понятия ХРИСТИЯНСТВО

[----------]

понятия ХРИСТИЯНСТВО

Говорихме си с един приятел, по “специалност” философ и за мое потресение се оказа, че той няма и бегла представа от християнска терминология. Това ми е повече от странно за образоването по философия в една европейска страна, при положение, че колкото и отричано, християнството представлява фундамент на европейската култура. За нас е ясна огнената страст на масонството, което прочея върлува вече и в университетите на България, да изстръгне всякакво християнско самосъзнание от хората; християнската религия е най-упоритата и опасна заплаха, която масонската доктрина е срещала до този момент и може би няма да ви учуди фактът, че в най-“великия” университет на България, в специалност “Философия” християнството не се учи като задължителен предмет. Тази дупка в учебния материал ме втрещи и заради това поставям тук малко терминология – не за да налагам доктрини, а за да представя една чиста гледна точка към някои религиозни положения, силно експлоатирани от всевъзможни самозванци и замазвани с какви ли не (само)заблуждения. Запознаването с понятията, струва ми се, е сигурна врата за всеки аналитичен ум, който иска да влезе в тази област; който иска да влезе, а не да я разруши; вж. Смирение...

[----------]

Абат – католически първосвещеник

Агностицизъм – схващане, според което хората не могат да знаят има ли или няма Бог; дезинтересиране от спора между теисти и атеисти; идеалисти и материалисти

Ад – изпълнено със зло пространство; състояние на съзнанието, което е отдалечено от идеята за Бог и неговата вибрация задвижва за дадения човек низове от нещастни събития, затруднявайки освобождаването му от това състояние

Азурис – един от пропадналите в по-нисшите вибрации ангели, който е загубил ангелското си състояние и днес действа като демон; в стремежа си да увлече към мрака колкото се може повече същества, той си служи с наслояването на ненавист към човечността и прояви на безмислена жестокост

Албигойци – едно от разселенията на богомилската ерес (вж. Богомили) към Западна европа, което придобива известност в областта на днешна Франция през Хв.; папа Инокентий ІV се разправя жестоко с тази ерес и днес се счита, че а. са напълно унищожени, но има също така предположения, че техни тайни духовни школи продължават да действат; вж. Ерес; Богомили, Катари

Амин – заключителна формула на молитви, славословия и други; потвърждение; “да бъде – стана”

Анатема – отхвърляне на нещо негативно, поставянето му извън пределите на църквата; каноническо проклятие

Ангели – безплътни същества от светлина, които са изтъкани от намеренията на Бога, притежават сила за изпълняването на тези намерения и не влагат в това лична воля; често са поставяни в служба да защитават определено човешко същество, което съпътстват през целия му живот (ангели-пазители)

Антихрист – син на Сатана; събирателен образ на злото в света, което се счита, че ще мобилизира всичките си сили към края на времето (вж. Последни дни), за да излъчи свой управител – върховен и централизиран господар на света, стремящ се да постанови новия световен ред и да изстръгне Духа от човечеството

Апокалипсис – вж. Последните дни

Апокриф – тайни, “нелегални” текстове, даващи сведения за историята на християнството или за някои аспекти на вярата, които официалната църква не разрешава да бъдат разисквани; книги  с еретични съчинения; вж. Светите писания; Канон; Картагенски събор

Апологетика – вж. Хваление

Апостоли – приближени ученици на Христос и очевидци на Неговото странстване по Земята, които се натоварват със задачата да разпространят по света благата вест за Неговото възкресение

Апостолическа църква – заявка на църковната организация, че е възникнала от дейността на апостолите и от тогава насам е съхранявала непрекъснато традицията, като е пазила нейните добродетели; вж. Петдесетница; Невидимо (тайно) братство

Арианство – повлияна от юдаизма християнска ерес, според чиито привърженици Иисус е само обикновен човек, а Бог Се проявява в единствения образ на Отец (Йехова); отречение от догмата за Света Троица

Ариман – един от пропадналите в по-нисшите вибрации ангели, който е загубил ангелското си състояние и днес действа като демон; в стремежа си да увлече към мрака колкото се може повече същества, той си служи с наслояването на страх и лъжа

Архаи – най-висши ангели, които отговарят за цели исторически периоди от развитието на реалността

Архангели – висши ангели, които отговарят за груповата душа на отделните народи или маси от населението по Земята

Атеизъм – вж. Безбожие

Безбожие – отхвърляне на идеята за Бог и духовност; ограничение до веществените и непосредствено видими неща

Бесове – тъмни сили, зли духове или нечисти желания, които обладават човека, на когото му липсва нравственост и го подтикват към гибелни, противоестествени за човека неща

Библия – свещена книга на християнството (вж. Светите писания), която се състои от множество свитъци, писани в течение на около две хиляди години, част от които са интерпретации на още по-стари текстове; съдържа “Стар завет”, който е пряко наследство от юдейската традиция и “Нов завет”, който е чисто християнски, като целта е в тези два раздела да се представи еволюционното развитие до и след идването на Христос; вж. Картагенски събор

Благовестие – известяване на Мария от ангелите, че ще бъде майка на божия Син

Благоволение – взаимност, близост, доброта, разбиране, приемане, единство; вж. Опрощение

Бог – единно разумно същество, пораждащо всичко, притежаващо пълна власт над нещата и склонно на човеколюбие

Богомили – появило се в земите на България ултра-чисто християнство, което неправилно днес се определя като вулгарно, простонародно или дуалистично; с изграждането на свободни общини и изграждането на троично общество, б. въплътяват и съпреживяват принципите на ранната християнска община (вж. Ранно християнство), чиито идеи получили мощен тласък в разслоението им към цялата Западна Европа; вж. Катари, Албигойци; вж. Ерес

Богородица – майка на телесното въплътяване на Христос; израз на съвършенство и грижовност у жената-майка и застъпница

Богословие – наука за същността на Бога, оставяните свидетелства в заобикалящата ни действителност и техниките на приближаване към тази Същност.

Богочовек – двоична характеристика на проявения сред хората Бог; Неговата природа на пълновластен Бог и на обикновен човек; смирение на първия и въздигане на втория

Богоявление – появявания на Христос след Неговото възкресение на ученици и приближени, които свидетелстват за живота Му след смъртта

Божии заповеди – десет на брой, заповедите са пряк цитат от Стария завет (писанията на юдаизма) и цитираните от юдаизма по-стари средноазиатски източници; десетте заповеди очертават тогавашната представа за нравственост и хармонично съжителство; новата заповед, в която Христос обединява всички дотогавашни закони, е тази за Любовьта

Бяло братство – всичките църковни служители, които имат семейства и живеят в обществото; попове, митрополити, епископи, патриарх

Вездесъщ – характеристика на Бога, според която Той знае всичко, пребивава едновременно, навсякъде и винаги; нелокален, безграничен

Велико дело на вековете – концепция, разпространена сред масонските и илюминатски среди, според която те представляват елитът на човечеството и като такива са длъжни да поддържат статуквото в света и да тласкат масите към обединение под тоталната власт на единно Глобално правителство; вж. Откровение на Йоан; Протоколите

Венчание – църковен обред за бракосъчетание, при който мъж и жена се приемат един друг за съжителство на Земята и за създаване на устремен към Бога род; след земния живот този обред няма смисъл, тъй като “на Небето не се женят, нито омъжват”

Власти – духове на времето, на движението; контролират процесите, които протичат в света; “физиология” на реалността

Всевиждащото око – известно още като “Окото на Хорус”; триъгълник или триъгълна пирамида, в чиито очертания се изобразява едно “всевиждащо” око; символ на Отец в православната иконопис, който символ е реплика на символите за посветеност в древните култури; впоследствие използван и в символиката на много тайни общества, в израз на тяхната претенция да са посветени и да са наследници на древното познание; вж. Древна мъдрост 

Всевишен – характеристика на Бога, според която Той стои над всичко и над всички; върховенство

Вседържител - характеристика на Бога, според която Той притежава пълна власт над цялото мироздание

Вселенска – заявка на църковната организация, че е част от всемирната общност на Бога, която обхваща цялата Вселена; претенция за изключителна правилност и единствена оторизираност от Бог; на това Муун, ръководител на една от най-коварните секти шеговито отговаря, че не помни Бог да е казвал, че е от някоя определена деноминация!

Всемилостив – характеристика на Бога, според която Неговата безгранична благосклонност се съчетава с Неговата сила да опрости и преодолее всяко възможно падение

Всемирен потоп – библейска история, според която Бог залива света с водни бедствия, за да прочисти Земята от плъзналата навсякъде поквара, като опазва само един Свой верен последовател (Ной), комуто заръчва да изгради специален плавателен съд (вж. Ноев ковчег), където да се приберат близките на Ной и избрана ДНК(!)-проби от всички живи същества на Земята

Второ пришествие – очакваното повторно идване на Христос на Земята, когато Той трябва да въздаде справедливост над беззаконията и да въздигне Своите последователи; счита се, че това идване на Христос ще бъде осъществено във вида на междучовешка мрежа, чрез задействането на 144 000 просветени същества в земните им тела; вж. Последните дни

Въздържание – християнска добродетел, която позволява на праведния да устоява на съблазните, предлагани му от Сатана в замяна на някои компромисни спрямо съвестта му; вж. Изкушение

Възкресение – победа, която Бог удържа над ада заедно с цялото съдържащо се в него зло; победа над смъртта и Сатаната, утвърждаване на живота; това е най-светлото събитие в християнството и представлява фундаментална основа за съществуването на тази религия

Възнесение – въздигане на възкръсналия от смъртта към небето, което е алегория за лекотата и чистотата на праведния, която му позволява да надхвърли гравитацията на веществения свят

Вяра – знание за Бога и разбиране за причините, които не допускат да е по друг начин; вж. Мъдрост

Глобално правителство – политическа реализация на библейските пророчества за Последните дни и възшествието на Антихриста; счита се. че г.п. ще бъде оглавено от същия в края на времето, за да осъществи последния опит на злото да наложи своята власт над хората; вж. Велико дело на вековете; Илюминати

Гняв – форма на отдалечаване от християнското омиротворение, при която човек се поддава на изкушението да притежава сила, превръщайки се в директен проводник на разрушителските намерения на Сатана; вж. Грях

Гордост – форма на зараждане и отделяне на его, което започва да се подхранва чрез усещането за собствената ценност; най-коварен и лесно допустим грях, считан за врата към всичките останали злини; способен е да засегне именно най-способните, най-усърдните последователи на вярата; вж. Смирение

Господства – духове на мъдростта, “софийни духове”; очертават значението, смисъла на всичко съществуващо в реалността

Грях – действие или състояние, при което човек предизвиква или понася разрушителни резултати, поради отдалечаването си от съвършения, съзидателен божествен ред; вж. Смъртен грях

Грехопадение – акт на нарушаване баланса между Бога и човека, в следствие на което човекът загубва способността си да стои в близост до божествената енергийност, което го принуждава да напусне рая (изгонването е по-лесно обяснима причина); вж. Изгонване от рая

Дарба – дар, талант; чудодейно знание или способност, предоставяно на верните Богу хора, благодарение на която д. те имат власт да лекуват болести, да разбират езици, да побеждават демони и прочея

Десетте божии заповеди – вж. Божии заповеди

Двоичност – вж. Богочовек

Добродетел – притежание на благородно качество; (склонност за) извършване на добро

Догма – църковна аксиома (не е по-скоравена от тези в науката!); вж. Канон

Древна мъдрост – езотерично познание, което се е разпространявало в окултни школи във времената преди идването на Иисус – най-вече в Египет в нашия регион, а също и в Средна Америка, Близкия Изток, Индия и др.; от това познание християнството възприема фундаментите на своите концепции, които по-късно се обезобразяват от официалните власти и неподправени продължават да живеят в някои апокрифни течения; вж. например Богомили

Дозволение – степен на възприемане от страна на Бог на очакванията и желанията на хората нещо да се случи по техните собствени разбирания 

Дуализъм – схващане за съществуването на две противоположни и равностойни сили, които съществуват в непримирима и нескончаема борба, движеща реалността на цикли; неправилно, тенденциозно или пропагандно се твърди, че богомилската “ерес” представлява проява на д.; вж. Монизъм

Дух – присъствие на животворящата божествена същност в нещата, което присъствие ги прави изпълнени с живот, с “дъх”, “дихание”; вж. Свети дух

Духовенство – църковен клир; хора, които са формално заети в ежедневната служба на църквата като “професионалисти”

Душа – висша енергийност, която представлява посредник между твърдото веществено тяло и божествената същност (дух), която трябва да бъде “вселена” за нуждите на живота в това тяло

Дълготърпелив – способност на Бога да понася отдалечаването на хората от Него и да им дава още и още възможности за тяхното възвръщане и спасяване

Дърво на познаване на доброто и злото – алюзия за възможността човек да поиска да вразумее реалността и произтичащата от това желание необходима сурова опитност, довела до “изгонването от рая”; възприемане на висшата мъдрост да бъдат разпознавани нещата, подобно на справедливия съдия, който ги отделя като добри и зли

Дървото на живота – алюзия за изобилие, щедрост, щастие и безкрайност; възможността за безконечно и безметежно присъствие в съвършеното състояние; божествената безгранична благодат

Дявол – последовател на Сатана, който вече е изгубил  своята човешка или ангелска природа и се е отдал на служба на злото; вж. Лукавост

Евангелие – добра вест; има четири канонично признати евангелия – на Матей, на Марко, на Лука и на Йоан; съществуват и безчет други, които не са признати от канона; Юда няма свое евангелие, това е масонска дезинформация!; вж. Благовестие

Евхаристия – чудо, по силата на което божията същност Се излива в материални проявления; хлябът и виното “се превръщат” (придобиват енергия) на Тяло и Кръв Господни; централен елемент в християнската църковна служба; вж. Рождество

Едем – алюзия за съвършеното състояние на човека без опит и, следователно, без допуснати грешки, които биха породили в него несъвършенства и биха го отдалечили от Бога; райската градина на безметежното човешко детство; вж. Рай

Единобожие – схващане за единен и абсолютен Бог, което е типично и основно за християнството, юдаизма и исляма; вж. Многобожие

Единосъщен – характеристика на Света Троица, при която единното същество (Бог) Си запазва единния характер, независимо от няколкото “агрегатни състояния”, в които Го срещаме; вж. Бог

Единност – вж. Бог; Симфония

Езотерика – вътрешно учение; висши нива от познанието на една доктрина, които не са достъпни преди усвояването на един първоначален, елементарен и подготвящ набор от идеи; поради тази причина е. остава скрита за новопоявилите се търсачи, до момента, когато те станат готови да се осъзнаят за нейното съществуване, да я намерят и да я разберат

Елохими – духове на формата, на веществения облик на света; контролират физическите закони в проявеното битие; “анатомия” на реалността

Енория – кръжец от мирияни и техния свещеник в определен малък район; духовна компания, съседство, обичайните посетители на определена черква, които обикновено се познават по между си и си помагат взаимно

Езичество – напълно независими от християнството духовни схващания, които отричат християнските догми или се отнасят с безразличие към тях

Ерес – духовни схващания, които се отклоняват от канона; все по-трудно се сдържа неотклонението от църковните институции, които във все по-голяма степен се примиряват с това; вж. Секта; вж. Канон

Есеи – мистична школа на посветени в старото езотерично познание, разпространена във времето на Иисус в Египет и Палестина, с център в местността Кумран; счита се, че Иисус е живял в младостта Си при тях и е получил там част окултната Си подготовка; вж. Изгубените години

Животворящ – изключителната способност на Бога да вдъхва живот; за разлика от други творения, божиите притежават въплътен в тях (свят) Дух

Жития – сказания за живота на светии и (велико)мъченици, изтъкнати служители на църквата и на идеята, които дават примери за тяхната устойчивост, нравственост и свързаност с божествената природа, която на свой ред рефлектира към тях и им предоставя поучителна и въздигаща съдба

Завет – постановена между Бога и хората връзка; обикновено се свързва с някакви предписания, които Бог дава на хората и обещава да бъдат възнаградени от следването им; това се развива за първи път в стройна система при юдаизма; най-известен е заветът след всемирния потоп, когато Бог дава дъгата като символ на мира между Него и човеците

Златен телец – идол на материалния разкош; събирателен образ на алчността и заслепението, към което хората са склонни; когато Мойсей оставил народа си за няколко дни, за да получи заповедите на Бога, хората тутакси се предали на разгул и си построили такъв т., за да се отдадат на идолопоклонство, в забрава на строгите правила за почитане на невидимия Бог

Знамения – необясними събития, които се случват в отговор на човешките търсения за смисъла на живота, за отговор на “вечните въпроси” и др. под.; способ за узнаване волята на Бога; вж. Чудеса, Съчетания

[----------]

Идол – вещ, изображение или идея, която се почита вместо самата почитаема същност; вулгаризация на религията, при която изповядващият се ограничава до пределите на видимото и разбираемото, без да е способен на трансцендиране; вж. Трансценденталност

Идолопоклонство – изкривяване в християнското разбиране, при което започват да се почитат самите вещи, свещени образи или догми, вместо да се държи сметка, че те са единствено отправни точки, а зад тях седи божият Дух, Който единствен Се почита от истинското християнство

Избран народ – в библейските истории на Стария завет се разказва как Бог избира евреите като Свой народ, на когото поверява заповедите Си и му обещава избавител от всяко зло или враг; Бог изпълнява обещанието Си, но в лицето на Иисус еврейските власти (вж. Фарисеи) не виждат божия Син, а само един полулуд бедняк, Когото разпъват за свое успокоение и сигурност; с това евреите отхвърлят от себе си избранничеството и както е споменато в пророчествата, биват разпръснати из цялата Земя и оставени без свой дом; от тогава насетне “избран народ” са онези, които са повярвали в Христа и Му служат (вж. Невидимо (тайно) братсво); съществуват обаче евреи, които все още очакват обещания им “цар” и дори такива, които са склонни да отвоюват положението си на “избраници” със сила (вж. Ционизъм)

Изгонване от рая – анти-метафизична библейска фалшификация, при която Бог е представян като разгневен велможа, прогонващ и проклинащ прегрешилите Си поданици от рая. В действителност, библейските човеци сами стават неспособни да пребивават във високоенергийната градина, когато понижават собствената си вибрация чрез приемането на съмнението

Изгубените години – в разказите относно живота на Иисус в Светите писания напълно отсъстват сведения за периода от ранното Му детство до зрялата възраст, когато Се явява отново и за няколко години довежда тълпата до състоянието да Го провъзгласи за цар и да Го разпъне като престъпник; църквата мълчи за естеството на тази информационна дупка, докато езотериците считат, че божият Син е странствал из света (в Египет, дори Индия и Тибет), за което в различни “посетени” райони има останали свидетелства

Изкупление – процес на преодоляване на допуснатите от човек разрушения в него самия и в околните, в следствие на което същият се пречиства и въздига; счита се, че с идването Си Христос е дал и. за всички, които повярват в Него

Изкушение – въздействие от страна на Сатана, който се опитва да увлече определен човек в своето разрушителство и да го тласне към погибел; обикновено на човека се предлагат някакви примамки, срещу “сделката” този човек да направи малък компромис със съвестта си, с чувството си за правда и доброта; веднага след това човекът бива връхлетян от [потиснатата] вина за извършеното и му се предлага “като компенсация” по-сериозно и.; вж. Съблазън; Въздържание

Изпитания – трудности, които се поставят пред човешкия дух, за да развива той добродетели в себе си и да утвърждава вярата си; типичен дефект в антихристиянското мислене е “Защо толкова страдам, когато Бог е толкова добър?” “Страдаш, защото се учиш!”

Изпитване на писанията – четене на свещените текстове с отношение към висшите християнски добродетели, при което се постига същтостната истина за христовите принципи, дори и когато текстовете са изопачени или грешно предадени

Изповед – подготовка за приемането на причастие, при която християнинът трябва да прегледа миналото си, да осъзнае евентуалните си прегрешения и, споделяйки ги със своите ближни, заедно да измолят опрощение за тях, като подпомогнат християнина за бъдещ праведен живот; вж. Причастие

Иконоборство – течение от средновековието на византийското православие, при което започва отхвърляне на иконите и прекомерното им почитане, в замяна на една празна и скромна черква, подобно на днешното протестантство; и във Византия, както и в европейския Север, връх взема политическият елемент, а иконоборството бива отхвърлено като ерес

Илюминати – буквално – “озарените”; ложа в средите на масонството, възникнала към ХІV в. в Германия; постепенно изземва властта във възникналия по-рано във Франция орден на свободните зидари (вж. Масонство) и започва да прокарва своите концепции за власт и развитие на света; вж. Велико дело на вековете

Индулгенция – “облигация за опрощение” или “билет за глоба”, даван от католическата църква срещу определена сума пари и срещу обещанието, че даден грях ще бъде опростен; въведена от папите Юлий ІІ и Лъв Х практика във Ватикана, според която се утвърждава “ценоразпис” за различните грехове и заплащането на съответната и. (дори и предварително, с намерението да се извърши грях) гарантира опрощаване на извършеното!

Инквизиция – орган на католическата църква, създаден от папа Теодосий Велики през ІVв., който трябвало да разследва отклонения от вярата и да наказва еретици; нещо като “религиозна полиция на мисълта” в западната църква

Ислям – третата монотеистична религия, появила се последна в Близкия Изток, като отговор на духовните потребности сред местните номадски племена; името й буквално означава “подчинение” и нейното изповядване предполага стриктно съблюдаване на един прост и ясен низ от правила; вж. Християнство, Юдаизъм

Истъпление – поставяне на човек в крайно тежко, бедствено положение, при което същият е принуден да мобилизира всичките си сили и добродетели, за да устои; вж. Упование

Иисус – човечна същност на родилия Се сред хората Бог; историческа личност от плът и кръв, в която Се е въплътил космичният христов принцип

Икона – свещено изображение на човек или ситуация, което по мандаличен начин пресъздава християнски концепции, внушава ги на зрителя и му помага да ги почувства; в православната иконопис съществуват стриктни правила за изграждане на изображението с търсеното канонично внушение

[----------]

Йехова – едно от възможните произношения името на Бога според еврейската традиция; вж. ЙХВХ; Яхве; Отец

ЙХВХ – четирибуквено непроизносимо съчетание, което еврейската традиция посочва като точния запис името на Бога (на латински JHVH); счита се, че точното произнасяне на това име не е допустимо за човека, който така би придобил пълна власт над миросданието; вж. Кабала; Йехова, Яхве; Отец

Кабала – на иврит “Кабалàх”, представлява окултна книга за обясняване на света и същността на числата и буквите, чиято фундаментална задача е да открие и произнесе името на Бога; счита се, че това произнасяне ще даде пълна власт в ръцете на произнасящия над миросданието; вж. ЙХВХ

Канон – признати за съвършени идеи относно вярата и правила за нейното изповядване, които се считат за задължителни пътища към свързаност с Бога; в днешно време дори официалните църкви във все по-голяма степен се отказват от буквализма в полза на Духа

Канонизация – процедура за провъзгласяване на дадено лице за светия, при която се извършва проучване живота на лицето и се изследва дали е имало праведен живот и дали могат да се докажат сериозен обем от чудеса, свързани с това лице и изповядваната от него вяра; при положителен отговор лицето може да бъде к. след достатъчно дълъг период от края на земния му път; вж. Светия; Мъченичество

Картагенски събор – събрание на църковните отци от ІVв., на което са “пресяти” Светите писания и са отстранени тези книги и части от книги, които “не са правдоподобни” (вж. Апокриф); счита се, че на този събор са били прикрити значителна част от най-висшите откровения за Христос в полза на държавната власт; вж. Милански едикт; Никейски събор

Катари – едно от разселенията на богомилската ерес (вж. Богомили) към Западна европа, което придобива известност в областта на днешна Италия през Хв.; папа Инокентий ІV се разправя жестоко с тази ерес и днес се счита, че к. са напълно унищожени, но има също така предположения, че техни тайни духовни школи продължават да действат; вж. Ерес; Богомили, Албигойци

Католицизъм – западно и югозападно християнство, което след разделянето с източното православие (вж. Схизма) се развива под натиска на ренесанса; развива безпрецедентна централистичност и фискални отношения; критикувано е заради намесите си в светския живот и власт, и се сочи като проводник на антихристиянски сили – инквизиция, франкмасонство, илюминатство, глобализъм и други; вж. Православие, Протестантство; Папоцезаризъм, Цезаропапизъм

Кивот – специален ковчег, построен по точните указания на Бога, които Мойсей получава, след като се е сдобил с плочите, на които сам Бог изписва Своите десет заповеди към народа (вж. Скриджали); счита се, че енергията в тези плочи е била много висока и е бил необходим нещо като ядрен контейнер, който да ги съхранява от досег с обикновени хора; след като се построява Соломоновият храм, к. е прибран там и пазен в Светая Светих до разрушаването на храма малко след разпъването на Иисус

Клир – вж. Духовенство

Кротост – християнска добродетел, при която вярващият се освобождава от взаимопораждането на вражди и отмъщения, ограничава разпространяването на зло около себе си и приема с чисто спокойствие случващите се събития

Кръгове на ада – форми на съществувание в отдалеченост от Бога, при които човешкото същество е подложено на все по-дълбока деградация, до пълното си разложение и унищожение – първоначално заради допускането на грехове, а след това и поради липсата на воля за тяхното превъзмогване

Кръст – енергийна мандала, символ на изпитанията, с които Се справя Христос и, също така, символ на всичките посоки в света, към които се отправя добрата вест за възкресението

Кръстно знамение – прекръстване, което християните правят с ръка в израз на своята принадлежност към църквата, съгласие с някаква идея и участие в общ обред, или като защита от нечисти сили; счита се, че прекръстването, направено с вяра, има силата да защитава и да благоприятства положителния развой

Кръщение – водно, формално, или духовно, същностно, при което огласеният нов християнин заявява, че разбира в какво се състои вярата, приема я за себе си и поканва Христос да живее в сърцето му; счита се, че тогава Светият Дух влиза да живее в новопокръстения; името, което същият получава, трябва да бъде “парола” за божествените сили, които ще го потърсят през последните дни

Лествица – вж. Стълбица

Литургия – християнска служба (в католицизма – меса); обред за пречистване и измолване благоволението на Бога, при което в резултат се постига евхаристия и тя се споделя с миряните

Лукавост – характеристика на тъмните сили, която им позволява да се явяват на хората в неистинен и привлекателен образ, за да бъдат приети от тях, преди да разкрият истинската си природа

Луцифер – един от пропадналите в по-нисшите вибрации ангели, който е загубил ангелското си състояние и днес действа като демон; в стремежа си да увлече към мрака колкото се може повече същества, той си служи с наслояването на гордост и високомерие

Любов – върховна християнска добродетел; способност на вярващия и надяващия се със самото си съществуване да извика на живот онова, в което вярва и на което се надява; вж. Мъдрост

Мадона – католическа дума за Богородица

Мамона – блудница, изкусителка, велика блудница; събирателен образ за разложението на света, за склонността у хората да се отдават на сласт и разгул, в противовес на християнската строгост и въздържание

Манна небесна – невиждано изобилие, което на много пъти според преданията е засипвало нуждаещите се, когато те са в пълно отчаяние, безнадеждност и безизходица; храна, цяр и други потреби, изливали се направо от небето над хората в израз на божията щедрост

Масонство – тайна организация на “преуспелите”; възниква и се утвърждава като орден от движенията на свободните зидари в Западна Европа към края на Средните векове; има претенциите да е носител на тайните езотерични познания от Древността; поставя си за цел да тласка света към глобално обединение под силата на Световно правителство (вж. Великото дело на вековете), да възстанови Соломоновия храм и да наложи пълно господство над човечеството; вж. Свободни зидари; Илюминати

Меса – католическа литургия 

Милански едикт – решение на император Константин Велики, с което провъзгласява християнството за официална държавна религия на Римската империя през 313г.; разказва се, как в небето над себе си видял знамение, изобразяващо кръст и чул думите: “с този знак ще победиш”, след което спрял гоненията срещу християни; счита се, че с това решение са били премахнати редица елементи от ранното християнство, за да бъде същото превърнато в удобен инструмент за държавната власт; вж. Никейски събор; Картагенски събор

Милост – характеристика на Бога и на християнина, според която прегрешилият следва да получи нова възможност за проявяване на доброто у себе си; вж. Благоволение; Прошка, Опрощение

Миряни – вярващи, които пребивават в църквата, но не са формално заети с нейната ежедневна служба; светски лица; богомолци

Митарства – стъпала на демонично изкушение, по които възнасящата се след смъртта си душа трябва да премине; в случай на допускани от човек грехове, отговорното за тях митарство ще поиска откуп, за да позволи на душата да премине или въобще няма да я допусне; започва с най-“невинните” прегрешения и завършва с най-смъртоносните и със суетата; вж. Стълбица, Кръгове на ада

Многобожие – схващане на реалност, в която властват многобройни и различни божества, често конкуриращи се по между си; всяко от тях отговаря за определен аспект на реалността; вж. Единобожие; Небесно войнство

Молитва – лично отношение към Бога, при което чрез приемане на смирение и назоваване на своите и на близките ни потреби, програмираме съществото си да стане способно да приеме проявленията на божието намерение

Монизъм – единност; схващане, че върховната сила е една единствена и всесилна; вж. Дуализъм

Монотеизъм – вж. Единобожие

Мощи – частички от тялото на светия, които са силно заредени от праведността на светията и излъчват положителна енергия; вж. Реликви

Мъдрост – притежание на добродетелите Вяра, Надежда и Любов; Премъдрост божия; София; върховно състояние на християнина, при което той притежава всичките необходими добродетели за поддържане на нерушима връзка с бога и за праведен живот

Мъченичество – средновековен “жанр” в разказите за светии и верни на Христос последователи, които са подлагани на изтезания, гонения и смърт, за да бъдат отдалечени от вярата им; примери на устойчивост и непоколебимост от тяхна страна, дала им ранга на светии в християнската църква

Надежда – способност на вярващия да поддържа убежденията си дори и в моменти, когато нищо от заобикалящата го действителност няма изгледи да го подкрепи; твърдост; вж. Упование, Мъдрост

Небесно братство (войнство) – извънземните йерархии от същества, които са сподвижници на христовите идеи; отговарят за провеждане на божиите намерения и по-висшите от тях отговарят за различните аспекти на реалността; вж. Ангели, Архангели, Архаи; Елохими, Сили, Господства; Престоли, Херувими, Серафими

Неведоми пътища – способи, които надхвърлят възможностите на човека да разбира, но по чудодеен начин прокарват намеренията на Бога; низове от неразбираеми съчетания, които могат да се видят като чудеса, но са част от замисъла на Бог за нещата; вж. Промисъл

Невидимо (тайно) братство – всичките сподвижници на църковната идея, които може и да не са формално такива, но служат активно на тази идея; истинската църква на Христос, която по думите на Същия е действителният проводник на намеренията Му и пазител на ценностите на християнството; съществува схващане, че второто пришествие на Христос ще се случи в лоното именно на това невидимо братство; вж. Второ пришествие

Неръкотворен – характеристика на Бога, според която Той е изначален, вечен, несъздаден и непораждан, съществуващ винаги и преди всичко

Никейски събор – събрание на църковните отци от 325г., на което са очертани и утвърдени фундаментите на християнската вяра, между които и Символ верую; счита се, че на този събор са били прикрити значителна част от най-висшите откровения за Христос в полза на държавната власт; вж. Милански едикт; Картагенски събор

Ноев ковчег – плавателен съд, построен от Ной по точните указания на Бога, където се прибират близките на Ной и ДНК(!)-проби от всичките живи видове на Земята, за да оцелеят по време на Всемирния потоп

Нов завет – време, в което тежкият период на очистване от греха е надживян и от тук нататък ограниченията се заменят с наставления и насърчения за изграждане на новата христолюбива личност

Новият Йерусалим – концепция, според която след края на Последните дни истинският, божественият Йерусалим ще бъде изграден отново, но този път от светлина, което е алюзия на по-висока енергийна вибрация (4D) и дава идея за предстоящата трансформация след “победата над злото”

Ново небе и нова земя – алюзия за нов свят, в който хората според текстовете на Библията ще намерят обитание, когато злото окончателно бъде преодоляно; “новото” може да се схваща както в смисъла на обновено, пречистено, така и в смисъла на напълно ново, може би четириизмерната Земя, която според някои свидетелства (ще) съществува паралелно със сегашната триизмерна реалност

Олтар – свещено място в храм, обикновено отделено от свободно достъпната част, където се извършват знаменията на дадената религия; в християнството се счита, че там Бог Се спуска в отговор на молитвите на свещениците и миряните, за да отдаде милостта Си към тях; вж. Литургия, Евхаристия

Освещаване – обред на измолване божият Дух да изпълни с присъствието Си някого или нещо, при което се счита, че обектът на освещаването се прочиства от евентуални нечисти присъствия и придобива необикновена стойност за реалността

Опело – църковна служба при погребването на човек, в която се измолва Бог да приеме “новопредставилия Му се покоен”, да опрости греховете му и да го допусне в светлите Си селения

Опрощение – проява на божията милост, поради която някой получава своето очистване от греха единствено на базата на очакването, че в бъдеще ще се стреми към Бога

Отец – първоизточник на всичко; върховен принцип на пораждане, съдържане и единно естество; една от проявните форми на Света Троица

Откровение – внезапно, неочаквано и плътно откъм сетивната му наситеност “включване” на божия Разум в живота на хората, при което се откриват картини, звук и други възприятия от бъдещето, от смисъла на нещата и др. под.; вж. Пророчества

Откровение на Йоан – последният свитък от Библията, в който се разказва за свършека на днешния свят и за победата, която ще бъде удържана над Злото; детаилно обяснение (с понятийните средства на древността) относно предстоящи конфликти с оръжия за масово поразяване, използване на гигантски военни роботи и генно модифицирани същества, и опит да бъде внедрена идентификация на населението с микрочипове; вж. Великото дело на вековете; Протоколите

Окултизъм – езотерично познание за скритата същност на реалността, която стои отвъд видимата страна; познание, което става достъпно при подходяща настройка, усърдие и добродетелност и открива закони, чието обяснение не се поддава на всеобщата официална парадигма

Пантеизъм – схващане, според което всичко, без изключение, притежава божествена природа и в основата си е Бог; в християнството “статут на Бог” се признава само на върховното Същество, макар да се  приема, че То присъства навсякъде и във всичко

Папоцезаризъм – принцип на върховенство на църковната власт; “интернационализъм” на католическата църква, при който едно църковно управление (Ватикан) разпростира властта си над всичките католически държави, като наддържавна структура; вж. Цезаропапизъм

Параклис – портативен християнски храм, където, за разлика от черквата, не се държи редовно служба, а хората могат да стоят там в уединение и съзерцание

Пастор – католически или протестантски свещеник; идва от “овчар”, свързано с алюзията от свещените текстове, според която християнската общност е общност от “овце, послушни на пастира си”

Петдесетница – петдесетият ден от възкресението на Христос, когато учениците Му и Неговите най-приближени хора са се събрали в едно помещение по Негова заръка; “огнени езици” се спускат над главите им, с което всеки от тях получава необикновени способности (вж. Дарби) и се счита, че това е началото на християнската църква; вж. Апостолическа църква

Покаяние – състояние на освобождаване от личните несъвършенства, оставяне егото настрана и приемане, допускане на благотворното божие присъствие в себе си; вж. Опрощение

Политеизъм – вж. Многобожие

Последни дни – идея за края на света, който ще настъпи с пределното активизиране на злото и второто появяване на Земята на самия Христос, Който идва, за да въздаде всеобща справедливост; вж. Второ пришествие, Страшния съд

Послушание – един от принципите на поведение в християнската етика, задаващ уважение и приемане на върховенството и взаимността

Пострижение – замонашване; обред с отрязване на косата, при което приемащият п. “се оженва/омъжва за небето”, като “умира” за светския живот и се “ражда” за нов, духовен живот

Потоп – вж. Всемирен потоп

Православие – източно ортодоксално християнство, което до голяма степен остава непроменено през вековете и запазва усещането на раннохристиянската религия; по отделните православни държави се разделя на независими патриаршии, които заедно съставляват Вселенската църква (или всяка от тях претендира да е такава сама по себе си); вж. Католицизъм, Протестантство; Цезаропапизъм, Папоцезаризъм

Премъдрост божия – вж. Мъдрост

Преображение – знамение, при което Христос Се явява пред Своите ученици в истинския Си, божествен и светещ ослепително вид, вместо в скромното земно тяло на бедняка Иисус

Престоли – духове на волята; разкриват намерението, което е въплътено в сътворената реалност

Причастие – пречестяване; приемане на зрънце от евхаристия, което е символ на приемане дадената от Бога чрез въплътяването Му като човек жертва; приемане на дара господен и възкресение, което представлява основен момент в литургията

Пришествие – [повторно] идване на Христос сред хората на Земята; твърди се, че второто Му идване (ще бъд)е на етерно ниво и сред съзнанията на изповядващите Го множества от хора; вж. Рождество; Второ пришествие

Промисъл – висше божествено начертание, при което нещата се нареждат в дълбока хармония по между им така, че всеки да получи максимално благоприятни условия и възможности за своето въздигане, без значение дали това изглежда разбираемо за конкретния момент и конкретния човек; вж. Неведоми пътища

Пророчества – доктрини за същността на нещата и техния предстоящ развой, утвърждавани в дълги периоди от време; до тях хората достигат благодарение разпознаване на специални знаци от реалността (вж. Чудеса, Знамения) и благодарение на директни включвания от Бог (вж. Откровения)

Протестантство – северно и северозападно християнство, отцепило се от католическата деноминация (вж. Реформация, Схизма) като протест срещу папския централизъм и политико-икономическа “непогрешимост”; премахва църковната символика и литургийност, за да ги сведе до просто четене на библията, дискусии и съвременни социални форми на изява; липсва мистицизъм и емоционално отношение към Бога, а вярата е сведена до обективен позитивизъм и теория на успеха; вж. Католицизъм, Православие

Протоколите – известни като “Протоколи на сионските мъдреци”, а също и още едни протоколи – “Протоколи на илюминатите”; в тях могат да бъдат намерени сведения за планираните от масони и илюминати близки и настоящи глобални събития, в следствие на което се цели светът да бъде обединен под абсолютната власт на единно Глобално правителство; вж. Великото дело на вековете; Откровение на Йоан

Прощаване – хри стиянска доб

[----------]

Радост – християнска добродетел, при която вярващият получава в дар струи от добра енергия, които са последствия от неговото осъзнаване на божия промисъл и на собственото му място в този промисъл

Раздиране на завесата – знамение, при което завесата в Соломоновия храм, закриваща Светая Светих (свещено място, забранено за погледа на непосветения, където се пази Кивотът с оригиналите на Десетте божии заповеди), се раздира отгоре до долу и разкрива забранената стайчка пред вцепенените присъстващи; това се случва в момента, когато Христос издъхва на кръста и е символ на това, че повече завесата (фарисейството) няма да отделя свещеното от обикновените хора; кой знае защо, днес олтарите в черквите са преградени от буквално същата завеса...

Разкол – поява на разногласия и разцепление вътре в църквата; вж. Схизма

Разпятие – “разтегляне” на Бога в “четирите посоки на света” (на реалността), което е алегоричен символ на Неговото всестранно и пълно изпитване от силите на мрака; вулгарно разбиране е, че Той просто бива закован за дървения кръст; обърнете внимание на някои рисувани кръстове как Христос е изобразен като в танц с разтворени към хората ръце (!)

Рай – изпълнено с благодат пространство; състояние на съзнанието, чиято вибрация задвижва за даден човек низове от изпълнени с щастие и светлина събития; вж. Едем

Ранно християнство – духовното движение непосредствено след възнесението на Иисус и преди християнската религия да бъде утвърдена като държавна политика на Римската империя (вж. Милански едикт); тогава християните живеели в тайни общини, споменът за Иисус бил напълно жив, очевидци и техни преки ученици се подвизавали в общините; счита се, че в този вид християнство са се развивали най-неподправено идеите на Христос, които по-късно постепенно започват да се замъгляват и изопачават

Religio – (лат.) свързвам, съединявам, обединявам

Religia – (лат.) свързаност, връзка; религия; система от духовни знания и практики, които поддържат човешкото същество в непосредствена, жива връзка с божествената висша същност

Реликви – предмети, които са били притежания на светии или с тях са се случили важни за църквата събития, като това ги е заредило по начин, че сега те излъчват положителна енергия; вж. Мощи

Реформация – отцепване (вж. Схизма) на част от северозападните християни от лоното на католицизма в знак на протест срещу централизма и икономическата “непогрешимостта” на Ватикана; проява на разложението в западното християнство, в следствие на което там се разрояват неизчислим брой секти и това слага край на ортодоксалното религиозно чувство, просъществувало до наши дни на Изток; вж. Протестантство

Рождество – появяване на Иисус на бял свят от майка Му Мария, което е сред най-светлите събития в християнството; “велико смирение на Бога”, при което Той понижава върховната Си вибрация в невъобразимата степен, необходима за въплътяване на частичка от същността Му в тялото на Иисус, за да може да предотврати с това падението на хората и да ги поведе към Свѣтлина; вж. Евхаристия

Ръкописите от Мъртво море – през 1947г. в Кумран край Мъртво море случайно са намерени свитъци с текстове от древността, които веднага биват засекретени в еврейски “Институт за изследване на ръкописите”; счита се, че тези ръкописи съдържат информация за окултната страна на християнството и по-специално – за движението на есеите; вж. Есеи

Садукеи(ил) – едното от теченията в еврейското духовенство по времето на Иисус; “отцепници”; вж. Фарисеи

Сатана(ил) – най-хубавия и любим ангел на Бога, който се възгордява от положението си и се опълчва на Бога, желаейки да заеме мястото Му; в следствие на това пропада в по-нисшите вибрации и загубва ангелското окончание в името си, за да стане “Сатана”, като за своя главна цел си поставя стремежа да увлече колкото се може повече други същества със себе си към мрака

Сатанизъм – склонност за отричане на християнските идеи, обръщане на духовността по огледално обратен начин и “въздигане” на Сатана като свой “Бог”, чиито разрушителни и гибелни повели да се изпълняват

Секта – духовна доктрина и нейните последователи, които се провъзгласяват за отделно и независимо изповедание, обикновено по-вярното от останалите; в християнството това се счита за особено опасно, докато в Далечния Изток например е по-скоро правило; вж. Ерес

Секуларизация – процес на изземване на владения и имоти от църквата, което се явява реакция на Запад срещу прекомерното й забогатяване; одържавяване на същите тези имущества и предоставянето им за светски цели; с. се доразвива и в изземване на определени функции от църквата (образование, болнично дело и др.), които биват лишени от религиозния си характер

Света Троица – пълна троична характеристика на Бог; Неговата природа на източник (Отца), на резултат, творение (Сина) и на пораждаща сила (Свети Дух); три “агрегатни състояния” на единния Бог

Светая Светих – тайна олтарна ниша в Соломоновия храм, където са били пазени свещените истини за вярата в единния Бог; там се е съхранявал и кивотът с десетте Му заповеди към народа; било е забранено за обикновени хора да имат достъп до тази стая, която е била закрита със специална непроницаема завеса (вж. Раздиране на завесата); след разпъването на Христос Соломоновият храм е разрушен, а С.С. изчезва заедно със съдържанието си

Свети Дух – непроявена, неизобразима божия Сила; намерение, воля, мощ; изпълнение на божиите начертания; в християнската иконопис се изобразява като бял гълъб или като светлина; една от проявните форми на Света Троица

Светите писания – свещени текстове на християнската църква, които дават сведения за живота и същността на Бога, и въобще за заобикалящата ни реалност; вж. Библия; Апокриф

Светия – човек, който е превърнал християнските добродетели в смисъл на своя живот и е прекарал остатъка от живота си в служене на Бога

Свидетелства – разкази на очевидци или разпознаване на знаци от реалността (вж. Знамения, Чудеса; Пророчества), които говорят за божието присъствие и намерения

Свобода Равенство Братство – привидно общочовешки лозунг, който лесно обединява масите около себе си, независимо от същностното си безмислие и вътрешно противоречие; пробуждане на анархистичния и обезличителен нагон, с който побеснелите лумпени с лекота помитат устоите на своите общества: религия и аристокрация, за да попаднат като оголели и обезоръжени “граждани” в ръцете на братята масони; вж. Масонство

Свободни зидари – движение на архитекти и строители, които през Средновековието си извоювали независимост и свобода поради съществената важност на техния занаят за тогавашното общество; това им позволило да натрупат много власт, която постепенно ги превръща в затворено елитно общество, присвоило си по-късно титли на древност, окултност и божественост, за да предяви накрая претенции към властта над света; вж. Масонство

Серафими – духове на всеобщата любов; проявители на чистата енергия на Бога в света

Сили – вж. Власти

Символ верую – кратка формула, описваща всичките опорни моменти в християнското съзнание: вяра в един Бог, всемогъщ и човеколюбив, вяра в кръщението, възкресението и спасението и очакване това да се случи на цялата християнска църква

Син – единороден Син; проявен сред човеците Бог, смирил се до въплъщаване в тяхното ниво на вибрация, за да ги спаси чрез присъстващия сред тях Свой пример; една от проявните форми на Света Троица

Симфония – съзвучие, взаимност между духовна и светска власт в една държава, където те трябва да работят в хармония и взаимоподкрепа

Синархия – духовна и светска власт в една държава, поделяна между църквата и публичните институции; разпределяне на сферите на отговорност

Скриджали – плочи, върху които са изписани десетте заповеди, които Бог дава на Мойсей в Синайската планина към народа Си; счита се, че точният текст на заповедите е неразбираем за непосветения, а плочите са заредени с много висока, опасна за обикновения човек енергия, поради което същите са били съхранявани в специален защитен ковчег (вж. Кивот), който е бил пренесен в Соломоновия храм и пазен в Светая Светих на храма до разрушаването му малко след разпъването на Христос

Скъсване на завесата – вж. Раздиране на завесата

Служебник – книга, в която са записани необходимите за извършване действия и произнасяните от свещеника слова по време на църковна служба (Литургия); вж. Требник

Смирение – постигане състоянието на скромност, при което човек се освобождава от своето его, прекомерности и излишества, за да се отвори към благодатта на Бога в/над себе си; вж. Гордост 

Смъртен грях – крайно отклонение от божиите предписания, което съдържа в себе си потенциал за пълното разложение на личността; вж. Митарства, Грехове

Соломоновия храм – легендарно светилище, построено от еврейския цар Соломон, прочул се като мъдрец и законодател; днес от този храм е останала само едната стена (Стената на плача) и се твърди, че там се е пазел Кивотът с оригиналите на десетте божии заповеди; по времето на Христос (малко преди разрушаването му) този храм бил свърталище на търгаши, фарисеи и измамници; пропорциите в изграждането на този храм са свещени и масонството си поставя за цел да ги възстанови и използва за своите нужди

Сорат – един от пропадналите в по-нисшите вибрации ангели, който е загубил ангелското си състояние и днес действа като демон; в стремежа си да увлече към мрака колкото се може повече същества, той атакува самия “Аз” на човешките същества, сърцето на тяхната същност

София – Премъдрост божия; вж. Мъдрост

Сретение господное – родителите Му изгубили невръстния Иисус в големия град и след няколко часа на паника го открили да беседва със свещениците в храма; “Защо Ме търсите [из улиците], като Аз Съм в Своя дом?!” – смъмрил Той безпокойството им

Стар завет – време на лишение и смирение, в което човек, непосредствено след своето грехопадение трябва да се освобождава от деградацията чрез ограничения и послушание, което да запълни разлома между него и Бога; вж. Грехопадение; Изкупление; Нов завет 

Страстите Христови – четиридесет дни Иисус броди из пустинята и отблъсква всичките възможни изкушения, които Сатана Му предлага да приеме; в следствие на това въздържание Сатана е сломен, а на Христос се дава “всяка власт над небето и земята”; вж. Изкушение; Въздържание

Страстна седмица – последната седмица от земния живот на Иисус, в която изживява всичките възможни отношения на обществото спрямо Себе Си: от бурно посрещане и провъзгласяване за цар, до пълно изоставяне дори от собствените Му ученици, позорно обругаване и екзекуция като престъпник

Страшния съд – състояние на човешката душа, при което тя не може да се издигне повече от това, което позволяват нейните проявени добродетели; момент от края на съществуванието [в сегашния му вид], когато ще бъде направена равносметка за положението на всяко едно човешко същество; вж. Последни дни

Стълбица – последователни стъпала от все по-фини изисквания за пречистване на човешкото същество в стремежа му към небесните селения; способността за прекрачване на следващото стъпало се определя от степента на пречистеност; вж. Митарства

Схизма – разцепление между църквите; през 1054 година църковните центрове в разполовената Римска империя на запад (Ватикана) и на изток (Константинопол) влизат в политическа разпра, в следствие на което християнският свят се разцепва на католически Запад (който след няколко века отново ще се разцепи) и православен Изток; вж. Католицизъм, Православие; вж. Разкол

Съблазън – някакво привидно удоволствие, от което човек няма реално нужда, но чието приемане би го тласнало към деградация; способ, чрез който Сатана увлича хората към себе си, като им предлага да получат удоволствието срещу някакъв компромис от тяхна страна; вж. Изкушение; Въздържание

Събор – събрание на мирияните и духовенството (или техни представители), което избира висши църковни служители, прецизира църковни догми и канони, или се произнася по дисциплинарни въпроси

Съмнениен – форма на отдалечаване от мъдростта, при която вярата бива застрашавана чрез допускане на други представи и мисленото им конкуриране с тези от самата вяра

Сътворение – библейска история за възникването на света, според която вечно съществувалият Бог дава енергиен тласък на “нищото”, оформя този тласък и въздига по този начин свят, който населява с живот, за да създаде накрая Себеподобни същества (хора) и да Се отдаде след това на почивка (и тържество) от творението Си

Съчетания – прояви на синхронности в живота на хората, които при вярващите често се наблюдават в посока на “учудващи съвпадения”, укрепващи вярата или предотвратяващи опасности; вж. Чудеса

Тайната вечеря – последната трапеза на Христос с учениците Му, в която Той извършва първата литургия в християнството; време на пълно проявяване истинската същност на всеки един от присъстващите – страх, съмнение, притворство; жертвоприношение

Теология – вж. Богословие

Трансценденталност – мисловна конструкция, при която нещо (идея или обект) бива отпращано отвъд мислимото, видимото и въобразимото; свръхестественост, отвъден свят и други подобни

Треба – частна църковна служба, каквото е кръщене, венчание, опело и други такива

Требник – книга, в която са записани необходимите за извършване действия и произнасяните от свещеника слова по време на частна служба (кръщене и прочея); вж. Служебник

Трепет – състояние на боговдъхновение, при което християнската сетивност се изостря, човек става внимателен и провижда чудесното присъствие на Бог във всичко наоколо

Триезична догма – политическа доктрина от ранното Средновековие, според която християнските въпроси могат да се обсъждат само на еврейски, гръцки и латински – тоест, Йерусалим, Константинопол и Рим трябва да са центровете на религиозната мисъл; на това княз Борис-Кръстител отговаря, че “Бог ще трябва да научи и български”, с което нашият език става четвъртият в света, на който е “преведена” вярата

Триединен – характеристика на Света Троица, според която Бог се проявява по три различни начина, но и трите са израз на един и същ върховен принцип; вж. Бог

Троичност – вж. Света Троица

Упование – състояние на човешкото съзнание, при което в трудни и безизходни моменти човек отдава надеждите си на божието благоволение; прехвърляне на тежестта от събитията върху идеята, че “Бог знае защо, как и какво”; вж. Надежда, Промисъл

Усърдие – твърдост, постоянство и дисциплинираност в изповядването, изучаването и практикуването на вярата; една от добродетелите на християнството

Утвар – прибори, които се използват по време на богослужение в черквата или при походите на свещеника

Фарисеи – едно от теченията в еврейско духовенство по времето на Иисус; “праведници”; те стоят в основата на заговора за ликвидирането на Иисус; основните спорове, подклаждани във връзка с проповедите на Иисус, са предизвикани от ф., които се страхуват Иисус да не разбуни хората и да навлече гнева на римския император, в следствие от което ф. да загубят общественото си положение; пример за тесногръдие, властолюбие, лукавост и вероломност; вж. Садукеи; Ционизъм; Масонство

Франк-масонство – вж. Масонство

Фундаментализъм – склонност каноните и догмите да се възприемат буквално, крайно; не се позволява на мисленето да прави каквото и да е отклонение от тях в тази светлина, която се счита за единствена и общовалидна

Хваление – литературен и песнопеен жанр, при който се разкриват чертите на прекрасност у Бога и се приканват хората да се доближат към Него; основен изразен похват на църковната служба

Херувими – духове на хармонията; проявители на баланса между нещата в света, на тяхното единно съчетаване

Християнство – възниква в средата на юдаизма и се утвърждава като религия три века по-късно, вече в Римската империя; една от трите монотеистични религии (вж. Юдаизъм, Ислям); в х. е характерна идеята за Бог, Който сам идва в човешка форма, страда като човек и с победата Си над смъртта дава вечен живот за повярвалите

Христос – космична същност на родилия Се сред хората Бог; божествен принцип, проявен във видимия свят като Иисус

Цезаропапизъм – принцип на върховенство на светската власт; форма на управление, при която църквата е под-държавна структура, нещо като “министерство” в рамките на държавата, който е получил разпространение в православния свят; вж. Папоцезаризъм

Ционизъм – течение сред еврейския народ, според което еврейството е “избраният народ” на Бога и като такъв не само, че трябва да властва над близкоизточните си територии, но и над целия свят, което е естествена последица от волята на Бога; за изпълнение на това могат да се разпалват войни, да се сее зараза, недоверие или упадък сред околните народи – всичко, което ще позволи на ц. да овладеят света; вж. Фарисеи; Масонство

Църква – събрание на светиите и всички приближени на Христос, които съставляват Неговото обкръжение; хора, които ги обединява вярата в Бог и “професионално” са се заели да му служат; коя да е боголюбива група; “социалното Тяло” на Бога на Земята – от хора, които Му служат (без значение от институционалния им характер)

Черква – храм, катедрала; канонично устроена сграда, която да служи за християнски обреди; често се изгражда на мястото на друг храм, от по-стари времена или друга религия, което идва да покаже, че главната особеност на храма е енергийната точка на местоположението му, а не каноничната му обвързаност

Черно братство – всички църковни служители, които нямат свои семейства и живеят в манастири; монаси, калугери, послушници; тяхно семейство е Небето

Чистилище – пространство на отчужденост, изолация и размисъл; състояние на съзнанието, чиято вибрация задвижва за даден човек низове от поучителни преживявания и изпитания, които да му помагат в преодоляване на определени негативни наслоения 

Човеколюбив – характеристика на Бога, изразяваща Неговото отношение на загри

[----------]

Ясно е, че сам не мога да направя достатъчно пълен и точен речник, така че, ако някой иска да поправи или да допълни нещо по въпроса, нека да го пусне на личните ми съобщения и аз ще опитам да го интегрирам в речника... Можете да пускате идеите си и като коментари отдолу, но тогава ще е по-трудно да се интегрират като цялостен речник...

По принцип е хубаво да има подобни понятиологии за всяка една от религиите, а също така – и въобще една глобална понятиология на духовността... Май се беше появила преди време такава идея във Форума!

[miamotobg]

10-x fly добра работа и полезна за всички надявам се.