Никъде из интернет не съм срещал публикувано разшифроването на Розетата от Плиска,затова тук ще поустна(преразкажа) думите на Петър Добрев.Който иска да прочете оригинала,да прочете книгата му "Звездната вяра на древните българи".
Относно разположението на лъчите.
Войните съумяха да направят едно копие на бронзовата Розета,но и то беше сгрешено(това го изпитах на мой гръб).
Лицевата част на розетата носи символът на Хармонията IYI,който на оригиналната розета е насочен към един от лъчите й.Обратната част на розетата носи гравирани символи,по два на всеки лъч.
Знакът IYI от лицевата страна сочи онзи лъч от розетата,който носи символите (отгоре-надолу) кръг с полукръг над него и два срещуположни триъгълника.На всички е ясно,че правилното разположение не само на знака IYI,ами и на символите първоначално,е нарочно объркано от слугите на кукловодите в България.
Относно
произношението и
значението на символите на всеки лъч.
След като Петър Добрев прави своите изследвания(представляващи сравнение на езиците от географското положение на Старата Велика България,Балхара и народите,които са имали културни обмени с нашия народ в същите географски места,с нашия древен език) стига до заключенията,че първобългарите са пишели отляво-надясно.
Добрев също така забелязва,че народите,влизали в контакт с нас,и които имат градове,носещи нашия етноним,имат духовното езотерично разбиране,че
магията и силата на една дума се съдържа в първите й две букви.
Така Добрев стига до извода,че символите на лъчите на розетата са тъкмо първите две букви от наименованието на Седемте почитани Светила.Когато проверява това,се оказва вярно:
-Символът Y често се явява заедно с добре известни знаци на слънцето в едни случаи,а в други случаи това са директни,буквални и стилизирани изображения на Слънцето.На няколко различни места,където е битувал народът ни,са открити буквални изображения на Слънцето и на знака Y,поставен директно върху него като корона.Това навежда на мисълта,че Y явно е същността на друго небесно светило.
Интересен факт е,че народите,разположени около Памир,Хиндукуш и географските области,в които прадедите ни са имали свои държави,смятат за свещени празници събитията,когато две планети съвпаднат една с друга.Най-важният от тези празници било съвпадението на Юпитер със Слънцето.Още повече,че прадедите ни са разполагали и с цикличен Юпитеров календар,следящ движенията на Юпитер в отделните зодии.
Затова Добрев приема,че символът Y е символ на Юпитер.Следващият символ(отгоре-надолу) на същия лъч е "<".Това е руническият символ за "О".
Един от народите,които са имали контакт с прадедите ни,са били согдийците.Интересното е,че цяла област от тяхната територия е наименована "Болга".Именно в една от находките,наречена от историците "согдийската трипитаха",Юпитер е наречен с името "УОРМУЗД".
Това съвпада с езотеричната практика на народите от тази географска група да изписват първите две букви от думата като носителки на магията и силата на цялата дума.
Така според Добрев лъчът,носещ символите "Y" и "<" се чете "УО" и е съкратената форма на "УОРМУЗД" - Юпитер.-тези народи,както и нашите прадеди,са свързвали всяка планета с всеки ден от седмицата и така всеки седмичен ден е имал "господар" - Небесно Светило,което го е благоприятствало,и е бил наименован на него.Има още един намерен согдийиски извор,който директно изрежда дните от седмицата с техните господари.
В този согдийски извор,три реда след Юпитер,се споменава Слънцето.Ако от лъчът "УО" се отброят три реда по часовниковата стрелка на Розетата,ще се стигне до символ от арамейската азбука,подобен на буквата "Ш",но с един остър ъгъл,сочещ надолу.Именно този символ се среща на редица места из земите на Старата Велика България като символ на Слънцето.Заради това второ съвпадение Добрев решава да използва извора като ориентир.
Следващият лъч след лъчът "УО" според согдийския извор би трябавло да отговаря на Венера.
Отгоре-надолу на лъчът е изобразен кръст,който в арамейската азбука се чете като "Н".Символът след него съвпада с руническото означение на носовата гласно "ОН".
Тук Добрев отново получава съвпадение,защото известните имена,които памирските народи дават на Венера са Нахит,Нана и Нона.
Така лъчът след лъча "УО" изобразява Венера(Нона) и се чете "НОН".-Следващият лъч би трябвало да отговаря на Сатурн според согдийския източник.Символите на него отговарят на символите "Т" и "Е" от руническата азбука на нашите прадеди.Едно от прастарите имена на Сатурн,дадено от
ведическите племена е ТЕЧА-СЕНА.
Следователно според Добрев третият лъч се чете "ТЕ" и отговаря на Сатурн. (Също така това е и лъчът,който съвпада по посока със символа IYI на лицевата страна на розетата!!! За мен това е една директна връзка с думите на Спас Мавров,ако не се лъжа,че България е под знака на Козирога(с главна планета Сатурн) )
-Лъчът на Слънцето се състои от символите "Ш" и "Р" (отгоре-надолу).Това название може да произлиза или от древната ведическа дума "ШИР" - водач,господар,или от древната персийска дума "ШАР" - слънце.Според арабския книжовник Бируни сред памирските народи се е срещала думата ШАР или ЧАР,която е значела госдподар.Според Добрев това изразява идеята,че Слънцето е господар и глава на Седемте почитани Светила.В подкрепа на това предположение са няколкото открити амулета,несъмнено принадлежали на нашите прадеди(тъй като символът IYI е имал кулотво разположение),представляващи шестолъчни розети,като Слънцето се е намирало в средата на розетата.
Следователно според Добрев лъчът на Слънцето се чете "ШР"(или "ШАР").-Лъчът,който според согдийския извор би трябвало да отговаря на Луната,се състои от руническите символи "С" и носовата гласна "ЕН".Тук отново има абсолютно съвпадение,тъй като "СЕН" е съвсем небезизвестно име на Луната сред повечето древни източни езици(сред които и арамейския).
-Лъчът на Луната се чете "СЕН".-Следващите два лъча представляват съкратените имена на Марс и Меркурий,съставени съответно от съгласните "Б" и "Х" и един общ за двете наименования гласен звук,произнасящ се между Е и Я.И наиситна известното наименование на тези две планети сред източните ирански народи са Бехран или Бахран и Хеванд(Хаванд).
-Така лъчите,отговарящи на Марс и Меркурий се четат съответно "БЕ/Я" и "ХЕ/Я".Най-интересното откритие,което Добрев прави,е че когато се прочетат последователно първите две букви на всичките седем от почитаните Светила,се получава смислено изречение !!!Чете се : "
Уононте шар санбэхэ"
Всички тези думи имат твърде сродни форми сред индо-иранските езици.
"Уононт" се среща като разновидност на "Вананд" - победоносен,надарен от боговете.Думата "ШАР" - цар."САН" значи благороден,а "БЕХ" значи произход.
Вананд е името на съществувал български владетел(и то небезизвестен) и първият вариант за превод може да е - "
На Уононд - цар от благороден произход".
Но "ВАНАНД" в памирските езици се е употребявала и като обикновено прилагателно,а думата "САНБЭХЭ" има възможен аналог с думата "ШАНБЕ",значеща ден,възможен е и втори превод - "
Победоносните господари на дните".
П.П.
Лично аз съм склонен да се съглася с втория превод - "Победоносните господари на дните",защото за мен Розетата придобива форма на култов предмет,който постига съвършенство в изобразяването на Вселенската Хармония - знакът на лицевата страна IYI,невидим от останалите,нетленен и представляващ главният принцип - Хармонията на Седемте изброени Светила,които заедно са Предопределящите дните на тази планета...
СЪЗДАВАЩИ И УПРАВЛЯВАЩИ ПРОГРАМАТА ВРЕМЕ - определящи и управляващи 12те
ЖИВОТА(зодии) на тази планета