Ето и моята гледна точка
Висшият Аз и неговите проекции в различните времеви линии (картинката долу) се случват едновременно. В същият този момент, аз съм си
Н., аз съм и гейша от 13 век в Япония, аз съм общ работник в САЩ през 60-те, бушмен в Австралия и т.н., и т.н. - схващате идеята. Защо идеята за карма е не-логична (като под логика не разбирам мислене прекарано през лявото полукълбо, а метафизична такава). Поради
две причини.
Първо, за да има карма, трябва да приемем, че ние сме последователно инкарниращи се (каквито са само извънземните), а не едновременно инкарниращи се. Не можем да изкупваме нещо, ако няма "после", а има само "сега". Също така, както правилно се отбеляза по-горе, ние имаме само една инкарнация със сегашното си съзнание. Никога повече
H., няма да се инкарнира със същите параметри, със същото (съ)знание, идея за личност, Его, набор от преживявания и т.н. Т.е. - идеята да "изкупвам" "сега" "греховете" на друга моя инкарнация отпреди 400 години (примерно) е много осакатена концепция, която може да впечатли хора, които нямат особено дълбоко разбиране за това, че всичко е преживяване и нищо повече - няма никакво обременяване. Някои ще кажат, че не конкретната личност трупа карма, а Висшият Аз като цяло. Което е глупост, защото Висшият Аз се намира на фокус, в който полярностите нямат власт. За Висшият Аз добро и зло е едно и също, за него всичко е преживяване и той иска да изживее ВСИЧКО.
и
Второ, защото тя изхожда от идеята за наличие на дуализъм. Че ти трябва да си добър и ако вършиш много зверства (примерно), ти непременно ще откупваш няколко живота напред негативната си карма. Абсолютна глупост. Карма е система за контрол, много добре действаща в Индия. Тя и кастовата система са създадени по модела на един друг последователен разум, който сега няма да коментирам - досещате се. Тя съществува с цел да ограничава преживяванията и да потиска вътрешните интенции и чувства, лепвайки им етикета "грешно" и "правилно".
Това, което за мен е "карма", аз наричам "споразумения между Висшите Аз" из цялата времева линия. Тъй като все пак Висшите Аз играят заедно тази Игра, те си идват някак на гроздове. Кооперират се за да вземат максимума преживявания. Например аз ще съм долен изнасилвач в този си живот и всичките ми жертви предварително са избрали да преживеят изнасилване (давам възможно най-грубия пример за да стане ясно каква е идеята ми). В друга времева линия обаче аз ще бъда тяхната жертва и те ще ме изгорят на кладата - т.е. - ние си правим услуги, защото и двата Висши Аз-а имат нужда и от двете - те гонят да попълнят спектъра си от преживявания, а не това да са праведни, защото иначе ще има негативна карма за изкупване... Сега аз съм това и ще ти сторя това, но пък на друго място ти ще ми сториш това. Вие имате хиляди инкарнации в които сте злодея и в които сте светеца. В този ред на мисли, няма "по-добри" инкарнации. Всички носят преживявания на Висшия Аз. И всяка една инкарнация е ценна за него именно поради това.