Защо? Ден след ден? Защо ставаш? Защо се бориш? Защо отиваш на работа? Защо всеки ден правиш едно и също? Кое ти дава сили да продължиш? Кое те кара да се чувстваш истински? Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек? Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА? Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА? Сигурен ли си, че принципите, които мислиш, че спазваш, ще бъдат спазени от теб самия, ако попаднеш в ситуация, в която избора ти ще бъде труден?
Хората вярват, в каквото искат да вярват. Намират "Смисълът", където могат и се придъжат към него. Накрая, наистина няма значение, кое е лъжа и кое е истина. Важното е, че хората вярват.
Хей ти! Защо?
Aз съм Откривател
Откривам собствения си живот - ден след ден... Откривам слънчевите лъчи, дъжда и радостта, или тъга, несгоди и размисъл; всеки ден е нов живот, ново приключение, ново начало, нови стимули, нови стремежи на преосмислени стари преживявания и натрупване на опит. Има борба, но тя не е с никого, а вътре в мен, има неща, които не разбирам, които не харесвам в себе си, но има висши ценности, които са изградени в мен и зная към какво се стремя, това ми дава сили и надежда да се опитвам да победя незрялото у мен, да го
"преборя" и да му дам ново развитие - за да израстне.
Търсенето, въпросите, обичта, доброто, красотата, приятелството, съзиданието, мечтите, полезността, целите, падането - ставането, страданието, болката, щастието....всичко това ми дава усещането за динамиката на моя живот и ме кара да се чувствам истинска, такава, каквато съм в себе си да съм за всички и всичко, което ме заобикаля. Просто да бъда това, което наистина съм, без "грима" на егото, това, което съм - понякога точна и устремена, а понякога неуспешна и объркана, търсеща...
Вярвам, че се развиваме, вярвам, че и аз се развивам и раста - вътрешният нов Човек расте у всеки от нас, но трябва да го обичаме и да му даваме кураж, да вярваме в целта на съвършенството, на преобразяването на човечеството. Тази цел не е поставена от мен, тя е зова, който усещам от "другаде", това е непрестанният и теглещ сърцето път към една друга реалност, по-красива, вероятно не по-лека, но по-висша и вечна...
Там.. напред, някъде там..., някога там ме има и тази вяра ми дава сили за всеки нов ден, тя ме окрилява и ме прави да ИСКАМ да съм по-добра, да искам да обичам всичко и всички,и особено онези, които не ме обичат или харесват; тази прекрасна цел, този призив към душата ми ми дава силите от Небето да се преборя с мътилките на ежедневието и да запазвам усмивката на моето лице въпреки злото и тревогите, да имам усмивка и добра дума за този свят и Тези хора - днес, хората от МОЯ свят, моя прекрасен днешен свят!
Това са принципите ми и е единствената мярка, която ми дава криле - днес, за да живея с вътрешно равновесие: Да следвам Доброто, добрият път знае посоката на душата и духа, той сам се разстила и води, води ... натам.. напред и нагоре.
Животът е Дар - ценен и прекрасен, аз Съм и това е дар, ценя го и съм безкрайно благодарна - всеки ден, ден след ден...
Дааа, аз
ВЯРВАМ!
***В труда, в живота, в обичта - цени това, което имаш!
Останалото е мечта - цени това, което имаш!
Предишното го няма вече, а идното не е дошло,
ти нямаш много на света. Цени това, което имаш!
Андрей Германов
