“Студената война” около американския Ракетен щит се разгорещяваwww.bgfactor.org - 20 Февруари 2007
Прага и Варшава готови да приемат щатската ПРО-система, Москва ги заплашваКонфликтът около възможността за разполагането в Чехия и Полша на американската система за противоракетна отбрана (ПРО) вече приближава точката на кипене. На съвместна пресконференция във Варшава вчера, министър-председателите на двете държави обявиха официално готовността си да приемат американския Противоракетен щит, а военното ръководство в Москва отговори, че срещу базите на чешка и полска територия ще бъдат насочени ракети, които при нужда ще бъдат използвани срещу тях.
На съвместната пресконференция във Варшава, където чешкият премиер Мирек Тополанек (Mirek Topolanek) се намира на 2-дневно официално посещение, полският му колега Ярослав Качински (Jaroslaw Kaczynski) обяви, че двамата са дълбоко убедени от нуждата от принципно решение по въпроса за европейската сигурност, както и за разполагането на американските ПРО-бази. “Това, което установихме, е че имаме сходни възгледи по много въпроси, в т. ч. и за разполагането на американски ПРО-бази”, заяви Качински, подчертавайки, че американската противоракетна система в двете държави няма да е насочена срещу Русия или други държави, съблюдаващи международните споразумения в областта на сигурността. “Ще се постараем да убедим Русия, че тези обекти не са насочени срещу нея”, заяви полският премиер.
Качински повтори американската теза, че Щитът ще е насочен “срещу евентуалните действия на държавите, които не се подчиняват на световните правила за сигурност”. Той допълни, че не вижда причини за провеждането на национален референдум по въпроса в Полша, за което настоява опозицията. На свой ред Мирек Тополанек заяви, че въпросът с разполагането на ПРО-системата изисква от Полша и Чехия “сериозни комуникационни усилия” в контактите с Русия, Германия, Франция и най-вече с обществеността в двете страни.
Правителствените лидери бяха категорични, че Полша и Чехия ще вземат съвместно решение за началото и начина на водене на преговорите със САЩ за разполагането на елементите на ПРО-системата. Що се касае за сроковете за това, новият министър на отбраната на Полша, Александър Шчигло (Aleksander Szczyglo) уточни, че Варшава ще даде на САЩ отговор по въпроса в рамките на 2 седмици. Повечето политически сили в Полша, в т. ч. и невлизащите в състава на правителството, са склонни да приемат разполагането на американска ракетна база. Опозицията, най-вече в лицето на десноцентристката “Гражданска платформа” на Доналд Туск, се съмнява, че властите ще успеят да договорят изгодни за страната условия с Вашингтон.
Според последните социологически проучвания на полския Център за изследвания на общественото мнение, 55% от поляците са против разполагането в страната на елементи от американската ПРО-система. “За” са малко над 25% от запитаните. Социолозите отчитат, че броят на противниците на Щита от лятото на м. г. остава практически непроменен, докато поддръжниците на ракетното сътрудничество със САЩ намаляват. Привържениците на идеята смятат, че това ще увеличи сигурността на Полша, а противниците са убедени, че Щитът ще увеличи единствено риска от терористични актове.
Русия: Базите в Чехия и Полша могат да станат наша цел Военните кръгове в Москва реагираха остро на изявленията във Варшава. В частност, командващият на Стратегическите ракетни войски на РФ (РВСН), ген. Николай Соловцов (Gen. Nikolai Solovtsov) заяви, че ако Чехия и Полша приемат на територията си бази на американската ПРО-система, руските ракетни войски могат да ги възприемат като своя цел и да поразят Ракетния щит, посочва Associeted Press. В същото време дипломатите във Вашингтон посочват, че руската реакция е неоснователна, тъй като планираното разполагане на 10 ракети-прехващачи цели спирането на евентуален удар от страна на Иран или враждебни сили в Близкия Изток и изобщо не застрашава Москва. С огромния си и усъвършенстван ракетен арсенал, Русия лесно може да се справи с подобна малка система, като просто изстреля повече от 10 ракети едновременно.
Версията на Вашингтон бе потвърдена и от думите на самия ген. Соловцов, който подчерта, че в бойна готовност на територията на Русия има балистични ракети, способни да поразят всяка цел във всяка гочка на света. “Коефициентът на техническа готовност на ракетите на бойно дежурство е 0,97-0,98, т. е. от всеки 100 ракети, 97-98 ежеминутно и ежесекундно са готови да изпълнят бойната си задача”, посочи командващият РВСН.
Коментирайки позицията на САЩ, че елементите от ПРО в Източна Европа ще пазят Запада от Иран, Соловцов я определи като “несъстоятелна”. “Дълбоко се съмнявам, че Иран в скоро време ще разполага с балистични ракети. Сами си направете извода, срещу кого е насочен този Ракетен щит. Именно по тази причина следим с особено внимание и тревога ситуацията около разполагането му”, коментира ген. Соловцов.
Командващият на РВСН потвърди, че като ответна мярка Русия може и да излезе от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък радиус на действие, подписан между СССР и САЩ през декември 1987 г. Това ще позволи на Москва да проектира, произвежда и разполага с балистични ракети с далекобойност от 500 до 5000 км., което ще й позволи да порази ПРО-базите в Чехия и Полша без да прибягва до резерва си от междуконтинентални балистични ракети.
Според специалистите, възобновяването на руското производство на ракети със среден радиус на действие може да бъде осъществено в най-кратки срокове, заради конструктивното сходство на основната съветска ракета със среден обсег РСД-10 “Пионер” и сегашните междуконтинентални балистични ракети РС-12 “Топол”. Според Соловцов, Русия ще може да приведе новите ракети в постоянна бойна готовност след 5-6 години. Според него, ще се касае по-скоро не за нови комплекси от типа “Пионер”, а за ракети “нови технологии, нова елементна база, система за управление и възможности”.
САЩ искат изграждането на ПРО-система в Източна Европа за защита от евентуално ракетно нападение от страна на държавите от т. нар. “Ос на Злото”, в която още влиза КНДР, както и Иран. Стойността на разполагането на Ракетния щит в Полша и Чехия през следващите 5 години, се оценява на $ 1,6 млрд. В по-дългосрочен план, системата може да бъде разширена, за сметка на включването на елементи с морско базиране, както и изстрелването в космоса на спътници за следене.
Студен мирИзточник:
www.BulgarianPost.com 17.02.2007
Известната реч на Уинстън Чърчил от 1947 г. положи началото на това, което сега наричаме Студената Война. Половин век по-късно, на 10-ти февруари 2007-ма, речта на Владимир Путин в Мюнхен полага началото на нещо, което можем да остане в историята като Студен мир.Всичко започна с Конференцията по сигурността в Мюнхен. Те е известна още от времето преди перестройката като "шпионската конференция". На нея по онова време се обменят мнения за сигурността на Запада пред съветската заплаха. Сега със своята искрена реч Владимир Владимирович върна първоначалния смисъл на мероприятието и припомни понятието съветска заплаха. Той порица САЩ за водената от тях външна политика и открито ги упрекна в опит да налагат волята си на всички останали.
"Какво е това еднополюсен свят? Един център на властта, един център на силата, един център на вземането на решения. Това е свят на един стопанин, на един господар. И това е унищожително не само за тези, които са в системата, но и за самия господар, понеже го разрушава отвътре".
Путин смята, че в съвременния свят еднополюсният модел вече е неприемлив, а дори и невъзможен. Според него, американците вече нямат възможност да диктуват правилата на играта поради изчерпване на доверието към тях. А и поради липса на морал и нравственост като база на съвременната цивилизация.
Личното мнение на президента изглежда се превръща в официална политика на Кремъл. Руснаците са притеснени от разполагането на американските противоракетните системи за защита в Полша и Чехия. Според Москва, това е пряка заплаха насочена срещу нея. Тя припомня обещанията на НАТО, че след разграждането на Варшавския договор и обединението на Германия, американски войски няма да се разполагат в Източна Европа.
"А какво става сега? В България и Румъния се появяват така наречените американски "малки изнесени бази" с по 5 хиляди човека всяка" - продължава Путин.
Русия явно е твърдо решена да промени ситуацията в своя полза. Основание за порасналите претенции и дават политическата и икономическа стабилизация на бившата империя. От както стана президент, Владимир Путин успя да се разправи първо с олигарсите - недоволните са или в затвора или зад граница, а доволните - на държавни постовe или също зад граница, но не като изгнаници. Макар да търпи много основателни критики от Запада за потъпкването на свободата на словото в Русия, президентът се ползва с подкрепата на населението в страната си. Това му дава достатъчно основание да продължава да се движи по ръба на потъпкването на гражданските свободи в Русия.
Икономиката на страната също дръпна напред и основна причина за това бе повишените цени на енергийните ресурси, които Русия смело изнася. През последните три години цените на петрола трайно се задържат на нива от 60 долара за барел. Огромните обеми на износ на нефт и газ позволиха на Москва да си изплати големия външен дълг - близо 160 милиарда долара, а и да натрупа резерв в хазната. Ето кой наистина спечели от Войната в залива.
Освен енергийни ресурси, Русия продава и оръжия на страните от Третия свят за около 6-7 милиарда годишно. По този показател тя дори успява да изпревари Щатите.За да не бъде голословен, веднага след мюнхенската конференция президентът Путин направи няколко бързи хода. Те демонстрират неговата готовност да използва всички средства и да върне позабравената слава на Русия като световна суперсила. Първото такова действие бе една бърза совалка в Близкия изток. Посещение на руски държавен глава в столиците на арабски страни, и то верни съюзници на САЩ като Йордания и Саудитска Арабия, вече само по себе си е знаково. Показателно е, че бе радушно приет от своите домакини.
Русия иска не само да влияе директно на събитията в региона, но и да получи подкрепа за своите действия в Чечня. Известно е, че чеченските сепаратисти се ползват от финансовата подръжката на вахабитите - едно ислямско течение, идващо от Саудитска Арабия. Изглежда то ще престане и Путин получава карт-бланш от Рияд да омиритвори Кавказ.
Това предопредели и следващите ходове на руския президент. Веднага след завръщането си в Москва, той направи две персонални промени. Замени президента на Чечения Алу Алханов със силният човек в размирната република - премиера Рамзан Кадиров. Досегашният президент става заместник-министър на правосъдието в Москва и "поради преместването му на друга работа", поста се заема, уж временно, от министър-председателя Кадиров-младши. "Временното" е до провеждането на президентски избори "с поне двама претенденти", но за никого не е тайна, че Кадиров ще бъде избран и за постоянно. Всъщност се чакаше младия наследник да навърши 30 години - той е роден през октомври 1976-та година. Сега вече може да се узакони властта на удобния за Москва клан Кадирови в севернокавказката република.
Другата персонална промяна бе издигането на военния министър Сергей Иванов за първи вицепремиер в руското правителство. В неговия състав вече ще има четирима вицепремиери, от които двама - първи. Другият първи е Дмитрий Медведев. Той именно представляваше Русия на скорошния икономически форум в Давос. Впечатляващата му проява там, накара наблюдателите да смятат, че Путин като че ли вече е избрал своят приемник и им го показва.
Е, сега се вижда, че не е точно така - Владимир Владимирович ще държи никой от двамата вероятни приемници да не получи явно предимство до последния момент. И още нещо - дава се повече власт на "силовия министър" Иванов. Не за друго, а за да се усили военната мощ на Русия. Едновремнно с това, началникът на руския Генерален щаб генерал Юрий Балуевский, заяви че Русия може да наруши едностранно довора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег на действие. Според него, действията на САЩ за разполагане на противоракетна отбрана в Чехия и Полша "не се подават на никакво обяснение". И че Русия вече губи много от спазването на този двустранен договор.
Този "Договор за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег на действия" бе сключен от СССР и САЩ през 1987 г. С неговото подписване Михаил Горбачов и Роналд Рейгън де факто прекратиха Студената война. Сега Владимир Пути извървява обратния път. Предстои ни, ако не една нова Студена Война, то един нов Студен мир между Изтока и Запада.
