@тарги, аз съм избрал един подход към почти всички, с които говоря и то е да припомням непрекъснато неща, които вече са изяснени, но по една или друга причина, остават неразбрани. Марихуаната не разрушава емоционалното тяло, само LCD и няколко други синтетични наркотици. Само те. Нито хероинът го прави, нито кокаинът, нито гъби или други опиати. С радост ще го повторя пак, ако още някой каже, че съм го казвал за всички наркотици
Ще споделя един случай, защото хем е смешен, хем е показателен. Преди години трябваше да посрещна група познати на централна гара в София, те идваха от друг град. С тях имаше едно момче, което не познавах и което ми се стори странно. Докато вървяхме през чакалнята, подлеза и излизахме на спирката на рейсовете и си говорехме през това време, той на няколко пъти избухваше в невъздържан смях. Почти през цялото време говорех аз и вярно, че имаше няколко шегички в разговора, но когато се шегувам го правя със сериозен вид, така че на хората им трябват няколко секунди, за да решат, че наистина е шега и да реагират, а той беше готов да се захили на всичко, така че не го отдадох на разговора. В рейса трябваше да седнем по-далеч един от друг и си направих труда да се опитам да го разбера. Първото, което ми направи впечатление беше, че той нямаше никакви филтри, всички емоции в него си личаха, усещаха се мисли и дори се виждаха картини (и когато казвам виждаха, нямам предвид на физическо ниво, вътрешният взор няма нищо общо с двете очи, а е по-скоро като гледане навътре, не навън). Разликата с повечето хора е, че държат вътрешното си състояние наистина вътре и не е толкова лесно, почти без усилие да се разбере нещо за тях. Другото, освен ясно изразените емоции, беше едно натрапчиво усещане за разделеност в областта на гърлото му, сякаш тялото и главата бяха отделени
По-късно вечерта бяхме седнали в едно заведение и той продължаваше да се занимава да си се смее. При една пауза в разговора, причинена от неговия смях, реших да стрелям направо и му казах директно "Май главата ти не е на мястото си", при което последва още по-силна реакция и малко по-късно признание, че е пушил трева във влака през целия път и си каза защо се смее непрекъснато - защото имал усещането, че се изстрелва нагоре и "ни бил виждал отгоре". Та всъщност човекът не е бил изцяло в тялото си и това го е забавлявало. Каза, че му се е случвало много често, но не винаги е било смешно, сега било така, защото ние сме се забавлявали - защото той е попивал емоциите на околните и ги е преживявал много силно - което пък потвърди другото ми впечатление, че няма прегради и че не само другите могат да го усетят, а и той тях. За такъв вид изместване на фокуса на съзнанието говорех. Това, разбира се, е единичен случай и има доста други, но пък буквално обяснява израза "главата да ти е в облаците"
