Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Martin в Март 24, 2008, 08:16:11 am
-
Здравейте на всички...
Малките незначителни неща в нашия ежедневен живот са тези, по които може да видите накъде отива колективно светът и 2 случки напоследък ми показаха колко дълбоко манталитетът тип "правилата са си правила" и политическата коректност са проникнали в преобладаващата част от обществото.
Миналата събота карах 15-годишния ми син, Джейми, към футболен мач в южна Англия, когато му се наложи да отиде до тоалетната. Нищо не може да бъде по-естествено от това - каквото влезе, трябва и да излезе.
Всеки има нужда да отиде до тоалетната, иначе ще експлоадира. Това е едно от тези неща, които свързват всички нас, без значение дали сме принцове или просяци, бедни или богати. Дори кралицата на Англия, с всичкото влияние, което има, се нуждае от това.
И така, бяхме на магистралата, когато нуждата се появи, и ние започнахме 25-минутно търсене сред кварталните улици на място, наречено Ийстлей в Хемпшир - докато най-накрая, като оазис в пустинята... бензиностанция и магазин, наречени "Alldays" на Пасфийлд Авеню.
Аз пък тъкмо имах нужда да напълня с гориво моята семейна кола от среден клас (110 долара към момента) и изглеждаше, че сме улучили десятката - тоалетна и бензиностанция. Но не.
Джей вече повече танцуваше, отколкото вървеше и ситуацията беше, така да се каже, критична. Той изтича в магазина, докато аз напълних колата. Минута по-късно той се върна и заяви: "Казват, че нямат тоалетна".
Отидох да платя за бензина и да ги накарам да разберат, че имаме спешна нужда. Зад гишето имаше 2 тийнейджърки.
"Извинете, синът ми спешно се нуждае да посети тоалетната, нямате ли такава, която може да използва?"
"Не, ня`аме."
"А вие къде ходите, тогава?"
"В тоалетната за персонала."
"Значи имате тоалетна?"
"Аха, но клиентите не могат да я използват."
"ОК, но синът ми наистина има спешна нужда да отиде, не може ли да направите изключение само веднъж?"
"Не, не е разрешено - има тоалетна в спортния център надолу по пътя."
Поисках да видя управителя и на сцената пристигна жена с изражение сякаш дъвче лимон, или, както майка ми би казала, "с изражение на наритан задник". Тя беше съвсем ниска, но някак успя да ме погледне отвисоко.
"Какъв е проблемът?", започна дъвчещата лимони.
"Синът ми има спешна нужда да отиде до тоалетната и ми казаха, че имате тоалетна за персонала, може ли да я използва, моля?"
"Не."
"Защо?"
"Против правилата е."
"Но не може ли да го направите от човещина, едно човешко същество помага на друго в беда?"
"Не, ако позволя на един да го направи, ще трябва да позволя на всеки."
Това е "рационалността" на немислещия, незаинтересован "ум" - че ако направиш изключение заради извънредни обстоятелства, ти премахваш задръжките, като по този начин, в случая, ще предизвикаш голяма опашка от хора, казващи "Позволихте на него, така че и ние искаме същото."
Умове, заробени от правилата, са замразени и действат като едно цяло с тях. Ако не е черно, значи е бяло. Такива умове са били толкова рядко заети да мислят самостоятелно, че са станали затворени между 2 потенциални отговора - "да" и "не" - в зависимост от това кой от двата отговора повелява правилникът.
Това, което изкристализира в тази кратка ситуация последната минала събота, беше начинът, по който системата контролира хората (тези, които са избрали да останат в коматозно състояние) така, както компютърните програми контролират роботите.
Например, ненарушимото правило, че "Само персоналът може да използва тоалетната" не е по-различно от инструкцията, включена в програмния код на софтуера. Натискаш бутон и програмата реагира. "Са...мо...пер...со...налът...може...използва...тоалетната...той...иска...да...я ползва...да...се...убие...да...се...убие."
Софтуерът, контролиращ действията на тази жена, беше всекидневният корпоративен правилник и точно както роботът, тя нямаше да се отклони от него, независимо от обстоятелствата. Нейният ум вече не е неин, той принадлежи на книгата с правила, на компанията, която не е нищо повече от агент на системата.
Нещо повече - другите на опашката не казваха: "Хей, хайде, нека младежът използва тоалетната, не бъдете глупави". Те питаха колко дълго още ще ги карам да чакат. Имаше тотално отсъствие на съпричастност и на елементарна човещина спрямо някой в беда. Беше сцена от научнофантастичен филм като Матрицата.
Беше ли някой от тези хора съзнателен? Изглеждаше, че не.
За един свободен ум ситуацията беше проста. Имаше младеш, който се нуждае да отиде до тоалетната и имаше тоалетна. Пълно съвпадение. Но за поробените умове нещата не са толкова прости. За тях светът е сложен низ от правила и регулации, които те трябва да следват и да им се подчиняват; така че докато правилникът не каже, че ситуацията е проста, тя не може да бъде такава.
Две седмици по-рано бях на младежки футболен мач, гледайки Джейми да играе на вратата на неговия тим. Аз стоях до неговата врата и правех снимки. Отново ситуацията е съвсем проста - баща прави снимки на своя син. Но, отново, нещата далеч не стоят по този начин за тези в Невър Ленд.
В този случай, никога, никога не правете снимки на вашето дете, без да получите разрешение от родителите на другите деца, които може да влизат, може и да не влизат в кадъра на снимката.
Незаконна снимка: Син играе футбол.
Реферът дойде при мен, за да заяви, че това беше против правилата.
"Правя снимки на сина ми", казах аз, "какъв, по дяволите, може да бъде проблемът?"
"ФА (Ръководният орган на английския футбол) е заявил, че не могат да бъдат правени снимки, без разрешението на родителите - това е, за да бъдат спрени педофилите."
"Но той е мой син."
"Съжалявам, такива са правилата."
След това дойде класиката, която чувате през цялото време от тези "умове" на правилниците:
"Нищо не мога да направя, просто следвам правилата."
Ами всъщност, има нещо, което можеш да направиш; можеш да използваш собствения си ум, с който да реагираш на ситуацията. Този рефер стоеше до мен, когато ритах топки към Джейми преди мача - той знаеше, че това е синът ми.
Но не, правилата са си правила, приятел, нищо не мога да направя. Не се допускат изключения.
Когато няколко искат да контролират огромна маса от хора, те просто трябва да вземат няколко от тази маса и да им спуснат правилата, които им осигуряват желания от тях контрол. Няма такова нещо като достатъчен брой манипулатори, работейки с ясно съзнание за плана, контролиращи и управляващи масите. Необходимо е само масите да бъдат накарани сами да правят това.
За да постигнат целта си, тези няколко трябва да се насочат към манталитета на правилника, собствениците на който се отказват от свободната си воля и прехвърлят правото на мислене на някого, когото никога не са срещали и за когото вероятно никога не са чували и който именно решава какви ще бъдат правилата в конкретната ситуация. Такива хора са несъзнателно проявление на воляна на малкото, диктуващи правилата и без тях тези малко никога не биха могли да контролират останалите.
Тези шаблонни умове често се явяват в униформа, която е външното, физическо проявление на униформата, съществуваща между ушите им. Изглеждат еднакво, подчиняват се на еднакви неща (с малки изключения).
С всеки изминал ден мога да видя все по-ясно разделянето на пътищата между тези, които се събуждат от транса, и тези, които изпадат още по-дълбоко в него. В малкия град, в който живея, наблюдавам зомбитата в униформа, които по-очевидно от всякога извършват своите роботизирани дейности с правилник в ръката и в ума.
"Направете своя избор, моля - свободните умове наляво, умовете на правилника - надясно..."
Системата иска това, което аз наричам "трафик-камери с крака". Хилядите скоростни камери, които имаме из цяла Англия, нямат своя воля. Няма значение дали нарушаваш лимита с няколко мили на празна магистрала посред нощ или го правиш в пиков час. Камерата просто снима и двете ситуации биват третирани по еднакъв начин.
Това е, което те искат от техните роботи в униформа. Никаква свободна воля, просто робско подчинение - трафик-камери с крака. В моя град веднъж имахме приятно и общително момче, чиято работа беше да регулира паркиращите коли. Той правеше това с добър усет и добър хумор, и ако паркирате за минута-две неправилно, но без да пречите, той просто казваше "Оk, но бъдете максимално бързи."
Всичко беше чудесно, до момента, в който той беше уволнен заради това, че не е написал достатъчно актове, и скоро след това дойде неговият заместник - човек, който имаше амбицията да бъде Джон Уейн, но в областта на издаването на глоби.
Цялата атмосфера се промени, както и броят на глобите, защото съзнанието беше подменено от софтуерен ум. Сега има 4 или 5 еквивалентни роботи в униформи, правещи същото, когато един човек по-рано го правеше толкова добре и имаше усет за ситуацията.
Това се случва навсякъде и персонал е наеман, за да пресъздаде света на Оруел. Причината е очевидна. Колкото повече правила и закони представяте на обществото, толкова повече са умовете-роботи, които трябва да наемете, за да ги наложат. Увеличаването на "изпълняващият закони" персонал е просто публичното проявление на увеличаването на законите, които биват налагани.
Те не са нищо повече от пионки на властта, като зъбни колела в двигател, без своя воля и без отклонение, докато дойде време те да бъдат заменени с нови, работещи по съвсем същия начин.
Както казах в мой предишен информационен бюлетин, системата е създадена, контролирана и администрирана от интелект, това ниско ниво на съзнание, изразявано чрез лявото полукълбо на мозъка, формиращо "рационалното" мислене. Интелектът обожава правилата и колкото повече сте завладяни от тях, толкова повече сте заробен от интелекта.
Под "интелект" нямам предвид непременно интелектуален. Жената с лимоненото лице и реферът не бяха университетски професори. Интелектът не е необходимо да бъде напреднал, за да бъде част от наблюдението, чрез което филтрираме реалността.
Колко силно контрастират умовете на правилника с тези, които са избрали да се събудят и да заменят правилата със свободната мисъл и съпричастието, способни да преценяват живота според конкретните, моментни ситуации. Свободният ум не се нуждае от правила, за да функционира, така както се нуждае поробеният интелект.
Той използва филтри като честност, справедливост, съпричастност или просто усет, чрез който да взема решенията, защото е свободден да действа без ограниченията на предварително внедрените идеи и правила. Той се движи с настоящето, а не с правилата, създадени в миналото, определящи бъдещето.
Не мога да го кажа по-добре от баща ми, който казваше: "Правилата са създадени, за да могат интелигентните да властват, а идиотите да се подчиняват."
Което ми напомня, че трябва да отида до тоалетната.
Автор: Дейвид Айк
-
Дам и на всичкото отгоре са измислили много добре подготвен "хаос" който да убеди и малкото останали "мислещи" че за тях е най-добре да се подчиняват на всички зададени правила защото алтернативата е хаос, липса на сигурност и всеки да прави каквото си иска за сметка на другите. В действителност "хаосът" е до голяма степен инсциниран.Търси се умишлено несправяне с всички безредици и престъпления (голяма част от които реално са спонсорирани от тези които имат баш задачата да се "борят" с тях) а всички случайни (неорганизирани) такива безредици и престъпления често се оставят безнаказани въпреки че ресурс за справяне с тях има ако има желание обаче. За сметка на това очевидо нещата се поставят "извън контрол" за да може да се стигне до предел в който в името на "сигурността" и сприране на "хаоса" всички свободи на хората ще бъдат премахнати в името на "общото благо" да има ред - а пълен ред има там където има роботи, които изпълняват команди без да ги обмислят - те просто ги изпълняват.
-
В действителност "хаосът" е до голяма степен инсциниран.Търси се умишлено несправяне с всички безредици и престъпления (голяма част от които реално са спонсорирани от тези които имат баш задачата да се "борят" с тях) а всички случайни (неорганизирани) такива безредици и престъпления често се оставят безнаказани въпреки че ресурс за справяне с тях има ако има желание обаче.
Aми разбира се ! Нали за това говорим ... Казано е, че ще станем свидетели на такъв инсцениран хаос, който уж не може да се овладее, а всъщност е спонсориран от имащите власт ( и пари ;) ) Това положение обаче скоро ще започне да се осъзнава във все по-големи мащаби, и тогава ще настане времето на истинския хаос...
-
Аз пък не разбрах какъв му е проблема на Айк.Като е имал зор сина му,щеше да спре до първия възможен храст,да пусне аварийните и сина му да си свърши работата.За какво му е да обикаля 25 мин. да терси WC,като по пътя колкото искаш пространство.От тук започва робуването.
-
Това ми напомня случка с едно роднинско момче в детската градина:
Децата са легнали да спят следобед, но на нашия човек му се ходи до тоалетна. "Лелката"/ предполагам с физиономия на дъвчеща лимони ;D/ не разрешава на момчето да отиде, въпреки настойчивите му молби. Ами да, какво е това безобразие, да ходи до тоалетна извън "устава'/ време за спане"/ Марш в "коловоза"!! :-X
Малкият борец за свобода обаче си сваля най- демонстративно гащите, изправя се прав на леглото и препикава възглавницата! ;D
Следват големи разправии, викане на родители и прочие...
Обичам го това момче! :-*
-
;) Надявам се, че беше наблизо и му даде да разбере на тоя юнак, че си с него, че е прав и, че [поне] ти го подкрепяш!
-
Далеч съм, но той знае, че ми е любимец. ;) За мен е специален. :-*
Една сутрин всички деца влезли в детската градина, а той продължил нагоре по стълбите към директорския кабинет. Казал,че иска среща с директорката. Тя го поканила вътре, той седнал важно на стола и заявил, че иска да си вземе отпуска, защото бил малко уморен и искал да си почине. ;D
Сега е в първи клас, но училището май го отегчава, нищо че на първия учебен отиде с голямо желание с костюм , вратовръзка и нови чепици.
Сега най- новото му увлечение е да плете на две куки и добре се справя. :)
-
Това положение обаче скоро ще започне да се осъзнава във все по-големи мащаби, и тогава ще настане времето на истинския хаос...
Дали пак да не спомена Плуто в Козирог (или пак ще ви досадя, ама човек който не разбира от астрология е суеверен)... Та Плуто ще разруши всичко с което е свързан Козирога - контрол, власт, огранизираност, сигурност, правителства, кариера...за да създаде ВЪЗМОЖНОСТ да се изградят основите на по-свободно, не-контролируемо и подвижно общество.
-
Това ми напомня случка с едно роднинско момче в детската градина:
Децата са легнали да спят следобед, но на нашия човек му се ходи до тоалетна. "Лелката"/ предполагам с физиономия на дъвчеща лимони ;D/ не разрешава на момчето да отиде, въпреки настойчивите му молби. Ами да, какво е това безобразие, да ходи до тоалетна извън "устава'/ време за спане"/ Марш в "коловоза"!! :-X
Малкият борец за свобода обаче си сваля най- демонстративно гащите, изправя се прав на леглото и препикава възглавницата! ;D
Следват големи разправии, викане на родители и прочие...
Обичам го това момче! :-*
Хахаха - аз имам почти същата случка ;D
-
Като се върнах в спомените си от детската градина/ Много я мразех. :-X/, се сетих, че и аз имам подобно изпълнение. Караха ме насила да ям грис- халва, която ненавиждах. Приготвяха в в големи тави и после я разрязваха на парчета с различни формички, за да ни "излъжат" да ядем ;D. Един ден, след като ме бяха натъпкали догоре с това гадно нещо/Бързаха да ме нахранят, защото майка щеше да ме взема по- рано този ден./, станах от столчето си и не успях да стигна доникъде. Минавайки покрай тавата, просто изпратих съдържимото на стомаха вътре, спасявайки и другите деца. ;D
Какво да се прави? Ген! :D
Слава Богу, не съм преглътнала това насилие, а съм го изкарала веднага. Детето на една приятелка е в 4. клас вече, но заради това, че са и тикали насила в устата буламачите в детската градина, до ден- днешен не може да се храни нормално. Яде само няколко вида храни. ПОчти всичко,което и сипят в чинията, само го поглежда и казва: "Това няма да го ям!"
Разказвали са ми най- различни случки. Когато децата "не слушат", са ги заключвали в тъмни стаички сами. Родители се викат на "спявка", защото детето им се държи странно, разбирай > играе само, не се включва в общите игри, оплаква се, че му е "много шумно и не може да се концентрира." ;)
На друго момченце "лелката" му направила забележка, защото/ внимание!!/ говори насън!!
Настръхват ми косите от подобни истории..
-
Лелките по детските градини с много малко изключения са всичко друго, но не и хора, разбиращи от хора...
-
Като прочетох всичко това и аз се сетих за сумати истории. Аз също имам някои случки в децката градина.
Имам една историйка, която още помня като вчера, защото силно ме беше впечатлила. Имахме някакъв урок по рисуване и лелките показват как се рисува човек - с няколко прави чертички (стил бесеница). Дадоха ни задачка да нарисуваме човек. Всички започнаха с чертичките, а аз с голям мерак нарисувах жена с оформено тяло очаквайки да бъда похвалена за усърдието. Когато лелката дойде, вместо да ме похвали, че съм се справила по-добре от началните инструкции, тя ми вдигна такъв скандал сякаш съм нарисувала нещо нецензурно. Взе ми рисунката и не помня хвърли ли я или я смачка, и злобно ми каза, че човека се рисува с чертички, а не както аз го бях направила!
Много се подтиснах и натъжих...и до ден днешен го помня, защото още тогава започнах да си задавам големия въпрос "Защо".
Чувала съм и много по-ужасяващи истории, които не са за разправяне. Изключително се дразня, че животът гледат така да го устроят, че едно семейство да няма възможност да отглежда децата си без помощта на ясли и децки градини. Едва ли не те насилват да ти отгледат и възпитат (т.е. пречупят) детето вместо теб. Да не говорим, че тези държавни градини са под сякаква критика!
А сега една "по-весела" история. Разказаха ми за приятели на наш семеен приятел. Хората отишли на гости в Америка с малкото си момченце. Докато били там, малкия се збил с някакво американче. Бащата го дръпнал и му се скарал здравата, май и шамар му ударил. Вдигнала се голяма пушилка, викнали тия от социялните грижи ала бала, направо го вдигнали във въздуха човека, а детето "освидетелствали" като хиперактивно и му препоръчали да му прилагат някаква терапия или нещо от сорта. Абе обичайната процедура. Бащата се намерил така притиснат, че направо се шашнал, а малкия разбойник веднага се "светнал" каква е обстановката и докато били там си правел каквото си иска и се качвал здравата на главата на родителите си без да могат да му кажат и копче. Бащата стискал зъби и направо откачил. И в момента, в който се качили на самолета, направо го почнал от вратата. ;D
-------
Иначе има доста и известни психологически експерименти, които показват, че повечето хора, като ги поставиш в определени условия, в които им се назначава определена роля, която да изпълняват, те така усърдно се впускат в изпълняване на ролята и правилата, че стават неузнаваеми. Един такъв експеримент го прекратили преди края, защото хората били твърде жестоки - били поставени в ролите на полицаи и затворници в затвор - разбира се симулация. Затворниците се държали баш като втора ръка хора, а полицаите като супер властни и надменни, и започнали да издевателстват над затворниците и да ги наказват повече от нужното - направо се престарали. А затворниците така се вживяли в своята роля, че не се осъзнали, че могат да прекратят участието си по всяко време, а продължавали да търпят сякаш това са си заслужили. Наложило се психолозите да се намесят, че било започнало да прилича на садо-мазохистична картинка...
Така, че на много хора им е заложено просто да изпълняват и това не е нещо ново. :(
-
Иначе има доста и известни психологически експерименти, които показват, че повечето хора, като ги поставиш в определени условия, в които им се назначава определена роля, която да изпълняват, те така усърдно се впускат в изпълняване на ролята и правилата, че стават неузнаваеми. Един такъв експеримент го прекратили преди края, защото хората били твърде жестоки - били поставени в ролите на полицаи и затворници в затвор - разбира се симулация. http://www.dasexperiment.de/frameset.php?path=film/besetzung&seite=selge.htm&status=film
Има такъв филм. Предполагам, че за него говориш:
"Експериментът" (http://www.dasexperiment.de/frameset.php?path=film/besetzung&seite=selge.htm&status=film)
-
Не, не говоря за филм, а за истински експеримент, иначе не бях чувала за този филм. За експеримента бях чела някъде преди време, или някой професор беше разправял, не съм сигурна, просто съм го запомнила, понеже ми беше направило силно впечатление...
-
Филип Зимбардо се казва професора водел експеримента в Станфордския университе. Сглобяват си там затвор. Избират доброволци,които да са нормални и ги вкарват. Филмът "Експеримента" е правен по този случаи
. А тея американци са мнооого зле с поставянето на диагнозите - явно не са виждали наистина хиперактивно дете, а и възпитаването им куца много сериозно
-
Относно тоя и всеки друг подобен експеримент ключово е, че тези хора действат по задача. Това доста променя валидността на случилото се сравнение с реални условия.
И най-накрая точен е въпроса защо науката издига на пиедестал експериментите "в лабораторни условия" и държи на това, като на някакво откровение, когато всъщност е точно обратното.
Това се явяват изкуствени експерименти и нямам голямо покритие с реалността. Въобще изолирането, което е прието за еталон е в разрез с устройството на всичко, където нещата действат на базата на неизброимо количество взаимодействия.
Ето какво би било реален експеримент, но не би било морално.
Да се затворят 10 бебета в една изолирана стая,или пък някъде на самотни острови и в течение на 20 години, да не видят друго живо същество.
И какво би станало ако след 20 години в тяхната стаичка влезе човек? Социологията мн. обича да разправя, че човек е социално животно, и в такъв случай тия 10 човека би трябвало да реагират по един и същ начин. Обаче съм сигурен, че няма да реагират по еднакъв начин.
-
Да се затворят 10 бебета в една изолирана стая,или пък някъде на самотни острови и в течение на 20 години, да не видят друго живо същество.
Ще умрат. Има такъв експеримент. Даже са ги хранили, повивали, но са ги лишавали от човешки ласки. :(
Без топлина всичко умира.
-
Ашамане идеята на експеримента в лабораторни условия е да се елиминрат всякакви външни променливи,които биха попречили да се установи каква точно е причината за дадено явление. Иначе си има и т. нар. полеви експерименти, които се провеждат извън лабораторията.
А ако въпросните бебета оцелеят ще формират тяхно си общество
-
През комунизма в България са се правили такива опити също. Ще ви разкажа една история... пък вие ако искате вярвайте...
"През мъгливия и студен ден на една зима две родилки раждат едновременно бебетата си и биват настанени в една стая с 12 легла която има малко прозорче към "тяхната" детска в която лежат бебетата им...(като търговси пангар от който им ги подават да ги кърмят)...2 от децата били объркани, 2 от тях бяли "за продан" (тоест осиновяване), 2 от съседни легла си били добре до изписването когато през нощта преди излизане на едната жена и казали, че нейното момче е умряло, въпреки, че е било в прекрасно състояние. Двете жени се разделили плачейки на другия ден...и се срещнали след 3 години. Едната, която запазила детето си го возила в количка по един булевард и видяла една "старица" с "олигофренче" на една пейка. Когато погледите им се срещнали, тя с ужас разбрала, че това е нейната приятелка от родилното. Тя и разказала, че 2 години след нещастното раждане и върнали детето като и казали, че са я излъгали, защото "мислели" че детето има рядко заболяване и са го взели за изследване, но....детето пристигнало при нея с хиляди следи от инжекции и операции и...неадекватно."
-
Гади ми се от експериментите върху хора без тяхното знание и съгласие, но те са факт и се финансират от много правителства на много държави. Особено Русия, САЩ, Китай и Англия...
Ашаман, нали за това говорим - както в експеримента, така и в живота хората, които не мислят, просто се ограничават и вживяват в изпълняването на Задача! Работата е да извършваш определена задача, за която ти се плаща. Този експеримент и подобните просто илюстрират до каква степен и какъв процент от хората изпълняват зададената им задачка безрезервно. И точно тва е идеята - множество хора са устроени да изпълняват като машини. Може би "устроени" не е точната дума, по-скоро промити и възпитани да действат така. Ето, че този експеримент е проведен в Сащ, където тоя тип раболепен манталитет преобладава.
А за бебетата - първо, социолозите като цяло твъдят, че човека се ражда като "табула раза" или нещо от сорта беше термина. Т.е. като бяло платно, на което после социялизацията или просто живота рисува. Само, че не е така. Логично е всяко бебе да реагира различно, защото всеки индивид е уникален и си има своите заложености, своето съзнание, дух, душа, както и свои наследствени черти и предразположения. Самите бебета помежду си не биха се държали еднакво едно с друго и това вече би определило обстоятелство, в което всяко бебе би имало индивидуално и различно от другите преживяване. Съответно би се формирало като индивидуален човек и би реагирало по свое му.
Друг е въпроса, че ако един човек бъде захвърлен и изоставен да расте и да се развива сам, след определена възраст, ако не се е стимулирала реч и други мисловни дейности, той не може да развие говор нормално, както и много други способности и си остава нещо като инвалид (поне спрямо условията и критериите на нашата цивилизация), но това вече е друга тема и има много да се говори...
Но да се върнем на експериментите. Според мен има общо и средата, в която живееш. Когато си расъл в среда, която ти осигурява що годе живот, в който не е нужно да си изобретателен, защото имаш усигурени условия, удобства, що годе предначертан път и просто трябва да следваш определени правила, едно че затъпяваш, и друго, че не може да се очаква от теб да проявиш кой знае каква креативност, освен ако не си по начало различен от масата... Това се получава както при животните, така и при хората.
Ние българите сме свикнали да живеем във враждебна за нас среда от векове насам, подтискани от поробители, диктатори и тн., тъй че в нас е дълбоко вкоренен модела "направи си сам" и всеки българин като нищо може туко да реши да се цепи от колектива и да си направи каквото си иска. Също така ние сме свикнали с несигурното бъдеще и по-лесно поемаме рискове в личния си живот.
А в момента обръщам внимание на чисто природните (биологични) и социални аспекти. Да не говорим за духовност, генетика и т.н. - не случайно се хвърлят усилия за изнамиране начини за въздействие в тези области, защото не за всички хора е достатъчно просто едно определено възпитание на манталитета и промивката.
-
Извода е по време на раждане задължително да се ходи с мъжа си, или друг близък човек,и бебетата не се дават нито за миг на хората с престилки.Най-малкото,защото ще ги надупчят с ваксини,без знанието на родителите,което си е чиста проба експеримент.А най-добре е да се ходи в болницата само за раждане и след 2 часа в къщи.Някои дори не ходят и за това,ама то и по принцип няма нужда.
-
Гил-Галаде, там е работата, че изолирането от "външни влияния", доколкото изолират това, което познават, всъщност не прави наука за нещата.
Налудничаво-нелепо е, чрез подобна систематика, да се опознава съществуващото. Къде в него нещата са разделени едно от друго.
Науката би трябвало да се раздели с идеята, че изучавайки и отделяйки частното, ще научи нещо съществено за общото. Отделянето на частното осакатява и самото него.
-
Отделянето на дадено явление в лаборатория се прави за да се изучат по-добре причнно-следствените връзки,не за да го осакати или отреже от цялостта. ескпериментът не отделя едно от друго нещата, а само допринася за разбирането им като цяло, за това кое от кое следва и от какво се влияе. Науката винаги прилага наученото от експеримента към общата картинка.
-
Отделянето на дадено явление в лаборатория се прави за да се изучат по-добре причнно-следствените връзки,не за да го осакати или отреже от цялостта. ескпериментът не отделя едно от друго нещата, а само допринася за разбирането им като цяло, за това кое от кое следва и от какво се влияе. Науката винаги прилага наученото от експеримента към общата картинка.
Когато науката изучавайки убива, тогава тя не работи за благото на човечеството.
-
Отделянето на дадено явление в лаборатория се прави за да се изучат по-добре причнно-следствените връзки,не за да го осакати или отреже от цялостта. ескпериментът не отделя едно от друго нещата, а само допринася за разбирането им като цяло, за това кое от кое следва и от какво се влияе. Науката винаги прилага наученото от експеримента към общата картинка.
Е със сигурност, отделянето не може да проследи причинно-следствените връзки, но това сякаш съм го писал някога и не е срещнало разбиране.
-
Ако няма причина няма явление...има причина-има явление. Причинно-следствена връзка се търси като проверяваш кое епричината за дадено явление, и какво би причинило дадено действие. Така в изолирана среда ако А води до Б, можеш да си сигурен че А е причината. Ако го направиш в неизолирана среда обаче, освен А има и В и Г и т.н. и няма как да знеш кое е причинителя.
Ако имаш по-добро предложение от експеримента моля сподели...
-
Стига да не беше само на думи. Реално е "не знаем причината или няма да си признаем, значи няма явление". Много кефи. Пак предпоставяме, че знаем всички причини. Еми ето то е свързано, и пак звучи паранерномално, все едно ако не е установимо в лабораторни условия, то не може да бъде. Не е ли смешно, не е ли малоумно дори. Науката, като някав дървен всезнайко. И защо иска да обижда мислещите хора.