина 30-40 км под лунната кора огромни кухини, които резонират. На 25 януари 1994 г. към Луната стартира космическият апарат на САЩ "Клемънтайн" като първи експеримент на Министерството на отбраната в дълбокия Космос за изследване на естествения ни спътник и астероида "Географос". След продължителни маневри в околоземна орбита в продължение на 2 месеца сондата детайлно засне обширни участъци от лунната повърхност с авангардна военна космическа технология, но после връзката с нея бе окончателно изгубена.
Преди няколко години екипът "Ентърпрайз" на американския изследовател Ричард Хоуглънд, занимаващ се с изследване на следи от чужд разум в Слънчевата система, се натъкна на обнародваното в Интернет изображение APP172.jpg от "Клемънтайн", което часове по-късно мистериозно изчезна от световната компютърна мрежа. То представлява мозайка от инфрачервени спектрални данни над лунния район Sinus Medii. На изображението се различават невероятни по своите размери геометрични структури, заемащи километрични пространства над и под лунната повърхност. Силно открояващата се цветова диспропорция според екипа на Хоуглънд доказва, че фиксираните под повърхността обекти не са минерални наноси или залежи и отлагания на метали в лунната кора, а подреден и завършен град, защитен от вертикални стъкловидни структури с километрични пропорции. Откритието на "Клемънтайн" не изчерпва регистъра от доказателства за инженерна дейност, свързана с подземна инфраструктура. Още през 1979 г. американските инженери Вито Сакери и Лестър Хюз съобщават за открити от тях в библиотеката на Хюстънския комплекс на НАСА изображения, на които се различават някакви механизми и тръбопроводи с диаметър до половин километър, водещи към вътрешността на лунни кратери. Анализирайки фотографии, предадени от сондата "Рейнджър 7", американският учен Джордж Ленард открива "превозни средства" и земекопни механизми, част от които работят, с формата на преплетени земни червеи и дължина 1,5 до 4,5 км. От снимковия материал става ясно, че т. нар. от Ленард х-дрони издигат стотици тонове грунт, разрязват и разтрошават стените на цели кратери и издухват пясъка чрез пулверизираща струя от газ. Тяхната дейност се разпростира най-вече в кратера Тихо, Морето на кризите и в лунната Алпийска долина.
Кой стои зад всичко това?

Тук вече фантазията се отприщва. По данни на пронацисткото общество "Туле" с помощта на авангардни дисковидни ракетоплани от типа Schriver и Miethe още през 1942 г. германците дебаркират на Луната, започват строеж на тунели под повърхността и създават своя изследователска база New Schwabenland под Южния лунен полюс.
Според друга версия, когато в началото на 50-те години руснаци и американци тайно се прилунили, те започнали строителство на свои бази със защитена с купол от смъртоносния вакуум надземна част, видима на изображения от "Аполо 17". През 60-те години американци и руснаци съвместно създали голяма база с персонал около 40 000 души. Разминаването в интересите на двете велики сили довело до създаването и на самостоятелни колонии. След октомври 1977 г. Луната се превърнала в плацдарм на СССР за разпростиране на неговата власт в цялата Слънчева система. На видимото откъм Земята полукълбо били създадени седем по-малки станции и поне една голяма база на тъмната страна. Журналистът Лесли Уоткинс разкрива и американския принос в космическата конспирация, интерпретирайки предоставени от д-р Карл Гернщайн данни за толерираната от Вашингтон Алтернатива III за спасение на интелектуалния елит на човечеството от екологична или ядрена катастрофа чрез преселение на други светове. Уоткинс също поддържа тезата за съществуване на лунни бази, в които като обслужващ персонал са изпращани зомбирани човешки индивиди, наричани "части", които са живеели кратко във враждебната лунна среда. Той изнася данни, според които през 70-те години първата американска база "Архимед" е била унищожена при бунт на персонала, докато другата - "Касини", съществува и днес. Бившият сътрудник на ЦРУ в американските военновъздушни сили Стан Дейо потвърждава, че секретната американска лунна програма е реалност. Други изследователи се позовават на регистрираните изменения в релефа, загадъчни светлинни избухвания, облаци от газ и прах, зони, периодично променящи цветовете си, и подвижни тъмни обекти над лунната повърхност и изказват твърдението, че Луната е поделена от чуждопланетни раси на зони на обитаване. Изследвайки композиция от 50 изображения на сондата "Клемънтайн", известният популяризатор на теорията за "кухите светове" Ян Лампрехт счита, че е открил входа към обитаемите лунни недра в кратера Малаперт при Южния лунен полюс във вид на тъмна депресия, чийто състав изкривява сигналите на радара и създава илюзия за наличие на лед или гладки скали.
Най-оригинална и провокативна е хипотезата на Михаил Васин и Александър Шчербаков от бившата съветска Академия на науките, публикувана в руското списание "Спутник". Според тях Луната е "Ноев ковчег на разума" с изкуствен произход, преместен на околоземна орбита от високоразвита звездна цивилизация преди два милиарда години. Защитена от дебелата десетки километри лунна кора, изградена от два "бронирани" пласта, в недрата й се крие гигантска обитаема кухина с диаметър 50 км, където има атмосфера и различни технически устройства. С наличието на външна защитна броня с дебелина около пет километра, поемаща ударите на големи космически тела, Васин и Шчербаков обясняват и мистерията на лунните кратери. Дълбочината и на най-големия от тях (с диаметър 274 км) не надхвърля четири километра, въпреки че според изчисленията на руския физик Кирил Станойкович при удар с лунната повърхност със скорост 70 км/сек. астероид от порядъка на 10 км би издълбал яма с дълбочина над 50 км. Като аргумент в полза на хипотезата за изградена от защитни метални композити обвивка те привеждат сеизмичните данни на "Аполо", показващи промяна в скоростта на разпространение на импактните вълни, които достигат над 11 км/сек. - скоростта на звука, преминаващ през метал. Изследванията на донесените от "Аполо" лунни породи от американските учени позволяват да се определи съставът на този изкуствен буфер, включващ известните като огнеупорни и антикорозивни метали хром, титан и цирконий. На 20 юли 1989 г. президентът Джордж Буш-старши призова сънародниците си "Назад към Луната. Назад към бъдещето!". Създаването на обитаеми бази в лунните недра през следващите 50 години е вече приоритетна цел и в дългосрочната програма на Европейската космическа агенция, и на японската, и на китайската космонавтика. Но какво ще заварим там - прародина на човешкия род, опитна база за секретни експерименти на земни правителства или обиталище на скрити в недрата й полубогове, манипулиращи със своята непознаваемост нашето въображение и невежество?


Стара книга, повечето от старият форум я имат. Но много я нямат. Припомням именно за вторите :) Благодарение на IYIjorovelev :)

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Лесли Уаткинс - Космическата Конспирация
« Отговор #1 -: Февруари 23, 2006, 01:48:11 am »
Откъси от книгата за разпалване на интереса :D :D :D

На 20 юни 1977 г. ITV излъчи документален филм, който би трябвало да разкрие причините за неудържимото „изтичане на мозъци" от Англия през онези години. Над 4 милиона души, от които повече от една трета изтъкнати учени, специалисти и управленски кадри, през последните 12 години напускат стария остров, за да потърсят условия за работа и държавническо отношение към интелектуалния им труд в САЩ и Австралия. Но журналистическото разследване по време на заснемането разкрива някои странни и обезпокояващи факти...
Професионалната съвест и отговорност пред човечеството надделяват над решителните опити да се попречи на реализацията на това телевизионно предаване и зрителите виждат неоспоримите доказателства и приемат реалните допускания, че:

• Много от учените, които напускат своите страни, за да работят в чужбина, в буквалния смисъл изчезват от лицето на земята.
• Скоро на нашата планета няма да има никакви форми на живот. Странното поведение на климата през последните години и непрекъснатото повишаване на температурата предвещават бъдещи катаклизми.
• Свръхсилите си сътрудничат тайно в областта на космическите изследвания от десетилетия насам.
• Междуправителствени служби отвличат обикновени хора и в тайни лаборатории чрез напреднали научни методи им правят мозъчни операции и ги превръщат в безполови и безропотни био-роботи.
• Докладите на американските астронавти относно странните неща, които са видели на Луната, се пазят в строга тайна.
• Суперсекретна комисия, съставена от представители на САЩ и СССР,провежда всеки месец заседания и взема своите решения в една подводница, дълбоко под ледовете на Антарктида.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Лентата на Балантайн беше най-изумителната част от онова предаване на „Научния рапорт". Беше автентична. Абсолютно автентична. Но както се опасяваше и Гонтгуин, предизвика страшен отзвук.
Саймън Бътлър представи лентата в предаването. Топа, което се виждаше в началото, беше смесица от цветове и неопределени образи. Приличащо на въртележка, нещо като многоцветните частици в калейдоскоп. След това картината се изчисти и камерата започна да се движи ниско над гол и див пейзаж. Никаква растителност. Никакви следи от живот. Километри и километри необятно кафяво - червеникава пустиня.
Долавяха се неясни звуци. След това слаби гласове на хора, които викат „ура!" А накрая се чуха гласовете на американците от Контролния център на НАСА:
„Първи глас: О'кей... оптично изследване.
Втори глас: Изследване...
Първи глас: Показанията. Къде са показанията?"
В този момент на екрана, над пейзажа, се появи думата „температура",изписана от компютър. И почти веднага се появи същата дума, изписана на руски език.
Ентусиазирани и радостни възгласи. След това отново се чу гласът на втория американец. „Почакайте... кризисната точка. Ела, бейби, недей да разваляш нещата сега... след толкова дълъг път."
До думите на екрана се появиха числа. Температурата показваше 4 градуса на стоградусомера. Следваше „Скоростта на вятъра..." — думите бяха казани на английски и веднага след това на руски език.
Първият американски глас викаше ликуващо: „В ред е..., добре е,добре е."
Един руски глас също радостно произнесе същата новина.
След това компютърът започна да дава най-интересните сведения - на английски и руски език - относно атмосферата на този далечен и чудноват район. Думите и буквите се явяваха с изнервяща протяжност.
След това последва дълго мълчание в напрегнато очакване.
После от екрана се чуха радостни викове. Първият американски глас се чуваше най-силно: „Улучихме! Алилуя! Имаме въздух, момчета... Успяхме,имаме въздух! Христе мой... успяхме!"
Ентусиазираните му викове, както и тези на руснака, бяха заглушели от общите радостни възгласи.
При едно спиране на виковете се чу вторият американски глас: „Това е! Успяхме,успяхме! Приятелю, ако някой ден открият това тук, ще бъде най-големият ден в историята.
22 май 1962 г. Намираме се на планетата Марс и имаме въздух."

Това бе краят на лентата на Балантайн и милиони зрители от много места по света се питаха дали правилно са чули. Човек на Марс през 1962 г.? Не е възможно.
Саймън Бътлър с най-сериозен израз на лицето си ги уверяваше, че това е повече от възможно. Ето думите му от предаването:
„Вярваме, че това е първото тайно приземяване на Марс на космически кораб без хора от Земята. Вярваме също, че датата, която се дава — 22 май 1962 г., — е точна.
Очевидно пълната тайна, с която са покрити тези сведения, би могла да се опази само чрез прякото участие на правителствата па много високо равнище.
Очевидно съществува основателна причина за скриването на истинските условия, които има на Марс и които изглеждат благоприятни за човешкия живот. Действително усилията, които са положени, за да бъдат убедени хората, че на Марс няма условия за живот, показват, че операцията има голямо значение и се осъществява по много таен начин.
Вярваме, че тази операция е „Третата възможност" на д-р Карл Гернщайн.
Не знаем дали е създадена вече някаква колония на Марс и дали се правят още приготовления за прехвърляне на хора от Луната на Марс. Но излъчваме това предаване тази вечер като едно предизвикателство към тези, които знаят и могат да ни разкрият истината."
С това програмата завърши и ръкавицата беше хвърлена. Следващата крачка принадлежеше на правителствата. На британското и на правителствата на другите страни — особено на свръхсилите.
Бътлър естествено знаеше за съмненията и страховете, които съществуваха зад кулисите. Знаеше много добре, че Харман беше положил немалко усилия, за да спре тази програма и почти бе успял. Знаеше, че фирмата се подлага на вероятна опасност заради осъществяването и излъчването на програмата, че всичко, което са разкрили, по всяка вероятност ще бъде опровергано, че може да има лоши последствия за Клемънс и Гонтгуин, а и за самия него. Той беше този, който представи на екрана лентата. Човекът ,който в очите на обществото беше в центъра на цялото изследване.
Телефонните централи на вестниците и регионалните телевизионни станции бяха залети от обаждания на уплашени хора, които безнадеждно искаха да ги успокоят.
И ги успокоиха! Успокои ги изявлението, което написа Харман. Но това изявление беше лъжа!

Eon

  • Гост
Отг: Лесли Уаткинс - Космическата Конспирация
« Отговор #2 -: Февруари 23, 2006, 10:31:07 am »
VIVA LA HORUS....


RSPKT 8) 8) 8) 8) 8)


Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Лесли Уаткинс - Космическата Конспирация
« Отговор #3 -: Март 06, 2006, 12:44:36 pm »
Вече и в спиралата - оттук :)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27