Автор Тема: Правилата са си правила... Ok?  (Прочетена 9838 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Martin

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 516
    • Music of the world
Правилата са си правила... Ok?
« -: Март 24, 2008, 08:16:11 am »
Здравейте на всички...

Малките незначителни неща в нашия ежедневен живот са тези, по които може да видите накъде отива колективно светът и 2 случки напоследък ми показаха колко дълбоко манталитетът тип "правилата са си правила" и политическата коректност са проникнали в преобладаващата част от обществото.

Миналата събота карах 15-годишния ми син, Джейми, към футболен мач в южна Англия, когато му се наложи да отиде до тоалетната. Нищо не може да бъде по-естествено от това - каквото влезе, трябва и да излезе.

Всеки има нужда да отиде до тоалетната, иначе ще експлоадира. Това е едно от тези неща, които свързват всички нас, без значение дали сме принцове или просяци, бедни или богати. Дори кралицата на Англия, с всичкото влияние, което има, се нуждае от това.

И така, бяхме на магистралата, когато нуждата се появи, и ние започнахме 25-минутно търсене сред кварталните улици на място, наречено Ийстлей в Хемпшир - докато най-накрая, като оазис в пустинята... бензиностанция и магазин, наречени "Alldays" на Пасфийлд Авеню.

Аз пък тъкмо имах нужда да напълня с гориво моята семейна кола от среден клас (110 долара към момента) и изглеждаше, че сме улучили десятката - тоалетна и бензиностанция. Но не.

Джей вече повече танцуваше, отколкото вървеше и ситуацията беше, така да се каже, критична. Той изтича в магазина, докато аз напълних колата. Минута по-късно той се върна и заяви: "Казват, че нямат тоалетна".

Отидох да платя за бензина и да ги накарам да разберат, че имаме спешна нужда. Зад гишето имаше 2 тийнейджърки.

"Извинете, синът ми спешно се нуждае да посети тоалетната, нямате ли такава, която може да използва?"

"Не, ня`аме."

"А вие къде ходите, тогава?"

"В тоалетната за персонала."

"Значи имате тоалетна?"

"Аха, но клиентите не могат да я използват."

"ОК, но синът ми наистина има спешна нужда да отиде, не може ли да направите изключение само веднъж?"

"Не, не е разрешено - има тоалетна в спортния център надолу по пътя."


Поисках да видя управителя и на сцената пристигна жена с изражение сякаш дъвче лимон, или, както майка ми би казала, "с изражение на наритан задник". Тя беше съвсем ниска, но някак успя да ме погледне отвисоко.

"Какъв е проблемът?", започна дъвчещата лимони.

"Синът ми има спешна нужда да отиде до тоалетната и ми казаха, че имате тоалетна за персонала, може ли да я използва, моля?"

"Не."

"Защо?"

"Против правилата е."

"Но не може ли да го направите от човещина, едно човешко същество помага на друго в беда?"

"Не, ако позволя на един да го направи, ще трябва да позволя на всеки."


Това е "рационалността" на немислещия, незаинтересован "ум" - че ако направиш изключение заради извънредни обстоятелства, ти премахваш задръжките, като по този начин, в случая, ще предизвикаш голяма опашка от хора, казващи "Позволихте на него, така че и ние искаме същото."

Умове, заробени от правилата, са замразени и действат като едно цяло с тях. Ако не е черно, значи е бяло. Такива умове са били толкова рядко заети да мислят самостоятелно, че са станали затворени между 2 потенциални отговора - "да" и "не" - в зависимост  от това кой от двата отговора повелява правилникът.

Това, което изкристализира в тази кратка ситуация последната минала събота, беше начинът, по който системата контролира хората (тези, които са избрали да останат в коматозно състояние) така, както компютърните програми контролират роботите.

Например, ненарушимото правило, че "Само персоналът може да използва тоалетната" не е по-различно от инструкцията, включена в програмния код на софтуера. Натискаш бутон и програмата реагира. "Са...мо...пер...со...налът...може...използва...тоалетната...той...иска...да...я ползва...да...се...убие...да...се...убие."

Софтуерът, контролиращ действията на тази жена, беше всекидневният корпоративен правилник и точно както роботът, тя нямаше да се отклони от него, независимо от обстоятелствата. Нейният ум вече не е неин, той принадлежи на книгата с правила, на компанията, която не е нищо повече от агент на системата.

Нещо повече - другите на опашката не казваха: "Хей, хайде, нека младежът използва тоалетната, не бъдете глупави". Те питаха колко дълго още ще ги карам да чакат. Имаше тотално отсъствие на съпричастност и на елементарна човещина спрямо някой в беда. Беше сцена от научнофантастичен филм като Матрицата.

Беше ли някой от тези хора съзнателен? Изглеждаше, че не.

За един свободен ум ситуацията беше проста. Имаше младеш, който се нуждае да отиде до тоалетната и имаше тоалетна. Пълно съвпадение. Но за поробените умове нещата не са толкова прости. За тях светът е сложен низ от правила и регулации, които те трябва да следват и да им се подчиняват; така че докато правилникът не каже, че ситуацията е проста, тя не може да бъде такава.

Две седмици по-рано бях на младежки футболен мач, гледайки Джейми да играе на вратата на неговия тим. Аз стоях до неговата врата и правех снимки. Отново ситуацията е съвсем проста - баща прави снимки на своя син. Но, отново, нещата далеч не стоят по този начин  за тези в Невър Ленд.

В този случай, никога, никога не правете снимки на вашето дете, без да получите разрешение от родителите на другите деца, които може да влизат, може и да не влизат в кадъра на снимката.

Незаконна снимка: Син играе футбол.

Реферът дойде при мен, за да заяви, че това беше против правилата.

"Правя снимки на сина ми", казах аз, "какъв, по дяволите, може да бъде проблемът?"

"ФА (Ръководният орган на английския футбол) е заявил, че не могат да бъдат правени снимки, без разрешението на родителите - това е, за да бъдат спрени педофилите."

"Но той е мой син."

"Съжалявам, такива са правилата."


След това дойде класиката, която чувате през цялото време от тези "умове" на правилниците:

"Нищо не мога да направя, просто следвам правилата."

Ами всъщност, има нещо, което можеш да направиш; можеш да използваш собствения си ум, с който да реагираш на ситуацията. Този рефер стоеше до мен, когато ритах топки към Джейми преди мача - той знаеше, че това е синът ми.

Но не, правилата са си правила, приятел, нищо не мога да направя. Не се допускат изключения.

Когато няколко искат да контролират огромна маса от хора, те просто трябва да вземат няколко от тази маса и да им спуснат правилата, които им осигуряват желания от тях контрол. Няма такова нещо като достатъчен брой манипулатори, работейки с ясно съзнание за плана, контролиращи и управляващи масите. Необходимо е само масите да бъдат накарани сами да правят това.

За да постигнат целта си, тези няколко трябва да се насочат към манталитета на правилника, собствениците на който се отказват от свободната си воля и прехвърлят правото на мислене на някого, когото никога не са срещали и за когото вероятно никога не са чували и който именно решава какви ще бъдат правилата в конкретната ситуация. Такива хора са несъзнателно проявление на воляна на малкото, диктуващи правилата и без тях тези малко никога не биха могли да контролират останалите.

Тези шаблонни умове често се явяват в униформа, която е външното, физическо проявление на униформата, съществуваща между ушите им. Изглеждат еднакво, подчиняват се на еднакви неща (с малки изключения).

С всеки изминал ден мога да видя все по-ясно разделянето на пътищата между тези, които се събуждат от транса, и тези, които изпадат още по-дълбоко в него. В малкия град, в който живея, наблюдавам зомбитата в униформа, които по-очевидно от всякога извършват своите роботизирани дейности с правилник в ръката и в ума.

"Направете своя избор, моля - свободните умове наляво, умовете на правилника - надясно..."

Системата иска това, което аз наричам "трафик-камери с крака". Хилядите скоростни камери, които имаме из цяла Англия, нямат своя воля. Няма значение дали нарушаваш лимита с няколко мили на празна магистрала посред нощ или го правиш в пиков час. Камерата просто снима и двете ситуации биват третирани по еднакъв начин.

Това е, което те искат от техните роботи в униформа. Никаква свободна воля, просто робско подчинение - трафик-камери с крака. В моя град веднъж имахме приятно и общително момче, чиято работа беше да регулира паркиращите коли. Той правеше това с добър усет и добър хумор, и ако паркирате за минута-две неправилно, но без да пречите, той просто казваше "Оk, но бъдете максимално бързи."

Всичко беше чудесно, до момента, в който той беше уволнен заради това, че не е написал достатъчно актове, и скоро след това дойде неговият заместник - човек, който имаше амбицията да бъде Джон Уейн, но в областта на издаването на глоби.
Цялата атмосфера се промени, както и броят на глобите, защото съзнанието беше подменено от софтуерен ум. Сега има 4 или 5 еквивалентни роботи в униформи, правещи същото, когато един човек по-рано го правеше толкова добре и имаше усет за ситуацията.

Това се случва навсякъде и персонал е наеман, за да пресъздаде света на Оруел. Причината е очевидна. Колкото повече правила и закони представяте на обществото, толкова повече са умовете-роботи, които трябва да наемете, за да ги наложат. Увеличаването на "изпълняващият закони" персонал е просто публичното проявление на  увеличаването на законите, които биват налагани.

Те не са нищо повече от пионки на властта, като зъбни колела в двигател, без своя воля и без отклонение, докато дойде време те да бъдат заменени с нови, работещи по съвсем същия начин.

Както казах в мой предишен информационен бюлетин, системата е създадена, контролирана и администрирана от интелект, това ниско ниво на съзнание, изразявано чрез лявото полукълбо на мозъка, формиращо "рационалното" мислене. Интелектът обожава правилата и колкото повече сте завладяни от тях, толкова повече сте заробен от интелекта.

Под "интелект" нямам предвид непременно интелектуален. Жената с лимоненото лице и реферът не бяха университетски професори. Интелектът не е необходимо да бъде напреднал, за да бъде част от наблюдението, чрез което филтрираме реалността.

Колко силно контрастират умовете на правилника с тези, които са избрали да се събудят и да заменят правилата със свободната мисъл и съпричастието, способни да преценяват живота според конкретните, моментни ситуации. Свободният ум не се нуждае от правила, за да функционира, така както се нуждае поробеният интелект.

Той използва филтри като честност, справедливост, съпричастност или просто усет, чрез който да взема решенията, защото е свободден да действа без ограниченията на предварително внедрените идеи и правила. Той се движи с настоящето, а не с правилата, създадени в миналото, определящи бъдещето.

Не мога да го кажа по-добре от баща ми, който казваше: "Правилата са създадени, за да могат интелигентните да властват, а идиотите да се подчиняват."

Което ми напомня, че трябва да отида до тоалетната.


Автор: Дейвид Айк
« Последна редакция: Март 26, 2008, 01:10:09 am от H. »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #1 -: Март 24, 2008, 18:57:56 pm »
Дам и на всичкото отгоре са измислили много добре подготвен "хаос" който да убеди и малкото останали "мислещи" че  за тях е най-добре да се подчиняват на всички зададени правила защото алтернативата е хаос, липса на сигурност и всеки да прави каквото си иска за сметка на другите. В действителност "хаосът" е до голяма степен инсциниран.Търси се умишлено несправяне с  всички безредици и престъпления (голяма част от които реално са спонсорирани от тези които имат баш задачата да се "борят" с тях) а всички случайни (неорганизирани) такива безредици и престъпления често се  оставят безнаказани въпреки че ресурс за справяне с тях има ако има желание обаче. За сметка  на това очевидо нещата се поставят "извън контрол" за да може да се стигне до предел в който в името на "сигурността" и сприране на "хаоса" всички  свободи на хората ще бъдат премахнати в името на "общото благо" да има ред - а пълен ред има там където има роботи, които изпълняват команди без да ги обмислят - те просто ги изпълняват.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #2 -: Март 24, 2008, 21:24:30 pm »

 В действителност "хаосът" е до голяма степен инсциниран.Търси се умишлено несправяне с  всички безредици и престъпления (голяма част от които реално са спонсорирани от тези които имат баш задачата да се "борят" с тях) а всички случайни (неорганизирани) такива безредици и престъпления често се  оставят безнаказани въпреки че ресурс за справяне с тях има ако има желание обаче.


Aми разбира се ! Нали за това говорим ... Казано е, че ще станем свидетели на такъв инсцениран хаос, който уж не може да се овладее, а всъщност е спонсориран от имащите власт ( и пари  ;) )  Това положение обаче скоро ще започне да се осъзнава във все по-големи мащаби, и тогава ще настане времето на истинския хаос...
musica universalis

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #3 -: Март 24, 2008, 22:08:04 pm »
Аз пък не разбрах какъв му е проблема на Айк.Като е имал зор сина му,щеше да спре до първия възможен храст,да  пусне аварийните и сина му да си свърши работата.За какво му е да обикаля 25 мин. да терси WC,като по пътя колкото искаш пространство.От тук започва робуването.

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #4 -: Март 25, 2008, 02:25:40 am »
Това ми напомня случка с едно роднинско момче в детската градина:
Децата са легнали да спят следобед, но на нашия човек му се ходи до тоалетна. "Лелката"/ предполагам с физиономия на дъвчеща лимони ;D/ не разрешава на момчето да отиде, въпреки настойчивите му молби. Ами да, какво е това безобразие, да ходи до тоалетна извън "устава'/ време за спане"/ Марш в "коловоза"!!  :-X
Малкият борец за свобода обаче си сваля най- демонстративно гащите, изправя се прав на леглото и препикава възглавницата! ;D
Следват големи разправии, викане на родители и прочие...
Обичам го това момче! :-*
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #5 -: Март 25, 2008, 20:43:48 pm »
;) Надявам се, че беше наблизо и му даде да разбере на тоя юнак, че си с него, че е прав и, че [поне] ти го подкрепяш!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #6 -: Март 25, 2008, 22:47:49 pm »
Далеч съм, но той знае, че ми е любимец. ;) За мен е специален. :-*
Една сутрин всички деца влезли в детската градина, а той продължил нагоре по стълбите към директорския кабинет. Казал,че иска среща с директорката.  Тя го поканила вътре, той седнал важно на стола и заявил, че иска да си вземе отпуска, защото бил малко уморен и искал да си почине. ;D
Сега е в първи клас, но училището май го отегчава, нищо че на първия учебен отиде с голямо желание с костюм , вратовръзка и нови чепици.
Сега най- новото му увлечение е да плете на две куки и добре се справя. :)
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #7 -: Март 25, 2008, 23:08:49 pm »
Това положение обаче скоро ще започне да се осъзнава във все по-големи мащаби, и тогава ще настане времето на истинския хаос...

Дали пак да не спомена Плуто в Козирог (или пак ще ви досадя, ама човек който не разбира от астрология е суеверен)... Та Плуто ще разруши всичко с което е свързан Козирога - контрол, власт, огранизираност, сигурност, правителства, кариера...за да създаде ВЪЗМОЖНОСТ да се изградят основите на по-свободно, не-контролируемо и подвижно общество.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: Правилата са си правила...OK?
« Отговор #8 -: Март 26, 2008, 01:13:45 am »
Това ми напомня случка с едно роднинско момче в детската градина:
Децата са легнали да спят следобед, но на нашия човек му се ходи до тоалетна. "Лелката"/ предполагам с физиономия на дъвчеща лимони ;D/ не разрешава на момчето да отиде, въпреки настойчивите му молби. Ами да, какво е това безобразие, да ходи до тоалетна извън "устава'/ време за спане"/ Марш в "коловоза"!!  :-X
Малкият борец за свобода обаче си сваля най- демонстративно гащите, изправя се прав на леглото и препикава възглавницата! ;D
Следват големи разправии, викане на родители и прочие...
Обичам го това момче! :-*

Хахаха - аз имам почти същата случка ;D

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Относно: Правилата са си правила... Ok?
« Отговор #9 -: Март 26, 2008, 01:42:36 am »
Като се върнах в спомените си от детската градина/ Много я мразех. :-X/, се сетих, че и аз имам подобно изпълнение. Караха ме насила да ям грис- халва, която ненавиждах. Приготвяха в в големи тави и после я разрязваха на парчета с различни формички, за да ни "излъжат" да ядем ;D. Един ден, след като ме бяха натъпкали догоре с това гадно нещо/Бързаха да ме нахранят, защото майка щеше да ме взема по- рано този ден./, станах от столчето си и не успях да стигна доникъде. Минавайки покрай тавата, просто  изпратих съдържимото на стомаха вътре, спасявайки и другите деца. ;D
Какво да се прави? Ген!  :D

Слава Богу, не съм преглътнала това насилие, а съм го изкарала веднага. Детето на една приятелка е в 4. клас вече, но заради това, че са и тикали насила в устата буламачите в детската градина, до ден- днешен не може да се храни нормално. Яде само няколко вида храни. ПОчти всичко,което и сипят в чинията, само го поглежда и казва: "Това няма да го ям!"

Разказвали са ми най- различни случки. Когато децата "не слушат", са ги заключвали в тъмни стаички сами.  Родители се викат на "спявка", защото детето им се държи странно, разбирай > играе само, не се включва в общите игри, оплаква се, че му е "много шумно и не може да се концентрира." ;)
На друго момченце "лелката" му направила забележка, защото/ внимание!!/ говори насън!!

Настръхват ми косите от подобни истории..

Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Правилата са си правила... Ok?
« Отговор #10 -: Март 26, 2008, 10:15:36 am »
Лелките по детските градини с много малко изключения са всичко друго, но не и хора, разбиращи от хора...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Bell

  • Гост
Относно: Правилата са си правила... Ok?
« Отговор #11 -: Април 08, 2008, 02:21:03 am »
Като прочетох всичко това и аз се сетих за сумати истории. Аз също имам някои случки в децката градина.

Имам една историйка, която още помня като вчера, защото силно ме беше впечатлила. Имахме някакъв урок по рисуване и лелките показват как се рисува човек - с няколко прави чертички (стил бесеница). Дадоха ни задачка да нарисуваме човек. Всички започнаха с чертичките, а аз с голям мерак нарисувах жена с оформено тяло очаквайки да бъда похвалена за усърдието. Когато лелката дойде, вместо да ме похвали, че съм се справила по-добре от началните инструкции, тя ми вдигна такъв скандал сякаш съм нарисувала нещо нецензурно. Взе ми рисунката и не помня хвърли ли я или я смачка, и злобно ми каза, че човека се рисува с чертички, а не както аз го бях направила!
Много се подтиснах и натъжих...и до ден днешен го помня, защото още тогава започнах да си задавам големия въпрос "Защо".

Чувала съм и много по-ужасяващи истории, които не са за разправяне. Изключително се дразня, че животът гледат така да го устроят, че едно семейство да няма възможност да отглежда децата си без помощта на ясли и децки градини. Едва ли не те насилват да ти отгледат и възпитат (т.е. пречупят) детето вместо теб. Да не говорим, че тези държавни градини са под сякаква критика!

А сега една "по-весела" история. Разказаха ми за приятели на наш семеен приятел. Хората отишли на гости в Америка с малкото си момченце. Докато били там, малкия се збил с някакво американче. Бащата го дръпнал и му се скарал здравата, май и шамар му ударил. Вдигнала се голяма пушилка, викнали тия от социялните грижи ала бала, направо го вдигнали във въздуха човека, а детето "освидетелствали" като хиперактивно и му препоръчали да му прилагат някаква терапия или нещо от сорта. Абе обичайната процедура. Бащата се намерил така притиснат, че направо се шашнал, а малкия разбойник веднага се "светнал" каква е обстановката и докато били там си правел каквото си иска и се качвал здравата на главата на родителите си без да могат да му кажат и копче. Бащата стискал зъби и направо откачил. И в момента, в който се качили на самолета, направо го почнал от вратата.  ;D

-------

Иначе има доста и известни психологически експерименти, които показват, че повечето хора, като ги поставиш в определени условия, в които им се назначава определена роля, която да изпълняват, те така усърдно се впускат в изпълняване на ролята и правилата, че стават неузнаваеми. Един такъв експеримент го прекратили преди края, защото хората били твърде жестоки - били поставени в ролите на полицаи и затворници в затвор - разбира се симулация. Затворниците се държали баш като втора ръка хора, а полицаите като супер властни и надменни, и започнали да издевателстват над затворниците и да ги наказват повече от нужното - направо се престарали. А затворниците така се вживяли в своята роля, че не се осъзнали, че могат да прекратят участието си по всяко време, а продължавали да търпят сякаш това са си заслужили. Наложило се психолозите да се намесят, че било започнало да прилича на садо-мазохистична картинка...

Така, че на много хора им е заложено просто да изпълняват и това не е нещо ново. :(


« Последна редакция: Април 08, 2008, 02:33:59 am от Bell »

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Относно: Правилата са си правила... Ok?
« Отговор #12 -: Април 08, 2008, 05:55:33 am »
Иначе има доста и известни психологически експерименти, които показват, че повечето хора, като ги поставиш в определени условия, в които им се назначава определена роля, която да изпълняват, те така усърдно се впускат в изпълняване на ролята и правилата, че стават неузнаваеми. Един такъв експеримент го прекратили преди края, защото хората били твърде жестоки - били поставени в ролите на полицаи и затворници в затвор - разбира се симулация. http://www.dasexperiment.de/frameset.php?path=film/besetzung&seite=selge.htm&status=film



Има такъв филм. Предполагам, че за него говориш:
"Експериментът"
« Последна редакция: Април 08, 2008, 05:57:15 am от Magnolia »
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Bell

  • Гост
Относно: Правилата са си правила... Ok?
« Отговор #13 -: Април 08, 2008, 17:23:02 pm »
Не, не говоря за филм, а за истински експеримент, иначе не бях чувала за този филм. За експеримента бях чела някъде преди време, или някой професор беше разправял, не съм сигурна, просто съм го запомнила, понеже ми беше направило силно впечатление...

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Относно: Правилата са си правила... Ok?
« Отговор #14 -: Април 08, 2008, 20:10:43 pm »
Филип Зимбардо се казва професора водел експеримента в Станфордския университе. Сглобяват си там затвор. Избират доброволци,които да са нормални и  ги вкарват. Филмът "Експеримента" е правен по този случаи

. А тея американци са мнооого зле с поставянето на диагнозите - явно не са виждали наистина хиперактивно дете, а и възпитаването им куца много сериозно
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27