Какво обичаме, какво мразим

[хадзапи]

От прочетени лични мнения, както и от чути от разговори или от радио и телевизия, различни книги и филми, ми възникна идеята за подобна тема, в която да може желаещите да си кажат какво обичат, какво мразят. В себе си, в другите, в самата атмосфера в и около тях. Какви надежди и мечти имат, какви вярвания или просто лично чувстващи дадено нещо, което просто го знаят за себе си, че е просто така, а не иначе. Може да ви се струва объркващо малко, но така ми идва в момента мисълта.
Например, аз не обичам закъсненията и несериозността. Обичам пътуванията, различните видове птици, мога от известно време дълго-дълго да стоя на едно място и да съзерцавам я тревичка, я охлювче, я някоя птичка.
Обичам и дългите вълшебни приказки, различните вълшебни описания в книгите от фентъзи стила, фантастиката, езотеричната философия, древната история и загадките свързани с нея, древните цивилизации.
Не харесвам празните приказки, увъртанията и стремежа да използваме и ако може да прецакаме другия, което си е направо национална черта при нас българите, според наблюденията, които ми е поднасял живота.
Обичам миговете насаме със себе си, с личния ми вътрешен свят и усещания.
Какви са вашите размисли?

[Tangrata_]

Като бях доста млад - някъде към 18-20 си мислех, че няма да мразя никого и така ще си е вечно.

Пак се старая да не мразя, но на моменти се случва.
Не мога да формулирам всичко, но например мразя, когато някой ме е предал. Когато е предал очакванията ми, надеждите ми.
Някой, който си мислил за много близък, впоследствие се оказва друг ...

Мразя слабостта си понякога, пропуснатите възможности, липсата на решителност.
Мразя слепотата на някои хора, неумението да оценят, бягството от отговорност и признаване на грешките. Това, че хвърлят всичките си усилия да бранят скъпоценното си его и да го кандилкат наляво-надясно, и дори да се надуват с него.
Мразя това, че повечето хора не осъзнават, че живеят само един живот и все отлагат, вместо да се вкопчат да го живеят здравата.

[Mirotvorec]

Обичам да обичам и мразя да мразя! 

[хадзапи]

Обичам да ходя на различни места, най-вече там, където не ходят често хора.
Мразя това, че много хора започнаха да не спазват елементарна хигиена и изхвърлят боклуците се навсякъде, където им падне, вместо да си ги събират поне в едно пликче и да ги изхвърлят на определеното за това място. По този начин сме замърсили страшно цялата ни страна.

[Iris]

Омразата е безполезна и ненужна.

[Tangrata_]

Това е логическо твърдение.

Обаче любовта и омразата са емоции. Те са на по-ниско ниво от мислите. Понякога хората се подчиняват на емоциите и пренебрегват рационалните си мисли.
Така, че твоето твърдение може и да е вярно, но не винаги е възможно да се приложи.

[хадзапи]

Според мен, тъй като сме във физическия свят и физ. тяло, то ние сме подвластни на емоциите. Стремежа да подчиниме емоциите си и изобщо нисшето си Аз на Висшия си Аз е много дълъг и труден път. Не напразно това са го постигнали единици от това човечество в този цикъл на развитие на човешката ни еволюция.

[Iris]

Това е логическо твърдение.

Обаче любовта и омразата са емоции. Те са на по-ниско ниво от мислите. Понякога хората се подчиняват на емоциите и пренебрегват рационалните си мисли.
Така, че твоето твърдение може и да е вярно, но не винаги е възможно да се приложи.

Има и неегоистична, надличностна любов, която е над нивото на мислите. Разбира се докато човек съдържа в себе си елементи, емоционални модели и нагласи, сходни по природа с омразата, тя ще се проявява в него, винаги когато е налице съответната провокация. От друга страна, където има любов и разбиране, омразата няма как да се прояви. Човек трябва да утвърждава любовта и свързаните с нея качества, а не да се бори с омразата. Говоря за любовта по принцип, необвързана с конкретен обект. Ако мразим някой, трябва да се опитаме да се поставим на негово място, да го разберем (стремежите, очекванията, мотивите), да отделим това в което смятаме, че се заблуждава, без да го съдим за това и ако е възможно да го насочим (вярващите могат и да се помолят за него), дори и само мислено. Като че ли по-лесно е да не мразят тези които са осъзнали, че в Космоса нищо не остава без последствия, съответстващи на породилите ги причини. В Библията е казано да обичаме, дори и враговете си. Това разбира се отнася до въплътената в тях душа, Висшето Аз, а не за нисшето аз (личността) и това, което то извършва, водено от нисшия ум или астрала.

[Tangrata_]

Така е, но това е към какво да се стремим. А понякога ни се случват най-различни неща.

Може би ключовият момент е "приемане", приемане на реалността, приемане на това, което ти се случва, приемане без оценки, несъдене.
Омразата произлиза от съденето.

Понякога се оказва трудна работа да приемаш всичко без реакция, без оценка, без омраза.

Странното е, че до скоро си мислех за този процес чрез думичката "несъдене".
Не е лошо но някак няма достатъчно сила да даде правилната настройка на ума.
С думата "приемане" някак нещата станаха по-добре.
Когато се случи нещо лошо, просто се мъча да го "приема", да го приема без реакция.

[iti]

Ницше го е казал добре:
"Да разбираш всичко, значи да презираш всичко."
Омразата е просто емоция, но презрението е вече философия. Всеки може да мрази, но малко знаят как да презират. Обич пък на Земята няма - има харесване, удоволствие и всякакъв подобен род емоциики, които се кръщават с имена на неща които тук отдавна ги няма, а може би и никога не ги е имало...

[Iris]

И какво правим с това, което презираме? Щом презираш нещо или искаш да го унищожиш, или искаш да го промениш. Т.е. нещото да не съществува или да е такова, каквото ти би искал. Само че ако ще променяш хора, трябва да се съобразяваш с тяхната свободна воля, колкото и да си убеден, че не са прави. Ако презрението се разбира като несъгласие с нещо, виждайки по-добрите възможности по отношение на това нещо, то донякъде е приемливо. Но то не бива да е съпътствано от осъждане и погазване на чеждото право на свободен избор. Всъщност любовта означава на първо място да приемеш нещата такива каквито са, но не с примирение, а с увереност и съдействайки според възможностите си, те да се променят към по-добро.

[Tangrata_]

Презрението е отричане, т.е. не е "приемане".

Т.е. намираш недостатък в Универсума.
Тъй като в него няма недостатъци, това е отражение на собственото ти несъвършенство.

Прави, струвай, но чрез промяна в себе си избегни презрението. (дори да си мислиш, че имаш право)

Не винаги ми се удава, разбира се. Понякога не можеш да забравиш, но може би с повече време и това става, или с гледане в слънцето

[iti]

Както казах, малко могат да презират. Явно малко знаят и значението на "презирам". Презрението е начин да се отделиш от нещо след като си разбрал какво представлява то. Това е друг начин да определиш себе си - чрез това което не искаш да бъдеш. Отричането е свързано с нещата които не познаваш. Чрез него ти не можеш да се определиш, защото не знаеш какво отричаш. Не можеш да познаваш нещо и просто да го отречеш, защото осъзнаващ, че то просто съществува независимо от теб. Двете понятия са много различни... И не са пряко свързани с желанието да унищожаваш или променяш нещото. Примери - бол...

Вселената няма недостатъци. Недостатъци имат тия които я населяват... Ако нямаха, щеше да е безпредметно да живеят. Ако целта ни е да се слеем отново с Вселена/Създателя, то преодоляването на недостатъците е най-висшата цел. И презрението е просто още един начин по който може да се постигне. Не подценявайте Ницше. Той е постигнал във философията наистина много и това което правите е отричане, защото не го разбирате. Много думички в езика са "отречени" заради господарсващи философии и религии. А с тях има и много отречена истина...

[asdfghjkl]

Обичам шопска салата и сладолед. 

[Amenun]

Омразата е безполезна и ненужна.

ДА ДА ДА !!! ЛЮБОВ ДА ИМА