Евангелие на Юда
Евангелието на Юда представлява па¬пирус от двайсет и шест страници, на коптски език, от III или IV в., както удосто¬веряват научните анализи. То е част от ко¬декс, който възлиза общо на 62 страници и включва още два апокрифни текста.
Произходът на този кодекс остава не¬ясен — той вероятно е открит през шейсет¬те години на XX век в Египет, близо до Ел Миня. След като неколкократно минава от ръка на ръка, накрая престоява шестнай¬сет години в сейф в „Ситибанк" в Лонг Айланд, САЩ, и едва през 2001 г. успява да го закупи швейцарската фондация Maecenas, благодарение на която е възстановен - ма¬кар и не в неговата цялост - и поверен за превод на специалисти, а автентичността му е доказана чрез множество тестове.
Евангелието от Юда е съставено през първата половина на II век и е всъщност превод на коптски от още по-отдавнашен гръцки текст. Ириней, първи лионски епи¬скоп, го споменава през 180 г. в едно свое писание.
На 20 май 325 г. Константин I, първият римски император християнин, опасявай¬ки се от схизма в лоното на новата рели¬гия в Римската империя, свиква в Никея първия екуменически събор в историята, на който биват ограничени до четири (на Матей, Марко, Лука и Йоан) Евангелията, въпреки наличието на други такива - на Тома, Филип, Петър, Вартоломей, Никодим, Мария-Магдалина и пр.
Евангелието на Юда е ново, различно - и спорно - тълкувание на всеизвестното предателство; според него в действията си Юда всъщност се подчинява на божията повеля. В разрез с каноничните Еванге¬лия, обрисуващи Юда като долен и сребролюбив изменник, тук той е представен като любим ученик на Исус, който му раз¬крива тайните на мирозданието и му възлага най-тежката мисия - да предаде него, учителя си; такава е волята на самия Исус, който единствено по този начин би могъл да стигне до върховната си саможертва.
Обнародването на Евангелието на Юда през 2006 г. е заслуга на National Geographic Society. Самият документ ще бъде върнат в Египет, за да се съхранява в Каирския коптски музей.
По данни на National Geographic Society
†
Тайно изложение на откровението, което Исус разкри в разговор с Юда Искариотски три дни преди празника Пасха.
Когато Исус се появи на земята, той направи големи чудеса заради спасе¬нието на човешкия род. И понеже ня¬кои тръгнаха по пътя на праведността, а други продължаваха да вървят по пътя на греха, той повика дванайсетте си ученици.
Тогава той започна да им говори за тайните неща отвъд света и какво ще стане на края му. Понякога се явяваше на учениците не в собствения си об¬лик, а им се явяваше като дете.
Един ден той беше с учениците си в Юдея и ги свари сбрани и седнали на земята да изпълняват обреда на при¬частието. Като ги наближи и ги видя седнали така да произнасят благодар¬ствена молитва над хляба, засмя се.
А учениците му рекоха: Господи, защо се смееш на нашата благодарст¬вена молитва? Направихме всичко, как¬то трябва.
А той им отговори и рече: Не се смея на вас. Вие не правите това по собстве¬на воля, а защото този е начинът, по който вашият Бог бива възхваляван.
Те рекоха: Господи, ти си [...] синът на нашия Бог.
Рече им Исус: Откъде знаете кой съм? Истина ви казвам, никой от туй поколение не знае кой съм.
Когато учениците му чуха това, те започнаха да се ядосват и гневят и да богохулстват в сърцата си срещу него.
Като видя че не го разбират, Исус им рече: Защо се ядосвате? Вашият Бог, който е във вас [...] ви подтиква да се гневите в душите си. Нека този от вас, който е достатъчно силен, предизвика съвършения човек и застане пред ли¬цето ми.
А всички те казаха: Ние имаме тази сила.
Но духом нямаха смелостта да за¬станат пред него, освен Юда Искариотски. Той се осмели да застане пред него, но не можеше да го гледа в очите и обърна глава настрани.
Юда му рече: Аз знам кой си и откъ¬де идваш. Ти идваш от безсмъртното царство на Барбело1. И аз не съм досто¬ен да изрека името на Този, Който те праща.
Като знаеше, че Юда има предвид нещо твърде висше, Исус му рече: Ела настрани и аз ще ти разкрия тайните на Небесното царство. Ти можеш да го достигнеш, но това ще те изпълни с голяма скръб. Защото някой друг ще те замени, за да могат дванайсетте учени¬ци отново да се слеят в едно цяло със своя Бог.
А Юда го попита: Кога ще ми раз¬криеш тези неща и кога ще изгрее за това поколение великият ден на свет¬лината?
Но щом той изрече тези думи, Исус си тръгна от него.
†
На следващата сутрин Исус отново се яви на учениците си.
Те го попитаха: Господи, къде беше и какво прави, след като си тръгна?
Рече им Исус: Отидох при друго, велико и свято поколение.
А учениците му го попитаха: Господи, какво е това велико поколение, по-съвършено и по-свято от нас, което не е сега в земното царство?
Когато Исус чу това, засмя се и им рече: Защо мислите в сърцата си за силното и свято поколение? Истина ви казвам, никой, роден в този еон, няма да види това поколение, и никое войнство на звездните ангели не ще може да управлява това поколение, и никой смъртен по рождение не може да се свърже с него, защото това поколение не идва от [...] което е станало [...] От хора измежду вас е то, човешко поко¬ление [...] сила, която [...] другите сили [...] с които вие властвате.
Когато учениците му чуха това, на-тъжиха се и замълчаха.
†
На другия ден Исус отново им се яви. Те му казаха: Господи, видяхме те във видение, защото ни споходиха велики сънища [...] нощта [...]
А той им рече: Защо [...] се криете?
Учениците му казаха: Видяхме голя¬мо здание с голям олтар в него и два¬найсет мъже, които бяха навярно све¬щеници, и едно име. Множество люде се тълпяха пред олтара, за да приемат свещениците [...] даровете им. Ала ние продължихме да чакаме.
Рече им Исус: Как изглеждаха свеще¬ниците?
Те отвърнаха: Някои [...] две седми¬ци; някои принасят в жертва децата си, други жените си, и се хвалят един дру¬гиму със смирението си; някои лягат с други мъже; други се замесват в убий¬ства; трети вършат безчет грехове и беззакония. И мъжете, които стоят пред олтара, призовават твоето име, и при всички свои злочинства принасят жертви [...]
След като казаха това, те замълчаха, понеже духът им беше в смут.
Рече им Исус: Защо се натъжихте? Истина ви казвам, всичките свещени¬ци пред този олтар призовават моето име. Повтарям ви, на този [...] е написа¬но моето име [...] на звездните поколе¬ния чрез човешките поколения. И те са посадили в мое име безплодни дърве¬та по най-позорен начин.
Рече им Исус: Тези, които сте виде¬ли да приемат даровете пред олтара -това сте вие. Там е Богът, комуто служи¬те, и вие сте дванайсетте мъже, които сте видели. Тварите, които сте видели да водят на жертвоприношение, са многото хора, които вие сте заблуди¬ли пред този олтар [...] ще се изправи и ще започне да използва моето име по такъв начин, и поколенията на благочестивите ще му бъдат верни. След него ще се изправи друг човек от прелюбодейците, и после друг от дете-убийците, и друг от мъжеложците, и от тези, които се въздържат, и от всички други хора на мърсотата, беззаконие¬то и греха, които казват Ние сме като ангелите небесни; те са звездите, кои¬то водят всичко до неговия закономе¬рен край. Защото за човешкото поко¬ление е казано: Виж, Бог получи твои¬те дарове от ръцете на свещениците - сиреч на проповедниците на греха. Но сам Господ, Господът на цялото мироздание, казва: В сетния ден те ще бъдат опозорени.
Рече им Исус: Спрете да принасяте жертви [...] които имате [...] пред олта¬ра, защото те са за вашите звезди и ва¬шите ангели, а там вече всичко е реше¬но. Та когато ги доведат пред вас впримчени, освободете ги и ги пусне¬те да си ходят [...]
(петнайсет липсващи реда)
[...] поколения [...] Един хлебар не може да нахрани цялото мироздание под небето. И [...] на тях [...] и [...] на нас [...]
Рече им Исус: Спрете да се борите с мен. Всеки от вас има своя собствена звезда, и всеки [...]
(седемнайсет липсващи реда)
[...] който е дошъл [...] като поток за дървото [...] на този еон [...] временно [...] но той е дошъл да полива Божия рай и поколението, което ще живее вечно, защото не може да замърси пътя на живота на това поколение, а [...] за ця¬лата вечност.
Юда попита: Учителю, какъв плод дава това поколение?
Исус рече: Душите на всички чо¬вешки поколения ще умрат. Но когато хората стигнат до времето на Небес¬ното царство и духът им ги напусне, телата им ще умрат, но душите им ще живеят и ще бъдат въздигнати на не¬бето.
Юда го попита: А какво ще правят останалите човешки поколения?
Исус рече: Невъзможно е да сееш на камък и да пожънеш плод. Така също [...] замърсеното поколение [...] и по¬кварената София-Мъдрост [...] ръката, що е създала смъртните люде, тъй че техните души да отидат във вечните небесни селения. Истина ви казвам, [...] ангел [...] сила ще може да види, че [...] тези, на които [...] свещените поколе¬ния [...]
И като каза това, Исус си тръгна.
†
Юда рече: Господи, както изслуша другите, чуй сега и мен. Защото имах страшно видение.
Като чу това, Исус се засмя и му каза: Ти, тринайсети дух, защо си тъй усърден? Но говори, и аз ще те изслу¬шам.
Юда му рече: В това видение видях как дванайсетте ученици ме замерят с камъни и ме преследват жестоко. Тога¬ва стигнах до място, където [...] след теб. Видях къща [...] взорът ми не можеше да я обхване. Много хора я бяха наобико¬лили, и на покрива на тази къща има¬ше зеленина, а вътре в нея се бе сбрала голяма тълпа [...]
(два липсващи реда)
[...] казах: Господи, вземи ме при тези хора.
Исус отговори и рече: Юда, твоята звезда те е заблудила. Никой смъртен не е достоен да влезе в къщата, която си видял, защото това място е запазе¬но само за светите. Ни слънцето, ни лу¬ната имат власт там, нито пък денят; само светите завинаги го обитават, те са във вечното царство ведно с ангели¬те. Ето, аз ти разкрих тайните на цар¬ството и ти казах за грешките на звез¬дите; и [...] изпращат [...] на дванайсетте еона.
Юда каза: Господи, имат ли архонтите власт над моето семе?
Исус му отговори и рече: Ела, за да [...]
(два липсващи реда)
[...] но ти ще скърбиш много, когато видиш царството и цялото му поколе¬ние.
Като чу това, Юда му каза: Каква е тогава е ползата, че съм го получил? Щом ти си ме отделил от това поколе¬ние.
Исус отговори и рече: Ти ще станеш тринайсетият и ще бъдеш прокълнат от другите поколения — но ще придо¬биеш власт над тях. В сетния ден те ще прокълнат твоето възнасяне при свя¬тото поколение.
Рече Исус: Ела, за да те науча на тай¬ните, които още никой човек не е чул. Знай, че съществува голямо и безгра¬нично царство, чийто край дори анге¬лите не са виждали, и в което има един велик невидим Дух,
който никой ангел не е виждал,
и никоя мисъл и чувство не е могла да побере,
и който никога не е бил назовавай с никакво име.
[...] И там се появил светлозарен об¬лак. Той казал: Нека бъде ангел, за да ми стане помощник.
И величествен ангел, просветлени¬ят и божествен Самопороден, се явил от облака. За да му помагат, от друг об¬лак възникнали още четири ангела. Самопороденият казал: Да бъде [...] - и било. Самопороденият създал първото светило, за да властва той над него. И казал: Нека бъдат ангели, които да му служат, и тогава възникнали безброй ангели. После той казал: Нека бъде друг светлозарен еон, и той възникнал. То¬гава породил и второто светило, за да властва той над него, и още безчет ан¬гели, които да му служат. Така той сътворил и останалите светлозарни еони. Дал им власт над светилата и създал безброй ангели, които да им помагат.
†
Адамас бил в първия светлозарен облак, който никой ангел измежду всички, които биват наричани Бог, ни¬кога не е виждал. Той [...] образ и подо¬бие на този ангел. Той породил не¬тленното потомство на Сет [...] дванай¬сетте [...] двайсет и четирите [...] Поро¬дил седемдесет и две светила в нетлен¬ното потомство, в съгласие с волята на Духа. Седемдесет и двете светила породили триста и шейсет светила в нетленното потомство, в съгласие с волята на Духа числото им да бъде по пет на всеки.
Дванайсетте еона на дванайсетте светила представляват техния баща, с по шест небеса за всеки еон, така че има седемдесет и две небеса за седем¬десет и двете светила, и за всяко от тях петкратна небесна твърд, тъй че да ста¬нат общо триста и шейсет. На тях им бе дадена власт и голямо множество ангели за слава и обожание, а после и девствени духове, за слава и обожание на всички еони, небеса и небесни твърдини.
Множеството на тези безсмъртни е наречено космос - сиреч вечно нака¬зание - от Отеца и седемдесет и двете светила, които са заедно със Самопо-родения и неговите седемдесет и два еона. В този космос се появил първият човек с неговите нетленни сили. Еонът, който възникнал с неговото създаване и в който се намира облакът на знани¬ето и неговият ангел, се нарича Ел [...] еон [...] след това [...] казал: Нека възник¬нат дванайсет ангела, които да управ¬ляват хаоса и подземното царство. И ето, от облака се появил ангел, чието лице излъчвало огън, а обликът му бил окървавен. Неговото име било Небро, което значи бунтовник; други го нари¬чат Ялдабаот. Друг ангел, Саклас , също дошъл от облака. Небро и Саклас създа¬ли всеки по шест ангела за свои по¬мощници, и тези са дванайсетте анге¬ла в небесата, всеки от които получил част от тях.
†
Дванайсетте архонта казали на два¬найсетте ангела: Нека всеки от вас [...] и нека те [...] поколение [...]
(един липсващ ред)
[...] ангели:
Първият е Сет, който се нарича Христос.
Вторият е Харматот, който [...]
Третият е Галила.
Четвъртият е Йобел.
Петият е Адонаис.
Те са петимата, които управляват подземното царство и са първенци сред управниците на хаоса.
†
Тогава Саклас казал на своите ангели: Нека създадем човек по свой образ и подобие. Те създали Адам и жена му Ева, която в облака е наричана Зоя. Всички поколения насетне наричат мъжа с това име и жената с едно от тези име¬на. Саклас не управлявал [...] освен [...] поколенията [...] това [...] И архонтът ка¬зал на Адам: Ти и децата ти ще имате дълъг живот.
Юдa попита Исус: Колко дълго мо¬же да живее човекът?
Рече му Исус: Защо питаш за това? Адам и неговото поколение живеят там, където са получили своето царст¬во, и ще имат такова дълголетие, как¬вото и техният архонт.
†
Юда попита Исус: Умира ли човеш¬кият дух?
Рече му Исус: Господ нареди на Ми¬хаил да им даде техния дух като заем, за да могат те да му служат, но също наре¬ди на Гавраил да даде дух на великото поколение без никакъв управник над тях — значи те ще имат свои си и дух, и душа. Следователно останалите души [...]
(един липсващ ред)
[...] светлината
(два липсващи реда)
[...] наоколо [...] нека [...] духът, който е в теб, обитава тази плът сред поколенията на ангелите. Но Бог стори така, щото на Адам и тези с него бъде дадено знание, та царете на хаоса и подзем¬ния свят да не могат да господстват над тях.
Юда попита Исус Какво ще правят тези поколения?
Исус отговори: Истина ви казвам, тяхната съдба е решена от звездите. Когато Саклас изпълни времето, което му е било отредено, над тях ще се по¬яви първата им звезда и те ще сторят това, което е казано. Тогава те ще безчинстват в мое име и ще избиват деца¬та си, и ще [...]
(шест липсващи реда)
[...] моето име, и той ще [...] вашата звезда над тринайстия еон.
И като каза това, Исус се засмя.
Юда рече: Господи, защо ни се сме¬еш?
А Исус отговори и рече: Не на вас се смея, а на грешката на звездите, защо¬то тези шест звезди скитат в небето с тези пет воина, но накрая всички те ще бъдат унищожени заедно с техните създания.
†
Юда попита Исус: Какво ще стане с тези, които са били кръстени в твоето име?
Рече му Исус: Истина ви казвам, това кръщение [...] мое име
(девет липсващи реда)
[...] за мен. Истина ти казвам, Юда, тези, които въздават жертвоприноше¬ния на Саклас [...] Бог [...]
(три липсващи реда)
[...] всичко зло.
Но ти ще превъзхождаш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва чо¬века, който ме е обвил като дреха.
Твоят рог вече прозвуча И гневът ти е вече запален, Звездата ти е заблестяла ярко И сърцето ти [...]
Истина [...] твоят последен [...] става [...]
(два липсващи реда)
[...] скърбят [...]
(два липсващи реда)
[...] архонта, понеже той ще бъде унищожен. И тогава образът и подоби¬ето на великото поколение на Адам ще бъде издигнат в небето, защото това поколение, което идва от вечните цар¬ства, съществува още преди небето, зе¬мята и ангелите. Ето, казах ти всичко. Вдигни очи и виж облака и светлината в него, и звездите, които го обграждат. Пътеводната звезда е твоята звезда.
Юда вдигна очи и видя светлозарния облак, и встъпи в него. А тези, кои¬то стояха на земята, чуха глас от обла¬ка, който каза [...] велико поколение [...] образ и подобие [...]
(пет липсващи реда)
†
[...] Техните първосвещеници недо¬волстваха, понеже той беше влязъл в стаята за гости за молитвата си. Но ня¬кои книжници бяха там и изчакваха удобен момент да го арестуват по вре¬ме на молитвата му, защото се бояха от хората, понеже те го смятаха за пророк.
Те се приближиха до Юда и му ре¬коха: Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус.
А Юда им каза каквото те желаеха да чуят. И получи малко пари и им го пре¬даде.