Религиозната църковна институция е събрание на единомишленици, което събрание обаче се извършва с точно определено намерение. В православието това е намерението да се обедини молитвата и да се извърши евхаристия. Естествено, канонът за това е бил разработен доста отдавна, когато е нямало и помен за internet и може да се очаква, че способите за извършване на тайнството са все offline. Може също да се добави, че по време на такова тайнство около нас се завихрят определени енергийни полета. Живото, "акустично" извършване не може да бъде уподобено напълно от цифрово извършване. Ето защо от чисто църковна гледна точка електронните храмове могат да бъдат видени в най-добрия случай като празнословие, а в най-лошия - като демоничен опит младите хора да бъдат отделени от "единното и свето тяло на църквата". Наистина, пред монитора не е най-доброто място за общуване с висшите енергии и дори да докарват хубави цветове, мониторите все пак са си облъчватели, разрушаващи малко или много аурата... Ето защо, колкото и да е смешна реакцията на Църквата срещу електронните храмове, тя си има своето обяснение, логика и необходимост. И нещата не опират непременно в цените на църковните свещи, дето ги изброих горе - има и доста по-доблестни причини, заслужаващи уважение!