Битов контрол над съзнанието, манипулация

[Спорт-Здраве3]

Ще започна темата с много добра битова сфера за промиващи техники и с една лична случка,която ми се случи преди часове.


Някои мои познати от този форум не биха повярвали на това,което ще си призная и ще си помислят,че си измислям,само за да бръщолевя глупости в цяла тема,но ги уверявам,че това е истина
Преди малко ми съставиха акт от контрол по транспорта Да приятели,истина е.Но бързам да срина миговете ви на злорадо щастие,като ви кажа,че все пак се погрижих актът да е невалиден Много плитко изпълнение,но пак е нещо...все пак и едно старо куче може да бъде излъгано,но е старо,тъкмо защото успява да улови последния момент,нали така? 

На фона на биографията ми,случката е пълен провал.Въпреки че в крайна сметка нямам поражения,нямам и победа,което е голям гаф на фона на целия ми опит в тая работа.Това доказва,че човек никога не може да има досататъчно опит в каквото и да е
До сега разсъждавах над случката и се мъчех да осъзная произхода на всяко последствие в нея и сметнах,че изводите,до които стигнах,заслужават да бъдат споменати и обособени в този раздел от форума.




7:30 часа сутринта е,връщам се вкъщи от нощтна смяна.Не съм заспивал от 21 астрономически часа и съм прекалар 10 от тях пред компютър и 12 от тях на работа.

Возя се в трамвая и в атмосферата наоколо навлизат две контрольорки.Всичко сатва бавно - първо долавям умерени сигнали за първата,по-късно за втората.Имам време да издишам първата стресова тръпка,да мобилизирам пулса и да събера мислите,най-благата възможна ситуация - без никакви изненади от страна на противника.
-Добро утро/добър ход б.а./.Билети или карта моля.
-Добро утро.
-Билети или карта моля.
-...
-Господине...билети или карта ако обичате! - Тук си помислих,че нещо не е наред.Жената ме беше хванала за ръката и се опитваше да ме раздруса леко,навираше си лицето пред моето.Доста се изненадах,защото системата не беше такава.Обикновено никой не ме пипа,нещо не правех както трябва...
-Нямам.
-Тогава заплатете глобата.

Настъпи мълчание,колежката й дойде до нея и започнаха да ми светят.Помислих си,че нещата най-накрая са влезли в релси,защото точно така трябваше да се случи.Но не знайно защо,след повече от три години разиграване на тази ситуация,тук аз се издъних.

-Извикай полицая... - каза едната.Имало полицай някъде в трамвая."Хех,не можете ме изненада,но сте забавни,признавам" Така си мислех Щото и в тая ситуация имах опит 
-Аз съм от полицията,личната карта моля. - Някакъв костюмар ми показва някаква зеленикава карта,явно документ.Не видях нито снимката,нито нищо,защото я беше хванал като щанга.Малко се учудих,защото и този отчаян човечец си позволи да ме пипне и даже да ме дръпне за якето.Тогава вече бях сигурен,че нещо не е наред,защото са малко хората,които биха се намесили в проблема по този начин.
-Да,имам личен документ.
-Покажете го за проверка.

Изправям се,за да си я извадя и вибрациите чувствено се обърнаха малко в моя полза,защото нивото на очите ми надминаваше горната дръжка,а тримата ми психо-опоненти бяха под средния ръст А и "ширината ми не прави височината смешна" Вадя личната карта,показвам му едната страна,после другата,и си я прибирам.
Тази подробност от гражданските права се научава след известни премеждия.

-Не така,дайте ми я да я проверя. - Той пък беше наясно със своите права...ок.Дадох му я.Той я видя и я задържа в ръката си.През това време контрольорката започна да си вади нещата за акта.

-Върнете ми я.
-Ще ви я върна след като се състави акта.
-Настоявам да ми я върнете.
-Ще ви я върна.
-Казах да ми я върнете веднага! Много добре си знам правата! - Докато ми се обясняваше да не съм бил повдигал тон,тя вече беше в контрольорката и тя пишеше.

-Току що си нарушихте правомощията. - Последва мълчание.
-Правомощията ми са да оказвам съдействие на контролата.
-Предоставил съм картата на вас,не на тях.
-Ние сме един орган.
-Не,не сте един орган! - Тук се развиках и изтръгнах картата от костеливата ръка на женицата.Това беше един от моментите,когато трябваше да ми прищрака нещо,но не стана.

Реших,че трябва да взема ситуацията в ръце.Трябваше ми повече контрол и трябваше да започна със смяна на мястото.Въпросът му беше добре дошъл,само че самото му задаване от негова страна му върна контрола - това не го осъзнах тогава.
-Ще върнете ли картата или ще слезем на следващата спирка?
-Слизам.
-Ако се опитате да бягате ще извикам,патрула и ще стане зле,наясно ли сте? - продължаваше да ме държи за якето.В този момент през главата ми мина разправия с патрул,което наистина е зле и това е много важен момент,но ще му обърна внимание после.

Слязохме и аз изключих системите - единственото правилно нещо,което направих,откакто беше започнала работата.Станах неадекватен,не отговарях и не чувах никого,гледах в далечината и стоях като изтукан.
Това беше развръзката - единственият момент,в който направих онова,което трябваше да правя още в самото начало - това беше системата и това трябваше да се случи.
Психо-опонентът ми се пречупи и накрая попита:
-Ще подпишете ли акта? - първия път не го чух.
-Ще подпишете ли акта?
-Да,ще го подпиша. - чистата лъжа е по-безотказна от пропагандата

Тогава,в този победоносен момент,той мина зад мен.Проследих го с крайчеца на окото си и видях,че се качи на един трамвай,който потегли.
-Номера и входа?
-чудех се дали да отговоря...
-Господине кажете ми номера на сградата и входа!
-/улица/ /номер/,няма вход,един вход е. - отново чиста лъжа  Защото само къщите имат такива данни,а личната ми карта е извадена преди да съборят къщата.Сега на нейно място има кооперация 

-Защо се возите без билет? - дори долових състрадание от някаква трета,кояте беше изникнала отнякъде.Толкова ли беше зле? Вече ми беше ясно,че нещо голямо е извън строя,за да не бачка нито един от похватите...Исках да й изстрелям някакъв философски афоризъм,но не можех.Това е много важно да се отбележи - когато се замислих над философската си база,не я открих.Нямах нито една противо-цивилизационна приказка,която да кажа.Затова я карах селската:
-Защо не слязохте,когато бяхте помолен?
-Защо да слизам като ме помоли някой?
-Не мислите ли,че не сте прав?
-Прав съм и още как! (не можех да го докажа в главата си,имах само спомен,че е така)
-Това са разпореждания на столична община,защо не ги спазвате?
-К'во ми пука за столична община? - емоцията пое ролята на логиката.
-А на мене знаете ли колко ми пука...!
-Ма въобще не ми дреме бе,не съм те питал.

Другите й колежки я убедиха да мълчи.Нали вече имаха акт,вече го довършваха.

Чак в този момент,когато останах на спокойствие,когато бях прав на краката си и имах време да помисля над себе си и над ситуацията,ми прищрака.
-Всъщност... - и трите ме погледнаха - вашият колега,не беше полицай.Нали?
-Ааа,полицай беше! Нали му видяхте картата. - Въздъхнах,вече със всичикя си.
-Къде му беше униформата.
-Беше цивилен.
-Няма пагон - няма длъжност.Мдааа...
-Ами "даааа",полицай е.
-...тоя номер до сега не го бях срещал.

-Ще подпишете ли?
-Не! - бодро казах аз и си тръгнах  Имаха егн и име,но нямаха адрес и подпис.А без да съм известЕн,актът е невалиден 



Ето това е разказ за това как НЕ СЕ ПРАВИ 

За любопитните ще опиша как се прави и ще разкажа случка с почерпена информация директно от униформено МВР лице,но нека първо анализирам нещата с тая издънка.

[Спорт-Здраве3]

Защо в самото начало,онази жена беше посмяла да ме пипне?
Ами защото аз наистина не съм изглеждал добре.На нощната смяна разцъквахме Heroes 3 до 4 часа,а от 4 до 6 дрямах на работното си място както правят охранителите.
А това,което правят те,е да изпадат в хипнотичен транс Чуваш всичко,но спиш.Събуждаш се при всеки съмнителен или силен звук.Нещо толкова характерно за средно дълбокия транс,в който хипнотизаторът вкарва пациента си.Това състояние се характеризира и с много силна внушаемост.

За ирония на съдбата,същата тази смяна,след като се събудих и чаках смяната си,споделих на един колега,че за два часа сън на работното си място се наспивам така,сякаш цяла вечер съм спал в леглото си.Това винаги ме е изумявало и той ми сподели,че и с него било така и не можел дад си го обясни!
Всяка книга по хипноза набляга на факта,че след хипнотичен сеанс човек се чувства изключително релаксирал и бодър - това е заради особените фази на съзнанието.

В хипнозата има един обособен дял от материята - "следхипнотични сугестии и внушения" и става въпрос за това,че човек излиза от хипнотичния транс постепенно и му трябват от половин час до един час,за да се събуди напълно.Защото плиткият хипнотичен транс не се характеризира със заспиване или губене на съзнание,а просто с преминаване в алфа вълни на мозъка Тъкмо състоянието на разсънване.


И ново 20 - за пръв път ме среща контрола след нощна смяна на път към вкъщи,защото много рядко давам нощни смени.


Като обощим,всичко се връзва - изглеждал съм зле.На първо място жълт като платно.Очите червени и вероятно наполовина отворени("mind control eye") и с флегматично поведение.Нормално жената да се опита да ми привлече вниманието като ме раздруса.

Онова,което ми е липсвало,е излъчването.Езикът на тялото е бил сринат и не съм имал никаква адекватна представа за това как изглеждам отстрани,защото съм разчитал на стари лаври,без да отчитам това,че не би трябвало след 24 часа глупости да съм магнетичен и уверен.

След това идва техният колега,който прави проверка в задната част на трамвая и се представя за полицай.

По правило хипнотизаторът трябва да работи с властния си тон и директните команди.Трябва да надмине влатта,която обектът има над самия себе си.Той е бил уверен,защото това е неговият начин на действие и на мен точно това ми е трябавло,а не "добро утро".
Веднага съм възприел това внушение,защото съм бил в плитък хипнотичен транс(алфа вълни),бил съм уморен,ситуацията е била стресова,а думата "полицай" е смислово натоварена.
Във всяка книга относно контрол над съзнанието,пласиране на пропагандата или рекламирането,горните одебелени условия трябва да са налице,за да е успешно внушението

Това обяснява защо съзнанието ми пропуска детайлите на ситуацията - некадърността на "полицая",липсата на униформа и нарушаването на правомощията на полицай.Аз съм възприел внушението като условна точка на поведение,без оспорване.

Най-накрая подсъзнанието ми е взело нещата в свои ръце и съзнанието и волята са се обезсилили - това е станало в момента,когато стоях като калъф(биоробот  ).

Характерно за хипнотичния транс е,че ако на подсъзнанието се подадът принципи,с които то не е съгласно,пациентът ще се събуди и сеансът ще се прекрати.Вероятността да си спомни за случая(АКО е имало загуба на съзнание) се увеличава.
Тъкмо това е станало,когато е дошъл момента да подписвам акта.Подсъзнателно съм възприел защинта позиция - започнал съм да лъжа Това вродено автоматизирано поведение личи най-ясно при децата.



Добре е да се замислим кога във всекидневието ни се разиграват подобни шаблони на ситуацията и да ги откирем

[Спорт-Здраве3]

За любопитните  :


Всеки трябва сам да изнамери начина си на действие.При мъжете е по-лесно,защото разполагат с физически преимущества (в наше време и в нашия вариант на всекидневие) и защото често могат да влизат под кожата на други мъже(мъжкото приятелство).

От позицията на мъж ми е трудно да говоря за жените,но според мен единствен сигурен вариант остава вратичките в системата.Не е много надежден или вековечен,но важното е,че тук и сега върши работа.

За мъжете е добре да са наясно с нашата държава - дори да пречукате някой,едва ли на някого би му пукало,най-малкото на милиционерите Всяка грижа е формална.Ако това се осъзнае,една естествена увереност започва да обгръща съответния човек и споровете минават на друго ниво.А именно - рептилоидното общуване,където нещата са лесни - след като до бой няма да се стигне(заради увереността) трябва само да се определи кой е по-голям,по-добре облечен и кой гледа по-мръснишки.АКО контрольорът ви бие в това отношение  излезте от системата - не го слушайте,не започвайте разговор,не го гледайте,той не съществува.Тъй като излъчвате увереност,физически контакт няма да се осъществи и ситуацията стига до пат,който е под ваш "контрол".
За мъжете уравнението е лесно.


А за жените ще разкажа една забавна случка,която съм разказвал вече в бившия форум езотерика,но ще я разкажа пак тук.

Бях на работа,съботна дневна смяна.Девет часа сутринта е и на никой не му пука за нищо на белия свят.Просто едни са в костюм,други ги няма,а трети имат 12 часа за бичене.

Спиракта е точно пред обекта ми и постоянно гледам работата на контрольорите.Свалиха едно момче и едно момиче,изглеждаха млади.Винаги ми е забавно да се намесвам,но този път отново бях в униформа и нямаше как - трябваше само да гледам.
Един час го прекарах в гледане Скатах се от биченето за още един час и когато се върнах,момчето и момичето още чакаха с двойно по-молък брой контрольорки(4).Беше голяма хайка.

Тогава не издържах,пресякох улицата,стъпих на оскъдното парченце бордюр,хванах се за оградата и им казах:
-Абе...кво става.Вече два часа висите,няма ли вече да ви вземат парите? и се смея.
-Ами ние това чакаме.Ще ни водят в районното,обадиха се на полицията.

Заговорихме се.Тя беше на 17,той беше на 18 и двамата работеха в мак-донълдса наблизо.Отивали на работа и нямали нищо против да позакъснеят.Затова си позволили да изпаднат в тази симбиозна ситуация - те закъсняват и имат извинение,контролите чакат да им увисант още повече задниците и се пекат на слънца без да се занимават с глупости 

Аз правех същото и имах още цял ден,затова реших да си чакам полицията с тях Бах на 4 метра от обекта ми и събота и неделя нямаше шефове.

Залафихме се и се смеехме.Тетките стояха свити встрани от нас и приличаха на разревани хиени.Казах на момчето,че ще чакам с тях,защото от години се возя гратис и ми се е случвало какво ли не,но никога не съм се срещал с полицията и ми е много любопитно.Похвалих го за подвига 



Така чакахме още час.Три астрономически часа контрольорката се обаждаже по телефончето си и викаше полиция и все й казваха,че ще пратят кола.През цялото това време аз ги подпитвах "Айде бееееейй! Кво стана с тия вашите колеги!" "Кво става,идват ли?" И тя винаги ми отговаряше все със същата висока увереност и непоколебимост,че на 100% им е спукана работата и армагедон настъпва след по-малко от 2 минути.Страхът на тази жена подхранваше злобата й,а тя от своя страна беше гориво за хъса и увереността й.Три часа не се пречупи.

Тука ще е много забавно,викам си аз

Контрольорките търчаха подир всяка патрулка и й махаха,все едно беше такси.Те ги отминаваха с обидна безкрупулност,а един от шофьорите и показа "в пет на въртелешката"  ;D

Най-накрая в далечината се видяха двама униформени - мъж и жена,влачеха се насам отегчени кой зане от какво и едва влачещи долнопробните си кубинки.Контролите направо се озъбиха като видяха величествената гледка и веднага им махнаха.Мъжът ги забеляза,бутна жената,поогледаха отдалеч,поговориха си и решиха да дойдат.Започнаха да се влачат насам.

-Какъв е сега проблема - сложи ръце на кръста си мъжа и гледаше отвисоко и в земята.
-Отказва да си плати! Съмнява се в документите ми! Отказва лична карта! -Аз бях инструктирал пича,да не си дава личанта карта,а само да я покаже Полицая й взе документите,информира го,че са редовни,и всички млъкнаха.

Както си бях в униформа и до сега наблюдател,се захванах да разчупвам атмосферата 
-Иии...сега какво следва?
-Как така какво следва - каза мъжа полицай.
-Амии...каква е процедурата?
-Сегааа...ги водим в районното и им съставяме акт.
-АКО нямат документи.
-АКО намят лични карти.
-Значи ще им напишете акт,за това,че нямат лични документи.
-Да.
-Те имат лични документи.
-Да.
-И какво се прави?
-Ами сегааа...оказваме съдействие на столична община. - Последва мълчание.
-Аааа...ясноооо...

И пак последва мълчание и тогава започнах да се смея,след което полицая мързеливо ми се усмихна.

Бяхме стигнали до разковничето в цялата система на глобяване  И до тук трябва да стигнат жените,които искат да имат сигурна система за гратис

[Mirotvorec]

Дали нямаше да е по-простичко, ако си беше продупчил билетче 

[Спорт-Здраве3]

Това е дълга тема Аз не бих платил цената нещата да са прости,за да станат сложни в по-дълбоките нива.При положение,че дупченето на билетче е абсурдно,да се дупчи,само за да избяга човек от нуждата от решение за проблема,е доста...продажно спрямо себе си.

Все едно да гласувам за Буш,но да не се вълнувам от външната му политика,а от вътрешната 

Това ми напомня на един разговор,който проведох с рецепционистка...
-Верно ли? Пътуваш гратис от толкова време? А не те ли хваща контролата?
-Хваща ме.
-Плащаш ли си?
-Не.
-Ама слизаш.
-Не слизам.
-Е как така.
-Ами така.
-Е добре де като те наобиколят и всички като започнат да ти викат да слизаш?
-Какво тогава?
-Ами как така не слизаш?
-Ей така,не слизам  ;D


Тоест въпросът е принципен.Аз се старая да осъзнавам нещата,които извършвам,но масата хора се стараят да избягат от това безпокойство и предпочитат просто да извършат нещата,с надеждата,че ще е по-просто.Всичко е много просто,като е близо до теб,но колокто повече се отдалечава,толкова по-сложно става.И когато стигне много надалеч,и е много сложно,тогава най-много ти се иска да направиш нещо,което осъзнаваш,но нещото вече е твърде далече


И тъкмо това поведение е втълпено на нашия,а и на всички народи по Земята.После защо е зле положението.Зле е,защото някой някъде по цял ден дупчи,и някой друг го взел за пример 

[SMSI-H]

За любопитните ще опиша как се прави и ще разкажа случка с почерпена информация директно от униформено МВР лице,но нека първо анализирам нещата с тая издънка.

Бяхме стигнали до разковничето в цялата система на глобяване 

Давай... любопитните вече не издържат да разберат, какво е разковничето! Много ще е интересна директната информация на униформеният от МВР.

[Спорт-Здраве3]

Хахаха  ;D Ами това е 

Разковничето е,че системата НЕ БАЧКА.Униформеният не знае какво означава "оказвам съдействие".Неговите правомощия са такива,че той НЕ МОЖЕ да окаже адекватно съдействие или друго,освен моралното.Тоест,да чака да се насереш пред двата авторитета.

Това си му беше информацията.Какво очакваш да каже?  ;D Няма да се дискредитира сам я,то е ясно,че нищо не може да направи.Той е длъжен да види ЗАЩО отказваш лична карта.Ако си нелегална имигрантка или нямаш лична карта,береш лайката.Но ако му я покажеш,и той я провери,работата му е свършена.
Връщаме се на контролите,които ще чакат отстрани и ще недоумяват,защото и те не знаят какво се прави и всички ще седите и ще тъпеете.


Има друг момент - ако си жена(мъж също),полицая ще им връчи картата.И ако не си достатъчно внушителна/ен,за да я изтръгнеш от ръцете им,може да ти заведет нападение срещу полицай.Но ако знаеш правата си и ако ги стреснеш,те няма да злоупотребяват с правомощията.



Там е разковничето - в саморазправата,защото всеки прави каквото си поиска тук,затова толкова обичам България Ако изолираш физическата саморазправа по някакъв начин,никой за нищо не може да те потърси.И именно на този чисто физически закон се основават мутрите.


Но...ако си сложиш чип,дори и без физическа саморазправа,могат да те оковат.Там е идеята.Ето още един показателен диалог с контрольор,който също си го казва  (Ако им влезеш под кожата,разбираш,как стоят нещата)

-Билети и карти младеж.
-Нямам.
-Така ли? Плати глобата тогава. ... А желание има ли? ... Я ми кажи,какво би направил на мое място? ... Ммм ... Не ти се говори ...

Казах една единствена дума и използвах един единствен поглед и през останалото време съм гледал зад него в далечината или през прозореца,все едно съм ненормален.И човека наиситна няма какво да направи.Там е цялата работа.Но ако бях малко момче,или ако бях жена,щеше да ме дръпне за ръката и да ме свали като пумяр.
Само че не може.А онези,които могат,не се занимават със себеподобни,защото разправия на такова ниво е безсмислена.

И нещата свършват до тук.

[Спорт-Здраве3]

Днескашната проверка е учебников пример за това как трябва да протече цялата процедура.

-Билет или карта,младеж?
-Нямам.
-Защо така? Ти да не си богопомазан?
-Нещо такова.
-А пари имаш ли?
-Имам.
-Тогава,защо не си купиш билетче?
-Не искам.
-Аааа,така не става.Тука се вади билет или карта.
-Става.
-Не може така...
-До сега 4 години не е станало...
-То веднъж става.Пожелавам ти да ти се случи,после ще те питам.

И човечеца слезе.Дори не изчака да му кажа довиждане

Така би трябвало да става,НО при положение,че физическият въпрос е разрешен или подсигурен.
Рептилоидното мислене не е толкова грубо,нещата все пак са рисковани - ако имах дори по-обикновено облекло,ситуацията щеше да се удължи.Не че удължаването е нещо лошо,просто краткият разговор е по-...елегантен 

Ако бях от нежния пол обаче едва ли нещата щяха да се развият така.



Заради промяна в маршрута на градския софийски транспорт ми се налага да пътувам с много често проверявани линии и съм забелязал,че сутрин навсякъде бъка от контрола,затова мисля,че е добра идея да описвам тук многото ситуации,които ще навалят.
Преди време,на мен една подобна тема,където някой разказва действителни ситуации,обсъжда проблема и има систематизирана идея за нещата,щеше да ми е много полезна.Затова смятам да завърша тази,ако модераторския екип също го смята за благоразумно,разбира се



Цялата работа не може да стане изведнъж,защото когато жертвата и контролата се срещнат,общуването е главно рептилско.Прескачат много искри,много хормони,впечатления,предразсъдъци,типове на мислене...
Затова човек първо трябва да свикне - да почне от малкото и постепенно да става все по-дързък с цел да изпробва различни подходи.На принципа проба-грешка човек трябва да следи напредъка си в манипулирането на врага и влизането под кожата му.

Всеки словесен разговор е несъществен и не представлява общуване,а тъкмо обратното - представлява нахъсване.И двете страни говорят не една на друга,а на себе си,с цел да се нахъсат и да излъчат повече увереност и магнетизъм в собственото си био-поле,за да вземат надмощие над излъчването на отсрещната страна и така да наложат волята си.


Затова отначало престъпникът  трябва да подсигури философската си основа.НЕ за да запознава контрольора с нея(или врага в подобна ситуация),а за да изгради уверено поведение,което АВТОМАТИЧНО да го обладае,когато ситуацията настъпи.Философската теория и възглед са основата,на която деецът трябва да стъпи.

Когато започвах да излизам от наредбите на столична община  първо действах с алибита и още ходех на училище.Алибито ми беше,че протестирам и мога да протестирам където си поискам.
Не винаги действаше,но действаше на един определен човек,който твърде често проверяваше моята линия.Той успяваше някак си да си уреди безплатна пачка билети и когато хванеше нередовен пътник,просто му продаваше обикновен билет и вероятно си правеше много повече пари,отколкото иначе.
Аз като че ли бях първият,който го правеше заради философията,а не заради това,че няма пари,и когато ми предложеше да ми даде билетче срещу 50ст(тогава),аз отказвах.Тогава винаги ме поглеждаше някак тежко,потупваше ме по рамото и ме подминаваше.

Постепенно спря да ме пита каквото и да е,освен "Още ли протестираш?" и да ме тупа по рамото.Сега,след 4 години,когато се засечем някъде,си стискаме ръцете,разменяме по едно "Как си" и се подминаваме Не бива да забравяме никога,че щом пред нас стои човек,значи винаги има възможността и капацитета да ни разбере(друг е въпросът дали иска или не).Такаче не бива да се държим с хората като с рептилии и веднага да ги захапваме за люспите.

Големият проблем на хората е,че повечето от тях са паплач и пумяри.Но онзи един процент свестни хора не бива да започват война с тях,достатъчно е просто всеки да покаже на каква позиция стои и какво отстоява,за да си знае всеки мястото,иначе всички биха се превърнали в паплач,нали така?

[Спорт-Здраве3]

За общо 4 последователни пътувания по този маршрут,до сега са ме порверили 5 пъти.
Когато днес се качиха за 5тия път вече се чудех какво по дяволите не е наред в тая тъпа държава.


Всичко вече беше проигравано - една дебела на среден ръст,с прическа първи номер,две слабички и с бухнали прически,някак свити и кокалести,гушнали чантите си като картечници и един смирен чичко с добродушен социопатен поглед.Това е толкова често срещана пропорция,че се чудя дали наиситна нарочно ги избират да се паднат такива генотипове на една смяна.

Достатъчно бяха,за да стигнат до мен и бройката им изискваше план "Мълчанието на агнето и врякането на кокошките" в 3/4 от времето,и в последната 1/3та да се премине към план "бау,бау,ти ли си мацата?" Първо групата се изтощава от енергийната загуба,която прахосва,за да стресне проверявания.След това продължителното му мълчание разпръсква смут между контрольорите,който бързо попива във вътрешността на съзнанията и се преобразува в лека несигурност.Първото срещане на погледите засилва несигурността лавинообразно,и пропорционално на това повдига увереността на дееца.Групата вече е готова за звуковата обработка на едно кратко,плътно и кротко изречение,гвоздеят на програмата,след което обезсърчението и изтеклото време разпръсква мотивацията и всичко свършва


Тъкмо когато човек очаква едно,винаги става друго,това е неприятното и приятното в това занимание.Въпреки че бях седнал между първата и втората врата,четиримата души така и не успяха да стигнат до мен.Всички около мен се оказаха нередовни 
Още след третия човек инвентарът им от готови фрази се изчерпа и започанха да си хвърлят по един поглед за да се нахъсат.Ясно беше,че до сега не бяха планирали какво да правят,ако атаката от нередовни е масова и доста ги превъзхождат числено.Така че,народе,обединявай се  ;D

Пред мен седяха две майки,всяка с по едно дете(момче и момиче) на по 4-5 годинки може би.След като нередовната паплач от пумяри се скупчи по вратите,за да слезе и да си получи заслуженото,и четиримата можеха да се концентрират върху нередовните майки,които не смогваха на виковете.

Когато чух дебелата да казва "Айде че слизаме,или ще трябва да спрем тролея заради вас...",веднага се почувствах измамен.Не можеха да ме зарежат просто така! Не защото ми се занимаваше,а защото те се чувстваха силни,при положение,че не бяха.
Всички бахя изправили гърбове и вирнали брадите,говореха задъхано и започваха да говорят със забавяне,леко небрежни...като изморени воини,току що произвели касапница и победили в колизеума.
А не беше така! Имаше още един,който не беше предизвикан

Започнах да се довумя.Беше ли моя работа? Това все пак бяха жалки отрепки,които са нередовни не защото отстояват позиция,не защото чувстват някаква нередност,а защото бяха мишки,които са се надявали на божията милост да не се качи контролата и на божията верисия,да спестят левче.Заслужаваше ли си да си петня името като се застъпвам за някой,който го прави от страх,а не от чувство за справедливост?
Или се застъпвах за страхливеца,или оставях системата да се мисли за велика.Не бях сигурен кое от двете щеше да ми съсипе повече настроението.

Реших да се застъпя,защото успях да се потопя в рационализацията(Фройдовото понятие) и си казах,че майките с деца трябва да се защитават на 100% без изключения.Това щеше да приспи съвестта ми,че съм разпилял силите си за чужда кауза 
Тъкмо когато чичкото започна да говори на върха на всички и каза "Госпожо..." тогава и аз се изцепих здраво,имах чувството,че ме чуха и отвън 
-Ей козел! Я остави майките на мира! Аааааааа! Докъде се е стигнало,майките да глобява!
-Никой не говори с вас! - извика дебелата.
-Затваряй си остата бе! Майхай се и си гледай работата! Не я е срам!

При това останалата част от тролея започна тихо да боботи и групичката слезе,защото явон нямаха повече работа,но бяха някак свити и сепнати,което ме удовлетвори  .Заеха се с изловения дивеч и тролеят бавно си продължи.На слизане едната майка се усмихна с едно "Много ви благодаря" и това беше цялата история от днес.

Докато пътувах отново се замислих дали има някакъв смисъл човек да се застъпва за народа.Същият народ,който отначало те краде,спъва те,прави ти мръсно,след това те подкрепя докато работиш в негова полза и така до деня,в който те предаде не заради нещо повече,а заради страха си,който през цялото време е подтискал.
Може би това е голямата лъжа? Идеята,че родолюбецът трябва да се бори за народа,за всички останали,за родината...Тоест,че борците трябва да посвещават каузите си на най-покварените понятия в 21ви век и след това да съжаляват себе си и да се обвиняват,че грешката за неуспеха е в тях самите.

А всъщност грешката е в гнусната пумия,която наричаме сънародници.Някъде прочетох хубава мисъл и ако не се лъжа беше изказана от Ангел Грънчаров- Елтимир - че имаме нужда от нова аристокрация.От нова благородническа класа,чиито представители няма да се избират според това откъде произлизат,а според това накъде отиват.
Но аз бих добавил личното си мнение към неговите думи.Не мисля,че някой има нужда от тази нова аристокрация,освен паразитите,които наричаме братя - за да посмучат малко свежа кръв от толкова време насам.Мисля,че тази аристокрация,тези нови хора,отличаващи се по това накъде отиват,трябва да се обединят и да се помъчат да се разграничат от удавниците и вместо до се борят за разлагащите се мощи на предците,да поемат своя собствен път,освободили се от провалите на валичия от една отминала епоха.Да оставят своя драг народец да се превърне в посмешище за историята и да започнат нещо ново.Пък ако ще някой да рони сълзи на умиление,че корените им били стари.

"Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!"

Х.Ботев

[Alien]

Добре ами ако ситуацията е малко по-различна и си в град  в който просто освен че минава контрола понякога да провери дали имаш билет самия билет се купува задължително и винаги от човек в автобуса веднага след като влезеш ?

[Спорт-Здраве3]

Да,мислил съм и над това Май само софийската община разчита на самоконтрола и апаратите за самотаксуване(колко дебилно звучи  )


Каквото и да коментирам за друг град,където във всяко превозно средство седи лелка и тича подире ти,че си си забравил билетчето,няма да е много адекватно първо защото нямам никакъв опит с такива условия на играта,и второ защото не съм запознат добре със самите условия.

Предполагам е същото.Ако се качиш и успееш да се смотаеш,добре.Може би така бих започнал аз.По-късно,като мине периода с алибитата и с играенето на ролята на невинен и неразбрал и събера впечатления,може би бих пробвал следното:
Няма да се занимавам.АКО лелката дойде и ми предложи билетче,бих казал "Не,благодаря".Ако ми каже,че не може без билетче,ще й кажа в такъв случай да гледа как се прави.Ако пък започне да ме запознава с наредбите на съответната община,ще й отвърна,че съм напълно наясно с наредбите,но далеч не ми пука за тях

Има всякакви стряскащи и парализиращи реплики.Въпросът е какво става след това.Не зная точно с каква власт разполага това лице.
Предполагам - с никаква,защото никой не е предвидил такава ситуация в списъка й със задължения.

Не съм наясно и дали има и двете неща - и статична лелка,и подвижни лелки,които се качват от време на време да видят дали статичната лелка е била послушна и зла и си е изпълнявала задължението към системата.

Според мен ще се получи яко,защото ако има "нередовна личност" и някоя контрола й потърси сметка,човек винаги може да се изебава със статичната лелка,като каже,че му е отказала билет.Или че не му е дала билет на пук,защото я е настъпил,хахаха  ;D Заслужава си да се видят реакциите им  А ако някой се задълбочи и започнат търсене на свидетели,дееца ще каже,че автобуса се е наговорил,че статичната лелка е за затвора и че всички са луди  ;D

И все пак това спада към периода с алибитата.АКО въобще има подвижни и статични лелки,просто трябва първата да се успокои и да й се откаже както се отказват брошурките,които ти подават по улицата,а вторите лелки да се обработват по схемата.

Нищо повече не мога да кажа,защото нямам ни най-малките наблюдения


П.П.
-Не,благодаря...смятам да рискувам.Ако вашите колеги ме хванат,тогава ще му мисля.Колко лошо,че съм толкова употрит и се превръщам във ваша отговорност,нали? От друга страна...вие не можете да направите почти нищо...Мдаа,каква сложна ситуация...
Хаха,това задължително трябва да се пробва 

[Alien]

Ами аз веднага мога да ти кажа какво се получава  Понеже ако нямаш билет и мине контрола ще глобят и "лелката" на момента в който ти подаде билета и  ти вежливо и откажеш ще почне да крещи на шофьора да спре автобуса и няма да тръгне докато не слезеш или не си платиш  ;)Но сега е станало почти като да влзеш на кино и да си купиш билет - никой не се опитва да мине метър  Единствения шанс е ако автобуса е наистина ама наистина препълнен и да кажем си за 2-3 спирки 

[xnet_user]

Защо не отидеш по цивилизованите страни и си пробваш мурафетите ?
Страната му била тъпа, хората били дебилни, a ти какъв си един охранител, голяма работа...

[jediguardian]

Не разбрах какъв е проблема да си купуваш билетите? Вярно са надути цените, но ти си краен.

[UpsideDown]

Спорт-Здраве2 Този номер дали щеше да мине,ако беше 1,65м около 50 кг ? Лесно е когато пред теб застане дребна лелка и си разиграеш "сценария", ами когато ти си с дребни размери и срещу теб седи 3 пъти по-едър контрольор ?

Единственото, което виждам от тези постове е, че си вгорчил живота на няколко жени и се возиш без пари редовно. Вярно е, някои от тях са злобни същества, но винаги ли ще разчиташ на такива да попаднеш. Те си вършат работата и ти не си единствения, който ги натоварва психически.

Да направиш отделна тема за това и даже да се гордееш..