КАКВА Е НАЦИОНАЛНОСТТА НА ХРИСТОС
Личността на Исус Христос продължава да предизвиква интерес и заради един въпрос, който напоследък се поставя все по-често - каква всъщност е била националната му принадлежност (според манскрита и корана Исса).
В средата на 90-те год. в Израел се появиха някакви списъци за 100-те "велики евреи". № 2 беше Исус Христос, основоположник на християнството, № 6 беше апостол Павел, последовател на Христос, № 9 - Дева Мария, майката на Христос, и № 14 - Юда Искариот, предателя на Исус.
Претенциите на Израел към гражданството на Исус бяха подкрепени от папа Йоан Павел ІІ, който по време на визитата си в Ливан през 1998 г. заяви, че "Христос е излязъл от еврейска среда". В отговор обаче се появиха авторитетните възражения на православните богослови. Патриархът на Сирийската православна църква заяви, че Христос е бил сириец и е разговарял не на древноеврейски, а на сирийски диалект на арамейския език. Главата на Египетската коптска църква заяви, че Исус не е могъл да евреин, а днешният Израел съвсем не е приличал на библейския Израел. Напоследък се появиха и претенции на етиопската църква.
Интересно е защо се поставя въпросът за националността на Христос, въпреки че според религията той е дошъл на Земята заради всички хора и се е жертвал в името на цялото човечество. Но явно, че може да се спори. Христос е дошъл на Земята в конкретно време и конкретно място, в образа на конкретен човек, с определен антропологически етнографски тип. Заради това въпросът за расово-националната принадлежност на Христос се превърна във въпрос на "богоизбраността" на един или друг народ преди 2000 г.
Все пок, според повечето хипотези досега, Христос е бил несъмнено представител на бялата раса. Но какъв е бил по националност е отворен въпрос.
За да се отговори на него трябва да се направи кратък анализ на писмените свидетелства за земния живот на Христос, каквито са се запазили много. Възкръсването на Христос е било фиксирано в 280 писмени документа, в това число от негови съвременници - учениците му Петър, Андрей, Вартоломей, Яков, Филип, Тома. Освен това широко са били разпространени и евангелията (на гръцки - блага вест), почитани от отделни групи вярващи - евангелие на назореите, евангелие на евреите, евангелие на ебонитите и др. Даже през ХХ в. в Египет бяха открити евангелия от Тома, Филип, "на истината".
Но враговете на зараждащото се християнство са направили всичко, за да го скрият от хората. Христос е бил разпънат на кръста. Неговите ученици апостоли са били зверски унищожени. Матей е бил изгорен на клада, Филип, Андрей и Петър - разпънати на кръст, Яков (братът на Йоан) - пронизан с меч, Тома - убит с копие, Симон Зелот - убит в Персия, Юда Фадагеа - убит в Армения, Яков - хвърлен от покрива на храма, На апостол Павел отсекли главата, апостол Вартоломей (Натанаил) е бил одран жив. Йоан най-напред е бил отровен, след това са го хвърлили в котел с кипящо масло и най-накрая го заточили на остров Патмос. Въобще неизчерпаема фантазия.
Единственият от апостолите на Христос, който е бил юдей и не е бил убит е неговият предател Юда Искариот, но той се е обесил на дървото самостоятелно.
Заедно с учениците на Христос са унищожавали и знанията за него. След гибелта на апостолите, пропагандата на християнството в Римската империя е била оглавена от ерусалимския юдейски свещеник Савой. Тъй като е бил гонител на християните, той е получил римско гражданство и е сменил името си на Павел. След това започнали да го наричат "апостол", въпреки че никога не е виждал Христос. Изопачените от Павел и неговите последователи знания за Христос и неговите ученици се наричат павлинизъм, а не християнство. Павлинистите са оказали влияние върху император Константин, който на първия (325 г.) и втория (381 г.) вселенски събор е утвърдил своето разбиране на новата религия, която е смесица от компилации и измислици. Всички налични по това време исторически сведения за Христос са били редактирани, подправени или направо унищожени.
Част от произведенията, официално разрешени и считани за канонични (4 евангелия и 21 послания на апостолите, от които 14 написани от Павел) са влезли в Новия завет. Останалата информация за Христос била наречена апокрифна (тайна) и била направо унищожена. Заради това по-голямата част за основателя на християнството или е безвъзвратно изчезнала или се намира в подземията на Ватикана.
За да се разбири степента на деформациите от павлинистите, може да се направи кратък анализ на 4-те официални канонически евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан. Нито един от тях не е бил апостол и не е виждал приживе Христос. Най-старото от евангелията е съставено от някакъв автор по спомен за Христос и е приписван на апостол Матей. То е станало основа за евангелията на Лука и Марк. Но ако Матей е правил животоописание на Христос за гърците и юдеите, Марк е написал евангелие за християните от нееврейски произход, а Лука - за елините, гърците и жените. Трите евангелия, поради близостта си се наричат синоптически и във всичките мястото на действието на Христос е Галилея.
Отделно от тези 3 евангелия е евангелието на Йоан, написано от грък на остров Крит. в него мястото на действието на Христос е Юдея, а основните слушатели са юдейските книжници и фарисеи. Самият Христос в това евангелие губи качествата си на човек и е във вида на Логос (слово).
Но най-поразителното в описанието на живота на Христос е, че голяма част от неговия земен живот въобще е изхвърлен от полезрението на християните. Всичките 4 евангелия описват живота му от раждането до 12-год. възраст, а след това от 30 до 33, т.е. до гибелта му. От 33 г. живот на Христос, са описани само 15, времето когато той е действал на територията на Палестина. Останалите 18 г., през които е посетил Индия, Непал, Хималаите, Персия, Египет и вероятно Балканите, за които има многобройни писмени свидетелства, павлинистите въобще са изхвърлили от своите писания.
По този начин евангелията, като първоизточник за християнската религия, са се оказали престъпно изопачени заради вътрешноцърковните борби и павлинизма. Съществено са били подправени и християнските първоизточници от източното православие.
Но от друга страна даже такива откъслечни и объркани исторически източници позволяват с достатъчно пълнота да се отговори на въпроса за националната принадлежност на Исус Христос.
На първо място е въпросът, защо място на основните събития от живота и гибелта на Христос е станала Палестина, кои са били майката и бащата на Исус, какъв е бил неговият външен облик и роден език. Защо от всички места на Земята Христос е избрал именно Палестина? Общоприето е да се счита, че той е дошъл при евреите, своя "избран народ". Следователно освен Юдея не е могъл да избере някакво друго място. Но реално, за което говорят синоптичните евангелия, Христос е бил родом от Галилея, а не от Юдея. За разбиране важността на този детайл трябва да се напомни, че преди 2000 г. Палестина е представлявала сложно религиозно политическо образувание. Само южната част е била заета от Юдея, с града Ерусалим. Центърът на Палестина обаче е била Самария, където жителите до такава степен са враждували с юдеите, че са си построили отделен храм, за да не ходят в Ерусалим. Северната част на Палестина по склоновете на Ливанските планини е била заета от страната Галилея.
Много пъстър е бил съставът на населението на Палестина. Цялата, особено Галилея, е лежала на кръстопътя на керванни пътища от Дамаск, Гърция, Балканите, Индия, Рим, Арабия, Персия, Египет. Тук е имало преплитане на различни вероизповедания и езици.
Сред множеството населяващи Близкия Изток и Палестина народи е имало и славяни. Ще припомним, че още през VІІІ в. пр. н. е. те са имали Скитско царство, чиито граници са се простирали до Египет. Скито-славянскоко нахлуване в Египет е било представено от библейския пророк Йезекиил (нашествието на Гог и Магог). Славяните са владеели Палестина по време на "вавилонския плен" на 3 000 юдеи.
За тази важна роля в историята на древния свят свидетелдтва и запазеният портрет на египетската царица Нефертити - със славянски черти на лицето. Това показва, че появата на Христос именно в Палестина е било символично. Там той е можел да общува с представителите на много народи.
