Имах един преподавател казаваше така: ...
" Шестица пиша на Господ, петица пиша на себе си, четворка на най-добрият от вас."
Е, чак пък шест+ ... това същество трябва да е от съседната по-голямата Вселена!?
Като четах за 2D, 3D и 4D съществата ми хрумна да допълня изложената идея още мъничко.
... А възможно ли е същество живяло доста време в 3D да развие сетива последователно от 4D..... до 15-16 D и почвайки да постъпва уж крайно неразумно съобразявайки се с условията които усеща, вижда, чува в по-горните измерения, да бъде обявен за същество да речем с увредени рецептори. Споменах неслучяйно 16D. Чувал съм, че нашата Вселена е ограничена до 16 D. А всъщност съществото с развити сетива да речем до 12 D може да вижда и изживява и 3 D условията на живот. Много ми е любопитно какво ли ще си мислят 3D съществата които са в много пъти повече като бройка от съществото което има да речем 12D сетива. И как високо развитото същество да постъпва с по-ограничените същества, но много по количество???
Виждам, че съм попаднал сред мислещи хора, та за това се престраших да попитам??
Може пък някой от вас да си е мислил по въпроса или да е чул нещо по въпроса ??
Дано въпросите ми не са глупави!?
Аз също съм мислил по тези логично появяващи се въпроси и съм стигал до извода,че не може да има еднозначен отговор,защото:
-никой не ми гарантира,че човешкото мислене е стериотип или универсален модел на мислене,който може да се приложи навсякъде със запазване на истинността на извода.А аз мисля като човек.
Горното тире до голяма степен обезсмисля верояностите в долните,но все пак:
-Никой не е казал,че йерархията действа по този начин в другите измерения.Тук е логично по върховете да има по-малко присъствие,върхът да се достига с усилие,високото и ниското качество да се отъждествява съответно с върха и с основата...Но на друго място може и да е обратното.
-Още повече,че на друго място може да не е само обратното,но да е трета,различна реализация на тази идея.
-И най-вече,на друго място тази идея може не само да множи реализациите си и да съществува и огледално,но и принципът като цяло да е съвсем друг,може тази идея за йерархия да не съществува.
Колкото до това дали същество от горни измерения може да възприема по-долните...Аз,като 3Д същество,мога с минимално усилие да си представя информацията,която добивам през очите си,в 2Д форма.Но за ирония на съдбата,изключително ми е трудно да си представя тази информация в 1Д форма.
Правя съществена разлика от труностите с 1Д и 4Д формата,защото докато не мога да си представя 4Д,поради това,че въображението ми е все още твърде незряло,то аз не мога да си представя 1Д формата не защото ми е трудно да си го представя,а защото вътре в себе си не намирам смисъл от това.
Дали е възможно съществата от по-горинте измерения,които не искат да имат контакт с нас,да изпитват и те нещо подобно?
Личното ми мнение за справянето с количеството е,че не би трябвало да е логично,да има някакъв утвърден стериотип,по простата причина,че всяко същество от едно измерение мисли по различен начин от същество от друго измерение(било то поради наличност или липса на параметри на възприятие).Тоест,решенията на проблема може би са толкова,колкото са и измеренията.
Ако взема предвид горните тирета,бих казал,че също така няма почва за твърди изводи,че по-голямата бройка от налични параметри на възпирятие(измерения) осигурява по-лесни решения на такива проблеми.Какво пречи да става все по-сложно? Или ту да е порсто,ту да е сложно? А какво пречи оценките да съществуват единствено в 3Д?
А и в крайна сметка,ако горното е вярно,ако една информация от по-горно измерение се предаде в 3Д и бъде оценена,то това означава,че тя вече не е 4Д информация
а просто съкратена версия,и то АКО приемем,че повечето параметри разширяват информацията.Какво пречи в прехода от 2Д към 3Д информацията да расте,но в прехода от 5Д към 6Д тя да намалява?
И веднага давам пример - известно е,че водата,докато замръзва,вместо постепенно да намалява обема си,както всяко нещо,малко преди точката на змаръзване той нараства и става по-голям от първоначалния
С една дума Смехурко,нищо не се знае,само си разказваме приказки