Флай,едно няма съмнмеие - че пишеш добре...
Аз няма да съм чаак толкова многословен.
Съмнението не е "не", съмнението е "дали?'.
Истината си е там, тя си е вездесъща и не зависи от това дали вярваш в нея или не.Но освен нея има и много други неща, да ги наречем "лъжи" ... и хората вярват на тези "лъжи" без да се запитат защо, без да се съмняват - така хората остават без да знаят Истината без да я усещат,защото вярват без съмнение. Съмнението е нужно на хората,то е това,което води до отсяването на истината от "лъжите". Флай е прав като казва ,че вярата и съмниеето са части от едно цяло... Когато човек с есрещне с една идея той може да я приеме веднага, да "повярва" в нея, независимо колко вредна и лъжовна може да бъде тя...но може и да се усъмни,да пожелае да провери...и едва след проверката,след фазата на съмнението идва вярата,след като всичко е установено и е ясно имаме ли истина пред нас или лъжа.