Имам колега, барман.Професионален ловец като хоби.Тъкмо последната нощна си говорихме за това-онова...кой с какво се занимава.
Аз съм се захванал с гравиране като начинаещ и самоук и бяхме подхванали тази тема.Та стана дума за парчетата букови поставки за глави.Другият ни събеседник беше стюард(стюАрд - тва е модерно наименование за мияч в кухня).Той се оказа запален риболовец.
Разказваше ни как баща му бил хванал 150 кила сом и му окачил раззинатата глава на такава поставка.И как брал много ядове,докато намери свестен майстор да направи дърворезбата за окрасата около нея и тн.
В следващата част от този поуст ще стане дума за неприятни неща.Нека онези,които са с по-слаби нерви и твърде чувствителни морални устои да не припадат и да не нафлудват темата с излишен баласт.
Заразказва как за една година хвърлил хиляди левове за пръчки - имал десет риболовни пръчки.Ловеца се включи като заразказва за арсенала си - една малокалибрена пушка,един здрав снайпер и една двуцевка.Това е сериозно въоръжение и подхожда дори на висша класа ловец.
Аз се изфуках,че съм пръснал пари по зегета,шкурки,длета,акумулаторни отверки, рендета,лакове,пили и безири
Ловецът се поинтересува дали мога да гравирам на кокал, рог и зъби.Аз му отвърнах,че в момента се информирам и вероятно ще замога след известно време.
Добави, че мечтата му е да има килим от лисици.Да им зашие муцуните по периферията и да си го гледа.Трябвали му десет,за сега имал две.
Веднага рибаря му каза,че само тая седмица бил намерил две сгазени лисици по пътя към Искъра(язовир).Ако да бил знаел,щял да му ги донесе.
Барманът много се затюхка и заразправя за другите си кожи.Имал две немски овчарки изгонени на неговото село и само се въртели около къщата.Разправяше,как им оставала още една вечер живот и вдругиден щели да виснат.Ловил ги с някаква кука, като ги забучвал зад ушите и после ги доубивал както може.
Това са мои колеги,вече не мога да кажа "свестни хора",но не желая да се карам с тях.Да им проповядвам или да ги променям.Всеки е свободен да върши каквото иска с живота си.Другата ми възможност беше да се информирам.
-Викаш,кожата се разваля като ги гръмнеш?
-Ами зависи - ако е с малокалибрената и животното е голямо,на кожата нищо й няма,даже може да зарастне преди съвсем да е изстинал трупа.Ако знаеш как да я вържеш.Но малките животни направо ги изкормва.
-А тия немски овчарки не са ли на някой?
-Ха ха..в нашето село е пълно с пумяри човек.Преди година две кмета даваше по 5лв на мъртво куче.Тогава си спомням имахме една женска в двора и постоянно прескачаха пумяри.17 кучета се бяха събрали.Аз тогава ги гонех в дадена посока с пръчка и бащата беше седнал на терасата и като минеха ги пукаше с малокалибрената...и 17те ги беше наредил в редица ти казвам.После купихме микровълнова от всичикте кучета.
-За кожите?
-От немските стават много добре за килим.
-Ти тия лисици - включи се рибаря - как ги чистиш от бълхи?
-Аааа,няма чистене.Само зимата ги стрелям,щото от студа всичко измира и са чисти.
-Добре де, а със снайпера? - продължавам да разпитвам.
-Със снайпера ги правя на парчета.За нищо не стават после.Ето,искаш ли да ти покажа снимки? Ако не си гнуслив де...
А аз не съм...
-Гледай, тоя заек го опуках със снайпера.
Червата на заека се пилееха няколко крачки след мястото на улучването, единият му крак беше изопнат...кореманта кухина липсваше.
-А ето този елен го улучих в гърдите.После намерих куршума,загнезден в кожата на задника му.После като го разпорих...
-Да...ударната вълна...
-...всички карантий изтекоха като вода човек.А ето тая лисица е отрепах с малокалибрената.Гледай как съм се снимал.Виждаш ли го това кърваво петно на дървото отзад? Като я взех още се мяташе и я шибнах в дънера с все сила.
-И спря ли да мърда?
-Спря.
Видя,че малко съм се омълчал,и добави:
-Така е...някои се интересуват от гравиране,други от лов, трети от риболов...Това ми харесва на мене.Колко убийства съм направил,направо съм за затвора.
След което следва колегиален смях.
Може би е редно да се изсмеем с чисто сърце на всеки просветлени умове.Ново съзнание ли? Нова епоха ли? И откъде хора?
Дали това кръвожадие може да бъде утолено? Барманът е внимателен човек, начетен, информиран.Не съм сигурен дали е умен, но със сигурност е тактичен.Има миловидно и свястно изражение...но как само му свети физиономията,когато разказва за касапниците.Аз едва ли мога да препредам неговото красноречие по въпроса...
Кремчетата,които бях замуал,ми се отядоха и ги оставих.Разговорът им пое за това как си е напарвил чаша от крака на дива свиня...
