Тема за преоткриване на забравено знание

[GoG]

Съвсем правилно си ме разбрала .Благодаря за отговорите 

В състояние на не-ум сигурно ще действа само душата ?
Това ли означава да се изградим отвътре - да научим душата си ,или по скоро да я остваим да действа сама?
Как всекидневните ни умения ще се проявяват тогава ?

[Magnolia]

Нещо такова.
Сега да не ме помислиш за много веща по въпроса.  Въобще не съм.
Изключването на ума се оказа най-трудното нещо за мен.
Изключвайки ума човек се обръща към себе си, навътре, към своето Аз.

Как всекидневните ни умения ще се проявяват тогава ?

Тоест, как ще си вършим работата ли? Ами там трябва да си използваме ума, но и да сме в състояние, когато решим, да останем в покой и да не мислим за нищо, тоест да се изключим.
Другата "хватка" е, като вършиш нещо, да се вглъбиш само в него, без да допускаш странични мисли, просто да се слееш с действието. Дори и при съвсем банални дейности.И духом да си тук, а не да си мислиш за вчерашния мач или за срещата утре.
Поне аз така съм си ги навързала нещата.

[GoG]

С други думи, мозъкът ни помага дотолкова, доколкото е медиатор, и ни пречи дотолкова, доколкото е филтър.

 Благодаря и за тези отговори.
 Медиатор ... веднъж един приятел ми каза че мозъка е видео карта.
 Филтър ... тука се замислих ,дали това не е една истинска пречка при нас ,хората ,дали найстина мозъка филтрита информацията ,или ние сами се отказваме да приемем някои неща.И то неща ,които се случват почти мигновенно.
 Това ми напомни за Анастасия и това което е написано за бързината на мислите.

[GoG]

Другата "хватка" е, като вършиш нещо, да се вглъбиш само в него, без да допускаш странични мисли, просто да се слееш с действието. Дори и при съвсем банални дейности.

 Мисъл = Дейстие - Истинска проява на душата ?

 Случвало ли ти се е ,някой да ти се намеси много грубо ,докати си се хванал да вършиш нещо  :'(?
 Направо ми няранява душата =D.

 Започвам да си мисля че в основата на Древните учения стои умението да усещаме кога започваме да мислим в наш и общ ущърб.Чел съм в "Пътя на Меча" на Мусаши за удар без съзнание .Това на практика е действие без мисъл .Ако меча е направен да наранява , тогава не ти трябва мисъл да го използваш ...

[Magnolia]

Това, което мислим в този свят, оставя своя отпечатък в невидимия. Така, че с мислите си градим определена реалност.
Предполагам, че си извършвал дадената дейност медитативно, затова и вмешателството става болезнено. Иначе ако е роботизирана и мислите ти хвърчат на всички страни, се изтръскваш и продължаваш като по команда.
И аз мисля, че изоставянето на егото е в основата на израстването.
Не съм чела тази книга. Този удар без мисъл не е ли това, което правеше Нео в "Матрицата"? Без мисъл, а само със знаене?

Сори, май оспамихме темата.