Нещо такова.
Сега да не ме помислиш за много веща по въпроса.
Въобще не съм.
Изключването на ума се оказа най-трудното нещо за мен.
Изключвайки ума човек се обръща към себе си, навътре, към своето Аз.
Как всекидневните ни умения ще се проявяват тогава ?
Тоест, как ще си вършим работата ли? Ами там трябва да си използваме ума, но и да сме в състояние, когато решим, да останем в покой и да не мислим за нищо, тоест да се изключим.
Другата "хватка" е, като вършиш нещо, да се вглъбиш само в него, без да допускаш странични мисли, просто да се слееш с действието. Дори и при съвсем банални дейности.И духом да си
тук, а не да си мислиш за вчерашния мач или за срещата утре.
Поне аз така съм си ги навързала нещата.