Автор Тема: Играчът и наблюдателят  (Прочетена 3584 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Играчът и наблюдателят
« -: Март 05, 2009, 12:09:47 pm »
Вече съм писала из форумите, че без егото не можете да съществувате, поне не извън психиатрична институция.  То играе различителна роля, за да можете да отделите себе си като личност от останалите. То е полезен, разграничителен инструмент.  Уравнявайки егото със суперегото е пълна глупост.  Четка баданарка, която замазва с негативни краски нещо, което не може да бъде нито негативно, нито позитивно. Егото си е просто его. Отричайки, че имате его вие отричате, че имате  личност или индивидуалност. 

Играчът и наблюдателят са две интересни  егови роли на  дадена инкарнация.
Играчът  в „играта” има ( почти задължително) болезнено наранимо  суперего или комплекси а най-често,  смехотворната комбинация от двете. Наблюдателят на „играта” има его и не го отрича.

Някои хора се закичват (сами разбира се) с медалите на индивидуалността, но не понасят да бъдат самотни или сами. Самотата ги влудява, прави ги несигурни.  Те трябва ежедневно да получават признание, потвърждение от приятели, роднини, познати и непознати.  Много самопровъзгласили се индивидуалисти, всъщност са енергийни вампири, които не могат да дишат без енергията на другите, въобще без енергиен обмен.  Какъвто и да е. Те непременно трябва ( и търсят) да общуват и непрекъснато го правят, защото това е тяхната дрога, техният хероин. Те ще ви засипват с разговори, лекции и поучения ( предимно за вас самите), които лекции, сами те наричат дарения и даване/отдаване , събуждане, отваряне на очи....(комплекс + суперего в действие) ... Булшит. Червената лампичка веднага светва, когато някой ми казва, че ми дава. Какво ми дава?  Мнение.. Защо  ми е неговото мнение изобщо?  Ами на мен не ми трябва, но на него му е необходимо да го раздава, щедро...на бидони..

Индивидуалистът  и изследователят затова СА такива, защото нямат нужда да „взимат”  или „даряват” непременно мнението си от/на другите ... Те изследват... Изследването НЕ изисква даване на мнение.  Вампирите може  да се самозаблуждават колкото си искат, но не могат да заблудят истинския индивидуалист и изследовател.  Защото, едно е да играеш играта, а съвсем друго е да я наблюдаваш отстрани ( и естестествено да създаваш илюзията, че също играеш, защото знаеш как да манипулираш инкарниралите се недоразумения по пътя си) . Когато играеш играта, само се заблуждаваш, че я наблюдаваш.  Изследваш... грънци. 

Такива са капаните на егото преди езотерична еякулация. Аз съм индивидуалист, аз съм изследовател, аз не играя игри, аз само давам...аз изразявам себе си, аз оставям следи....аз докосвам...аз се опитвам да провокирам.....Не думай.. Баси. Тука има доста „аз”- а  май?  Цела навалица от аз-чета. Ма на кой му дреме какво си ти или не си ? И защо би му дремало...Играчът си е играч, наблюдателят няма нужда от игри.. Играчът е бръшлян, който трябвада се закача за всичко, за да  може да вегетира. Само така той може да съществува, играейки, закачайки се и смучейки необходимите му сокове...

Наблюдателят е снизходителна усмивка, която само друг наблюдател може да усети. Нещо като мона Лиза -  хем се смее хем не се.  Невероятно облекчение е да оставиш света намира. Да му позволиш да бъде. Защото той е точно такъв какъвто е и не може да е друг. В света нямам ако-та, ма-та и но-та.  Светът не знае тия опции. Те са само за играта. Играчо, твоята арогантна позиция, че си обърнал огромното слънце на знанието с хастара навън и сега разхвърляш светлината му, е просто тъпа и смешна, но и логична и разбираема.
 
Наблюдателят на играта  позволява на нещата да се случват край него,  без да си въобразява, че трябва или има  (нуждата) правото да променя.. Да променя хора, да променя мислене, да „събужда”,  да назидава... дори да изказва менние. Самата  мисъл, че би могъл да накараш или провокираш хората да се променят, е супер-егова и арогантна.  Провокират се комплексарите, недорасляците, децата... Наблюдателят  вече е бил в играта и на него правилата или по-скоро липсата на правила в играта, са му ясни и смешни.  Той не се хваща в капана на духовното онаниране.  Дръж си лекциите  за себе си, плиийз, играчо..

Капаните на супер-его-чалгата са именно тези :  супервъобразилият се енергиен смукач непрекъснато реве като ощипана невеста ( типичната игра на жертвата) , как всички искали да го променят, да го анализират, как всички му поставяли епитети, опитвали да го сложат  в  рамки, да го принизят до тяхното конформистко мислене и начин на живот, да го уеднаквят със социума (него... точно него,  тцтцтцтц...от който социум, бай дъ уей той не е част .... ъъъ уж), а той е странен, уникален и не е такъв, той е индивидуалист и какво прави индивидуалистът......точно същото, от което реве -  опитва се да слага рамки на другите, да ги причислява към една или друга социална ктегория, да им дава оценки... да ги анализира...Е.. смукач, номера минава, ако участваш в играта, защото участниците правят точно това, те слушат и после взимат участие. Ти им подаваш кокала и те го загризват яко... И когато жертвата захапе кокала, ти се хващаш за духовното си удължение в сладък оргазмичен екстаз О...Йес... йесс!.... Смях... смях, защото след духовния оргазъм,  неусетно някак, ти сам загризваш кокала, който други ти подхвърлят и така се хвърляш в соц. Океана,  от който иначе парадираш, че не си част, осигурявайки на друг играч един бърз тек..

Суперегото не е проблем за наблюдателя на играта. Защото на него не му дреме, кой какво его има, дали някой е с комплекси, дали си играе игри, дали се изживява като нещо си... кой какво казал, защо го бил казал... Наблюдателят наблюдава ( името му показва) и събира необходимата му информация. Той не изпитва нуждата да онанира над  човешки поведения.  Какво значение има, че  Евгени бил казал еди си какво? Как го бил казал и какво изразявал...Наистина, какво  от това?  Изказването на Евгени променя ли моя мироглед, аз трябва ли да съм съгласен с Евгени, а ако не съм,  трябва ли да уведомя Евгени, че е на „грешен” път? Не, не и не!  От къв зор? Оставям шибания Евгени на мира и на собствените му фантазии.  Щом така е решил. Защото само набюдателят знае, че всичко е точно така, както е и не може да бъде по друг начин.   Или той позволява на Евгени да бъде какъвто е.  Защото ако  каже на Евгени мнението си, това няма да промени Евгени и затова наблюдателят не се впуска в безмислени полемики.

Наблюдателят знае още нещо, което играчът не знае.  Че количеството не е задължително еквивалент на качество.  Но участникът в играта не мисли така, той смята, че  количеството му придава спец. аура.. Ако изговори една лавина от думи, това непременно го прави интелигентен, ценен, стойностен, даващ... оставящ следи...докосващ... събуждащ.. Амин!  Да живее  Интернет, че така не ни се налага да си бършем задниците с толкова плява, която се изписва във виртуалното пространство.
 
Думите за играча са от грандиозно значение. Той  задълбава в тях, защото универсалният език му е чужд.  Има хора, които имат дар слово и такива, които имат дар думи. Първата категория нямат нужда от вербален бълвоч, другите  не могат без него. Бълват яко. Конвейрна продукция.. дали някой ги разбира, няма значение. Който не ги разбира, е естествено недорасъл за техния интелект хахаха.  ;D  Те трябва да онанират постоянно, дълго и болезнено.... с думи. Не със смисъл.

Може да се пише до посиняване за играча и наблюдателя.  Това беше моят начин, накратко да опиша моето виждане за само две от многото фасети на егото.

Егото си е хубаво нещо, не бързайте да го събличате, че може да се окажете голи. Не, че има нещо лошо да сте голи, но да му се не види, винаги ще се намери някой „загрижен” играч да се опита да ви го сложи (палтото на раменете).

И още нещо, за да станеш наблюдател, ТРЯБВА  да си бил играч, но да си се дипломирал от играта.  Не можеш да седиш на двата стола . Ако си мислиш, че го правиш успешно, най-вероятно си траеш, че гъза ти се е изръбил от седене на двата ръба. 

Както винаги, всяка прилика с действителни лица и събития  е случайна, но ако има саморазпознали се , честито!   Постът ми не е нито обръщение, нито анализ на конкретни личности, защото това не е моя работа, да анализирам хората, какви са и как си живеят живота. Системата е назначила рутинни играчи за тая работа.  Те трябва да поддържат полярността. Аз давам примери за две егови състояния. Вие сами решавате, дали да четете и как да тълкувате написаното.  Е,  това си е индивидуална, егова работа...

« Последна редакция: Март 05, 2009, 13:44:03 pm от H. »

Неактивен Salito

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 219
  • ТАЙНАТА Е В ХРАНАТА
Re:Играчът и наблюдателят.
« Отговор #1 -: Март 05, 2009, 13:41:41 pm »
Цитат
Капаните на супер-его-чалгата са именно тези :  супервъобразилият се енергиен смукач непрекъснато реве като ощипана невеста ( типичната игра на жертвата) , как всички искали да го променят, да го анализират, как всички му поставяли епитети, опитвали да го сложат  в  рамки, да го принизят до тяхното конформистко мислене и начин на живот, да го уеднаквят със социума (него... точно него,  тцтцтцтц...от който социум, бай дъ уей той не е част .... ъъъ уж), а той е странен, уникален и не е такъв, той е индивидуалист и какво прави индивидуалистът......точно същото, от което реве -  опитва се да слага рамки на другите, да ги причислява към една или друга социална ктегория, да им дава оценки... да ги анализира...Е.. смукач, номера минава, ако участваш в играта, защото участниците правят точно това, те слушат и после взимат участие. Ти им подаваш кокала и те го загризват яко... И когато жертвата захапе кокала, ти се хващаш за духовното си удължение в сладък оргазмичен екстаз О...Йес... йесс!.... Смях... смях, защото след духовния оргазъм,  неусетно някак, ти сам загризваш кокала, който други ти подхвърлят и така се хвърляш в соц. Океана,  от който иначе парадираш, че не си част, осигурявайки на друг играч един бърз тек..
Е жестоко е, не мога да не споделям, много те хваля, обаче просто и аз получих екстас;D, страхотно го казваш, знаеш ли колко съм искал да кажа това, колко съм го мислил, ама не е достъпно за мен да го кажа така както ти правиш с лекота, пиши още моля ти се.
най-добрият приятел на човека остава самият той, въпреки предателствата понякога.

Неактивен WhiteRider

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 521
  • *terrafim*
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #2 -: Март 05, 2009, 23:22:37 pm »
Всъщност горе са описани примери за недоразвитото его. Добре гледаното и охранено его е стабилно в себе си, отнася се доста благосклонно към другите, защото не вижда заплаха в тях (как така някой ще ми навреди..на мен?!?), няма прекъсвания по веригата воля-мисъл-желание-говор-действие и се ръководи от своите подтици, не от чуждите, макар много добре да може да управлява чуждите нужди и далновидно да ги преценява.
Един дзен учител беше казал, че само едно добре развито "диамантено" его може да бъде оставено, защото е завършен продукт и повече няма какво да се добави към него, така че обичайте себе си. :)
« Последна редакция: Март 06, 2009, 00:36:07 am от Mirotvorec »

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 827
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #3 -: Март 06, 2009, 08:47:25 am »
Не съм чел много внимателно темата и отговорите. Но защо всички езотерици или занимаващи се с езотерика отделят внимание на егото толкова много?

Един имал его, друг нямал его. Понякога виновен излиза този дето има его, понякога виновен излиза този дето няма его. Че и чак се правят някакви супер-мощни анализи и филосоствания, защо и как едно его било еди-какво-си, другото било еди-инак-си...

Какво ме интересува мен егото на някой, който е постнал някакъв отговор във форума, като дори този човек нито го познавам, нито съм го виждал, нито нищо?

Едно его било охранено, друго било слаботелесно... Ми каквото си е, да си е такова, мене какво ме касае?

Някой имал голямо его, друг малко, ми има си го - и кво от това?

ПС - Алиене, много намигаш бе братле  ;D С тези намигания по едно време си помислих, че сваляш Юли.

Неактивен Una

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 229
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #4 -: Март 06, 2009, 10:24:34 am »
Интересна тема и занимателно четиво, но човек лесно може да се оплете в нещата.
Играч, наблюдател - това са все роли. Понякога си играч - участваш в играта (всички участваме между другото - или бай дъ уей, за англоговорящите), щом сме вътре, е смешно да си мислим, че гледаме отвън. Понякога си наблюдател - зяпаш другите и си мислиш, че си вън от цялата система... Не си... просто си зяпаш другите отвън, ама мислиш, че и себе си можеш... Обаче няма как да погледнеш себе си отвън... Можеш само да се огледаш, да видиш образа си отразен в другите. Гледаме отвън - но на другите "играчи". И тъй-като и аз съм чела Матрици разни и т.н., а предполагам и доста от тук присъстващите, не бих искала да се впускам в "термините" и "понятията" предложени от тях. Вместо това ще се обърна към добрата стара математика, която е по-надежден инструмент (за мен) за описване на нещата.
И така, една система може да се опише по 2 начина. Погледната отвън или погледната отвътре. Конвенционалната физика и математика прави едното ИЛИ другото. И двата метода поотделно обаче не могат да опишат изцяло дадената система. (Айнщайн се е опитал, но е допуснал много грешки, защото не е имал необходимия инструмент за да го направи). Тогава какво можем да направим, за да опишем напълно системата? Да обединим двата метода. За по-напреднали в математика и физика това става с методите на КОМПЛЕКСНАТА ГЕОМЕТРИЯ (не я търсете в конвенционалната наука, няма да я намерите там. И в училище не се изучава също). Може би изглежда, че това няма нищо общо с езотериката... Точно обратното. Общото е прекалено много.
А когато ВСИЧКО е ЕДНО, тогава няма отвън и отвътре, преди и след, няма събития, следователно време или движение, всичко е там съществува и си стои.Няма как да си представим този свят на "непрекъснатостта", защото живеем и самите ние сме в свят на прекъснатостта (дискретността), където всяко нещо има своите съставни части (и не е единно цяло).
При разделянето на Едното на две се създават предпоставките за всичко това - вече има различие, прекъснатост, може да има черно-бяло, напред-назад, а то поражда движение, време, развитие. Без това няма развитие, няма движение.
А без развитие и движение, няма самопознание... Ето защо сме тук...  :P
« Последна редакция: Март 06, 2009, 17:16:17 pm от Una »

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #5 -: Март 06, 2009, 10:36:24 am »

Някой имал голямо его, друг малко, ми има си го - и кво от това?


Егото е инструмент на душата и всеки работи с него по различен начин. Едни го ползват повече, други по-рядко,трети го лъскат и пазят като зеницата на окото си. То винаги е там - в сандъчето с инструментите. А на душата май й омръзна да боравим само с него. Е, не ме разбирайте, че трябва да го изхвърлим :) Просто да погледнем в сандъчето и помислим творчески...
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Salito

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 219
  • ТАЙНАТА Е В ХРАНАТА
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #6 -: Март 06, 2009, 12:13:37 pm »
Цитат
Ти им подаваш кокала и те го загризват яко... И когато жертвата захапе кокала, ти се хващаш за духовното си удължение в сладък оргазмичен екстаз О...Йес... йесс!.... Смях... смях, защото след духовния оргазъм,  неусетно някак, ти сам загризваш кокала, който други ти подхвърлят и така се хвърляш в соц. Океана,  от който иначе парадираш, че не си част, осигурявайки на друг играч един бърз тек..
това е уникално, просто казано, иначе сложно и много вярно и важи за всеки един човек без изключение, това което ние правим във форума също може така да се опише, смятам, че Юлия не е против явлението, защото така се учи един човек по път към по добро себе-познание, тя просто описва нас, себе си и човекът въобще.
Колко сме жалки същества само, затворени като във филма saw и наистина само смъртта може да ни облекчи.
най-добрият приятел на човека остава самият той, въпреки предателствата понякога.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #7 -: Март 09, 2009, 23:09:06 pm »
Точно така е ...

голямата част от писането из форума е точно това - гъдел на егото, духовни чикии. Бях писал за това преди 2-3 години.

Тъпото е, че малко хора ще го разберат.

Много хора ще кажат - 'брау!' , 'евала', 'вярно!'

Но почти никой от тях няма да разбере същността на всичко това.

А и аз (например),  (който претендирам да разбирам написаното), признавам че пак ги правя същите грешки. Може би от суета, не знам ...


pls. adminite ! slojete kirilica vuv foruma !
za 10 put pisha mnenieto si v drug forum, kudeto ima kirilica, i sled kato go napisha, vinagi go izprashtam tam, po pogreshka.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Играчът и наблюдателят
« Отговор #8 -: Март 10, 2009, 10:36:18 am »
Голямата част от писането из форума е точно това - гъдел на егото, духовни чикии. Бях писал за това преди 2-3 години.
Тъпото е, че малко хора ще го разберат.
Много хора ще кажат - 'брау!' , 'евала', 'вярно!'
Ъ как хубу го каза...  :D  :-*
Я се отказвам вече да чета подобни неща, философстването си е само губене на време и разтягане на локуми. Тишината дава много повече отговори. А с думи не мож` обясни необяснимото. Личният опит винаги е най- добрият учител.
...water can flow, and water can crash...

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27