Автор Тема: СЪЗНАНИЕТО  (Прочетена 15079 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
СЪЗНАНИЕТО
« -: Юни 24, 2008, 14:12:34 pm »
Обещах да пусна нова тема за съзнанието. Когато си прегледах материалите, които имам, се оказа, че би било много неясно и за по-неведомите в тази област - объркващо, да говорим само за съзнанието, преди да определим , какво е то и от къде произхожда. 

(Ще си взема и забележка от всичко казано в “лично мнение” за копи пейст без изказаване на лично мнение. Аз не копи пействам обикновено , а превеждам текстове, които ги няма преведени и публикувани на български и се старая да изкажа лично мнение по тях, колкото и субективно да е то. Тоест, опитвам се, за едни абстрактни теми, да се изказвам субективно, за да стигам до  обективни истини. Звучи тъпо, нали. Но въпреки това, не се отказвам. Ще напиша, какво аз мисля за съзнанието. След което, ще ви предложа и текстовете, които съм композирала от прочетени тук-там неща.)
 


И трябва да почна от там, че всеки атом във вселената притежава съзнание, в една или друга степен, по-малко или повече развито.  Развитието на съзнанието трябва да е нашата основна цел, защото то е вечната субстанция, която преминава от измерение в измерение и нашето възприятие на света става  все по и по-всеобхватно, докато накрая ( и това е апотеозът) ексапанзията на съзнанието стане толкова чудовищна, че да обхване полето на съзнание на целия Космос в своето собствено съзнание.  Страшничко е да си помислиш, че един ден можеш да бъдеш Бог, но е факт. И като казвам факт, нито очаквам да ми повярвате, нито ме притеснява, че ще възнегодувате срещу това категорично твърдение, нито, че някои ще му се присмиват и ще ми пускат истерични редички от смайлита. Не ми пука. 

Очаквам онзи чист атом космическа енергия, който притежавате (наричйте го, както ви е удобно, душа, монада) да си припомни този факт, да се поразмърда и да ви събуди.  Субуждането не е толкова просто и трае хиляди години. Чистият атом , за който говоря, е вечен, той няма умиране, той винаги съществува. Поради това, той за никъде не бърза и затова може да спи у вас хилядолетия и милиони години и да ви чака да се събудите.  Това, което тук малцина правим е, да се опитаме да ускорим процеса за онези, които вече подсъзнателно усещат промените, които стават с тях, но не ги разбират. Както казах и в “лично мнение” редкият шанс на човешкото същество е, че може да постигне неподозирани неща в рамките само на един човешки живот. Това е велико.   Просто човек трябва да бъде изваден от сомнамбулизма, да бъдат разрушени шаблоните и матриците, които контролират и определят поведението му и му вменяват фалшиви идентичности, като национална принадлежност, пол, раса, социално положение, образование, принаделжност към отбор, религия и прочее шаблони. Всеки е ограничен в такива. И никой не го  е направил насила, никой не ни е  ограничил, а сами ние се ограничаваме и продължаваме така да задълбочаваме конфликтите в света и все повече да се отдалчаваме от основната ни цел и същинската ни идентичност. Тези условности са създадени, не за да се развива и прогресира съзнанието, а да се ограничава, от нас самите.

 Дайте свобода на  фантазията си, отпуснете се, рефлектирайте върху живота си, какъв е, какво искате, какво не искате. И само с искане не става, защото ако искаш, Космосът се грижи активно да те държи в това състояние на искане. Той смята, че искането ти е целта.  Вървете по пътя си и участвайте активно в развитието на съзнанието си, със собствена воля. Творете сами прогреса си. Един час, прекаран в размсъл, самота, медитация е по-полезен от прочитането на една книга или стоенето дори във форуми.  Всеки път, когато искате да кажете нещо, се питайте: Защо ?  Защо казвам това? Дайте си отговор. На същия отговор, задайте същия въпрос, и не спирайте да го задавате, докато не разберете, защо правите това, което правите. Защо живеете така, както живеете, защо вярвате в това, в което вярвате. 

Всеки загубен ден, прекаран в мързеливо блаженство, е равен на хиляди похабени прераждания. Помислете си, какво знаете сега, на този етап на развитието си. Какви са знанията ви? Това, което знаете, на какво е основано? На факти? На собствен опит? Едва ли. Всички системи на вярване, теории за конспирации, религи, всички тези неща, които едва ли не, движат живота ни, са основани на пълен субективизъм, догадки, предположения, стари книги, за които не сме сигурни, дали изразяват обективната истина или субективно мнение. Нищо, от това, което изгражда вашата система от вярване, не е основано на вашия личен опит, нали?!

Е, как искате да развиете собствено съзнание? Не е възможно, ако се опирате на субективни ( чужди) твърдения и теории. Теориятя е теория, конспирацията е конспирация, те не са лично изследвани от вас. Което ги прави нереални и от там - безполезни.  Тоест, цялата ви система верую, идеите, вярванията, принципите, с които сте живели цял живот, са били една илюзия.  Всичко, в което вярвате, се е случило извън вас, тоест знанията ви са външни. Вън от обективната истина. Затова се налага спешно да захвърлите всички идеи, с които сте живели досега и да започнете да развивате съзнанието си.

Ето, именно това е вашето съзнание, захвърлянето на всичко старо и започването на едно вътрешно пътуване и личен опит. Когато захвърлите онези патерици, на които се подпирате: социален статус, образование, фалшив интелект, родова, национална, расова принадлежност, тогава сте готови за промяната.   Споменте си , какво Иисус казва на учениците си: “Когато съблечете дрехите си и стъпите върху тях и останете голи, тогава ще можете да ми бъдете последователи.“ Умничкият той! Към скаридите, той се обръща като към скариди. Или, един  чудовищен , вездесъщ и всеобхватен ум, слиза на нивото на простата скарида и й обяснява на скариден език, какво тя трябва да стори. Гениално!  Този чудовищен ум съзнава, че измежду тези скариди, има поне една-две готови да разберат посланието. Останалата част от тях, да, несъмнено, ще почнат да се събличат голи, защото ще го приемат буквално.

Трябва да се отърсите от всичко, което сте трупали цял живот, като дрехи, една блузка, още една, една жилетка, едно яке, едно палто, още едно палто, едно, още по-дебело палто и сте като една зелка, трябва да белите лист по лист от себе си. Когато сте пак “голи” и необременени, като младенци, тогава вие се превръщате във вашето съзнание, вие ставате едно с  него. Отворено космическо съзнание, готово да приема и предава космическа информация. 

Знам, че няма да е лесно да захвърлите всичко, което сте трупали цял живот, но то не ви трябва. Съзнавайки, че удобният живот е фалшив, празен, нереален , илюзорен, би трябвало да е достатъчно да се почувствате като оковани в него.  Разбира се, нищо не става насила. Става, когато вашето съзнание е достатъчно развито, за да проумее тези неща, да осъзнае, че трабва да захвърли всичко. И да започне истинския живот. На съзнаване. Кой съм аз? Защо съм аз? Къде съм аз? Как съм аз? Какво съм аз? Цялото това външно знание, което сте натрупали, е една купчина с тор, в която , обаче и не всичко е безполезно. Има един процент хранителни, полезни вещества и минерали. Трябва да ги остсеете и вземете със себе си, т.е, да намерите иглата в купата сено.

Следващият етап е, да се обърнете към себе си  и да се изследвате. Колко пъти сте чували това клише, че вие сте точно копие на макрокосмоса – един микрокосмос. И какво, като сте го чули? Знаете ли го от собствен опит? Не.  Вие просто си го знаете, защото сте го чули и така е с 99,9 на 100 от нещата , които сте приели за “истина”.

Всичко, което го има вън от вас, го има и вътре във вас. Звезден прах, атоми, молекули, съзнание, материя. Всичко! Тоест, ако изследвате и  СЪЗНАЕТЕ себе си,  ще СЪЗНАЕТЕ и Космоса.

 Спрете да мислите, че е лошо да сте егоист. Колко пъти, когато съм казвала в този и други форуми, че съм си напълно самодостатъчна,  моралисти са въздишали тежко и са цъкали, как може да има такива самовлюбени хора. Тцтцтц, наистина , как? Ако се подценявам и се правя излишно на скромен, не е ли това обида към гениалността на създателя ми? Ако аз съм един гениален микрокосмос, не е ли това достатъчно да се обичам?  Его не е егоизмът, който в днешно време сме свикнали да тълкуваме като порок. Егото ви е дадено, значи не е излишно. Егото ви е необходимо, за да се идентифицирате и ориентирате в заобикалящата ви среда. Не бъркайте Его със Супер-Его, което е излязло извън контрол и се е самонадценило в контекста на Космоса. Значи то трябва да бъде окастрено.

Представете си, че сте в планината и трябва да изкачите стръмния връх. Инстинктивно ще си потъсите тояга от паднали клони, на която да се подпирате.  Тя ще е един обрулен дебел клон, който да поокастрите от тук - от там и да го направите удобен за подпиране. Това е Егото. Окастрете му клоните и оставете само идентичността, на която да се подпрете. Това его ви е необходимо в този живот и в това измерение.  По нататък не ви трябва, но сега ви е необходимо, точно както тоягата, която си окастрихте. Като стигнете на върха, ще я захвърлите, защото на връщане няма да ви трябва. Всеки клон, който казва: Аз съм красив -  прас с мачетето ; аз съм умен – прас; аз съм благороден – хряс, аз съм състрадателен – хряс;  аз съм талантлив - хряс ; ...аз съм българин - хряс, аз съм от ЦСК – хряс; аз съм майка – хряс;  и така докато окастрите всички клони и докато не остане само:  аз съм. Това е опорната ви тояжка за предстоящото пътуване. Това е и истинската ви същност. Всичко останало е само илюзия, на която сте били подчинени.

Тези от вас, които са готови за такова пътешествие,  вече непременно са забелязали тези промени, но не могат да ги посочат с пръст и да ги идентифицират. Те знаят, че нещо не е наред, но е по-скоро подсъзнателен шепот от тяхната монада. За да чуете този шепот като ясно послание,  той трябва да премине през гъстата структура на физическото ви тяло и през останалите фини тела, които също имат материя и атомна структура. Всичко това са разсейващи фактори и затова, концетрацията е много важна.  Тези хора, които са на ръба на преминаване от едно ниво на съзнание в друго, усещат тези промени, знаят, че въпреки, че в живота им всичко изглежда привидно ОК, нещо липсва и това нещо явно е важно, защото това ги тормози всеки ден. Има един постоянен вътрешен сърбеж, сърби ви, ма не знаете къде, за да се почешете. Точно това сте вие, този малък гъдел, този тих гласец.  Не Иван и Драган и не майки и бащи или левскари и цск-ари. Вие сте един атом,  чиста космическа енергия. Моят атом, вика вашият атом, да излезе от транса и да се раздвижи. Не спете, започнете истинския си живот сега, защото ако започнете утре, това означава, че сте загубили няколко живота.  Един ден тук е цяла вечност в Космоса.

Колко от вас имат претенции, че знят какво е времето. Дори в този форум, колко пъти самодоволно и “компетентно” някои от вас категорично са  отсичали, че  няма време, че всичко в Космоса се случва едновременно.  Айде, бе? Не думай?!  И от къде иде това знание и тази убеденост и компетенстност? Вие излязохте ли някога извън рамките на времето? За да знаете какво има отвъд. Веднъж поне излизали ли сте извън времето? Личен опит ? Не вярвам... Поне 99% от вас само си говорят , а никога не са напускали  физическата равнина, тоест не са напускали и времето. Докато сте на тази равнина, време има и трябва да се съобразявате с него, искате или не искате. Бръчките ви го доказват. Когато излезете отвъд това измерение, тогава ще можете да кажете, що е време и има ли то почва у Космоса.  Та, нека да ви кажа за времето. Време има и времето трече бързо и не е във ваша позла.  Затова правете всичко, което сте решили по-добре днес, отколкото утре, а най-добре – вчера.  Не мързелувайте. Събудете се и бъдете активни участници в развитието на вашето съзнаване.


Това беше моето послание. Следва да поместя материалите, които вярвам, че може да са ви полезни.  Четете ги винаги с едно наум, защото са субективни. Не лягайте в тях като в удобен хамак, на който балжено да се полюшвате. Може да се отнасят за мен или за всеки, който ги е писал, но не са обективни за вас, за вас те са само субективна информация. Аз не искам да я приемате сляпо, а да се размърдате и да се попитате : Наистина ли е така? И не да питате мен , дали е така или да ме питате, кой ми е източника на информация. Защото, какво значение има това за вас – никакво. Дане би, ако е казано от някой авторитет – автоматично го превръща в обективна истина? Не, обективно става, когато сами намерите отговорите.

Затова -  дерзайте! И успех!




Материалите  са дълги и са от много места, затова се чудя от кой да започна.

Ще започна от  въпросният атом чиста космическа енергия. Ще го наричам “монада”, както е познат в езотериката, за да е лесно разбираем за всички. Монадата е душата. Тя е вечният Аз. Тя е това, което СТЕ, не Иван, който е българин и е от ЦСК и има две деца. Това не сте вие, това ви е превозното средство в това измерение и в тзои живот, докато не ви стане тесен тоя Иван  и не  го захвърлите. Запомнете това упражнение и винаги си го напомняйте.




Не знам дали, ако публикувам всичко тук, няма да се утежни поста затова всеки материал ще  го публикувам като отделна тема.  Очаквам предложения от админите, ако сметнат, че нещо не е както трябва и може да е по-добре .

Така, че първата тема:  1. "Монадата и трите трияди",  като нова тема в “Езотерика”

Следват: 2. "Степени на материята"
         
         3. "Дефиниция на съзнанието"
            човешкото съзнание
            мозъчно съзнание
            телесно съзнание
            етерично съзнание
            емоциаонално съзнание
            ментално съзнание
            каузално съзнание
            единно съзнание
            духовно съзнание
            мета-съзнание
            будно съзнание
            под-съзнание
            супер-съзнание
            воля, намерение
            активно и пасивно съзнание
            обективно и субективно съзнание
         
         4. Степени на съзнание

« Последна редакция: Юни 25, 2008, 09:53:03 am от July »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
    МОНАДАТА И ТРИТЕ ТРИЯДИ

Монадата е истинското Аз – източникът на осъзнатост. Монадата съдържа всичко, което й е необходимо по пътя към просветлението, но в началото всички тези  способности   са латентни и неразвити. И само чрез опитност те започват да се разгъват и да се активират. Монадите  се развиват чрeз одушевяване в серия от прогресивно растящи живото-форми. Като започнат от минерали, през животни и достигнат до хора. Всяко одушевяване е по-високо от предишното. Те временно прикрепят себе си към живото-форми за да съберат опитност, която ще развие съзнанието им. Всички живото-форми са комбинации от първична, вторична и третична материя + 1 атом от четворична материя – одушевяващата монада, под чийто контрол  е живото-формата.  Има общо 49 нива на одушевяване на монадата, по едно за всяка равнина/измерение  на съществувание.

Монадата може да съществува на три места едновременно:

·   Монадата е атом от тип 49, който остава на 49-ра равнина за цялото си съществуване във вселената.
·   Прикачена към  тип 7:7 атом за цялостното си съществуване в слънчевата система
·    Прикачена, към един от постоянните атоми, ( например 2:7 – атом )


Това е възможно защото материята от по-долните равнини е направена от материята на по-горните равнини така, че монадата ( атом  49) е част от 7:7 тип атом, който от своя страна е част от 2:7 атом.
 

Забележка:

Всички тези номерации  определят гъстотата на материята, която монадата одушевява. Колкото по-гъста е атомната структура, толкова по-плътно е одушевеното тяло и толкова по-плътна и нечувствителна е равнината на която се намира това тяло. Толкова по-органичена е тази равнина, толкова по-ограничено е съзнанието на тази равнина и това е показано с по-малък номер. Колкото по- голям е номерът на атома, толкова е по-ефирен, по-разреден, по-съвършен, по-мобилен, по-всеприникващ, лесно и бързо вибриращ, поради разредената си структура и колкото по-виок е номерът, толкова повече аспектът на енергия се увеличава, буквално  с чудовищни размери. Припомнете си Иисус, който не иска да се показва в истинската си същност  ( с истинската си атомна структура), защото няма да могат да го понесат учениците му. С чудовищната енергия, която истинксото му тяло притежава, би изпържил нервната система на всички край него. И така, най-несъвършеният плътен, гъст и неосъзнат вид материя е атом 1 на равнина 1 и е отбелязан така  - 1:1 Пълната му противоположност е атом 49 от 49 равнина и е отбелязан така 49:49 Той е най-чистата космическа енергия.

  Това е ясно показано в таблицата 1, която прилагам.




Монадите започват тяхното еволюционно пътешествие през царствата на природата на равнина 7, най-високата равнина в Сънчевата система. Слънчевата система е първото “училище”, в което еволюиращата монада  влиза. От равнина 7 монадата съблюдава еволюцията през 6-те царства на природата. Нивото на съзнание на една нова четворична монада е все още твърде ниско, затова тя трябва да започне еволюционното пътешествие в първото царство на природата, минералното, което е едиснтвено фокусирано на физическата равнина (1-ва ). Има няколко  еволюционни пътеки през Слънчевата система, но ще се фокусирам на онази, която преминава през човешкото царство. Еволюционната пътека на  Дева (или  ангел) също има някакво значение, тъй като се развива паралелно с  човешката еволюционна пътека и даже понякога се припокриват на места. Основната разлика между тези две пътеки е, че човешката еволюционна пътека е фокусирана върху развитието на съзнанието, а  Дева пътеката е фокусирана в развиване на контрол върху материята.

Помнете, че монадите са всъщност атоми от равнина 49, но те се вграждат в атом от 7-ма равнина, за да съблюдават тяхната еволюция през слънчевата система.  Не е възможно за монадата да действа директно чрез физическото тяло, защото физическата материя е твърде сгъстена и супер-енергията на монадата буквално би  изпържила нервната система на тялото.  Така, че посреднически компоненти са необходими  между монадата и физическото тяло, за да трансформират и редуцират (намалят) духовните енергии на монадата.  ( тези посредници са фините тела, които се изграждат в процеса на развитието ни) За да може монадата да развие съзнание на низшите равнини тя трябва да се прикрепи към  към атом или молекула  от третична материя от всяка низша равнина.  ( Забележка: всъщност Дева (ангел) извършва това прикрепяне). Тези атоми или молекули остават непрекъснато свързани към монадата за нейното цялостно еволюционно пътешествие през Слънчевата система и действат като централни точки  на съзнанието на монадата в низшите равнини.  9 постоянни атоми или молекули са необходими и те действат в 3 трияди ( групи от три) Всяка трияда позволява на монадата да развива съзнание в три равнини на веднъж.  Триядите са използвани само на равнини 1 до 7; отвъд които монадите действат чрез единичен атом.


Фиг. 2 приложение



Менталният атом (3:7) остава във висшето каузално тяло през цялото време, така, че низшето каузално тяло няма постоянен атом. Без централна фокусна точка на съзнание, низшето каузално тяло има само пасивно съзнание, затова обикновеният човек не може да използва каузално съзнание по същия начин, по който използва интелектуалното съзнание на неговото ментално тяло или емоционалното съзнание на неговото емоционално тяло.

Двата атома и една молекула във всяка трияда са свързани посредством линии на съзнание, което им позволява директно и моментално да кумуникират едни с други, но кумуникационните връзки между трите трияди са много по-слаби. Главната цел на каузалното тяло е да устнови връзка между пърата трияда и втората трияда и после да изгради материална връзка между двете.

Втората трияда се нарича душевна трияда, защото каузалното тяло, най-низшето фино тяло на втората трияда е, където се намира човешката душа.  На нормално ниво на  на човешко развитие, каузалното тяло е единственото фино тяло от втората трияда, което съществува, тъй като другите още не са изградени.  Нови, по-визши тела се изграждат, чак когато нивото на съзнание на монадата достигне тези високи измерения.

Третата трияда се нарича духовна трияда, защото духовното тяло, най-низшето от фините тела на третата трияда, е разположено, където евентуално се намира и нашият дух. Духът изпълнява подобни функции като душата, само че на по-високо ниво. Неговата основна цел е да  свърже 2-рата и 3-тата трияда заедно, но има много малко значение за хората, защото повечето от нас дори все още не са свързали първата и втората си трияди .



Фини тела

Постоянни атоми и молекули са единствените фокусни точки на съзнанието. Монадата има нужда от фини тела, като  етерично, емоционално, ментално и каузално, за да може да функционира и контактува на тези равнини. (Мога да  опиша фините тела подробно, ако се прояви интерес и към тях).

Механизмът, по който нашите фини тела са построени и усъвършенствани е доста прост, което може да звучи странно.  Преди да обясня, нека ви напомня, че всичко е изградено от вибрираща материя и има 7 нива на материята във всяка равнина, едно атомично и седем молекуярни, които кореспондират на седемте подравнини на всяка от равнините.

Фиг 3 / приложение, показва фините тела, които човек притежава. Всяко фино тяло има 3 основни структурни компонента:





1.   Външна мембрана съставена от атомична материя от съответстваща равнина, напр. атом 2:7 
2.   Молекулярното съдържание на фините тела е първоначално най-низшият вид  молекулярна материя от съответната равнина, напр.: 2:1 -  тип молекули. С течение на хиляди прераждания тези молекули са постепенно заменени с по-висш тип мплекули: 2:2, 2:3 и т.н...
3.   Постоянен атом или молекула от еволюционна третична материя, който действа като точка на фокус за одушевяващата монада на съответната равнина.


Нашата монада е споделяла с други в минералното царство етеричното тяло, първоначално развито от етеричната групова душа. Емоционалното тяло, първоначално е развито от менталната групова душа, която сме споделяли с други в царството на растенията. Менталното тяло, първоначално развито от менталната групова душа, ние сме споделяли в животинското царство. Каузалното тяло е придобито по съвсем различен начин и ще опиша това по-нататък.


Забележка: Атачменсите не ми се атачнаха, затова таблиците са пуснати като имидж



                   
« Последна редакция: Юни 24, 2008, 15:50:19 pm от July »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Подтема от "Съзнанието" - 2. Степени на материята
« Отговор #2 -: Юни 24, 2008, 15:37:28 pm »
                      СТЕПЕНИ НА МАТЕРИЯТА


  Като добавка към непроявената материя, има и 4 нива на проявена материя.  Както знаем, всичко има трите атрибута -  енергия, съзнание и материя.  Енергийният аспект е очевидно по-доминиращ  във фините атоми от по-високите равнини, a  материалният аспект е по-доминиращ в по-гъстите атоми на долните равнини, но как стоят нещата с аспекта на съзнанието? Аспектът на съзнанието на атоми/монади се развива с тяхното преминаване през 4 стадии на развиетие, 4 еволюционни фази или 4 степени на материя – всяка (една от тях), продължаваща милярди години



Първична материя.


Когато първичната материя за първи път се проявява в съществуване на равнина 49 ,  тя прави това, като първична материя.  Първичната материя е най базовият и неразвит тип материя. Всеки атом има въртеливо движение, което е породено  от вортексите, които образуват кореспондиращото на атома мехурче в непроявеното море от първична материя.  Първичната материя има способността да се събира на гроздове и да формира по-големи, по-гъсти атоми и молекули. Главната й функция от материална гледна точка е да формира материята на матрицата  на окръжаващата  среда на  49–те равнини. Нейната употреба като “строителен” материал е ужасно ограничена, тъй като неактивното й съзнание я възпира от контакт с външно съзнание и използването му за създаване на  комплексни материални форми, т.е. мисъл-форми, живото-форми.

Спускането на атомите и последващото формиране ма всички равнини отнема милярди години. На равнини 1 до 7 ( равнините в слънчевата система) се случва и нещо допълнително – атомите от първичната материя допълнително се комбинират в молекули (различни от обикновеното научно понятие за молекула). Атомите съставят горните равнини , а молекулите съставят 6-те по-ниски подравнини на всяка една от 7-те основни соларни равнини. Веднъж, материята, намериала пътя си надолу към равнина 1, големите атомни и молекулни структури почват да се разпадат и бавно да изчезват обратно нагоре, към 49 равнина. Главната функция на първичната материя от енергийна перспектива  е да разнася нулева (0) енергия към всяка друга материя от вселената, за да я витализира (съживява). Атомите и молекулите на по-ниските равнини показват негативно зареждане, когато нулевата енергия слиза (преминава) през тях и положителен заряд, когато нулевата енергия се изкачва през тях.

Сътворението на първична материя е езотерически представено като 1-то отприщване. Енергията, която протича през първичната материя  е тази от 3-тия Логос ( Логос означава дума, вибрация или енергия) 3-тият Логос е   третият материален аспект от триадата. Първото отприщване е един непрекъснат процес, който проявява първична материя в позитивно съществуване, и така, причинявайки непрекъснато разширяване вселената.


Вторична материя.

Когато първичната материя е преминала през  достатъчно цикли на инволюция и десинтергация, е готова за  фаза 2, която започва като 7:7-атом.  За да може материята да бъде формирана в различни комплексни, сложни форми трябва второ  вливане на енергия, за да се превърне във вторична материя. Вторичната материя показва спираловидно въртене, след като получи 2-ро вливане на енергия, този път от втория Логос – вторият аспект или аспектът на съзнанието от триадата. Вливането на енергия на съзнанието, активира преди това потенциалното съзнание на атомите/монади в пасивно съзнание.  На пасивното съзнание  му липсва волята, намерението, така, че вторичната материя не може да действа самоцелно. Но пък може да отговаря на външни влияния и може да бъде формирана във временни форми, т.е. мисъл-форми, емоции и желания. Формите съществуват само докато енергията, която ги оформя започне да се разсейва, и после бавно започва да се разпада обратно на съставните си компоненти. Атомите и молекулите на вторичната материя са освободени още веднъж, но са малко по-развити (еволюирали) като резултат от техния придопит опит. Тъй като вторичната материя е само пасивно съзнание, тя се осланя на това да бъде използвана от някоя по-развита живото-форма, която да придвижи допълнително нейното развитие. Вторичната материя е също позната като “елементална есенция”, а нейните форми като “елементали”.

Елементалната есенция се усложнява, т.е.  еволюира надолу от равнина 7 до равнина 1.  Нейното спускане надолу упражнява натиск върху развитието на живото-форми като нас, точно както гравитацията упражнява натиск, който трябва да преодолеем, изкачвайки се по хълм например. Елементалната есенция няма собствена воля или намерение, така, че не е наследила никакво зло, но може да доведе до зло поведение.. Нашите фини тела са съставени предимно от елементална есенция и тя несъзнателно упражнява негативно влияние, което изкушава нашето еволюиращо съзнание – от там и израза – “води ни към изкушение, но ни извади от злото”. Хора с по-слаба воля намират за по-трудно да устояват на желания, копнежи и негативни емоции, които елементалната есенция натрапва на тяхното съзнание.


Третична материя.

Когато вторичната материя достигне равнина 1, се е развила достатъчно, за да може да изразява съзнанието си. Третичната материя е първият стадий на еволюция или издигане от равнина 1 към разнина 7. Както при вторичната материя, съзнанието на третичната материя се развива първо като компонент на по-развита живото-форма. Но, вместо да бъде  само преходна  част от финото тяло, третичната материя формира постоянните части на фините тела: централния трияден атом или молекула,  сутрама и антахкарана ( нишка на живота и нишка на съзнанието, които свързват  атомите на триядата), чакрите (енергийните центрове) надите (енергийните пътеки) и скандхите (тенденциите, талантите и навиците).

Третичната материя е способна да учи и изпълнява автоматични задания. Чрез повторение тя учи схема на поведение, която ще продължи да следва докато не й се “каже” друго.  Например третичният атом, който контролира нашето емоционално тяло, научава, че ние се ядосваме в определени ситуации, така, че когато подобна ситуация се появи,  той автоматично реагира, като показва  гняв, яд. Ние трябва да разрушим тези схеми , съхранени в съзнанието, ако искаме да спрем да се ядосваме. Единственият начин това да стане, е като непрекъснато улавяме автоматичното поведение преди да има шанс да ни завладее. Така ние бавно учим нашите триядни атоми, че техните автоматични реакции не винаги са подходящи. Ние постепенно ги учим да изучават причината и да развиват тяхно съзнание, и като правим така, ние развиваме нашето съзнание.

Цялата материя в нашите физически тела е третична материя. Тяхното вяло съзнание им позволява да работят заедно в клетки и органи за да изпълняват основни функции на поддръжка на нашето физическо тяло. Нашето истинско Аз-монадата не контролира директно тези досадни (шаблонни) телесни функции, но наглежда тяхното протичане и може да се учи директно да контролира някои от тях по собствено желание.

Перманентното съзнание на третичната материя й позволява да съхранява спомени. Това обяснява защо някои пациенти на трансплантации проявяват странно поведение и си спомнят спомени на техните донори. Паметта на третичната материя също обяснява как фобии и травми от минали животи се пренасят от живот към живот ( в триядния атом и скандхите) Въпреки, че нашите фини тела са  изхвърлени и разградени след смъртта, триядните атоми и скандхите се пренасят между животите и формират нуклеите на нашите фини  тела.



Четворична материя

Атомите на четворичната материя притежават своя собствена  воля и затова са отговорни за техните действия и тяхната собствена еволюция (въпреки, че те още получават помощ и напътствия от по-напреднали същества). Четворичната материя получава своята воля от третото отприщване (вливане)  на енергия, този път от Първия Логос – или първия аспект на триядата.

Въпреки, че четворичната материя започва втория етап на еволюция като тип 7:7 атом  на монадичната равнина, тя трябва да се спусне към физическата равнина за да еволюира съзнателно през 49-те равнини. Тя прави това чрез  съставяне на вериги от 9 атома и молекули (три трияди) от третичната материя, които ще използва като основнна опорна точка на съзнанието за  целия период на еволюционното пътуване през Слънчевата система.

Нашето вътрешно себе – Аз, е една монада/атом от четворична материя, като одушевяващите монади от по-долните равнини (минерали, растения и животни). Монадата одушевява себе си в живото-форми  от успешни по-високи природни  царства, за да набере опит, който допълнително ще развие тяхното съзнание. Всичко започва от камък , през растение и  животно до човек, от ангел до Бог е само един атом от четворична материя. Единствената разлика е единствено до кое ниво тяхното съзнание е активирано.

Първичната и вторичната материя се развиват докато се спускат надолу през равнините, а третичната  и четворичната  материи  развиват своето съзнание докато се издигат нагоре през равнините. Еволюционното слизане се нарича инволюция. Инволюцията е различна от деволюция, която описва падане на нивото на съзнание и не е част от божествения план.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Всичко е ОК, само че в някои източници, монадичният и божественият план са разменени, което лично на мене ми се струва по-близо до истината. С останалото няма как да не се съглася.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
                                     Дефиниция на съзнанието


Трите аспекта на съществувание са енергия, съзнание и материя. Така, че всичко, което съществува трябва да има някаква степен на съзнание, няма значение, колко малко. Всички форми на съзнание имат материален аспект.

Емоционалните мисли са агрегация (съвкупност) на емоционални молекули (2:2 – 2:6), рационалните мисли са агрегация (съвкупност) на ментални молекули (3:1 – 3:4) и концептуалните мисли са агрегация (съвкупност ) на каузални молекули. ( 3:5 – 3:6).  Всички форми на съзнание имат също енергиен аспект и интензивността на енергията е директно свързана с количеството воля (вибрационната енергия) която я създава.

Когато мислим, ментална и  емоционална материя се оформя в  мисъл-форми и се изстрелва от нашите фини тела. Самият контур на мисъл-формата се определя от субекта на мисълта. В ранните етапи на човешкото развитие, нашите мисъл-форми са бледи, безформени облаци от най-низшия молекулярен вид. Но, успоредно с нашето развитие, ние се учим да коснтруираме детайлни, отчетливи и ярко оцеветени мисъл-форми.. Способността да създаваме детайлни и силни мисъл-форми прави по-лесна задачата ни, когато се опитваме да обясним трудни концепции на други хора. Затова, естествено, по-силно развити съзнания обясняват нещата, така, все едно, че вие сте ги знаели винаги. Това, колко ясно и разбираемо е обяснена една концепция или гледна точка, е ясен знак за високо развито съзнание. По тази причина, супер-сложни текстове не са плод на високо-развити съзнания , а по-скоро на объркани такива.  В добавка към чуване на казаните от нас неща, фините тела на събеседниците субективно проследяват мисъл-формите, които ние създаваме и това допълва тяхното разбиране.

Мисъл-формите имат 3 функции.

1.   Да осигуряват материални форми за мисли ( материалният аспект на съществуване).
2.   Да предават информация между фините тела (аспект “съзнание” на съществувание)
3.   Да изградят специфична роля (волево-енергиен аспект на съществувание)

Всяко изразяване на съзнание е причина, която има съответния ефект. Ефектът може да бъде или влияещ или креативен/творчески.:
·   Съзнанието влияе на всичко, което възприема. Учените са разбрали за това при опити със субатомични частици.
·   Всичко, което е въобразено от съзнанието, придобива форма по някакъв начин. Било то мисъл, идея, визуализация или емоция, желание или намерение.

Мислите са израза на ментално и емоционално съзнание. Те са временни “форми” и тяхната интензивност е директно свързана с количеството вибрационна енергия използвана при създаването им.

Емоциите са израз на емоционално и етерично съзнание и са конструирани по същия начин както мислите. Когато дадена  мисъл-форма или емоция са си изпълнили предназначението, те бавно се разпадат и освобождават своите молекули, от които са били изградени.

Огромното количество от неконтролирани мисли и емоции, което се произвежда непрекъснато от човечеството, образува дебел слой емоционален “смог” окло земята, което несъмнено оказва влияние върху всички нас.

Всяка мисъл или емоция е пасивен обект. Силни и интензивни мисли и емоции, като омразата,  могат да оцелеят дълго време от продължителни размирици. Те са в състояние да създадат много големи и силни емоционални мисъл-форми, които са самоподдържащи се: тяхното присъствие увеличава омразата, а тя от своя страна заздравява емоционалната мисъл-форма.

Всички мисли и емоции от този вид, изхвърлени от хората  в атмосферата, се скупчват заедно като гроздове и създават огромни “обекти”, познати като егрегори. Това са колективни създания, съставени от множество влияния, събрани окло общ център.  Този общ център може да бъде негативен, като лъст, омраза, гняв; а може и да бъде положителен, като мир и обединение. Едва ли е необходимо да се казва, че кървавата история на човечеството , като резултат, е създала повече отрицателни егрегори, отколкото положителни.

Егрегорите са синтетични, елементални същества и са създадени по същия начин както и синтетичните богове-елементали.

Те нямат своя собствена воля и затова не могат да бъдат наречени зли. Всичко, което те могат, е да отразаяват и засилват интензитета на чувствата, които вече присътват у хората. Те засилват емоционалните вибрации, които могат да бъдат достатъчни за иницииране на зло поведение у слабо-волеви и емоционално задвижени индивиди и групи.

Емоциите и желанията са вибрации, създадени в нашето емоционално тяло от нашите емоционални атоми (2:7) и възприемани от нашето физико-етерично тяло.

Мислите и идеите са вибрации, създадени в нашето ментално тяло от менталната молекула (3:4) и се възприемат от нашето физико-етерично тяло. Качеството на мисълта или емоцията се определя от категорията на молекулите, които влизат в тях. Всеки път, когато мисъл или емоция е повторена, нашият емоционален атом и ментална молекула заучават шаблонната пътека на поведение.  Скоро, те започват да отговарят автоматично на същите стимули, без каквито и да е усилия от наша страна. Така, постепенно, ние загубваме контрол над собствения си живот.  Необходимо е много повече време да се поправи нещо сторено автоматично, отколкото самата автоматична реакция. Това обяснява, защо навиците са толкова трудни за премахване и защо системи за вярване, са толкова трудно разрушими, веднъж създадени.

                                               Човешко съзнание


Основното съзнание в човешкото същество е това на одушевяващата ни монада. (монадата е душата, най-висшият атом). Нашето будно съзнание (тоест това, което мислим, че сме), е само един малък процент от тотала на съзнанието на монадата (или това, което всъщност сме). Тоталността, целостта на нашето съзнание се нарича мета-съзнание (означаващо “отвъд съзнанието”). Защото в голямата си част действа зад сцената и отвъд възприятеието на нашето будно съзнание.

Мета-съзнанието включва будното съзнание, супер-съзнанието включва подсъзнанието.

Кратко описание на тези, различни видове съзнание са дадени по-долу, но са подробно обяснени по-нататък.

·   Будно съзнание – Малка част от съзнанието на монадата присъства активно в мозъка.
·   Супер-съзнание – Всички нива на съзнание, които са по-висши от будното съзнание. Това включва висшето “Аз” или душа и високите молекулярни типове (видове) в нашите емоционално и ментално тела, които не са напълно активирани.
·   Подсъзнание – Всичките нива на съзнание, които са по-ниско от нивото на будното съзнание. Повечето от активността на етеричното, емоционалното и менталното тела, няма достатъчна сила да се открие на будното съзнание и от там е познато като подсъзнание.

Фините тела са независими, отделни живи създания, с техните съответни характеристики и имат ограничена съзнателна активност. Това означава, че подсъзнателната активност е отчасти дирижирана от фините тела и отчасти от одушевяващата монада. Тези пропорции на влияние зависят от нивото на развитие на монадата.


                                                   Мозъчно съзнание


Клинични изследвания показват, че мозъчната функция и съзнанието са тясно свързани, но няма доказателство, което да предположи, че човешкият мозък е всъщност източник на съзнание. Когато мозъчната активност спира, физическата активност също спира, но това не е всичко. Съзнанието на монадата продължава в нейните фини тела.

Човешкият мозък се е развил в 3 ключови етапа в течение на милиони години. Централното ядро (сърцевина) , познато като базален мозък е била първата част, която се е развила и произхожда от праисторическите рептили. Средният слой на мозъка, наречен  лимбична система, е била следващият етап от развитието. Тази система споделяме с останалата част от бозайническото царство. Последната част, която се е развила, е външната част, неокортекса, което буквално означава “нов мозък”. Само хората и приматите имат неокортекс, но е много по-голям и развит у хората. Основните функции на 3-единния мозък са дадени в таблица, фиг.4  (3-единен мозък)
( ще я приложа довечера)

Ето я:






Интересно е да се отбележи, че когато се опитаме да си припомним нещо (когато казваме истината) нашите очи естествено се изместват нагоре и наляво – към логическата, лява част на мозъка. Когато се опитваме да съчиним нещо (или лъжем, очите ни се изместват нагоре и надясно, към креативната, дясна половина на мозъка.

Мисли от нашите фини тела влизат в нашето будно съзнание през следните процеси. (помнете, че всички фини тела са взаимно проникващи се, а също и във физическото тяло):

·   Интелектуални и креативни мисли (ментални мисъл-форми в менталното тяло) взаимодействат с клетките от неокортекса)
·   Емоционални мисли (емоционални мисъл-форми в емоционалното тяло) взаимодействат с клетките от лимбичната система.
·   Инстинктивните мисли (етеричнните мисъл-форми  в етеричното тяло) взаимодействат с клетките от базалния мозък.

Мозъчната активност намалява заедно със състоянието на съзнанието.
Тя също изчезва от активното будно състояние през междинни етапи, към заспало състояние.

Тези промени в съзнанието са очевидни в нашите мозъчни вълни.

·   Бета състояние (13-40 Hz) – Нормално, будно състояние на съзнанието. Монадата е активно фокусирана във физическия мозък и е предимно заета с вуншния свят.
·   Алфа състояние (9-13 Hz) – Релаксираното състояние, свързано с медитация, където умът е  бистър, но не мисли активно. Монадата е пасивно фокусирана във физическия мозък и е предимно съзерцателна и вътрешно концентрирана.
·   Тета състояние (4-8 Hz) – Дълбоко релаксирано или хипнотично състояние (транс) между  сън и будност, което е асоциирано с ментална имагинерност и сънуване. Будното съзнание става приемателно от и към образи от подсъзнанието и супер-съзнанието на различните фини тела.
·   Делта състояние  (1-3 Hz). Това е състоянието на дълбок сън (без сънища) . Монадата временно е напуснала физическото тяло в емоционално-менталното тяло. Мозъчната активност е минимална.


Физическият мозък и тяло имат силно влияние върху нашето будно съзнание. Монадата изпраща своите инструкции (мисъл-форми) до физическия мозък, където те се асимилират, интерпретират и след това се разпределят. Мисъл-формите са по-скоро като рисунки, отколкото праволинейни инструкции така, че има място за интерпретиране. Точно как мозъкът ще интерпретира и използва инструкциите на монадата, зависи от съответното състояние и развитие на ума. Например, ако сме уморени, можем да станем раздразнителни и троснати – това няма нищо общо с нашата монада или нейните инструкции, има общо с нашите физически тяло и мозък. Алкохол, лекарства, наркотици и мозъчно увреждане могат да понижат способността на мозъка да изпълнява инструкциите на нашата монада и така да афектира нашето поведение. 

Сигурно ви е известно, че използваме само към 10% от нашия мозък. Остатъчният капацитет, който остава неизползван, е ясно доказателство че нашето съзнание не е напълно развито. Ако ние наистина имахме нужда само от тези 10-ина % , нашият мозък никаога не би се развил  и станал толкова голям. Фактът, че мозъкът има толкова латентен потенциал, означава, че в един миг, в бъдещето, ние ще използваме пълния му потенциал.  Когато нашите ментални тела са усъвършенствани, те ще могат много по-добре да използват физическия мозък, но даже и това не е краят. С развитието на нашето съзнание, ние развиваме по-визшите, фини тела, с дори по-високо  ниво на съзнание, от което нашият мозък се нуждае, за да се справя.

Или по-просто казано, нашите мозъци са осигурени за бъдещето.

Ако човешкият мозък работеше със 100% капацитет в нормалния човек, нямаше да има възможност  за гениалност и гении, защото мозъкът на всички вече би работил на максимума от своите възможности на по-високо ниво.




 
                               Съзнание на тялото (следва по-надолу)
« Последна редакция: Юни 26, 2008, 13:34:02 pm от July »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
                 Съзнание на тялото

Човешкото същество е единение (съюз) между 5 същества – 5-те му тела. Всяко твяло има свой вид съзнание и всяко се развива (или дегенерира, инволюира) независимо. Съзнанието на тялото е колективното съзнание на всички атоми и молекули в тялото – физическо или финно.  Човешката монада трябва да се научи да контролира и интегрира 5-те тела в кооперативен съюз. Разстройства на личността са резултат, ако едно или повече тела са повредени или изкарани от баланс от останалите.

Съзнанието на нашите 5 тела е синтезирано от 1-та трияда в обединеното съзнание, което е нашата персона. Триядата позволява монадата едновременно да възприема активността във всички наши тела, което ни възпира да се държим като 5 отделни същества. Монадата използва менталната молекула (3:4), когато е фокусирана над интелектуална материя; емоционалния атом  (2:7),  когато сме обзети от емоция или желание; и физически атом (1:7), когато е фокусирана над физическа активност. Съзнанието на монадата прави тялото да изглежда, че има свое интелигентно съзнание, но без монадата  нашите различни тела ще бъдат само колекция от вторична и третична атомно-молекулярна материя и ще притежават само базово (елементарно) съзнание. Третичната материя е в състояние да научи и изпълнява само базови и повтарящи се функции, което позволява на физико-етеричното тяло да използва рутинни задачи, като циркулация на кръвта и храносмилане, без директната намеса на монадата. Вторичната материя на емоционалното и менталното тела притежава дори по-ниско ниво на съзнание, може да отговаря само на външни влияния. Емоционалният атом (2:7) и менталната молекула (3:4), които контролират тези  две фини тела, са третична материя, така, че те също могат да заучат лесни поведенчески  шаблони.

Много хора реагират автоматично (реактивно)  на ежедневни събития в техния живот, защото техните триядни атоми са научили как те обикновено реагират в подобни ситуации. Те рядко отделят време  да помислят с бистър ум, преди да  действат, а вместо това, позволяват на фините си тела да реагират автоматично и така да управляват тяхното поведение. Това е като да живееш на автопилот, което не е наистина живеене, защото отминава покрай тях, докато тяхната истинска същност е полузаспала. Повечето хора дори не осъзнават, че живеят така, защото това се превръща в техния нормален начин на живот. Необходим е един съзнателен акт на воля, за да се прекъсне поведенческия шаблон завинаги. Това е единственият начин те да си наваксат за пропуснатото и  да поемат контрол над живота си.


                                          Етерично съзнание



Етеричното съзнание е съзнанието на физическия атом (1:7) и етеричното тяло, което включва етеричното копие/дубликат на физическия мозък. Електрическата активност, която се измерва с EEG’s  (мозъчен скенер), е всъщност активността на етеричния мозък. Природата на етеричния мозък е да търси стимули от физическото, емоционалното и менталното тяло и да ги предостави на будното съзнание и физическия мозък.

Етеричният мозък действа като “посредник”,  предавайки мисли и емоции между будното съзнание и подсъзнанието и в по-малка степен супер-съзнанието. Докато ние активно мислим или сме ангажирани активно,  нашият етеричен мозък е доволен да възприема нашите лични усещания, мисли и емоции. Но, когато спрем цялата активност (например, когато се опитваме да медитираме) нашите етерични мозък и тяло повишават тяхната чувствителност така, че ние да забележим всяка тривиална мисъл, която влиза в нашия ум и всеки малък сърбеж или дискомфорт в нашето тяло. Ние намираме за трудно да се концентрираме за дълъг период от време, защото нашият етеричен мозък е постоянно разсейван от външни и вътрешни стимули. Болшинството от мислите и емоциите, които имаме, дори не са наши лични, те са фрагменти от мисъл форми изхвърлени от фините тела на други хора.


                                       
                                                 Емоционално съзнание


Емоционалното съзнание е съзнанието на емоционалното тяло и емоционалния атом (2:7).  Емоционалното съзнание произлиза от способността на Аз-а/себето да възприема вибрациите в емоционалната материя и да ги превръща в съзнание. Различните молекулярни типове са стимулирани от различни емоции и желания:

·   2:1, 2:2 и 2:3  типове молекули са стимулирани от негативни емоции, т.е. страх, омраза, яд, желание, егоистична гордост, вина, тъга и отчаяние.
·   2:4 тип молекули са стимулирани от неутрални емоции, като воля, кураж, увереност, доверие и надежда.
·   2:5 и 2:6 типове молекули са стимулирани от положителни емоции, т. е. Щастие, етусиазъм, любов, прошка, възхищение и оптимизъм.

Емоционалното съзнание не е само за възприемане на настроения, емоции и желания. Емоционалното тяло може всъщност да мисли, но неговите мисли не са рационални, тъй като те са мотивирани и повлияни от емоции и желания. Повечето мисли засягащи вас самия и други, са емоционални мисли, както са и тези, отнасящи се до обожествяване и вяра.

По-голямята част от хората на земята са в емоционалния етап на развитие на тяхното съзнание, фокусирано предимно в техните емоционални тела. Техните емоционални и ментални тела са взаимнопроникнати, оперирайки като отделна единица, така, че емоциите оцветяват всяка тяхна мисъл и желанията подтикват всяка тяхна реакция и действие. Те намират за трудно да оценят обективно дадена ситуация, защото техните емоции изкривяват техните възприятия и ги заслепяват за реалността.  Човек на емоционално ниво е преидмно загрижен за това, как едно нещо е казано, докато човек на ментално (следващо)ниво на развитие предимно се интересува какво е казано. Кой от двата типа сте вие?

Хора на емоционално ниво намират за трудно  да си контролират емоциите, защото само по-висок тип на съзнание може да контролира емоционалното съзнание. Това означава, че емоциите на повечето хора са оставени на “милостта”/благоволението на външни фактори, като лодка в океана, блъскана от ветровете. Животът на повечето хора е серии от  “горе” и “долу”, възходи  и падения, осеяни с периоди на спокойствие. Ако животът е лесен, те са щастливи, ако е труден, те са нещастни и ако преиодите на спокойствие траят по-дълго, те биват отегчени от живота. Те идентифицират техните чувства, като тяхната истинска същност (мойте чувства – това съм аз)  и виреят върху тези периоди на възходи и падения на техния емоционален живот.

За някои е страстта и романтиката на нова връзка, последвана от разбито сърце  и край на връзка. За други може да бъде жадното следване на упехите и неуспехите на отбора , който те подкрепят или просто страстното защитаване на  тяхната кауза.

Емоционалната равнина (измерение) се намира под менталната, така, че емоционалното съзнание е “ под” менталното съзнание. Емоциите , желанията и срастите оперират (действат) под рационалния ум и затова са нерационални (необективни). Това може да звучи малко екстремно и крайно, но с малко размишление и оглеждане, вие скоро ще установите, че всички проблеми в света са породени или запалени от неконтролирани емоции. Емоционалността храни конфликти, докато рационалността носи резолюции и решения. Докато човешкият род не се научи да контролира емоциите си, никога  няма да има дълъг период на мир всвета.



                                       
                                                Ментално съзнание



Менталното съзнание е съзнанието на менталното тяло и на менталната молекула (3:4). Менталното съзнание произлиза от способността на аз-а да възприема вибрации в менталната материя и да ги превръща в съзнание.  Има 4 различни степени на ментално съзнание, което кореспондира  с молекулярния тип материя на менталната равнина / измерение (3:1  до 3:4)
Те се активират последователно, с развиетието на монадното съзнание през множество прераждания:

·   3:1 - Дедуктивно мислене: способността да се правят лесни дедукции и заключения. То е методично и бавно, ограничено до конкретни мисли. Това основно ниво на ментално съзнание е единственото, което е активирано във всеки човек.
·   3:2 – Асоциативно мислене: Способността да се видят прости примери (шаблони)  и асоциации. Често вижда нещата в черно и бяло, прави генерализации, скача към бързи заключения и създава покачване на фиксирани вярвания. Това ниво на ментални способности е активирано само при интелигентни хора. Много учени и теолози спадат към тази категория, която се характеризира с неспособността да се види друга гледна точка освен собствената.
·   3:3 – Концептуално (причинно) мислене: Способността да се разбере една концепция от много гледни точки и наистина да се погледне “ голямата картина” . Това ниво на  подход на отвореното съзнание, е възможен само в много малък процент от хората.
·   3:4 – Универсално мислене: Способността да се осъзнае една цяла система на мислене от отделна, абстрактна концепция. То е низша степен на интуиция, която позволява на индивида да превръща абстрактна каузална цонцепция в конкретни ментални описания, така, че всеки обикновен човек да ги разбере. Това ниво на ментално съзнание е възможно само  у тези, които са на границата на просветлението.

Нашите мисли, или по-точно нашите ценностни системи, променят нашето възприятие на реалността по същия начин както емоциите правят – оцветяват или изкривяват нашите възприятия. Всичките системи на вярване са създадени без да са основани на факти и по този начин са неминуемо недействителни. Ако се сдобиете с нова информация, която е в разрез с вярванията ви, допуснете възможността, че вашите настоящи вярвания са грешни.  Ако трябва на всяка цена да имате система за вярване, уверете се , че тя е достатъчно гъвкава, за да позовлява нова информация да бъде  инкорпорирана в нея; иначе никога нищо не бихте разбрали и не бихте могли да се развивате.

Менталното съзнание има задачата да асимилира всичките сенсорни способности, емоции и мисли и да ги комбинира в унифицирано възприятие на нашата среда. С развиването на нашето съзнание, нашите мисли, емоции и желания са доведени под  висш контрол , а едновременно с това,  нашето ментално тяло се разплита от емоционалното тяло и започва да се асоциира с  нашето каузално тяло.



                                                 Каузално съзнание




Каузалното (причинното) съзнание е, както и името му подсказва, способността да се видят причините от резултата (ефекта). Обективното каузално съзнание може да види причината зад всяко събитие във физическия, емоционалния или менталния свят. И затова дава прозрение, интуиция и проницателност в съдба и карма. Субективното каузално съзнание позволява възприемането на информация от каузалната равнина (измерение) чрез интуиция.  Субективното каузално съзнание се развива преи етапа на просветление, а обективното каузално съзнание се развива след просветлението, когато монадата е центрирана в менталния атом (3:7) на втората трияда.

Вече обсъдихме как непредубедено ( без предразсъдъци) възприатие не е възможно на емоционалната или менталната равнини, защото нашите емоционалналност и системи от вярвания оцветяват и изкривяват нашето възприемане на реалността, но нещата са различни на каузалната равнина.

Каузалната материя не се влияе от обикновени мисли и емоции така, че идеи и концепции възприемани от каузалното съзнание не са илюзорни или фикционални, а са чиста, неподправена истина. Затова каузалната равнина е иточник на  неограничено знание, което е лесно достъпно за просветелен човек.  Обикновеното човешко съзнание може да  отстъпи крачка назад и да види “голямата картина” или да се фокусира върху отделен детайл, но не може да направи и двете  по едно и също време. Каузалното съзнание може да види голямата картина, както и всеки един детайл от нея  и то в един и същи момент, защото вместо да наблюдава обекта от външна позиция, то се слива с него и става едно с него. Например, норамален човек трябва да чете всяка страница от всяка книга, умствено да рефлектира и осъзнае смисъла на написаното, да избере какво да приеме или отхвърли и накрая да го асимилира  в своята собствена система от вярвания.  Просветлен човек, с напълно обективно каузално съзнание, може да узнае и разбере цялото съдържание на една книга, в един  миг, без дори да я отваря.  Нещо повече, той не трябва да прави съждение защото веднага знае кое е обективно и кое , погрешно.

Има три нива на обективно каузално съзнание, които кореспондират на  три вида каузална материя ( атоми от вид 3:5, 3:6 и 3:7) и те се развиват като резултат, след просветлението.

·   3:5 осигурява обективно, будно съзнание на физическата,  емоционалната и менталната равнини.. Забележка: Обективно будно съзнание, понякога  се появява естествено на етеричната и емоционалната равнини, точно преди просветление. Това не бива да се бърка с  обикновено гадателство или форсирано развиване на  йога или магия.
·   3:6 осигурява ясен достъп до знания и идеи от каузалната равнина.
·   3:7 осигурява способността на отделно съзнание да се слее с външен обект и да узнае моментално всичко за него.  Това ниво на съзнание може да научи за една минута повече, отколкото обикновен , интелигентен човек  за 1 година.  Единението (хармонията ) на всичко и всички става очевидно – това е началото на края на двоичността.

Каузалното съзнание е над и отвъд менталното съзнание, тоест, надминава менталното разбиране. Така, че “покоя на ума” за който се говори в Библия и религии (Филипианци 4:7) се отнся до именно това спокойствие и мир, които настъпват с просветлението. Когато е придобито каузално съзнание и то се е издигнало над менталното.

Обективното каузално съзнание осигурява една непрекъснатост между инкарнации, което позволява на просветления индивид да остане напълно съзнателен за цялостния период “след живота” и да си спомня всички  свои минали животи.

Каузалното съзнание е независимо от време и пространство, но възприятията му са ограничени до минало и настояще. Обективното каузално съзнание може да види всяко събитие от миналото , все едно, че се случва тук и сега. То не може с точност да види в бъдещето, но може да види причини, които да окажат ефект върху бъдещето.

Не е възможно за никой от човешкото царство да се сдобие със съзнание по-високо от каузалното( както и нашето каузално тяло е най-високото фино тяло, което имаме).  Всеки, който казва, че може да медитира до Нирвана е в заблуда. Очевидно членове на  5-то и 6-то царство, които са в човешкото тяло могат да достигнат по-високи нива на съзнание, защото те имат и по-висши фини тела.

                 Съзнание на Единението (4-то измерение) следва





« Последна редакция: Юни 25, 2008, 11:17:44 am от July »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Съзнание на Единност (4-то измерение).



Обективно съзнание на единност се развива когато монадата се измества нагоре от менталния атом (3:7) към единния атом (4:7).  Субективното единно съзнание, което се развива на каузалния етап, става обективно , когато се формира единното фино тяло.  Придобиването на обективно единнно съзнание, маркира навлизането на монадата в 5-то царство.  Индивидът е обикновено във физическо тяло, когато това се случва ( и остава в него), но стриктно говорейки, такъв човек, макар и във физическо тяло, е вече “дипломиран” от човешкото царство.

Както и името му подсказва, чувството за единност на това измерение е още по-дълбоко отколкото в каузалното измерение.  Каузалното съзнание може да се слее с външен обект или същество(а), но в единното съзнание няма външни обекти. Всичко в сферата на такъв индивид, автоматично става част от неговото съзнание. Същото се отнася и до съзанието на други същества, които могат, при желание, да станат част от неговото съзнание. Единното съзнание е групово съзнание; не индивидуално, но индивидът винаги запазва своята идентичност.  Единното съзнание е съюз на любов и мъдрост. Мъдростта е всесъдържащо, многолико възприятие , което идва от единото съзнание и любов е чувството на неразделено единение с всички членове на колектива.

С единното съзнание миналото, сегашното и бъдещето са в ко-съществувание във вечността, защото причина и ефект могат да бъдат възприети едновременно.  Единното съзнание може прецизно и точно да предвиди бъдещето, като види как минали причини ще афектират бъдещи събития. Неговото предвиждане може да бъде 100% сигурно само ако няма допълнителни причини ( влияния). Нашите ангели-хранители притежават единно съзннание, което им позволява да видят нашето възможно бъдеще, базирано на наши минали действия, тип характер и ниво на развитие.  Това предвиждане им помага да планират нашите бъдещи инкарнации и да изберат най-подходящия живот за нас.




                            Духовно съзнание (Измерение 5)



Духовното съзнание и нивата отвъд са почти невъзможни за възприемане от човешките създания. Капацитетът на съзнанието нараства  чудовищно с всяко ново, по-високо  измерение.  И предполага още по-голямо участие в непрекъснато нарастващото колективно съзнание,  което включва по-високи и обширни полета на възприятие.

Всеки член на колетив е и съсобственик на тяхното съвместно съзнание. Всеки член на колетив е много важен зъбец от смазаната машина и има специфична роля за изпълнение.  Типът на заеманата роля  е определена от  интересите на индивида, опита , качествата, а  и недостатъците. Ролята е винаги  директно или индиректно отнесена към помагане на по-слабо развити същества, за да могат те да се развият, защото това е и смисълът на цялото съществувание.  Еволюционна пътека , подобна на чиракуването е следвана, където  отговорността расте в права линия с опита.  В крайна сметка  “майсторът” напредва  към  по-големи и сериозни неща а “чиракът” заема неговата роля.

Колективите не са съставени само от екс-човешки същества; те също включват същества от други еволюционни пътеки. Нирманака-ите специализират в енергийния аспект на съшествуване, екс-хората специализират в аспекта на съзнанието и девите (или ангелите) са специалисти в аспекта на материята. Заедно, тези три групи от същества  съблюдават всеки аспект на съществувание. В Хинду религията  те са познати като Шива Вишну и Брама  в Християнската религия – Отец, Син и Свети дух.

Материята на по-високите измерения е далеч по-фина отколкото на по-ниските, така, че там съзнанието придобива ново и по-пълно усещане за свобода, в процеса на прогресиране. Аспектът воля/енергия е също освободен и придобива своя смисъл с духовното съзнание. Думата ‘нирвана’ е санскритска дума, означаваща "угасване" и се отнася до състоянието на блажен сън, в който монадата изпада между периоди на активност.  Между всяка инкарнация хората спят в техните души на каузалната равнина. Но членове на петото царство спят в техният дух на духовната равнина.

Между  Всичко монадите “спят” в техните духове, когато планетарната верига, в която те се развиват е изчезнала.


                                                   Безсъзнание



Безсъзнанието е отсъствие на съзнание. Монадата е винаги в съзнание по време на инкарнация, но не винаги присъства във физическото тяло. Физическото тяло е анимирано (задвижено) от съзнанието на монадата, така, че когато монадата напуска физическото тяло, то става безсъзнателно.


                                  Мета-съзнание


Мета-съзнананието е тоталността, целостта на монадното съзнание. То не е разделено от будното съзнание, а е по-скоро разширяване, експанзия на будното съзнание. Или още по-точно, будното съзнание е ограничен аспект на мета-съзнанието.  Мета-съзнанието може да работи “зад сцената” за разрешаване на проблеми, които тревожат съзнателния ум. Например, ако имате затруднение със сложен проблем, помага, ако забравите поне за малко  за него, защото това позволява контрол на много по-сподобното мета-съзнание над менталното тяло. Мета-съзнанието може тихо и кротко да намери решение на проблема и да го предостави на будното съзнание.

Мета-съзнанието включва голямата част от подсъзнанието (активното съзнание на първата трияда на фините тела) и супер-съзнанието (предимно съзнанието на каузалното тяло). Монадата използва пълноценно тези фини тела, но не цялото съзнание в тях е нейното собствено; част от него е наследеното съзнание на самите фини тела, които сами по себе си са отделни живи същества.  Мета-съзнанието включва само съзнателната активност, която монадата инициира или възприема и не включва наследената собствена съзнателна активност на фините тела.  Мета-съзнанието е доста способно да възпеиема съзнателната активност на фините тела, но това не го интересува, защото тяхното ниво на съзнание е несравнимо по-ниско от неговото собствено.





                              Будно съзнание



Будното съзнание е малката част от мета-съзнанието на монадата, която е активна във физико-етеричния мозък.  Когато ние спим, монадата, триядните атоми и емоциаоналното, менталното и низшето каузално тяло напускат физико-етеричното тяло. Именно затова Монадата не може да оперира чрез физическия мозък, когато спим; и от там (очевидно) будното съзнание не е възможно, когато спим.

Само много малък процент от съзнанието на Монадата достига до физическия мозък (будното съзнание), останалото е мета-съзнание ( под-съзнание и супер-съзнание). Множество фактори допринасят за това.


·   Нашите фини тела са много по-големи от нашия физически мозък, така, че повечето от дейностите  в нашите фини тела не прави контакт  с клетките на физическия ни мозък и поради това, не влиза в нашето будно съзнание.
·   Много от активността, която достига в контакт с нашия мозък е толкова фина, че да бъде възприета от нашите гъсти физически клетки на мозъка.
·   Физическият мозък може да се фокусира само върху едно нещо в определен момент. Така, че повечето от  нашите физически възприятия също ни отминават.
·   Нашето будно съзнание изпитва огромно удоволствие да прехвърча насам-натам, от една тривиална мисъл на друга и този ментален “шум” удавя много велики мисли които ни идват.
·   Нашето съзнателно възприятие  на емоциаоналния, менталния и каузалния светове е ограничено от “етерична мрежа” която обгражда нашето тяло, така че  обективното възприятие на един обикновен човек е ограничено само до физическата равнина.


По-голямата част от стимулите, които нашите физически тела усещат изчезват незабелязани от нашето будно съзнание, защото съзнанието на нашите фини тела ( които заедно представляват нашият подсъзнателен ум) не е винаги  достатъчно “шумно” за да бъде съзантелно проследено от нашето будно съзнание.   Активността, дейностите в нашите фини тела и кумуникацията помежду им, може да бъде сравнена с “шепот”, но будното съзнание не може да чуе този шепот, защото гъстотата на нашите физически мозъчни клетки заглушава фините кумуникации.  Все едно, че нашето будно съзнание  си е сложило слушалки и може да “чува” само ако под-съзнанието (фините тела), мета-съзнанието(монадата) или супер-съзнанието (душата) “крещят”.

Човешката монада е, посредством първата трияда (1:7- атом, 2:7 атом & 3:4- молекула), моментално осведомена за всичките дейности ставащи в нашето етерично, емоциаонално и ментално тела. Информацията от рзличните тела се асимилира от монадата в ясно възприятие на реалността. Монадата решава как иска да отговори и изпраща съответните инструкции на фините тела. Физическото тяло не е част от  първата трияда, но е свързано към нея чрез фините тела, така, че монадата трябва да кумуникира с физическото тяло чрез тези   посреднически тела.  Преди усещане, емоция или мисъл да бъде възприета от нашето будно съзнание, сигналът трябва да бъде усилен в етеричния мозък, за да му се даде достатъчна сила, да премине през прага на будното съзнание.

Тогава, защо монадата въобще се интересува или използва будното съзнание, щом мета-съзнанието е толкова по-бързо, мощно и ефикасно? За да може да функционира в човешко тяло, мета-съзнанието на монадата трябва да може да контактува с физическия мозък. Монадата продължава/удължава част от своето мета-съзнание във физико-етеричния мозък и будното съзнание е резултатът от това удължение.  Активността на мета-съзнателния мозък е невероятно фина, едва доловима.  Мозъчната активност на  будното съзнание е много “по–шумна”, защото са необходими по-силни електрически сигнали , за да се активират химическите и биологическите  процеси в нашите мозъчни клетки. Физическият мозък е невероятно неефикасен, нечувствителен и бавен сравнен с нашите фини тела. Нашето будно съзнание е само една бледа сянка на нашето мета-съзнание.

Вземайки всичко това предвид, нашето будно съзнание не е запознато дори с 1 милионна част от  това, какво става около нас, но нашата монада ( Аз-ът ) възприема и “записва” абсолютно всичко.

Нашето будно съзнание е част от мета-съзнанието така, че може ( чрез етеричния мозък) да управлява и инструктира емоционалното ни тяло да произвежда емоции и менталното ни тяло – мисли:


·   Ако нашето намерение  да действаме е мотивирано от логика, нашата монада  работи чрез менталния атом (3:4),  да съживи/влее  някои молекули в менталното тяло и да произведе ментална мисъл-форма, която взаимодейства със съответната част  от физико-етеричния мозък.
·   Ако нашето намерение да действаме е емоционално мотивирано, монадата действа чрез/през  емоционалния атом (2:7) да съживи и влее някои молекули в емоционалното тяло и да произведе емоционална мисъл-форма, която взаимодейства със съответните части на физико-етеричния мозък.
·   Ако нашето намерение да действаме е физически мотивирано, монадата работи чрез физическия атом (1:7) да съзживи и влее някои молекули в етеричното тяло, да произведе етерична мисъл-форма, която взаимодейства със съответните части на нашия физико-етеричен мозък.



                                  Подсъзнание (следва)










« Последна редакция: Юни 25, 2008, 11:40:21 am от July »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242

                                                                                                                     Под-съзнание

Нашият подсъзнателен ум е съзнателната активност в нашите фини тела, която няма достатъчна сила, за да бъде усетена от нашето будно съзнание. Нашето будно съзнание възприема само  онова, върху което е фокусирано нашето внимание в настоящия момент. Но нашето под-съзнание възпривма и “записва” абсолютно всичко, с което нашите 5 тела се сблъскват.  Именно заради това, нашето подсъзнание съдържа точен запис  (памет) на всичко, което сме изпитали в миналото (дори в нашите минали животи).

Има да типа памет: къса и дълга памет. Късата памет трае само няколко секунди, докато мисъл-формата е още активна в нашия ум. Всяко събитие, емоция или мисъл е перманентно записана от монадата, триядата и съставните молекули във фините тела – това пък е дългата памет. Всеки има перфектна памет, която е 100% акуратна/точна, но повечето от нас имат слабо припомняне.  Спомнянето на нещо от паметта /изисква връщане обратно по следата, към паметта.  Повтарянето на неща в нашия ум , за да ги запомним, не подобрява нашата памет; подобрява нашето съзнателно завръщане към спомена чрез подсилване на менталната пътека, която води до него.  Спомнянето често се случва спонтанно, когато нещо ни напомня на минал опит, но без подходящите стимули, ние принципно имаме големи затруднения в спомняне на стари спомени. Способността за добро спомняне не е свързано с нивото на развитие на съзнанието на даден индивид.  Дори запомнящи добре гении , обикновено имат прекалено неразвито ментално тяло, което прави по-лесно спомнянето на съответна информация.

Има три категории дълга памет:

1.   Спомени, които преминават през нашето будно съзнание в настоящата  инкарнация, но от началото на инкарнацията до сега са се понижили под прага на нашето будно съзнание.  Те могат да бъдат спомнени от нашето будно съзнание, ако намерим обратната пътека към тях и ги отключим. Такива спомени най-често се появяват, когато преживяваме нещо, което е аналогично на оригиналния спомен.
2.   Под-съзнателни спомени, които не дотигат прага на нашето будно съзнание, по времето, когато са били “записани”. Ние нямаме шанс съзнателно да си припомним такива спомени, защото нямаме идея, коя ментална пътека води до спомена. Отвреме на време може да получим вяло чувство за déjà vu, отнасящо се до места, които сме посещавали  в преишни животи или по време на излизания извън тялото, когато нашите физически тела спят.
3.   Латентни спомени от предишни инкарнации. Всякя инкарняция добавя още един слой към нашето подсъзнание, точно както всяка година прибавя по още един кръг в стъблото на дървото. Знание способности от предишни животи могат да бъдат пре-припомнени или пре-придобити, когато се сблъскаме с нещо подобно в този живот.  Например, случвало се е на всеки, предполагам , когато чете дадена книга, да си мисли, че вече знае нещата, които пише в нея. Такива неща понякога отключват ментални пътеки, които освобождават друго латентно познание. Това помага да се вземе от една книга повече, отколкото пише в нея. Латентното съзнание може да  се представи себе си моментално чрез инстинкитите, преди да е напълно припомнено, така, че понякога може да имате усещането или предчувствието, че нещо е правилно, въпреки, че не можете да обясните защо.  Недостатъкът на латентната памет е това, че неправилни или неверни знания и вярвания също могат много лесно да бъдат предизвикани и силно заредени травматични събития могат да изплуват в този  ни живот като  нерационални страхове или фобии.


Спомените са пасивни и трябва да бъдат активно търсени и реактивирани, за да се припомнят. Защото съзнателният ум е само малка и неефективна част от  нашето монадно мета-съзнание той  не е най-добре кжалифициран да извиква спомени.  Справя се добре с неотдавнашни спомени, защото менталните пътеки, които водят до тях са пресни и ярки, но често се затруднява с други спомени , които са съхранени дълбоко в нашето под-съзнание. Ако съзнателно се опитваме да си припомним даден спомен, ние често се затрудняваме да си спомним, защото нашето будно съзнание взема контрол над менталното тяло, форсирайки мета-съзнанието (което е по-добре екипирано да извиква стари спомени)  да заеме по задно място. Когато най-накрая се предаваме и спрем да опитваме, мета-съзнанието си възвръща контрола над менталното тяло и отговорът  внезапно  изскача в главата ни.  Пнякога е възможен достъпът до латентни или забравени спомени чрез техники като хипноза, където съзнателния ум заема задно място и позволява на  мета-съзнанието да излезе напред.  Мета-съзнанието има достъп до под-съзнанието и до супер-съзнанието . Подсъзнанието на монадата съдържа латентни спомени на всичко, през което е преминала откакто съществува. Включва също събития на опити извън тялото и също моментите между физически инкарнации.

Пдсъзнателният ум се проявява чрез инстинктите,  т.е. знанието и способностите, които сме придобили при предишни инкарнации. Човек, който е подложен на бързо възстановяване на латентен талант е обикновено смятан за талантлив, гений, продиджи, но той просто е събудил отново способност, която е имал в предишен живот.

Под-съзнателният ум автоматично и без да задава въпроси, се подчинява на инструкциите, които получава от будното съзнание. Ако под-съзнанието не получи пресни инструкции всеки път, когато преживява нещо, ще се върне  назад, към по-стари инструкции, които е получил във връзка с подобно преживяване. За да научи бързо и обработи  огромното количество преживявания , които имаме през живота си , нашите умове групират подобни преживявания в групи , “виртуални файлове”. Те правят това, като търсят сравними шаблони/модели в различнитв преживявания и ги събират и групират по смисъл за да са лесни за примери.

Това е част от това, което нашите мозъци правят всяка вечер, когато спим, тоест ревизират събитията от деня, категоризират ги и ги “файлират”. Една от първите думи едно дете се научава да признася е “куче” , но те често казват “ куче на всеки обект с козина.  Това е защото те имат ментален шаблон само за куче – и всяко, дори бегло подобно животно напасва на шаблона, и затова бива идентифициран като  куче.  С възрастта това се променя и човек придобива повече шаблони за сравнения и по този начин - знания за други животни.


Нашето под-съзнание съдържа огромен брой ментални и емоционални шаблони , които ние формираме с нашите реакции към предишни събития и всяко ново събитие, което ние преживяваме, бива подсъзнателно сравнявано с тези съшествуващи шаб;онси. Когхато дадено събитие съвпада или поне се приближава до съществуващ вече шаблон,  под-съзнателният ум автоматично почва да циркулира шаблона, точно както компютър  задейства компютърна програма. Ако нашият съзнателен ум не предизвика и овладее под-съзнателния шаблон, той ше си извърши шаблонното действие и нашето поведение ще  се задвижи на автопилот.  Непредизвикани  и неподлагани на съмнение, подсъзнателните шаблонни  са отговорни за  90% от човешкото поведение.  Ментални и емоционални матрици обикновено са формирани под-съзнателно, но с упражнения и тренировки може съзнателно да изгради нови такива. Нашите животи биха били почти невъзможни, ако ги нямаше тези шаблонни пътеки:

·   Те ни помагат да учим по-лесно, защото принципно така ние имаме нещо с което да сравним всяка нова информация.
·   Те ни позволяват да караме колело без съзнателно да мислим за баланса.
·   Те ни позволяват да тръгнем по алтернативен път, когато на пътя за работа има задръстване ,например. Чувството  да си изгубен и объркан идва от липсата на достатъчно ментални шаблони.
·   Те позволяват на топ играчи на тенис да връщат 150км/ч сервис без дори да се замислят за това.
·   Те ни позволяват да четем, без конкретно да забелязваме всяка буква или дума: Според исзледване на  униревситета в Кембридж, не е важо кава е послеводателнотта на буквтие в думата , единстеото вжано нешо е първата и последата бука да са си на мястото.  Останаото мое да бъже абсолюта каша и ние пак ще мовем да го протечем. Топва, е защофо човешкиат музък не чте всяка букфа по одтелно, а дуамта, као цяло.

Менталните  и емоционалните  шаблони имат и своите негативни страни (недостатъци):
·   Те създават рефлекси на очакване: ако очакваме нещо да стане по определен начин и не стане така, ние сме разочаровани.
·   Те са източник на  на много несъгласия: Ако мнението на някой друг не пасва на нашето, ние автоматично допускаме, че те грешат; не съзнавайки, че техните опит и преживявания са формирали различни от нашите ментални шаблони .
·   Техните импулси са обикновено изпълнени автоматично, така, че е трудно съзнателно да се забелязват и да им се устоява.
·   Стари шаблони могат да работят в наша вреда в дългосрочен план – ние трябва да ги поддържаме свежи и опреснени и да спрем превръщането им в препятствие ( пречка)
·   Веднага щом започнем прекалено да разчитаме на нашите шаблони, ние загубваме съзнателният контреол над нашия живот и ставаме автоматони. (роботи)
·   Негативни шаблони резултират в негативно поведение, като вина, гняв, предразсъдъци, (предубеждения)и т.н.
·   Всички пороци, навици и  пристрастеност (наркомания) са също резултат от негативни шаблони.
·   Страхът е нагативнен шаблон, които спъва нашето развитие. Страхът е безмислен, защото неприятни неща ще ни се случат само ако имаме лоша карма. Вместо да се страхуваме , какво ни предстои, е по-добре да го приветстваме, поне ще си плтим кармичните “данъци”.


Повечето от шаблоните в нашето под-съзнание, са се развили без всякакво съзнателно усилие от наша страна, т.е са се сътворили точно, защото не сме обръщали внимание на мислите си. Ако не обръщаме внимание на мислите си , ние не можем да контролираме онези мисли, които създават негативните шаблони.  Просто осъзнавайки пагубния ефект, който съществуващ шаблон има върху състоянието на нашето съзнание не е дотстъчно. Трябва да бъдат създадени и развити  нови шаблони и то чрез  постоянно, съзнателно усилие, докато те не станат по-силни от старите шаблони. В ситуации, където 2  шаблона могат да бъдат приложени, винаги по-силният ще надделее.

Много от шаблоните в нашето съзнание са били развити в този ни живот, но някои произхождат от предишни инкарнации. Защото тези шаблони са в нашите фини тела, те ни акомпанират и през смъртта. Тези, които не са неутрализирани “в плътта” ни последват и след смъртта.  Повечето от негативните шаблони трябва да бъдат пречистени, премахнати, преди да се издигнем  към  различните измерения, които ни очакват след смъртта. Но някои шаблони ни следват от живот в живот.  Скандхите (санскрит) са шаблони, включващи тенденции, навици, предразположения и таланти, които са полу-перманентно складирани в молекулярни форми от третична материя, които се прикрепят към  перманентните триядни атоми в центъра на етеричното, емоционалното и менталното тела. Точно, както обикновени шаблони, те възобновяват силата си чрез постоянно, продължително и повтарящо се изживяване и опитност. Но, ако не се справим с тях в този живот, ние може да ги откараме в последвалите животи и по този начин да упражним натиск върху новите ни фини тела. Нашите скандхи афектират композицията, капацитета и ефективността на нашите фини тела, като ограничават някои аспекти и засилват други. Именно затова те са интимно свързани с нашата карма, съдба и ситуация в живота ( включително, нашето физическо, емоционално и ментално здраве).

Всеки добър човек е подслонил лош човек в себе си (неговото минало) , и освен ако ние активно не контролираме нашето съзнание, алтер-егото (големи и силни струпвания от под-съзнателни шаблони) ще продължава да се прикрива вътре в нас, чакайки удобен случай (подходяща възможност) да се разкрие. Нашето негативно минало ще се събуди от дрямка , само ако го стимулираме с негативни енергии, емоции и мисли в настоящия ни  живот.  Подобните се привличат, така, че ако сме водили позитивни  животи, ние по-скоро ще събудим положителни атрибути отколкото отрицателни.  Но повечето хора са ментално и емоционално мързеливи и продължават да реактивират тенденции, които би трябвало да са изхвърлени още преди хилядолетия. Под-съзнанието е свързано с нашите по-ниски чакри, които са отговорни за оцеляването, желанието и инстинкта. Ние споделяме тези нива на съзнание с животните, но като човешки същества, ние трябва да се издигнем над животинската природа и да прехвърлим тези първични (примитивни) енергии към нашите по-високи чакри. Докато не направим това, най- вероятно дремещи негативни тенденции от нашите примитивни етапи на развитие ще бъдат реактивирани. Силата на миналото е огромна, защото у повечето хора под-съзнанието е по-силно от съзнанието, така, че ние наистина трябва да обръщаме внимание какво  тъпчем в подсъзнанието  (точно както трябва да се вниамава с какво пълним физическото тяло). Очевидно не можем да променим миналото, но можем да променим начинът си на  мислене в настоящето; и правейки това, ние променяме миналото в позла на бъдещите си същности.  Нашата осведоменост , осъзнатост на собствените ни мисли  в настоящия момент намалява  силата на негативните шаблони и  увеличава развитието на позитивните шаблони.  Незабваният ефект от това, ще бъде минимален, но с времето нашите усилия ще бъдат плодотворни и ще можем да събираме плодовете им.  В бъдещето, нашият подсъзнателен ум ще бъде добре трениран (обучен) и  с по-добро поведение, позволявайки ни да бъдем по-добри хора.

Енергия следва мисълта, което засилва всичко, което умът върши.  Зацикляне в миналото засилва стари шаблони, което продължава да влияе на нашето настояще.  Прошката е жизненоважна, съдбоносна, ако искаме да се отърсим от миналото, защото е единственият начин да ни освободи от вина , самосъжаление, омраза или отмъщение. Космосът е винаги 100%  справедлив и безпристрастен в прилагане на своите закони (казано много опростено). Така, че, каквото ни се сполетява в живота,  е все наше собствено дело.  Всеки получва това, което заслужава, нищо повече или по-малко. Ако имаме това предвид, ще осъзнаем, че никой друг няма вина за нашето страдание освен нас самите.  И ако никой друг не е виновен, защо тогава да бъдем озолбени към някого? Той е бил просто инструмент, който Космосът е използвал за да ни плати, това, което ни се полага.




                                                 Супер-съзнание



Супер-съзнанието е цялостната гама от съзнания на монадата. , ккоято се простира под и над нивото на нашето будно съзнание, и създържа:

1.    По-визшите молекулчрни тъпове в нашето емоционално и ментално тела, които не са напълно активирани
2.   По визшият Аз или втората трияда,  която включва каузалното тяло или душата.


Контакт със супер-съзнанието на практика е невъзможен в най-ранните стадии на на човешкото развитие, защото съзнанието на каузалното тяло е едва активирано.  Някъде към средата на човешкото развитие супер-съзнанието едва доловимо започва да показва че съществува, чрез нашата съзнателност, нашето чувство за отговорност,  и подобни  импулси. По време на късните етапи от развитието на човешкото развитие, супер-съзнанието започва да се прояваява в интуиция и вдъхновение.

Вдъхновение “от горе” не идва от Бог; идва от каузалния или единния светове и може да произхожда от нашия Висш Аз,  ангел-хранител или член на планетарната йерархия. Истинското вдъхновение не е много често срещано, особено сред хора  на нормално ниво на развитие. Много от това, което се смята за вдъхновение произхожда от емоционалната и  менталната равнини или вътрешно, чрез подсъзнанието  или външно, чрез телепатия. Телепатия е способността да се възприемат външни вибрации, които наподобяват нашите  мисли. Телепатичното възприятие на идея от накой, който е мислил на същата “ честота” като нас , често се бърка с вдъхновението, тъй като е  припомняне на идея, идеща някъде дълбоко от нашето подсъзнание.

Някой супер-съзнателни мисли , биват възпрепятствани да достигнат нашето будно съзнание заради фалшиви системи от вярване, които буквално блокират путеката към истинското осъзнаване. Може да отнеме седмици, месеци, дори години, за една идея да си пробие път надолу, през система от вярвания и да достигне физическия мозък. В  Библията  видението  Данаил  било такава  мисъл-форма, конструирана от неговото супер-съзнание, на която й  отнело 21 дена да достигне до будното му съзнание ( Данаил 10:13) И накрая трябвало да се намеси  ангел-хранител (михаил) за да позволи на мисъл-формата да пробие и достигне до будното съзнание.  Колкото повече знаем за природата ан реалността, токлова по-лесно е да асимилираме супер-съзнанието, но всяко погрешно схващане  спъва този процес.

 Затова непрекъснато повтарям на свои близки , да се отърват от вярвания,  които са субективни и основани на презумпции и докадки.

Супер-съзнанието е активирано чрез визши идеи, непрекъснато и упорито отдаване на нашето лично развитие и живот, посветен в служене на човечеството. Непрекъснато внимание към супер-съзнанието увеличава неговата способност да влияе на съзнателния ум. В този смисъл, помощ свише трябва да бъде залужена , не може да бъде спечелена чрез молитви, което си е буквално просия за помощ. Получавате, точно това, което давате; не каквото взимате!

Супер-съзнанието може да се прояви едва доловимо по много начини, под формата на : вдъхновение, импулс, съзнателност, състрадание, чувство за отговорност и т.н.,  но се иска разработено  усърдие от будното съзнание да се издигне на нивото, където може да контактува със супер-съзнанието. Това се постига с редовнно насочено внимание към супер-съзнанието ( медитация) и с работа върху себе си за развиване на онези качества, които се асоциират с тези, високи нива на съзнание. Емоционалното съзнание може да бъде развито с редовно изразяване на любов и състрадание. Менталното съзнание може да бъде развито с интелектуална активност,  като изучаването на науки. Каузално съзнание може да бъде развито с медитация върху душата и  размишление и съзерцание на абстрактни концепции, като езотериката, например. Ако положите услилия, вашият ангел-хранител ще ви асистира и снабдява с необходимите прозрение и проницателност, за да помогне на вашия прогрес.

Интуицията  е сдобиване със знание или разбиране, без да е възможно да бъде обясне
« Последна редакция: Юни 25, 2008, 11:28:52 am от July »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
 

                      Воля (намерение)


Волята е енергийният аспект на монадата, действащ чрез аспекта на съзнание. Волята, както съзнанието, е първоначално  латентна и трябва да бъде развита от монадата. Точно както има 49 вида материя ( по един вид за всяка равнина) и 49 основни вида съзанние, така има и 49 вида воля. Хората могат да изразяват само три типа воля: физическа воля (импулс), емоципонална воля ( желание) и ментална воля ( решителност). Развитието на волята се свързва с нивото на съзнанието на човека, така, че финото тяло, което което най-добре представлява нивото на развитие на съзнанието на монадата има доминираща воля у този човек.  Изборите ( акт на воля) са зависими от мотиви и най-силният мотив винаги побеждава. У един емоционален човек волята на емоционалното тяло е доминираща, а в интелектуален човек, волята на менталното тяло е доминираща. Интелектуалният човек има повече контрол над емоциите си, защото менталната воля обикновено доминира над емоционалната воля.

Силата на волята е степента на контрол, която монадата притежава над фините си тела и от там и над  нашето съзнание.  Затова развитието на силата на волята е жизнено важно за еволюцията.

Може да си мислим, че физическата воля е достатъчна да се преодолеят ненаситност и пристрастеност (наркомания , лакомия и проче лоши навици), но не е толкова просто. Физическите пристрастености обиковено имат  своите скрити емоционални причини.

Приципно хората преяждат и взимат наркотици, пушат и се държат сексуално хаотично и неконтролирано, защото те усещат емоционална недостатъчност/дефицт,  а не физическа недосатъчност.

Но дори емоцоналната воля не е достатъчна, да се преборят пороците, защото емоционално слаби хора имат кореспондиащо ниско ниво на емоционална воля.
Менталната воля /решителност е минималното ниво на воля, необходимо за преборване на пороци и пристрстеност към нещо. За съжаление, не много хора притежават силна ментлна решителнот и твърдост тъй, че на повечето хора им липсва сила на волята, да преодоляват собствените и пороци.



                                       Активно и пасивно съзнание




Съзнанието може да бъде  активно или  пасивно. Терминът “пасивно” не означава неактивно, а само, че му липсва силата на самоактивност.

Пасивното съзнание може да реагира на външни стимули, но не може да стимулира себе си към активност, защото му липсва  сила на волята. Съзнанието бавно се събужда от пасивност към активност по време на различните стадии на развитието на монадата:

·   Премордиална ( най-стара, първоначална) материя = безсъзнание
·   Първична (примитивна) материя = потенциално съзнание  (буквално безсъзнателност)
·   Вторична материя = пасивно съзнание (реагира само на външни влияния)
·   Третична материя = активно съзнание (може да учи чрез повторение)
·   Четворична материя = самоактивно съзнание ( съзнание + воля позволява самонасочена активност)


Латентно съзнание е съзнание, което вече е развито, но не се използва в насточщия етап . И затова е временно пасивно или спящо. Пример може да бъде талант, който човек е придобил в предишен живот и не е активиран в сегашния му живот. 

Нивото на активно съзнание  на монадата на определена равнина, продължава само до молекулярния вид, който е активиран до този момент във фините тела.  Материя във фино тяло се активира последователно от долу нагоре, напр. : 2:1, 2:2, 2:3, 2:4 и т.н и тези молекулярни видове, които не са активирани все още, имат пасивно съзнание. Нови фини тела се формират за всяка нова инкарнация, така, че процесът на активиране трябва да се започва наново, с всяко ново прераждане. Това става автоматично през детството така, че постигнатото ниво на съзнание в последната инкарнация е реставрирано, докато се достигне старостта.

Нашите физическо и фини тела имат и от двата типа – активно и пасивно съзнание.  Сензорните възприятия са пасивни, когато вниманието на монадата остсъства, т.е. когато те са твърде незначителни, за да гарантират вниманието на нашето будно съзнание.  Основен пример  за това е  обонятелната умора, която се появява, когато привикнем към упорита миризма и престанем да я забелязваме.

 Емоции и мисли са пасивни, когато възникват спонтанно, без съзнателно усилие. Това е най-очевидно, когато мечтаем и нашият ум се лута от мисъл към асоциативна  мисъл. Но ако не направим съзнателно услилие да поддържаме осъзнаването на нашите мисли и емоции, ние несъзнателно живеем по-голямата част от живота си в това леко откъснато състояние.  90% от времето нашият ум следва неговата  собствена насока, винаги  нащрек  за асоциации , които да го водят от една тривиална мисъл, към друга.  Когато допуснем това да се случи, ние не сме вече в контрол на нашия собствен живот. Ако позволим на нашите фини тела да реагират автоматично на ситуации,  с които се сблъскват, ние ставаме пасивни наблюдатели в нашия собствен живот, което  противоречи на целия смисъл  на прераждането.  Можем да ускорим нашия еволюционен прогрес поне 10 пъти, само ако поддържаме осъзнатост на нашите мисли, чувства и емоции и не позволяваме те да ни управляват живота. Ако няма да положим услия във всъщност самото живеене на нашия живот, защо да се хабим да се прераждаме тогава? Трябва да станем по-грижливи и внимателни в нашия ежедневен живот и да се научим да задържаме нашето внимание  едноввременно фокусирано върху външния обективен свят и нашият вътрешен, субективен свят.
 


                      Обективно и субективно съзнание (следва)



 

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
чета, и нищо не разбирам ... сигурно съм адски тъп, а и не-духовно просветлен, защото за първи път чувам всички тези работи и понятие си нямам за какво служат.
Ако някой разбира нещо, ако може да ми/ни светне.
За сега всичко е тъмна Индия ...
Какво представляват всъщност тези текстове?
Чувствам се като маймуна, гледаща от някой клон как китаец пише с египетски йероглифи ...   
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Здрасти Тангра  :) прочете ли всички текстове от "Съзнанието" до  5-те стадии на развитие". Ако ги прочетеш в последователността, която съм предложила: 1,2,3,4, ще е най-ясно. макар, че, може и аз да съм тъпа, щом на този, който чете, не му е ясно; зависи от гледната точка. Все пак ако има нещо конкретно, което не ти е ясно, бих се опитала да ти обясня. Което, пак ще е мое тълкувание.

 Направи ми впечатление ( и това не е забележка към теб конкретно), че 51 човека са прочели за монадата и трите трияди но не всички от тях са прочели другите текстове и особено първия. Това е само глава от целия материал и ако се чете извън контекста на цялото, няма да е ясно. И аз не бих разбрала нищо, ако прочета само за монадата.


Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Ами има един велик принцип във Вселената: Всяко нещо си има доста проста, но значима причина.

Не знам за другите 51човека, но аз лично го прочетох тоя текст, щото е най-кратък  :-*
За другите трябва да имам волско търпение.
Не ми казвайте, че за да се просветля трябва да изчета всичко това. Надявам се има и по-лесни начини ...

п.с. ... всъщност се оказа, че съм чел друг текст, тоя за 4те вида хора, дето са с различна степен на алтуристичност и его. Тъй като не се разпознах в нито един от типовете, реших че текста е менте ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242

Тоест, искаш да кажеш, че нищо не разбра от текстовете, защото не си ги прочел всичките , а само един.  Добре. Но, ако наистина  искаше да разбереш, би ме попитал нещо конкретно, което не ти е ясно. Понеже не питаш нищо конкретно, си правя заключението, че и не искаш да разбереш.


"Всичко това"... ;D Ти не четеш ли книги по-дълги от 20 страници? Щом ти трябва волско търпение за 10-15 странци текст...

Тук не мога да ти помогна. То тва вече си е твой прерогатив.  Ако искаш – четеш , ако не – не. Няма да те карам насила да четеш, я.   :)  ;)

Да, всъщност има един доста по-лесен начин да се просветлиш. Да не четеш нищо. И след 456 378 лесни живота,  един ден ще се просветлиш.  Нямаш друг избор. Така е лесния начин – той е обаче и по- дългият, по-краткият е  с полагане на усилия и съзнателна воля. 

И това е част от процеса на развитие на съзнанието, човек трябва да е готов и сам  да иска да се развива. 

А, за това, дали текстовете са менте или не, въобще не се наемам да коментирам, първо защото си знам, че не са. И второ, защото, какво ти мислиш за тях, не е важно.  На теб така ти се струва, имаш право на твое лично мнение.  Имай си го. Толерирам го.  По-просто от това няма за мен. Ако седна да те убеждавам, че не са менте, ще се убедиш ли?  Ха-ха, чак ме напушва на смях.

Всеки е свободен да избира, кое да приема за истина и кое – не. Или , ако не го мързи например, още по-добре,  да не приема нищо за истина или не, а сам да се заеме да разбере кое е истина и кое - не.  Докато чакаш някой да ти каже истината или да я прочетеш в някой кратък текст, тя е далече от теб.   :-*


Успех ти желая.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
ми то хубаво, да питам, ама аз направо се видях в чудо. Толкова много терминология, числа и цифри, че не знам за кое по-напред да питам. Оказва се, че последните 100 000ина -200 000 живота съм ги прекарал нахалост, щото изобщо нищо не загрявам от тези написани работи. Явно сега ще трябва да тегля чертата и да почвам от 0-та да се просветлявам.

Друго, което има, е че на света има хиляди и хиляди и хиляди изписани книги. Сигурно 1 милиард живота няма да ми стигнат да ги прочета всичките.(е, или поне милион ...)
Човешкото време е ценно. Защото е крайна величина. В тази връзка хората се интересуват от авторитети. Четат определени книги, препоръчани от някого, или писани от някого, на когото вярват. Ако хващат напълно произволно някаква книга или статия и я четат (и евентуално и вярват), най-често до никъде няма да я докарат. И това е съвсем сериозно.
В тая връзка, кой го е писал всичко това, и защо трябва точно на него да му вярвам? Защо му повярва ти, например?
И пак в тая връзка, хора, които съвсем произволно и безразборно четат материали на духовна (или каквато и да е друга) тематика най-често нищо не постигат с напредъка си.

Всъщност, това което ми хареса от поста ти е, че говориш че ускорения път се върви с повече усилия и съзнателна воля. Дотук добре. Но нима мислиш че четенето на някакви текстове е някакво сериозно усилие и воля?! На света има неща, изискващи много повече усилия и воля (хиляди пъти повече) И обикновено бързия напредък, за който говориш се осъществява чрез тях.
... а четенето иска толкова усилия, колкото като да си го местиш от единия крачол в другия.
 :-*
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Относно: СЪЗНАНИЕТО
« Отговор #14 -: Юни 26, 2008, 21:18:06 pm »
Поздравления за този текст, July :) Той е като искра, а останалите след него са следствие, затова го смятам за най-важния.
« Последна редакция: Юни 28, 2008, 14:31:28 pm от H. »
Не мисли като човек!-Крион

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27