На 30 юни 1908 г., към 7 часа сутринта, по небосвода
над Сибир се появило огнено кълбо. То летяло с огромна скорост от югоизточна посока към северозапад,
като оставяло мощна следа от пепел. Над тайгата възникнало ослепително, по-ярко от слънцето кълбо. То се
превърнало в гигантски огнен стълб. Чули се оглушителни взривове, които се повтаряли като при гръмотевица.
Светещото тяло привлякло вниманието на хиляди
хора в пространство с диаметър от около 1500 км. Наблюдавали го и пътниците по наскоро откритата Транссибирска железопътна магистрала. Взривът бил чут на
разстояние над 1000 км от мястото на катастрофата...
Около 7 ч. и 15 мин. сутринта жителите
на селището Ванавара, намиращо се на
поречието на р. Подкаменна Тунгуска,
десен приток на Енисей, видяли в
северната част на небето ослепителното
кълбо, което било по-ярко от Слънцето.Факти и обстоятелства около катастрофата
В ранното утро на 30 юни 1908 г. на територията на южната част на Централен Сибир многобройни свидетели наблюдавали фантастично зрелище: в небето летяло огромно огнено кълбо и светело ярко. Огненото тяло летяло с огромна скорост от югоизточна посока към северозапад, като оставяло след себе си мощни следи, като от падащ метеорит и полетът бил съпроводен от силни гърмежи и оглушителни взривове, чути от хиляди очевидци в радиус 1000 км и предизивкващи паника. Феноменът бил наблюдаван и от пътниците по наскоро откритата Транссибирска железопътна магистрала.
Около 7 ч. и 15 мин. сутринта жителите на селището Ванавара, намиращо се на поречието на р. Подкаменна Тунгуска, десен приток на Енисей, видяли в северната част на небето ослепителното кълбо, което било по-ярко от Слънцето. То се превърнало в гигантски огнен стълб. След тези светлинни ефекти, земята под краката започнала да се тресе, разнесъл се многоратно повторящ се тътен. Взривът бил толкова мощен, че е чут на разстояние до 1200 км от мястото на събитието. Дърветата започнали да падат, като подкосени, стъклата на прозорците били изпочупени, в реките се надигнали големи вълни, а животните обезумели от страх се разбягали из тайгата.
Дърветата започнали да падат, като
подкосени, стъклата на прозорците били
изпочупени, в реките се надигнали
големи вълни, а животните обезумели от
страх се разбягали из тайгата. Образувалият се земен трус бил усетен на разстояние повече от 100 км. Както се изяснило по-късно, ударната въздушна вълна в тайгата е повалила дървета в кръг с диаметър около 60 км. От мощните светлинии изблици и потока от нагорещени газове възниква пожар, който унищожава растителността в радиус от няколко десетки километра от епицентъра на взрива. Въздушната вълна, предизвикана от експлозията, се понесла като страшен ураган. Колиба на евенки, намираща се на 40 км югоизточно от взрива, била вдигната във въздуха заедно с обитаващите я хора.
Колиба на евенки, намираща се на 40 км
югоизточно от взрива, била вдигната във
въздуха заедно с обитаващите я хора.В с. Ванавара (на 60 км от мястото на катастрофата) били причинени много разрушения, а един от жителите, който по това време седял на покрива на къщата си, бил отхвърлен на няколко метра и загубил съзнание. Земетресението получено при взрива било регистрирано от сеизмографите в Иркутск, Ташкент, Тбилиси, Йена.
Барографите (прибори, записващи налягането на въздуха) отбелязали преминаване на въздушна вълна през Петербург, Копенхаген, Загреб, Потсдам, Лондон, Вашингтон, Джакарта и много други градове на планетата. След като обиколила цялото земно кълбо, значително отслабнала, 30 часа по-късно тя била повторно регистрирана в Потсдам. Общо въздушната вълна е обиколила два пъти земното кълбо.
Няколко минути след взрива е започнала магнитна буря и смущенията в магнитното поле на Земята продължили около 4 часа. Магнитната буря, съдейки по дадените описания, много е приличала на геомагнитните смущения, които се наблюдават след провеждането на опити с ядрени оръжие в земната атмосфера. Странни явления са ставали по целия свят в течение на няколко денонощия след загадъчния взрив в тайгата. През нощта на 30 юни срещу 1 юли в над 150 наблюдателни пункта в Западен Сибир, Средна Азия, Европейската част на Русия и в почти цяла Европа практически не е имало нощ: в небето на височина около 80 км ясно са се наблюдавали светещи странни, жълто-зелени и розови облаци. Светлината им била толкова силна, че на нея можело нощно време да се чете вестник и да се правят фотографии.По нататъшната интензивност на белите летни нощи на 1908 г. рязко спада и към 4 юли космическият фойерверк в основни линии приключва. Впрочем, различни светлинни феномени в земната атмосфера се наблюдават чак до 20 юли. Друг един факт, на когото обърнали внимание две седмици след взрива на аксонометричната станция в Калифорния отбелязали рязко помътняване на атмосферата и значително спадане на слънчевата радиация, съпоставимо с такова, което би възникнало след масивно вулканично изригване. В основни линии това са фактите съпътстващи катастрофата от 30 юни 1908 г.
Между другото през въпросната година, както съобщават вестниците и списанията, изобилствала и с други не по-малко внушителни и странни събития. Например, още през пролетта на 1908 г. са регистрирани: необичайно пълноводие на реките, силен снеговалеж (в края на май) в Швейцария, а над Атлантическия океан се е наблюдавала гъста прах. В печата от това време редовно се появяват съобщения за комети, видяни от територията на Русия, заняколко земетресения, загадъчни явления и извънредни произшествия, породени от неизвестни причини. Да разгледаме едно интересно оптично явление, което се е наблюдавало над Брест на 22 февруари. Сутринта, когато имало ясно време, на северо-източната страна на небосклона над хоризонта се появило светло, блестящо петно, което бързо приело V-образна форма. То видимо се премествало от изток на север. Блясъкът му, отначало много ярък, постепенно намалявал, а размерите му се увеличивали. След половин час видимоста на петното станала много малка, а след още час и половина, то изчезнало окончателно. Не напомня ли това съобщение за аналогични наблюдения на НЛО, които буквално валят в последно време?
И все пак най-неочакваните събития и явления предшествали непосредственно катастрофата...
В средното течение на р. Волга между 17-19 юни наблюдавали северно сияние. От 21 юни 1908 г., тоест девет дни преди катастрофата, на много места в Европа и Западен Сибир небето било оцветено с ярки цветове на зазоряване.
В средното течение на р.Волга между 17-19 юни
наблюдавали северно сияние. От 21 юни 1908 г., тоест
девет дни преди катастрофата, на много места в Европа и
Западен Сибир небето било оцветено с ярки цветове на
зазоряване.На 23 - 24 юни над част от Балтийската брегова ивица, вечер и през нощта се разразявали пурпурни зори, напмнящи на тези, които се наблюдавали четвърт век по-рано, след изригването на вулкана Кракатау. Белите нощи престанали да бъдат монопол на северните страни. В небето ярко светили дълги сребристи облаци, разположени в посока изток-запад. От 27 юни броят на подобни явления повсеместно и стремително нараствал. Отбелязани са и чести появявания на ярки метеори. В природата се чувствало напрежение от приближаването на нещо необичайно...
Белите нощи престанали да бъдат монопол на северните
страни. В небето ярко светили дълги сребристи облаци,
разположени в посока изток-запад.Трябва да се отбележи, че през пролетта, лятото и есента на 1908 г., както отбелязали по-късните изследователи на Тунгуския феномен, е било отбелязано рязко повишаване на болидната активност. Съобщенията за наблюдения на болиди във вестникарските публикации от тази година били с няколко пъти повече, отколкото в предишните години. Ярки болиди наблюдавали в Англия и европейската част на Русия, в Прибалтика и в Средна Азия, Сибир и Китай.
Какво все пак е представлявало небесното тяло, което навлязло сутринта на 30 юни 1908 г. в земната атмосфера и експлодирало над сибирската тайга, в басейна на р. Подкаменна Тунгуска. Точното място на катастрофата е 60°55' северна ширина и 101°57' източна дължина. Дълго време науката е считала, че там е паднал гигантски метеорит, наречен по името на реката - Тунгуски метеорит.
Названието "Тунгуски метеорит" не трябва да заблуждава никого. Въпреки че според известния изследовател на Тунгуския феномен В. Бронщайн в използването на термина "метеорит" противоречие няма, нали все пак е прието метеорити да се наричат телата с космически произход, които падат на Земята. В последно време в научната и в научно-популярната литература, авторите се стараят да избегнат термина "метеорит", поради твърде необичайните последствия след падането му. Няма съмнения и в момента, че "Тунгуското тяло" не може да се причисли към обичайно падащите на Земята: каменни или железно-никелови метеорити.
Всъщност проблемът е в това, че гигантските метеорити с тегло хиляди тонове (а масата на Тунгуското тяло, по най-скромни оценки е от порядъка на 100 х. тона) преминавайки прeз земната атмосфера се врязват в повърхността на планетата и образуват огромни кратери.
В този случай е трябвало да се образува кратер с диаметър 1500 м и дълбок няколкостотин метра. Нищо подобно не се е случило!
Експедиции
От вестниците на Царска Русия, от спомените на старите жители на района, както и от някои Петербургски учени, до нас са достигнали непроверени сведения, че през 1909-1910 г. някакви хора с необичайна екипировка, все пак са били на мястото на катастрофата и са наблюдавали там необичайни явления. Кои са били тези хора? Кой е организирал експедицията? Няма официални документи по въпроса и следите на тази неизвестна експедиция тънат в неизвестност.
Първата експедиция, за която има достоверни сведения е организирана през 1911 г. от Омското управление на шосетата и водните пътища и я е предвождал инж. В. Шишков, станал в последствие известен писател. Тя е протекла далеч от епицентъра на взрива, въпреки че е открила огромно количество повалени дървета в района на долното течение на р. Тунгуска.
За първооткривател на Тунгуския феномен, с основание може да се счита Леонид Кулик (1883-1942). Именно на него науката е задължена, за това че събитията около Тунгуския феномен не са потънали в забрава. Научните изследвания на Тунгуския феномен започват с едно незначително събитие. През 1921 г., 38-годишният геофизик Л. Кулик, ученик на В. Вернадски и сътрудник на Минераложкия музей при Академията на науките, случайно прочел съобщение за събитията от 1908 г. Така ученият, увлечен по изучването на "небесни камъни", за първи път узнал за наблюдаваните в Енисейската губерния събития.
През 1921-1922 г. Кулик предприел разузнавателна експедиция в Източен Сибир. В това пътуване той събрал много сведения за събитията в тунгуската тайга отпреди 13 години и обобщавайки ги, добил представа за истинския район на катастрофата. Да обърнем внимание на следния любопитен факт: въпреки, че Кулик е допускал, че причината за катастрофата от 1908 г. може да е сблъсък на Земята с комета, той упорито от самото начало до края на своите изследвания е търсил остатъци от гигантски метеорит, като е допускал че е възможно, той да се е разпаднал на отделни късове.
През лятото на 1924 г. геологът С. Обручев (впоследствие станал член-кореспондент АН СССР), изучавал геологията и геоморфологията на Тунгуския въглищен басейн. По молба на Кулик той отишъл в с. Ванавара и разпитвал местните жители за обстоятелствата при паденето на "небесния гост". Обручев научил за грандиозно количество повалени дървета на около 100 км северно от Ванавара, но не успял да ги посети.
Едва през 1927 г., 19 години след катастрофата на място пристигнала специална научна експедиция начело с Л. Кулик. Малката група се добрала с големи мъки до мястото на катастрофата, но не намерила нито метеорит, нито кратера, който е трябвало да се образува при падането му. Експедицията достигнала района на "повалената гора" и провела работа по първоначално изледване на района на катастрофата. Установила главно 2 неща:
1. Грандиозно количество на повалени дървета в радиална форма (корените на всички повалени дървета били насочени към центъра на взрива)
2. В епицентъра, там където разрушенията от падналото тяло трябвало да са най-големи, дърветата си стояли изправени, на своите корени, макар и сухи, с изпочупени върхове и клони, но това било една мъртва гора, където дървета стърчали като телеграфни стълбове. Най-удивителното било, че по средата на мъртвата гора се образувало блато. Кулик веднага допуснал, че точно там е кратера на падналия, според него метеорит.
Година по-късно, през 1928, Кулик се завърнал в тайгата с нова, по-голяма експедиция. В продължение на цялото лято били направени топографски снимки на околността, заснети на кинолента повалените дървета и предприет опит да се осуши мястото на епицентъра с помощта на самоделна помпа. През есента били проведени магнитометрични изследвания, но никакви следи от метеорит не били открити.
Третата експедиция на Кулик през 1929-1930 г. била най-многочислена. Тя била екипирана с помпи за осушаване на предполагаемите кратери, както и със сондажно оборудване.
Карта на епицентъра на катастрофата: вижда се
“повалената гора”, както и “пътеката на Кулик”.Била осушена и разкрита една от най-големите падини (предполгаем кратер) но и най-малката следа от метеорит не е намерена. Установили че тези падини са се образували не в следствие на паднал метеорит, а са с карстов произход. Неуспешният изход на тази експедиция разколебал уверенността на Кулик в това, че метеоритът е бил железен. Той започнал да допуска, че е възможно "космическия гост" да е и каменен. Все пак вярата му била още толкова силна, че не пожелал дори да разгледа находката на К. Янковски - голям матеоритоподобен камък. Опитите да бъде намерен "камъка на Янковски" предприети след 30 години завършили с неуспех.
През 1938-1939 г. се провели последните експедиции на Кулик. Направената през 1938 г. аерофотоснимка на централната част на областта на "повалената гора" дала доста ценен материал, който бил използван в последствие за съставянето на карта на местността. През лятото на 1939 г. Кулик за последен път бил по тези места. Под негово ръководство били направени редица геодезични измервания, по обезпечаването на направената по-рано аерофотоснимка.
Ако се съди по силата на взрива, масата на метеорита е възлизала на около един милион
тона. И въпреки това нито една от експедициите не успява да намери нито късче от него, не открива нито един кратер — сякаш метеоритът е експлодирал, без да докосне земята, и се е изпарил във въздуха. Втората световна война и смъртта на неуморния изследовател на Тунгуския феномен Л. Кулик (загинал във войната като доброволец) прекъсват за дълго проучванията на тунгуската тайга.
Двамата най-важни изследователи на Тунгуския феномен:
геофизиците Л. Кулик и А. ЗолотовПрез 1942 г. в района на р. Тунгуска местните жители хванали подозрителен субект. По принцип, подозрителни за тях били всички "бледолики", но този се оказал съвсем странен. Казал че е геолог и ги помолил да му покажат пътя до мястото на падането на метеорита, като им предложил… пари. Ако перифразираме една реплика от известна комедия, би се получил следния каламбур: "Нашие, деньги никогда не берут!". Е по това време "урусите" винаги са се разплащали не с безполезните в тайгата хартийки, а с патрони, водка или зърнени храни. Бързо съобразили, че този "не наш", те го предали на властите. Оказало се, че мнимият геолог всъщност е германец, само че не шпионин или диверсант, а научен сътрудник на някакъв берлински институт, занимаващ се с въпросите на мистиката. Да узнаят повече не успели - германецът се самоубил в килията.
Вероятно той е бил член на тайното общество на Аненербе, занимаващо се точно с древните паметници, както и с въпросите на мистиката.
На всички им се струвало, че изследванията ще бъдат подновени веднага след войната. Но не станало така. На 12 февруари 1947 г. в Далечния изток паднал огромния Сихоте-Алински метеорит, изучаването на когото започнало практически веднага. Силите на учените не стигали за да работят на два фронта. Затова изследванията на ТФ били отложени за неопределено време. И изведнъж възникнала съвсем неочаквана ситуация, причина за която станала една публикация в януарския брой на сп. "Вокруг света" за 1946 г. Това бил разказа на писателя-фантаст А. Казанцев "Взрив", където за първи път била изказана хипотезата за атомен взрив над тунгуската тайга на извънземен космически кораб. Тази версия вдигнала много шум и предизвикала небивал интерес към ТФ.
Трябва да се отбележи, че малко преди това са хвърлени първите атомни бомби на японските градове Хирошима и Нагасаки. Казанцев обърнал внимание на следната аналогия: в Хирошима от всички сдания, най-малко пострадали са тези които са се намирали в епицентъра на взрива, където ударната вълна е идвала отгоре - също като при Тунгуската катастрофа, където останали прави дърветата от "повалената гора" само в центъра. Огромно впечатление на Казанцев оказало и почти пълното съвпадение на сеизмограмите на двата взрива.
Наскоро след това, хипотезата на Казанцев за изкуствения прозиход на ТФ била разгледана на заседание на Московския отдел на Всесъюзното астрономогеодезическо общество (ВАГО), а после и в Московския планетариум, където била представена лекция-демонстрация "Загадка ТМ", с водещ астрономът Ф. Зигел. Постановката за взрива над тайгата на атомен космически кораб била критикувана в печата първо от журналистите, а после и от учените. Специалистите в областа на метеорната астрономия отговорили чрез статията на академик В. Фесенков и секретаря на Комитета по метеорите при АН СССР Е. Кринов "Метеорит или марсиански кораб?", в която се опрпвергавала хипотезата за иазкуствения произход на на ТФ. Авторите на статията написали, че твърдението за взрив във въздуха е нелепо, че загадки в тунгуската катастрофа няма, всичко е ясно – иамло метеорит, паднал и потънал в блатата, а образувалия се кратер се запълнил с блатиста почва. И тъй като след експедициите на Кулик никой не е бил в Тунгуската тайга, то тези утвърдени специалисти по метеоритите не са се осланяли на някакви