Ян ван Хелсинг, Тайните общества 2
Стр. 68-71
ЗАМЕСЕНА ЛИ Е ЦЪРКВАТА НА СЦИЕНТОЛОЗИТЕ (CHURH OF SCIENTOLOGY)?
Ще кажа само: „истински чук“!
Във „Властта на тайните общества през XX век“ вече споменах, че Хъбард участва в проекта MK Ultra, американски експеримент за контролиране на съзнанието, но това е само подробност. Нека се заровим по-дълбоко в Църквата на сциентолозите (Church of Scientology).
Както подметнах по-горе, Л. Рон Хъбард е от Уилсънови. Баща му е бил осиновен от семейство Хъбард, но реално е потомък на Уилсънови, една от най-старите вещерски фамилии в Шотландия. Други вещерски кланове са например Камерън, Кроули и Парсънс. Всички те участват в „Експеримента Филаделфия“, за който подробно ще разкажа по-късно. Заради потеклото си Хъбард има контакти с ЦРУ, както и с National Intelligence, за която работи години наред. Той има достъп до психиатричните документи на персонала на NAVY и се запознава с методите за контрол на съзнанието, прилагани върху него. По-късно тези изследвания се превръщат в основа за неговата „дианетика“ и техниките за регресивни спомняния, които по онова време са първата по рода си солидна и обоснована методика за връщане в миналото (днес изместена от значително ускорената и по-евтина кинезиология: вместо „електропсихометър“ − „ръчен тест“). Хъбард изследва системата на Алистър Кроули, чиито принципи могат да се открият навсякъде в книгите му, но не ги използва едно към едно, а развива своя методика.
Той започва да връща стотици хора в миналото, в предишните им животи, все по-назад и по-назад, и след години непрестанни изследвания стига до един и същ резултат при всички. Дръжте се здраво!
Историята е приблизително следната: в съзвездието Пегас се намира слънчевата система „Меркаб“, населена от меркабианци. Тя има седем обитавани планети. Меркабианците много отдавна установили, че тяхната централна звезда скоро ще загине и започнали да търсят друга планета, на която да се преселят. Тъй като очевидно не са имали лош вкус, една тяхна делегация достига нашата Слънчева система и те се заселват на процъфтяващите по онова време планети (между тях и Марс). В крайна сметка идват и на Земята, но се оказва, че планетата ни вече е обитаема. Пришълците влизат в контакт с народ, който им изглежда подходящ, правят се на „богове“, извършват „чудеса“ (технологии) и духовно поробват хората, които приучват към абсолютно покорство; карат ги да се молят и с цената на много кървави жертви създават култ към себе си. След като меркабианците виждат, че са подчинили земляните в достатъчна степен, сключват договор с тях, с който обещават, че ще ги направят господари на света, ако съдействат за реализиране на техните цели. Планът е част от меркабианците (те изглеждали като хората) да поемат нещата в свои ръце, да проникнат сред всички земни народи и в крайна сметка да ги превземат. По-късно, когато планетата бъде управлявана от едно световно правителство, земното население щяло да е толкова оредяло, че да остане само една шепа роби, които да обслужват извънземните.
Така. Помислете сега кой е народът, сключил договор с меркабианците? Бинго − юдеите!
Л. Рон Хъбард открива кой се крие зад Яхве, Ел Шадай.
Но с това, естествено, сгазил лука. Всички други, но не и юдеите! Междувременно обаче се знае, че той не е единственият, който стига до тях.
Въз основа на шумерските клинописи, епоса за Гилгамеш, гръцката митология, както и Библията, Хъбард се убеждава, че меркабианците всъщност са митологичните „божествени същества“ или „боговете“ (Анунаките), слезли от небето с летящи чинии. Хората от онзи период, които естествено не са виждали нещо подобно, описват корабите като − както вече цитирах по-горе − облаци, „летящо колело, което дойде с огън и дим от небето“ или „всевиждащо око“.
Според Сичин технологичната раса (Анунаките), която сключва сделка с юдеите, произхожда от дванадесетата планета. Хъбард, от своя страна, смята, че тя е от слънчевата система Меркаб.
А може би от Меркаб меркабианците първоначално са отишли на дванадесетата планета, след това на Марс и чак тогава на Земята? Или става въпрос за различни раси? Кой знае?
Все пак и Сичин, и Хъбард стигат до един и същи извод: Яхве, Ел Шадай, старозаветният Бог, е извънземен (или поне физическа личност от плът и кръв, приземила се с летяща чиния), който сключва договор с юдеите. Между инсайдерите този договор носи името „Юдейски кръвен съюз“ и може да бъде открит в Талмуда и Стария завет.
Църквата на сциентолозите преподава тази история от ОТ-3-степен нагоре, но разбира се, с много повече подробности и детайли. Посредством своите auditing-техники Хъбард се опитва да премахне блокадите, заложени в хората от меркабианците и Илюминатите, и да им възвърне свободата.
Сигурно мислите, че това едва ли не са някакви свободни съчинения.
Ако беше така, кликата само щеше да се подиграва и да разказва вицове. Но ако има нещо вярно, тези, които работят с меркабианците и Илюминатите, вероятно щяха предприемат нещо в отговор. И те го правят.
Илюминатите и „Юдейският кръвен съюз“ скоро научават какво става в Църквата на сциентолозите и започват да се инфилтрират в нея. Не без участието на ЦРУ. Те настройват различни клонове на „църквата“ едни срещу други и постепенно изтласкват Хъбард от позицията му. По думите на Л. Кин през 1981 г. хазарският евреин Бронфман, може би най-големият производител на уиски в света (със седалище Канада), изкупува Църквата на сциентолозите навсякъде по света.
Това обяснява защо през 1981 г. има такъв силен отлив от нея.
Това поне твърдят един мой приятел (който години наред работи заедно с Хъбард) и племенницата на Алистър Кроули, която познавам добре − двама души, съоснователи на Църквата на сциентолозите в Германия, които заради „аферата Бронфман“ от 1981 г. я напускат заедно с още хора от „свободната зона“ (членове, които „аудитстват“ извън църквата. „Свободната зона“ се занимава най-вече с темата за меркабианците.).
В този смисъл до 1981 г. Църквата на сциентолозите очевидно е била позитивна организация. След това ръководството й се поема от престъпния синдикат. Знаем чрез кого!
Учудени ли сте?
(Още подробности за учението на сциентолозите и историята за меркабианците и други извънземни се съдържат в „Бог и компания“ на Л. Кин, VAP Verlag; както и в „Боговете от Едемската градина“ на Уилям Брамли, Tat Verlag.)
