Max, знам, че искаш лично мнение базирано на опит. Не мога да ти дам такова, защото не съм преживявала кой знае какви психически атаки. Ако трябва да се "защитавам" мисля, че мнението на
Iris най-добре описва начина, но всички знаем колко е трудно напрактика да не се поддаваме на емоциите си. Темата изключително много ме вълнуваше преди около година и изчетох доста неща. Поствам откъси ( за да прецените стила и дали ще ви допадне ) от една от най-добрите книги, които аз съм чела във връзка с това. Ще прикача и книгата ако някой се интересува. Заслужава си ако ви вълнува темата, много неща могат да се научат от нея.
Автора разглежда много подробно всичко свързано с психическата атака и защитата от нея.
В допълнение книгата изследва и умствените заболявания, които също никак не са за пренебрегване когато говорим за атаки от такъв род.
----------
Както Гъсеницата казва на Алиса относно малкото кученце: "
Ти го остави на мира и то ще те остави на мира.""…..Използвам своя опит с психичната атака, която разклати здравето ми за значителен период от време. Запазила съм за себе си ужаса, породен от това преживяване, неговите хитри завои, мощ и разрушителен ефект върху разума и тялото.
Не е лесно да накараш хората да свидетелстват за атаки върху психиката им. Първо, защото те знаят, че е малко вероятно някой да им повярва. Много по-възможно е да ги обявят за умствено увредени. Второ, защото всяка една намеса в основните личностни процеси предизвиква такъв специфичен и неописуем страх, че разумът започва да отбягва мисълта за него и индивидът не е способен да говори за това.
Аз съм на мнение, че психичните атаки са много по-разпространени, отколкото обикновено се приема дори от самите окултисти. Със сигурност голяма част от хората нямат никаква представа за нещата, които се правят от тези с достатъчно познания за мощта на човешкия разум и за начина да я използват умело. Убедена съм, че този фактор е играл важна роля в култа към вещиците и е истинската-причина за всеобщия ужас и ненавист към тях. Тези сили на злото винаги са били познати на окултистите, но в наши дни те се използват от хора, които биха се изненадали, ако откриеха кои са техните съмишленици."
Даян Форчън
СИМПТОМИ НА ПСИХИЧНАТА АТАКА
Ако се вгледаме в света около нас, не може да не осъзнаем, че има някаква свръхгосподстваща координация на неговата безкрайна сложност. Ако се заемем и изследваме с най-малки подробности което и да е живо същество, със същата увереност осъзнаваме, че подреденото разнообразие на отделните му части е изградено върху установена структура. Науката напразно е търсила принципа на организация, тя никога не би могла да го открие, тъй като той не съществува физически. Атомите на живите същества не се подреждат в безкрайно сложни конфигурации в резултат на наследствената си природа. Движещите сили на природата, скелетът, върху който са построени всичките й части, принадлежат към друга фаза на проявление, а не на физическото ниво, имат други измерения, а не трите, които познаваме, и се възприемат от други форми на съзнанието, а не от тези, с които сме привикнали.
Ние живеем сред невидими сили и възприемаме само следствията и ефекта на тяхното влияние. Движим се между невидими форми, чиито действия много често изобщо не възприемаме осъзнато, макар че можем дълбоко да бъдем засегнати от тях.
В тази, свързана с разума, страна на природата, неуловима за нашите сетива, недостижима за нашите прецизни инструменти, могат да се случат много неща, които не остават без отзвук на физическо ниво. Има същества, които живеят в този невидим свят както рибата в морето. Има мъже и жени с тренирани мозъци или специални способности, които могат да навлязат в този невидим свят, както плувецът се гмурка в дълбините на океана. Има също и периоди, когато невидимите сили ни заливат и поглъщат живота ни, както става,със сушата при разрушаване на дигите към морето.
Обикновено това не се случва. Ние сме защитени от самата си неспособност да възприемаме тези невидими сили. Има четири условия, обаче, при които булото може да се разкъса и ние да се срещнем с Невидимото. Можем да се озовем на място, където тези сили са концентрирани. Можем да се срещнем с хора, които ги владеят. Ние самите можем да постигнем срещата с Невидимото, водени от интереса си към него и да се измъкнем от дълбините преди да разберем къде сме; или можем да станем жертва на определени патологични условия, които раздират воала.
Прагът към Невидимото е измамен бряг. Там има дълбоки дупки и течения, и движещи се пясъци. Силният плувец, който познава брега, може да рискува и е в относителна безопасност. Този, който не умее да плува и се вслушва само в собствените си импулси, може да заплати своето безразсъдство с живота си. Но ние не трябва да правим грешката да мислим, че тези невидими сили са непременно зли и враждебни към човешкия род. Сами по себе си те не са по-враждебни от огъня или водата, например, но са могъщи като тях. Ако им се противопоставим, резултатът е унищожителен за нас, тъй като сме нарушили основен природен закон; но те не се стремят да ни атакуват с всички сили в по-голяма степен, отколкото ние - тях. Трябва да се изправим пред факта, обаче, че запознатите с тези неща и в миналото, и сега са използвали това знание безсъвестно, следователно можем да се окажем въвлечени в интригата на техните действия. Със сигурност можем само да кажем, че Невидимото е враждебно и злонамерено към човешкия род само тогава, когато е покварено и изопачено от действията на тези безпринципни мъже и жени, наречени от посветените Адепти на Пътя на Лявата ръка.
Ние трябва да разгледаме външните изяви и видимите симптоми на психичната атака, за да сме в състояние да анализираме природата на тези атаки и да определим техния произход. Общоприето правило е, че диагностиката трябва да предхожда лечението. Има много и различни типове психични атаки и методите, които разкриват един от тях, ще са неефективни и безрезултатни спрямо друг.
Най-широко разпространената система на психична атака е тази, която произтича от невежия или злонамерен разум на нашите събратя. Ние споменаваме невежеството наред със злонамереността, понеже всички атаки са мотивирани от преднамереността; пораженията могат да се нанесат инцидентно, като от поднесъл автомобил. Винаги трябва да имаме това предвид и не бива да приписваме злонамереност или порочност, ако чувстваме, че сме измъчвани или преследвани. Нашият гонител може също да е жертва. Не трябва да обвиняваме някого, че е злонамерен, ако сме се хванали за него, а той е стъпил на подвижна греда. Ние ще получим силно дръпване от ръцете му. При много хора това може да е окултна атака. Човекът, който я излъчва, не е непременно неин създател. Ето защо ние никога не бива да отвръщаме на атаката с атака и да се принизим до нивото на морала на нашите нападатели, а трябва да разчитаме на хуманни начини, които в действителност са също толкова ефективни и далеч по-малко опасни.
Хората влизат също в досег с Невидимото чрез въздействието, което оказват определени места. Някой, който не е истински медиум, но не е в достатъчна степен чувствителен към подсъзнателно възприемане на невидимите сили, може да попадне на място, където те са концентрирани под високо напрежение. Обикновено ние забравяме тези сили, въпреки че се движим сред тях, а те са нашата Вселена. Там, където те са съсредоточени, ние усещаме неясно как нещо започва да ни оказва въздействие и да възбужда нашето подсъзнателно Аз.
При някои бариерата между съзнателно и подсъзнателно е толкова плътна, че те никога не осъзнават ясно какво се случва. Имат неопределеното усещане за натиск и общо физическо неразположение, което изчезва, когато напуснат съответното място. Като последица причината може никога да не бъде разкрита и да доведе до продължаващо с години разклатено здраве и нещастия.
По-често срещано явление, обаче, е появата на характерни сънища, които се наблюдават при психична атака с достатъчна мощ. Те могат да включват усещане за тежест върху гърдите, като че ли някой е коленичил над спящия. Ако е налице усещането за тежест, със сигурност атаката се излъчва локално, понеже тежестта е резултат от концентрацията на етерна субстанция или ектоплазма и е достатъчно осезателна да наклони везните на кантар, ако е възможно да я уловим и измерим. Направени са многобройни изследвания с материализиращи медиуми върху природата на тази осезаема и фина субстанция.
Чувството за страх и потиснатост е много характерно за психичната атака и е един от най-силните симптоми, които я предхождат и придружават. Изключително рядкo атаката би могла да се появи "отникъде", като следствие от меланхолия. Тогава не сме в нашето обичайно състояние на ума и тялото, а обстоятелствата внезапно ни запращат в разгара на невидима битка. Приближаващото окултнo въздействие хвърля своята сянка върху съзнанието, още преди да се появи несъмнено пред не-психичното. Причината за това е, че ние възприемаме всичко подсъзнателно преди да го проумеем, и една пълзяща сянка указва проникването на подсъзнателните сензори отдолу нагоре, прогресирането на атаката чувствително се покачва нервното напрежение и при определени обстоятелства, коитo ще разгледаме по-късно, може да се стигне до такова изхабяване на биологичните тъкани, че жертвата се превръща в безкръвна обвивка от кожа и кости и лежи постоянно тъй като е твърде слаба, за да се движи. Въпреки това обаче, не може да се открие и докаже никакво определено заболяване.
Подобен случай е един краен пример за безпрепятствено развитие към логическия завършек на атаката. Възможни са и други пътища на развитие. Устойчивостта може да е добра и атаката - неспособна да премине върху физическия план, а да се ограничи до онази граница между материята и разума, която ние възприемаме и усещаме на прага на съня. Това е едно ужасно преживяване, тъй като жертвата се страхува да заспи, а не може да се поддържа будна неограничено време. В резултат на изнемогата от страха и липсата на сън скоро следва умствено разстройство.
Нервното изтощение и умственото разстройство са по-широко разпространените последици от агресивната атака сред белите хора, тъй като поне в Европа нападателят не винаги може да доведе атаката до фатален изход за жертвата. Има обаче документи за случаи, когато жертвата умира от чиста уплаха. Разказът "Краят на коридора" от Киплинг дава добър пример за такова произшествие.
Но в допълнение към чисто субективните феномени има също и обективни, ако атаката има определена степен на концентрация. Широко известен е феноменът на отзвука. При него това, което сполетява финото тяло, рефлектира върху тленната форма, така че след астрална свада по време на сън, се откриват драскотини и синини по физическото тяло, понякога с определена форма. Аз съм виждала отпечатък от козе копито и асо спатия, отбелязан върху кожата като ясно оформена синина, която, както обикновените такива, се променя от синьо към жълто и постепенно избледнява за няколко дни.
Специфичните миризми са друг симптом за наличие на астрална атака. Характерното зловоние на гниещо месо се появява и изчезва спорадично; но докато присъства, няма никакво съмнение за това, тъй като всеки може да го усети, независимо дали е медиум или не. Аз съм се сблъсквала и с появата на неописуема воня на канализация при неправилно извършване на ритуал, принадлежащ към Елемента Земя.
Друг любопитен симптом е наслагване на кал и тиня. В действителност самата аз не съм виждала това, но има достоверна информация за такъв случай. Понякога отпечатъците са като че ли армия от плужеци е марширувала в стройни редици; понякога има голямо кално петно, а друг път - отчетливи стъпки, често с гигантски размер. При случая, за който говоря, и който ми разказа очевидец, отпечатъците били като от ходилата на слон - огромни следи върху пода на всекидневната в една хижа близо до морето.
Странни отпечатъци, идващи отникъде и отиващи за никъде, се наблюдават понякога, когато наоколо има сняг. Аз съм ги виждала два пъти върху покрива на една пристройка. Те се спускаха от ръба, като че ли някой бе слязъл от самолет, бе тръгнал право надолу и внезапно бе спрял до стената на основната сграда, където наклонът свършва. Те не се връщаха обратно. Една самотна линия от стъпки идваше отникъде и свършваше във високата стена.
Подобна случка е станала в обширна област в Девън преди около 50 години и записки за нея могат да се намерят в много любопитната книга "Странности" на Капитан Гулд. В този случай отпечатъците не били човешки, а били такива като от магарешко копито и вървели в единичен ред през стени и покриви, покривайки по-голямата част от двеста мили за една нощ от двете страни на речното устие, където нямало мост. Тези, които желаят потвърждаващи доказателства, могат да се обърнат към книгата на Капитан Гулд, където инцидентът е даден в детайли.
Съществува един интересен феномен, известен на окултистите като астрална камбана. Сър Артьр Конан Доил го използва в един от разказите за Шерлок Холмс. Този звук варира от ясен камбанен звън до късо изщракване; аз често съм го наподобявала на звука от удар по нащърбена винена чаша с острието на нож. Това често известява приближаването на нещо, което просто би могло да се появи и не е непременно вестител на злото. Това би могло просто да е почукване по вратата на физическия свят, за да се привлече вниманието на неговите обитатели към присъствието на някой отвъд, готов да им говори. Ако обаче това се появи редом с други симптоми на астрална атака, вече имаме силни доказателства за потвърждаване на диагнозата.
