Автор Тема: Нибиру - Астрономическа гледна точка  (Прочетена 273627 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Joazinho

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 70
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #285 -: Юни 27, 2009, 18:47:28 pm »
А защо трябва изобщо да пишат за Нибиру, че идва?
Ти кво искаш- научна статия от маите какво идва,кога ще мине и точни данни за местоположението ли искаш?
А и е доста вероятно да има такива текстове, но още да не са намерени или да са унищожени....
Всички лъжат.

Неактивен UpsideDown

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 228
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #286 -: Юни 27, 2009, 19:02:39 pm »
Календара на майте свършва на 21 декември 2012 и от това ТРЯБВА да си извадим следните ФАКТИ, които немогат да бъдат оспорени - "Към нас идва планета, която всъщност е боен кораб на извънзмените и през 2012 ще ни върхлетят чудовищни катаклизми, придружени с една две трансформацийки" ??  Това е описано в Библията и дори в МЕЧКА.КОМ ..... laugh laugh laugh laugh :'( ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D :D :D :D :D ;D ;D ;D :'( :'( :'(
« Последна редакция: Юни 27, 2009, 19:06:06 pm от UpsideDown »

Неактивен KoRn

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #287 -: Юни 27, 2009, 21:04:34 pm »
Все още ми е интересно как сте толкова сигурни :) няма доказателства или нещо такова. В ютуб само измислени клипчета има.

Неактивен X

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 1
  • ___________________________
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #288 -: Август 30, 2009, 17:09:08 pm »
Здравейте, аз съм нов тук, имам следното питане:
кога НАСА за първи път открива планетата,без да съобщава на обществеността за това/някъде четох че било в 1998год.?/, а официално оповестено май беше в 2003 год. от обсерваторията Маунт Паломар-Калифорния...

Някъде съобщиха, че планетата вече може да се наблюдава от Австралия и Антарктида.

Излязоха и някои снимки /може би снимани в Австралия/ :







А, между другото последната снимка е на Гугул Скай , където на мястото на Нибиру с неговите луни е била изтрита звездната карта и има само черен фон..
Някой ако има по-подробно инфо може да  обясни допълнително за това..




В тази връзка малко копия от руски сайт :

На сайте NASA потрудились успокоить общественность и СМИ, сообщив, что планета Nibiru -- фальшивка:

http://astrobiology.nasa.gov/ask-an-astrobiologist/question/?id=2744

Цитата:
Question:
Is there a planet Nibiru that will pretty much destroy earth in 2012? I watched a video about it last night and I freaked out so bad i was shaking and crying. Is our world coming to an end in 2012? If so... why cant we just blow the thing up and call it a day?

I am really sorry that these crazy Nibiru claims have upset you. I don't want to keep answering these questions about Nibiru, but let me say once more as clearly as I can, for you and the other questioners: Nibiru does not exist. NASA has never discovered or detected Nibiru or anything remotely like it. The handful of dwarf planets that astronomers have discovered beyond Neptune are on stable orbits that will never come into the inner solar system, let alone threaten Earth. Nothing will happen in 2012. Nibiru is simply a fake, a hoax, the result of a small religious cult that is unfortunately scaring lots of people with totally false stories.
David Morrison
NAI Senior Scientist
January 31, 2008

а на сайте Роскосмоса -- не удосужились это сделать -- вот отсюда и идет всякий бред про Нибиру длительностью в 9 минут (!!!) по одному из центральных каналов:

http://rutube.ru/tracks/1922441.html?v=cef7f0bf861d030f03f5bef5d2f1b463
Поэтому привожу здесь распечатку Бреда про Нибиру на ТВЦ:

Анна Прохорова, ведущая: На этой неделе на небе появился новый объект: слабая красноватая точка. Пока её наблюдают только астрономы, но уже к маю 2011 года ее можно будет увидеть и невооруженным глазом. Это "Темная планета", она же Нибиру - таинственная часть нашей Солнечной системы. Вероятность её существования НАСА признала лишь в 1982-м году, хотя шумеры еще 5000 лет назад называли её "крылатым диском" и утверждали, что появление Нибиру на небосклоне сулит одни неприятности. Какие именно, выяснил Александр Огородников.

Может ли небо упасть на землю - вопрос уже не актуальный. Прогрессивное человечество ждет более грандиозного события - падения на Землю другой планеты. Конечно, не в прямом смысле слова. Но планета Нибиру подлетит к нам так близко, что последствия могут быть катастрофическими. Дело в том, что Нибиру или, как еще ее называют, планета Икс, гораздо крупнее Земли, а значит, и ее гравитационное поле гораздо сильнее. Его катастрофическое влияние мы прочувствуем в начале 2013 года, когда сближение будет максимальным. Как следствие - изменение наклона нашей планеты, а, соответственно, и полюсов, глобальное похолодание там, где сейчас тепло, и очередной всемирный потоп. Две трети населения нашей планеты попросту погибнет.

Впрочем, есть и другая версия того, чего нам ждать от загадочной планеты. Согласно одной из теорий, Нибиру - это планета богов. В древних текстах их еще называли Анунаки, то есть "Сошедшие с небес" и, если верить этим же текстам, то Анунаки - это наши предки. Когда-то давным-давно, используя свою планету как космический корабль, они подлетели к Земле и заселили ее себе подобными. И с тех пор раз в несколько тысяч лет Анунаки прилетают к нам с инспекцией.

Александр Воронин, президент Русского общества изучения проблем Атлантиды: "Раз в 3600 лет она якобы появляется, приближается к солнечной системе, к Земле, и таким образом спускаются на Землю, делают там какие-то свои исследования - проводят и генетические исследования, и генетические операции с человеком. Потом они якобы опять перебираются на свою планету и исчезают во мгле времен".

Такая периодичность появления на Земле Анунаки определяется орбитой Нибиру. Она, в отличие от траекторий других планет Солнечной системы, сильно вытянутая. Вот и получается, что она то прилетает, то вн6овь исчезает. Автором этой теории стал знаменитый американский ученый Закария Ситчин. В своих трудах он опирался на тексты древних шумеров и в частности на вавилонскую поэму "Энума элиш". Человеку непосвященному кажется, что это просто легенда о войне богов. Но Ситчин в своих трудах доказывает, что древняя эпопея, хоть и с помощью образов, но точно описывает процесс сотворения нашей Солнечной системы пять миллиардов лет назад. Шумеры, хоть они и жили 5000 лет назад, знаниями по астрономии обладали чуть ли не большими, чем мы сегодня. Вопрос, откуда они могли это знать. Это повод задуматься о том, что мы-то и есть настоящие пришельцы. Тем более что и "недостающее звено" в цепочке развития человека до сих пор не найдено.

Александр Воронин, президент Русского общества изучения проблем Атлантиды: "Налицо существование некой працивилизации, которая дала толчок великим цивилизациям - индийской, шумерской, египетской и даже центральноамериканской. У многих народов есть мифы и предания о том, что их предки спустились с небес. 220 человеческих генов не относятся ни к каким земным организмам - это то, что говорит наука. И это говорит в пользу космической версии - что люди действительно произошли от космических пришельцев".

Игорь Копылов, доктор технических наук, профессор Московского энергетического института: "Является фактом, что Атланты 20 миллионов лет назад прилетели со своей планеты, которую они потом взорвали - образовался пояс метеоритов от этой планеты, и они поселились у нас на Земле Они привезли знания и малые приборы к нам. Они привезли всех представителей своей фауны. Вы знаете, и русалки с хвостами, и другие представители, которые там развивались, а потом они жили на нашей планете".

Игорь Копылов хоть и придерживается космической версии происхождения человека, но говорит, что представители древней працивилизации прилетели с другой планеты. Хотя Нибиру по его словам действительно существует. Правда, по его расчетам, "Темная планета" меньше, чем описывают ее вавилонские легенды, да к тому же и абсолютно безжизненна.

Игорь Копылов, доктор технических наук, профессор Московского энергетического института: "Температура на краю Вселенной примерно равна температуре космоса, то есть минус 4 градуса по Кельвину. Разумная жизнь и тем более живая природа немыслима на таком отдалении от Солнца - слишком мало энергии она получает. Там условия для существования жизни абсолютно невозможны".

4 градуса по Кельвину - это примерно минус 270 градусов по Цельсию, так что для человека обычного на Нибиру действительно жизни нет. Но ведь, согласно легендам, населяют эту планету боги, много ли им надо? И вообще замерзающий и голодающий Бог - это нонсенс, вероятно, даже для ученых. Кстати, что касается астрономов - по их расчетам Нибиру вообще не существует. Ведь планета таких размеров, что описывается в древних легендах, должна была вызвать в солнечной системе гравитационное возмущение. А его нет. Объяснить это можно тем, что шумеры сознательно преувеличили массу божественной планеты, наглядно демонстрируя ее космическое значение. Тем более что в тех же текстах точно сказано: Нибиру - это своего рода большой космический корабль или станция. А такие объекты, по мнению астрономов, в далеком космосе вполне могут существовать.

Дмитрий Вибэ, ведущий научный сотрудник Института астрономии РАН: "В принципе, конечно, за пределами орбиты Плутона или, что более правильно, за пределами пояса Койпера мы вполне можем ожидать наличие крупных тел, и недавние открытия доказывают, что в принципе там могут встречаться еще неизвестные тела, к примеру, размером с Плутон".

А Плутон, хоть и был выведен астрономическим сообществом из списка планет, не так уж и мал… По крайней мере для размещения народности Анунаки. Так что, если пока мы и не видим Нибиру, это не означает, что ее нет. Впрочем, истина уже совсем близко. Согласно некоторым расчетам, к 2011 году Темную планету будет видно даже невооруженным глазом. А 21 декабря 2012 года Нибиру пролетит мимо. Она засияет на нашем небосклоне яркой красной звездой, словно второе солнце. Кстати, по случайному ли совпадению или нет, но именно в этот день заканчивается и нынешняя эпоха календаря Майя.

Дмитрий Зима, писатель, исследователь: "Каждая из эпох, которые были и которые будут, изображается в виде продолжительной ночи, после которой возникает пробуждение. Сейчас эпоха заканчивается, заканчивается ночь, должно взойти солнце, если верить легенде Майя, и должно произойти пробуждение человечества. Это описывается как некий позитивный процесс, который люди ожидали очень долгое время, готовились к нему и когда он наступал, все становились счастливы".

И хотя в текстах Майя ничего не сказано о планете Нибиру, не связать эти два события просто невозможно. Тем более, что и у шумеров, и у индейцев этот день - 21 декабря 2012 года - так или иначе связан с приходом на Землю Богов.

Дмитрий Зима, писатель, исследователь: "В людях, если верить текстам Майя, должны проснуться какие-то сверхъестественные способности. Сверхъестественные не с точки зрения законов природы, а с точки зрения наших сегодняшних представлений о законах природы. По писаниям можно подумать, что люди, собственно, и станут Богами".

Конечно, относиться ко всем этим легендам можно по-разному. Но их сторонники и противники согласятся в одном - ждать осталось недолго. А значит время уже совсем скоро все расставит по своим местам.
Римский географ Помпоний Мела: «Египтяне гордятся тем, что они самые древние люди на планете. В египетских летописях можно прочитать о звёздах, меняющих направление хода четыре раза, о солнце, дважды садящемся в той стороне неба, где ныне восходит...

...Ещё Геродот во второй книге по истории писал о своих беседах с египетскими жрецами (5 век до нашей эры). Жрецы утверждали, что за всю эпоху египетской цивилизации (11 тысяч лет, 341 поколение) ровно 4 раза солнце меняло направление движения, дважды вставая там, где теперь садится, и дважды садясь там, где ныне восходит...»
Открытие новых планет за последние двести лет обязано больше математическим расчетам, чем созданию более мощных и совершенных телескопов. Так, например, существование Нептуна было вначале установлено благодаря расчетам аномалий в траектории движения Урана. Подобным же образом Плутон был обнаружен путем наблюдений, связанных с тем, что на движение Нептуна оказывала воздействие какая-то неизвестная гравитационная сила.

Следуя этому же принципу, астрономы убедились в том, что непонятные отклонения орбит Урана, Нептуна и Плутона (и в меньшей степени - Юпитера и Сатурна) вызываются существованием еще одной, до сих пор не обнаруженной планеты.

Ученые до такой степени убеждены в ее существовании, что уже дали ей название - планета X - Десятая планета. Несмотря на недавние попытки опровергнуть эти доводы, теория планеты Х остается в силе.

В 1978 году, после десятилетнего застоя, теория планеты Х сделала гигантский скачок вперед. Открытие спутника Плутона - Харона дало возможность точно определить массу Плутона, и оказалось, что она значительно меньше, чем предполагалась. Благодаря этому удалось математически, с большой степенью точности, проверить отклонения в орбитах Урана и Нептуна. В связи с этим два астронома из Военно-морской обсерватории США в Вашингтоне вновь возродили идею о планете X. Но эти два астронома - Роберт Харрингтон и Том Ван Фландерн пошли значительно дальше - с помощью математических моделей они показали, что планета Х вытолкнула Плутон и Харон из их прежнего поло-чия спутников Нептуна. Они предположили, что вторгшаяся планета была в 3-4 раза больше Земли, и что, вероятно, она была захвачена в орбиту вращения вокруг Солнца, причем эта орбита должна обладать большим эксцентриситетом, сильно наклонена к плоскости вращения вокруг Солнца, а ее период вращения вокруг Солнца очень велик. Как будто ученые пользовались для своего доклада выдержками из Энума Элиш!

В 1982 году НАСА официально признала возможность существования планеты X, заявив, что там, далеко за главными планетами, действительно имеется какое-то таинственное небесное тело.

Годом позже только что запущенный IRAS (Инфракрасный астрономический спутник) засек в глубинах космического пространства какой-то таинственный крупный объект. Газета Вашингтон пост опубликовала интервью с главным исследователем IRAS из Лаборатории ракетных и реактивных двигателей (Калифорния), где говорилось: Небесное тело, возможно, такое же крупное, как гигантская планета Юпитер, и, возможно, находящееся настолько близко к Земле, что оно является частью нашей Солнечной системы, было обнаружено при помощи вращающегося по орбите телескопа в направлении созвездия Орион... Единственное, что я могу вам сказать, - заявил по этому поводу главный исследователь IRAS Джерри Нойгебауэр, - это то, что мы не знаем, что это такое.

В последующие годы поиски планеты Х дали мало новой информации. Однако ученые, по-видимому, были уверены, что она существует, поскольку продолжали строить математические модели на основе имеющихся данных. Полученные данные подтвердили, что планета Х в три-четыре раз больше Земли; ее орбита, вероятно, наклонена к плоскости эклиптики на 30 градусов, и она удалена от Солнца на расстояние в три раза большее, чем расстояние до Плутона.

В 1987 году НАСА сделала официальное заявление, в котором признала возможность существования планеты X. В американском журнале Ньюсуик говорилось: На прошлой неделе НАСА провела в своем Исследовательском центре в Эймсе (Калифорния) пресс-конференцию, в ходе которой было сделано весьма странное заявление: не исключено, что вокруг Солнца вращается какая-то эксцентричная десятая планета. Главный докладчик, сотрудник НАСА, Джон Андерсон предполагает, что планета Х находится где-то здесь, хотя и не вблизи от остальных девяти планет.

Популярность Планеты Х, Нибиру сегодня огромна. И чем ближе 2012 год, тем больше и больше публикаций будет появляться в прессе и Интернете. По последним фактам ученные говорят, что в декабре 21 числа 2012 года (конец календаря мая) планета X-Niburu пролетит близко к Земле со всеми выходящими последствиями. В мае 2011 Нибиру будет видно невооруженным глазом, в ноябре 2012 будет как второе солнце, в декабре 2012 будет конец и начало новой эры.


« Последна редакция: Август 30, 2009, 17:12:55 pm от X »

Неактивен KoRn

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #289 -: Септември 03, 2009, 18:19:22 pm »
Няма нужда от четене, направо ще ти отговоря - няма такава планета, снимките са ти стари и фалшиви, а и никъде не е съобщено, че планетата може да се наблюдава от където и да било. :)

Неактивен x-file

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 68
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #290 -: Септември 05, 2009, 19:28:05 pm »
Какво ще стане при преминаването на Нибиру покрай Земята...?
На този въпрос все още няма даден конкретен отговор никъде, затова аз ще се постарая да разсея мъглата с теоретичен модел, който почива на реални факти и теории от физиката и астрономията.

Следващата хипотеза няма намерение да всява паника и ужас и да
плаши хората, а само да изложи поредица от събития с голяма доза вероятност да се случат именно по посочения начин.
Информацията може да се окаже полезна на много хора как да се подготвят най - добре за настъпващите събития

И така - какво ще се случи около края на 2012 год.

Ами най-просто казано -
Земята ще започне да губи гравитация  :o
Къщи, коли, автобуси, блокове и всякакви малки и дребни предмети ще се откъснат от земната повръхност и ще започнат да излитат във въздуха и да се възнасят към небето..
Дърветата ще се изскубват заедно с корените си и също ще отлитат към открития космос.
Просто планетата Нибиру със своята мощна гравитация ще изсмуче де що има от повърхността на Земята.
Именно поради тази причина много държави по света строят подземни бази и убежища, които да подслонят в тях хора и хранителни припаси, защитени достатъчно надеждно от гравитационния колaпс на планетата Х.
Нека обясним малко по-детайлно :
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра.
Гравитационното влияние, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските и морските приливи и отливи..
Всички сме виждали морски приливни и отливни вълни, а много от нас са гледали по телевизията в някои части на планетата и по-големи такива, които се използват от запалените сърфисти за спортни цели.
И всичко това се предизвиква от нашия  малък спътник с неговата нищожна големина.
Просто гравитационните сили на Луната са доста мънички да предизвикат по-големи беди на главата ни

Планетата Нибиру обаче е от друг калибър  :(
С размери в диапазона между Юпитер и Сатурн и очаквана траектория на преминаване , припокриваща се с тази на Марс, нейната мощна гравитация ще притегли към себе си много обекти от земната повърхност. Земната гравитация просто ще бъде смачкана , вследствие на което ще настъпи олекване в телата.

Артър Кларк е световноизвестен научнофантастичен писател, който се пробва и като футуролог - тоест да дава прогнози за бъдещето, което обаче не му се удава много-много  :rofl: да не кажа почти никак.
Да се надяваме обаче , че няма да вземе пък наистина да се случи едно събитие, описано в неговия блестящ научнофантастичен роман "Краят на детството"  :-X
Иронично е как един ден някои неща, предсказани в разни псевдонаучни фантастични романчета, се случват в действителността.
Ако Артър Кларк е предрекъл без да съзнава, краят на детството за човечеството, това би било още едно доказателство за тези т.нар случайности или съвпадения, случващи се в хода на човешката история..,а Кларк ще остане в историята като лош пророк,ако въбще остане история след това...

Изключително фатално последствие от гравитационното привличане на Нибиру ще бъде, че освен както споменах камъне, дърве и всякакви къщи коли и прочие ще литнат към космоса ще бъде изсмукването на световните океани, морета, реки и езера  :o
Земята ще остане без водни източници, което ще предизвика последващи катаклизми.
Неслучайно може би именно точно по този повод в Библията е казано , че ще дойде ден , в който водата ще бъде по-скъпа от злато,именно защото няма да я има  :o
Разчетите показват, че може да се предполага с голяма доза сигурност че това пророчество е свързано с именно с планетата Х.
Засега не е съвсем ясно каква ще е последващата съдба на земния световен океан- дали една голяма част от него няма да се изпари или ще бъде привлечен на повърхността на Нибиру - това е тема на допълнителен анализ..

Един друго много кошмарно последствие , предивзикано от планетата Х, ще бъде изсмукването на земната атмосфера или нейното стопяване.
Първоначално ще настъпи разреждане в атмосферата, причинено от загубата на гравитация, която няма да може да задържа повече атмосферния слой около Земята. Ще стане трудно за дишане като на висок планински връх, след което постепенно целия кислород ще изчезне заедно с всички други видове газове, влизащи в състава на земната атмосфера.. :unknown:
Най-жизненоважният елемент за живота на Земята - О2 ще отлети в космоса, от друга страна изчезването на атмосферата в този и вид ,включително и на изотопа О3-озон
ще доводе до безпрепятствено достигане на вредните ултравиолетови лъчи до повърхността на земята, понеже няма да има какво да ги спира и до унищожаването на всякакъв живот на повъхността. Освен УВ лъчение до земята абсолютно безпрепятствено ще достигат и други вредни слънчеви електромагнитни лъчения и частици...
Нещата ще добият катастрофични последици.  :shok:

Както казах още в началото, тази статия няма цел да всява шок и ужас , а само да даде бегла представа за евентуалните последици от преминаването на Нибиру в близост до Земята и да бъде от някаква полза за читателите и.






Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #291 -: Септември 05, 2009, 23:13:33 pm »
Какво ще стане при преминаването на Нибиру покрай Земята...?
На този въпрос все още няма даден конкретен отговор никъде, затова аз ще се постарая да разсея мъглата с теоретичен модел, който почива на реални факти и теории от физиката и астрономията.


Ами досега Нибиру като е минавала покрай  земята на 3600 г. защо още имаме атмосфера, живот и океани? ;) ;D

Най-много да вдигне по високи приливи или тук там по накое цунамче, както луната влияе на земята.
Първо не знаем на какво разстояние ще мине, къде точно ще пресече слънчевата система, ако въобще е вярно че ще я пресече. Нека изчакаме по-точни и реални данни. :yes:  :blum1:

Неактивен x-file

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 68
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #292 -: Септември 06, 2009, 11:47:20 am »


Първо не знаем на какво разстояние ще мине, къде точно ще пресече слънчевата система, ако въобще е вярно че ще я пресече. Нека изчакаме по-точни и реални данни. :yes:  :blum1:
Значи аз съм сигурен че в последните 10 год. са правени доста и достатъчно сложни симулации с теоретични математически модели и суперкомпютри и данните за точната големина, траекторията и т.н са много добре известни на американците. Отделен въпрос е че те не се споменават в мас-медиите..

Още едно допълнение - периода на минаване на Нибиру покрай Земята е около 12 000 год. - тоест предното преминаване е било около
10 000 год. пр. н.е. - това е точно времето ,когато Атлантида е изчезнала от лицето на земята :unknown:

А между другото като преспах, мога да ревизирам малко теорията си за в ча сста за океаните, реките и моретата..
Много вероятно е под действието на гравитационното поле на Нибиру те да се повдигнат на някаква ниска околоземна орбита -
10-20 метра до 10-15 км. над земята и няколко дни да гравитират на тази височина  :o като ще се преместват обаче спрямо проекцията на своеото оригинално местоположение, поради нееднородното гравитационно привличане на Нибиру в различни точки на Земята.
След започване на отдалечаването на планетата-натрапник от земята, океаните моретата и реките ще се пльоснат с цялата си тежест от трилиони куб,метри вода върху земния релеф и суша и последиците отново ще бъдат катастрофални :boredom:
« Последна редакция: Септември 06, 2009, 11:53:21 am от x-file »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #293 -: Септември 06, 2009, 13:10:27 pm »
А между другото като преспах, мога да ревизирам малко теорията си за в ча сста за океаните, реките и моретата..
Много вероятно е под действието на гравитационното поле на Нибиру те да се повдигнат на някаква ниска околоземна орбита -
10-20 метра до 10-15 км. над земята и няколко дни да гравитират на тази височина  :o като ще се преместват обаче спрямо проекцията на своеото оригинално местоположение, поради нееднородното гравитационно привличане на Нибиру в различни точки на Земята.

( :)Утрото е по-мъдро от вечерта ;)) Възможно е и това.Но никак не е добро за нас, щото атмосферата ще изсвиряса. ::) ;)

Неактивен smarfcho

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 59
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #294 -: Септември 06, 2009, 16:52:27 pm »
Някой има ли точна информация, дали се вижда въпросната планета от някъде или не?
Защото за сега всичко е предположения без точни данни ...

Неактивен x-file

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 68
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #295 -: Септември 06, 2009, 18:33:18 pm »
Според информацията , която намерих се твърди че от май 2009год. Нибиру трябва да е видима като малка червена точка от Южното полукълбо.
От Северното ще може да се вижда едва след май 2011 год >:( като към края на 2012 трябва да свети като 2о слънце на небето само че в ярък червен цвят .
Земята ще бъде точно му Слънцето и Нибиру на 13 февруари 2013год. тогава се очакват сериозни сътресения, а
от 1 юли 2014г. планетата Х започва да се отдалечава от нас.....
Така че относно снимки , за момента би трябвало да се очакват такива от хора живеещи в Южнто полукълбо - Австралия, Антарктида,Н зеландия, ЮАР, Аржентина и постепенно с течение на времето други страни, приближаващи се до екватора...


Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #296 -: Септември 06, 2009, 18:41:23 pm »
Според информацията , която намерих се твърди че от май 2009год. Нибиру трябва да е видима като малка червена точка от Южното полукълбо.
От Северното ще може да се вижда едва след май 2011 год >:( като към края на 2012 трябва да свети като 2о слънце на небето само че в ярък червен цвят .
Земята ще бъде точно му Слънцето и Нибиру на 13 февруари 2013год. тогава се очакват сериозни сътресения, а
от 1 юли 2014г. планетата Х започва да се отдалечава от нас.....
Така че относно снимки , за момента би трябвало да се очакват такива от хора живеещи в Южнто полукълбо - Австралия, Антарктида,Н зеландия, ЮАР, Аржентина и постепенно с течение на времето други страни, приближаващи се до екватора...



Лошо няма. То history-то на форума се пази. 2012 като дойде ще върнем няколко страници назад и ще видим кви глупости сме дрънкали и ще се посмеем на воля :)
« Последна редакция: Септември 06, 2009, 21:42:26 pm от Eon »

Неактивен KoRn

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #297 -: Септември 06, 2009, 19:46:55 pm »
Всъщност информацията беше, че несъществуващата планета ще се вижда Май месец от всички краища на Земята.
Цитат
Много вероятно е под действието на гравитационното поле на Нибиру те да се повдигнат на някаква ниска околоземна орбита -
10-20 метра до 10-15 км. над земята и няколко дни да гравитират на тази височина   като ще се преместват обаче спрямо проекцията на своеото оригинално местоположение, поради нееднородното гравитационно привличане на Нибиру в различни точки на Земята.
След започване на отдалечаването на планетата-натрапник от земята, океаните моретата и реките ще се пльоснат с цялата си тежест от трилиони куб,метри вода върху земния релеф и суша и последиците отново ще бъдат катастрофални
??? Ахахахах шегаджия :) чудя се как се намират все такива весели хора в интернет  :lol: ахахаха :Д:Д 0к така да е (: най-вероятно така ще е ахаха  :rofl:

Неактивен poznat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
Re:Нибиру - Астрономическа гледна точка
« Отговор #298 -: Септември 14, 2009, 18:31:33 pm »
Има някои неща, които доста еклектично са представени в дискусията. Ако Нибиру мине през слънчевата система, то Нибиру в даден момент няма как да е между земята и слънцето, защото това би означавало да влезе във вътрешната орбита на земята и едва ли нещо би останало от нея. А по-общоприетият възглед е, че траекторията й е през астероидния пояс между Юпитер и Марс. И тогава, ако Нибиру е от ранга на Юпитер по големина, не би следвало да има чак такива катаклизми, като посочените от x-life. Пък и там следваше по всички правила на космологията да има планета. После, защо да не е възможно Нибиру да е част от бинарна система и на принципа на гравитационния ластик, минавайки близо до слънцето да бъде изстреляна от него по издължена орбита. Звездната система Сириус е с ексцентрични орбити, като двете слънца се движат по спирала, наподобявайки  визуализацията на ДНК верига. Подобна би могла да е и нашата слънчева система. Което се подсказава от резките катаклизми, на които е подложена земята през определени дълги периоди. При бинарна система, при перихелий на двете звезди се получава гравитационен обмен, който далеч размества нормалните гравитационни параметри. Тогава е възможно и рязко приплъзване на цялата земна кора и оттам рязка смяна на физическите полюси. Както, например, има намерени мамути из Сибир с още несдъвкана трева в устата. Иначе, само от самата прецесия не би следвало да се получи нищо, единствено пълното превъртане на месеците за 25 920 години, т.е. януари да стане декември, ноември и т.н. и по някое време да честваме Нова година на първи юли. Така или иначе, Немезида съществува в епосите, наивно е да се мисли, че тези епоси са някакъв пиянски фолклор. Трудно би могло да се твърди, че Сичин интерпретира превратно или грешно древните текстове. Може би пък този, който твърди това, ги разбира по-добре тия работи. Да, може да е вярно, може и да не е, едва ли някой пък ще го разкрие точно пък на вас, вервайте ми. Ако има нещо вярно в това, за което тук се говори, никой няма открито да го признае. Защото последствията биха били разтърсващи. Въпросът е доколко максимално можем да се доближим до предполагаемата истина, така старателно укривана. Факт е, че нещо голямо е минавало периодично през вътрешната част на слънчевата система. Големите планети са с патологично наклонени оси. Самата кора на земята има изключително неправилна форма, сякаш е дъвкана от побеснял териер. Крият се елементарни истини. И до ден днешен не е ясно какво, всъщност, Армстронг и Олдридж видяха на луната. Защо след това Армстронг се е скрил в градината си и се е захванал с отглеждане на домати? Маите говорят за края на петото слънце през 2012г. Те много добре са познавали слънчевите цикли, от които зависи животът на земята. Но тук амалгамата, еклектиката и големият бульон си устройват истински пир.

Неактивен Joazinho

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 70
Всички лъжат.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27