Много хубаво, и точно казано.
Съгласен съм напълно с теб Lordsith.
Аз откривам заседанието с дилема, която ми пречи да се възвиша с душичката си и дилемата е : Наема ( направо като се сещам за наема ми става тягостно и последното нещо, което мога да мисля за него е душата и висшия разум ) ,после идва съседа, който паркира точно срещу гаража ми и гледа доволно как се измъчвам да се промъкна с растоянието, което ми е оставил и като го погледна с усмивка(опит за излъчване на обич и уважение) той просто казва ( ей сеа комши) и вади една жълта усмивка като че ли ми казва :е*и си м***та, гараж ли имаш, ха кво кат имаш, аз пъ ша паркирам кадет си искам.
Мога още да изреждам, но не искам да ви отегчавам , въпроса е как може човек да победи отрицателната емоция и да поддържа висок дух въпреки всичко, което ни заобикаля от хаос , апсурд и предизвикателства. Сигурно има механизъм, йога ли е, мисъл която трябва да се повтаря......сещам се за филма на джак никълсан Anger Management когато се ядосваше някой пациент го караше да повтаря някаква сричка (фраза) или нещо такова.