Автор Тема: Разпада ли се политическата система в България  (Прочетена 4213 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314

Разпада ли се политическата система в България
 от Проф. дфн Андрей Апостолов

Авторът П. Анчев опонира на “някои политолози” и на “опозиционни политици” като отбелязва, че “политическите дискусии у нас никога не са спокойни, не се водят между разумно мислещи и трезво говорещи хора”, не засягат реално съществуващи проблеми, че безпаметно се повтаря: “Политическата система в България се разпада”. А авторът твърди, че у нас има стабилна политическа система, и по-важното - има парадигма на властта и на политическата ни система. Не може да се смята, че истината е някъде по средата, защото от Хегел знаем, че две противоположни мнения показват само, че между тях “лежи” проблем.

Понятието “парадигма”, по дефиниция от езикознанието, е пример, образец. И ако там езиковото правило е относително неизменно, то в обществените науки основната парадигма е валидна само за определен период. Още през 1969 г. Томас Кун определи, че в обществените науки парадигмата може да бъде цяло съзвездие от теории, възгледи, техники и пр., споделяни от преобладаващата част от членовете на едно общество и валидни през някакъв период. През този времеви период обикновено се натрупват факти или явления, които противоречат на господстващата парадигма. Натрупването на противоречия води до конфликтни ситуации, те биха могли да прераснат в криза, а кризите, ако не се управляват, могат да доведат до смяна на парадигмата, в разглеждания случай - до разпад на политическата система. Следователно, въпросът “Има ли разпад?” би могъл да се сведе до въпроса “Има ли политическа криза?”

Политическите кризи, по дефиниция, са съвкупност от обективни, независими от волята на отделни групи, партии и съюзи условия, водещи, евентуално, до разпад на политическата система. Кризата, да си припомним старата максима, се характеризира с това, че низините не желаят да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.

И ако у нас, според автора, сега не може да се говори за политическа криза и за разпад на политическата система, то конфликтни ситуации от най-различен характер (протести, стачки, негодувание) не липсват: негодувания на шофьори на таксита в София, учителска стачка, протести на животновъди и прочее. При всяко затруднение на кабинета или конфликтна ситуация опозиционните партии използват еднообразна тактика, която по таксономията на американския социален психолог К.Н.Томас може да се определи като “натиск с ниска степен на партньорство”, т.е. опозицията демонстрира непримирим антагонизъм.

Във всички споменати по-горе случаи правителството, напротив, се стреми към намиране на компромисно решение, към умиротворяване на всяка цена, към желание за квазитотално отчитане на интересите на опониращата страна. И възниква въпросът: “Коя е другата страна в споменатите по-горе три конфликта?”

Протести на шофьори след убийството на техен колега. Исканията на негодуващите шофьори, в крайна сметка, се сведоха до изискване за паник - бутони (а те бяха вече текуща практика в големите таксиметрови фирми) и до поставяне на химически тоалетни в някои от крайните квартали. Правителството не намери за нужно да оповести, че кръстовищата на столицата бяха блокирани по детайлно разработен план от определени фирми с определен брой таксита, паркирани така, че да парализират града. Или правителството не идентифицира силите, които му противостояха и които използваха негодуванието на шофьорите, за да проверят устойчивостта му.

Стачка на учители. Постигнатото споразумение между представители на учителите и Министерството на образованието и науката беше анулирано, за да продължи стачката до местните избори. Правителството не намери за нужно да оповести кой заплащаше за стотиците автобуси, докарали “стачници” от най-отдалечените градове на страната и кой имаше интерес от продължаване на стачката.

Няма да се спираме на т.нар. стачка на животновъди, макар че подобна “стачка” е новост в политическата наука, съгласно каноните на която стачкуват наемни работници срещу работодателите си. Дребни собственици, каквито са протестиращите, биха могли да протестират, да негодуват, да фалират, но не и да стачкуват сами срещу себе си.

В разгледаните примери ясно се проявяват сили със значително по-големи от слабите опозиционни партии възможности, които се опитват да насочват обществото към желана от тях посока. Може ли да се противодейства на подобни сили?

Може! И не като се изберат мажоритарно 20-30 депутати, а като се поучим от опита на малки страни като Финландия и Ирландия и приемем с политически консенсус Стратегия за развитие на страната, която да бъде ръководна нишка за управляващите, независимо от техния цвят.

През 1990 г. Финландия, например, изпада в тежко положение: рухването на СССР води до загуба на съветските пазари, БВП пада с 14% само за 2 години и достига равнището на 1983 г. В тази катастрофална обстановка парламентът на страната изготвя при общ консенсус национална стратегия, според която се запазват традиционни производства като телекомуникации („Нокиа”), спиртни напитки („Алко”), биотехнологии („Биоплюс”), цветни метали, дървопреработване и др., стимулира се износът чрез държавно подпомагане на продуктовото и технологичното обновяване на производствената гама, разработва се схема за инвестиционно, иновационно и технологично финансиране. По същото време правителството на страната изготвя прогнозата “Очертаване бъдещето на Финландия”, а парламентът създава Парламентарна комисия за бъдещето. Двата органа в синхрон отговарят на въпроси като: в каква насока желаем да се развива страната; какво трябва да бъде международното място на Финландия; как да се развива трудът; как да се подготвим за едно възрастно общество; какви изменения очакват финландската идентичност? В резултат на тази целенасочена консенсусна политика Финландия бързо излиза от кризата и още през 2000 г. заема първо място в света измежду 80 държави по конкурентоспособността на своята икономика.

България е далеч, много далеч от подобна консенсусна национална политика.

И така: Разпада ли се политическата ни система? Не! Системата засега е стабилна!Не, при условие че сегашното правителство със свои неадекватни действия и средният управленски ешелон, “затлачен” от негодни чиновници, с безхаберието си не доведат до прерастване на конфликтните ситуации в политическа криза.

А политическата криза се решава, обикновено, с качествени изменения в политическата система!

http://bg.mondediplo.com/spip.php?article301#forum1799

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #1 -: Април 19, 2009, 20:32:49 pm »

12 без 5

Deutsche Welle

     На реакциите срещу небивалата в последната минута активност на властта, която успява да наруши с един свой акт едновременно няколко закона - конституцията и неписания обществен договор, се спира Антоанета Пунчева.
 
     Измина политическа седмица, която събуди много страхове в българското общество. Бюджетният излишък бързо ще се превърне в дефицит при очевидно неразумно разходване на бюджета пред прага на сериозна икономическа криза в страната, алармират икономистите; приетият мажоритарен елемент нарушава основните избирателни права на гражданите, протестират неправителствени организации; високата изборна бариера пред коалициите е пряка заплаха за политическия плурализъм, коментират политолозите. А Яне Янев, един от виновниците за високия изборен праг, сериозно вдигнал рейтингa си, според социолози.

Неотразената реалност

     Кой ли не се изказа, какво ли не бе написано за опасната работоспособност на властимащите през изминалата седмица. Форумите прегряха от гневни коментари в пълен контраст на захаросаните телевизионни програми, които излъчват главно футбол (добър, впрочем) и чужди риалити формати с измислени БГ звезди.

     Като „невероятен автогол” определи високата изборна бариера за коалициите лидерът на СДС Мартин Димитров пред медиите. Най-честият коментар на случилото се е, че ще организира и сплоти дясното пространство, защото не просто опозицията е в опасност.

     Такова враждебно действие не може да не породи равно по сила противодействие и ще е предизборна виагра за десния избирател, който по-лесно ще прегърне много от старите муцуни на прехода, с които наивно си мислеше, че се е разделил. Макар че, както казва Чоран по друг повод, е „уморен от всички знамена”.

Глас в пустиня

     Новините днес звучат познато, много пъти чути и видени през годините, а преходът сякаш започва отново. Ето един задочен диалог между най-ярките мнения, прозвучали в медиите.

     „Проблемът не е в някаква случайно подбрана кукла на конци, която учредява партия и бива натъпкана с подбрани папки с документи, за да й се вдига личният рейтинг", казва политологът Огнян Минчев пред в. „Дневник”. "Обяснението тръгва от доста по-далеч - още оттам, че българската демокрация беше зачената в ситуация, в която нас отново "ни освободиха" отвън. Ситуация, в която българското общество не произведе своя достатъчно автономна и достатъчно силна морална и политическа алтернатива, която да се погрижи за неговите интереси. Демокрацията в българското общество по силата пак на това външно "освобождение" беше зачената в лъжа и манипулации.

     Създаде се формалната, фасадната институционална среда на демократично управление, но се запази реалната социална, стопанска и политическа власт на същата партия и олигархия, която съсипа българското общество през втората половина на 20-ти век. Последното нещо, което можете да очаквате от тях, е принцип, ценност, морал.

     Опасенията ми рязко нарастват, след като властта открито използва съда за политически цели, отказвайки регистрация на новото ръководство на СДС. Членството ни в НАТО и ЕС е гола фасада, с която криминалната гарнитура на властта открито се подиграва. Ще трябва да понесем и политическите, и социалните последствия от това. Европа сама по себе си няма да може да ни помогне. Трябва да се събудим в реалното време самите ние.”

Фасадна ли е демокрацията в България?

     На този въпрос отговаря и народният представител д-р Николай Михайлов в последния брой на сп. "L`Europeo", посветен на края на комунистическата епоха. „И фасадна не е, защото фасадата е безобразна. България се управлява от шепа лептократи, по правило със стаж в ДС, и от няколко партийни корпорации, които играят театър", констатира той и добавя: „Демокрацията е религиозно безразлична процедура, техника за обезопасяване от екцесиите на властния демон. Демократичните конвенции банализират политическия занаят, превръщат рицаря в чиновник (...) Но какво благо е неподкупният чиновник. Каква тъга по неговата липса.”

Пак в сп. "L`Europeo" политологът Андрей Райчев пита: „Искате да ми кажете, че някой е създал Бойко Борисов. Първо мнозинството хора смятаха, че Желев трябва да е президент. На третата година започнаха да му викат жабата и да му горят портретите. После мнозинството българи решиха, че Виденов е най-добрият премиер. На втората година България се полуразпадна от омраза към Виденов и комунистите. После мнозинството от хора решиха, че Костов е най-добрият от всички. На третата година го изхвърлиха от властта, намразиха го и взеха да му викат, че е циганин и мавър. А нищо не беше направил, освен това, което беше предупредил, че ще направи. Не им хареса цената на яденето, което им поднесе. Като поръчваш, трябва да гледаш в менюто какво пише.”

Защо всички телевизии излъчват риалити? Защото: „Тези хора желаят оглупяването си. Биг Брадър го има само защото хората го искат”, гласи краткият коментар на Райчев.

Зоопарк или джунгла?

     Тук логично се вписват думите на Милош Форман за демокрацията, припомнени от списанието:

„Сега в посткомунистическия свят хората са малко объркани. Наистина трябва да решите къде искате да живеете: в джунглата или в зоопарка.   Защото, ако ви тегли към красотата, ако обичате свободата, джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност, трябва да споделяте живота си със змии, акули, пиявици. Ако предпочитате сигурността, вие се нуждаете от зоопарка. Там сте защитени. Всеки ден имате малко храна. Но живеете зад преграда и мечтаете за прекрасната джунгла... Ще се изненадате да разберете колко много хора предпочитат да живеят в зоопарка.”
:o
     Верни думи, казани отдавна, които с времето търпят малка корекция. Днес някои посткомунистически общества все повече заприличват на зоопарк, в който пазителите спят пияни, а тигрите са взели властта и прилагат закона на джунглата.

 

Неактивен WhiteKnight

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 230
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #2 -: Април 29, 2009, 16:51:52 pm »
САЩ искат “Атака” и ЛИДЕР да са аут от властта
Американското посолство връчило вербална нота на Калфин
Американското правителство е силно притеснено от възможността в бъдещия парламент и управлението на страната да попаднат партиите “Лидер” и “Атака”. Това е било казано във вербална нота, връчена от зам.-посланика на САЩ у нас Александър Караянис на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, научи “Всеки ден”. Нотата е предадена в началото на април. Целта била думите да достигнат до премиера Станишев и президента Първанов, коментираха източници на “Всеки ден”.

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #3 -: Април 29, 2009, 21:57:51 pm »
Защо ли американците толкова се притесняват от " АТАКА" и "ЛИДЕР". 
Да не би да са притеснени, че няма да могат да съветват /ръководят/ правителството ???
« Последна редакция: Май 02, 2009, 21:49:38 pm от daskala »

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #4 -: Април 29, 2009, 22:29:33 pm »
 Разбира се  ;), как така ще ни изпуснат с такива Бойковци, Сергеевци, и Догановци...планът е в пълен ход. С зомби политици  и заспал народ ,може и целият УНИВЕРСУМ да бъде техен.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #5 -: Април 12, 2010, 23:19:46 pm »
...Години наред в българския парламент се развива депутатско номадство....

Циркът, който направи Яне Янев с процедурата по остраняването на президента Първанов, обърна внимание на едно особено явление.

Години наред в българския парламент се развива депутатско номадство. Влиза някой в парламента с листата на една партия и излиза с друга. Дори за 4 години има депутати, които минават през 2-3 партии и коалиции. Дори цели партии – влизат с някаква коалиция и излизат с друга. >:(

За пред публиката дават логично обяснение – те били верни на избирателите си, следвали своите принципи и т. н. Всъщност следват далаверата. Някой нещо им обещава, някаква сметка се появява, което повлича депутати и партии в една или друга посока.

Например при предишния парламент БСП и ДПС се опитаха да съставят самостоятелно правителство, като отмъкнаха депутати от “Атака”. Коалицията щеше да бъде двойна. Дори примерът Станишев се закле след първото гласуване за премиер. Но един глас не им стигна за кабинета и те щат - не щат приеха и НДСВ в коалицията. Мнозина наблюдатели и досега смятат, че ако НДСВ и БСП бяха направили самостоятелно правителство – гласовете им бяха предостатъчни за мнозинство – сега нямаше да загубят толкова на изборите. Но това е друга тема.

В сегашния парламент на ГЕРБ също не им достига мнозинство. Правителството се крепи на Костов и Сидеров. И като че ли Сидеров се оказва най-сигурният партньор на ГЕРБ. По един или друг въпрос, в който кабинетът прекалява с милиционерщините и лявата политика, сините може и да не го подкрепят. Затова Яне Янев се превърна в проблем. Не ще да подкрепя ГЕРБ. И беше направен опит проблемът да бъде решен по стария начин – да го напуснат депутати.

Първо се отлъчи Марио Тагарински, стар номад в политиката. Стана независим, но на практика гласува с ГЕРБ. Така РЗС престана да бъде парламентарна група, разпадна се поради липса на достатъчен брой депутати. Честолюбивото Яне явно не е преглътнал унижението председателката Цецка да го изгони от помещенията, които се полагат на парламентарна група.

И Янето поведе акции срещу правителството. А това, изглежда, не се хареса на хората от ГЕРБ. Така на 10 март Яне направи някакъв митинг срещу правителството, воден от депутатите си, а на 11 март един от тях – някой си Чукарски – обяви, че напуска групата на РЗС. Предишния ден бил на митинга и викал “Оставка”, а на другия ден вече е убеден, че не трябва да иска оставка и трябва да работи в парламента, за да бъде верен на избирателите си…

Така логично се стигна до несъстоялото се отстраняване на Първанов. Срещу президента се обединиха 4 партии на ръба на т. нар. квалифицирано мнозинство. Когато се присъедини Яне Янев с неговите депутати, работата изглеждаше сигурна.

Но в деня на гласуването, в едно тържествено заседание, в което се бяха приготвили да блеснат на трибуната оратори от всички партии, Яне Янев с хората си не влезе в залата и ги направи смешни. Телевизията предаваше пряко едно безсмислено заседание, в което ГЕРБ и “Атака” не изглеждаха никак блестящо.

Янето им го натагарински и начукарски, с две думи – върна им го тъпкано.

Голям цирк в парламента. Но политика няма.


Етикет: Made in BG, политика

http://e-vestnik.bg/8802/biznesat-s-deputati-ili-kak-yane-im-go-varna/

Неактивен Божидар

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 63
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #6 -: Април 14, 2010, 17:19:07 pm »
insomnia1304  здравей. :)
Ще Ти кажа, че политическата система не съществува в България от 09. 09. 1944г. От тогава до днес няма политици- има престъпници завземи властта с помоща на СССР, които разиграват театри по телевиите и вестниците. Комунизма е едно от основните средства за налагането на нов световен ред! И не мислете, че си е отишъл. Как си е отишъл? Като 1989г. за един ден ДРУГАРЯ живкоб бе сменен с ДРУГАРЯ младенов! Как става тази работа? Отдавна се е разпаднала политическата система, така че въпроса в темата не е поставен много правилно. Положението ще става за обикновенните хора все по лошо и по-лошо.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Разпада ли се политическата система в България
« Отговор #7 -: Април 15, 2010, 21:53:26 pm »
ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИМАМЕ ЕДИН ДИВ, КРАДЛИВ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ С МНОГО КЪС ХОРИЗОНТ ВЪВ ВРЕМЕТО

http://www.obshtestvo.net/content/view/1717/4/

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27