Просто исках да помогна да се изясни една основна грешка. Не сме хора, опитващи се да станат богове, това би ни отвело директно в капана на егото.
А сме хора, които след като осъзнаем и се отървем от човешките си ограничения се завръщаме към изначалната си божествена същност.
Кастанеда го нарича загубване на човешката форма, вече го писах.
Не прибавяш, а се отказваш...да се опитваш да бъдеш някакъв или да си казваш и мислиш какъв си. Егото непрекъснато иска да трупа определения "аз съм мъж/жена, красив/грозен, умен/глупав, добър/лош и пр. и ппр. Създаваш човешка личност с цял набор от подобни определения, и започваш да я защитаваш. Да трепериш да не се пропука някъде, влагаш все повече енергия в укрепването и поддръжката и - както пред себе си, така и пред света. Непрекъснато се сравняваш и се самоопределяш над ли си или си под.....и не дай боже да заподозреш някой, че....се мисли за над...леле майко какво става..
Тази самосъздадена личност ограничава божественото.
Аз не казах, че съм НАД вас, а че ние хората сме далече НАД това, което си мислим, че сме..
Но пътят е труден и опасен, защото това, което скриваме е това, което не ни се иска да видим
Така че за да го приобщим трябва да се изправим лице в лице с него.