Какво е човекът?

[----------]

Какво е човекът?

Да признаем безкрайно съществувание на човека е немърливо от гледна точка на божествената, универсална същност на Вселената, където нищо частично или повърхностно не би могло да заслужи вечност. Какво е човекът? Положително, той не е нито своята раса, нито националност, пол, религия или банкова сметка, местожителство, единен граждански номер; човекът не е войнишката си униформа, нито членската си книжка, нито трудовия стаж или притежанието на двойка пудели. Колкото и да питаме “Какво е човекът?” и по-специално – колкото и да отговаряме на този въпрос, идеите като ципите на глава лук се отлюспват една след друга, за да открият накрая, че зад тях не се съдържа нищо. Ние идваме, живеем тук и като че ли не си спомняме друга реалност, освен тази на тролеите и НРБ, на блока отсреща и новия hypermarket, на билета за концерт довечера и на обещанието, че следващия месец ще ни пуснат топлата вода; живеем в един свят на роли, които billboardовете яростно ни насърчават да играем по техния начин, докато по-просветналите от нас накрая не усетят, че нещо не е наред, че това не са те. Тогава тръгваме по храмове и групи за медитация, изхвърляме си микровълновата печка, купуваме си “духовна литература”, сменяме SNN.messenger с XnetBG и главата ни се изпълва с хиляди мисли, от които натежава, дострашава и става самотно; развиваме идеята за дух и душа, за рептилии и за плеядианци, за channeling и за traimpchannels? Тогава изхвърляме шофьорската си книжка, започваме да се храним с пръчици и да мислим глобално, а понятието ни за човека все повече загубва своите държавно-национални принадлежностни критерии и достига до един космически хуманоид без раса и без пол, без език, без косми по тялото и със способности за дематериализация и телепатична комуникация, без необходимост от хранене и без войни; започваме да мечтаем да станем този хуманоид, да се изхлузим от панелените обятия на работното ни време и месечния наем за електромер. Тук ще бъде трудно да пишем за това, но в дълбоките и тихи медитации, където няма човешки желания, това пожелано хуманоидно същество също се отлюспва като ципа от главата лук – не по-трудно от номера на личната карта и процедурата за нейното издаване от МВР-полиция; достигаме до неявни, неръкотворни (както казват в църквата) пориви, които се люшкат насам-натам като притихнали вълни, местещи водорасли по пясъка на плитчините, с универсалния за тялото ни ритъм на дишането. По-нататък и този ритъм се изгубва, размива се в тъмнината на първоначално едно меко туптене, в което разпознаваме пулсирането на нашето сърце, като туптенето после започва да става по-бавно, по-тежко и категорично, а накрая всичко се завърта в един разноцветен писък и ние се осъзнаваме в белите чаршафи на социалния покой, който ни държи за ръката, държи с другата ръка изпразнената инжекция приспособителни лекарства и ни уверява, че всичко ще бъде наред. Иска ни се да излезем от стаята, но погледът ни се замъглява, волята също и последното, което можем да разберем, е как едно чуждо тяло тупва меко в завивките под нас, за да умре от социален покой. По-нататък не може да пиша, понеже способите за припомняне на това тяло, с което си служа, са затворени -

[OK] или [CANCEL]
(изборът е Ваш!)

и, предвид вашия избор, спираме до тук. (Този път е само [OK].) И така, макар и в един не толкова стегнат стил, зададох идеята за великата конспирация срещу същността на човека и очаквам вашето споделяне във връзка с това Какво е човекът?

[neven]

fly Dragon,в този не толкова стегнат стил ти зададе въпрос който ще стегне главата на много хора. И колкото хора толкова и отговори.Всеки ще отговори  в зависимост от преживяното, почувстваното, извървяния път и опита на собствения си живот. Какво е човека, какво е живота, какъв е смисълът му-това са вечните въпроси, които рано или късно си задаваме. Някои си остават със задаването, други се впускат да търсят отговорите. Аз съм от вторите. Но вече се чувствам малко изморена и признах на първите,че знам ,че нищо не знам. То май това е човека-задава много въпроси и получава безброй отговори, кой от кой по-верен. Един от най-ранните ми детски спомени  е как постоянно се стремях да хвана котката за опашката, а другият е как от татко разбрах, че съм човек. Повода беше новият нашийник на кучето, много лъскав и красив, за който бях надула гайдата, че непременно трябва да се сложи на мен. “Ти си човек, не си куче! Не може!” Не може да не повярваш на родител.Аз съм човек! Сега вече съм голяма и  виждам, че много хора имат невидими нашийници, за които не подозират. Е, вярно някои са по-дълги, други са по-къси.
Рано или късно идва въпроса: кой съм аз? Започнеш ли да търсиш отговора знаеш, че няма да си вече същият. Това е интуитивно знание. Затова някои хора не го търсят, защото искат да си останат такива каквито са. Това е техният избор, разбирам ги и много искам да разберат моя. Да удържиш статичното си положение е много трудно, както и това да се променяш. И усещаш, че си или в едната или другата крайност, а така търсиш равновесие. Това е човекът – винаги в някакава крайност и вечно търсещ равновесие. Никой не ми е казал, но знам , че в баланса ,хармонията към която се стремя ще получа много отговори. Но най-важното е да съм в хармония със себе си. И търсенето на това мое Аз ми отне доста време. Вече не помня откъде почнах, но мисля, че бе доста хаотично, безразборно, разхищаващо сили търсене. Май си беше голямо лутане. Информация бол.Коя от коя по-различна. При това количествено натрупване или изпушваш качествено, или количеството преминава качество. Но винаги има един външен фактор, който образно казано ще трясне като чук по главата и ще ти подреди в нея нещата. Аз сама нямаше да го направя. Май се отвях от темата-какво е човекът? Но мисля, че се придържам към темата защото аз съм човек и споделям част от пътя си. А какво е пътя? Май, че най важната част на човека.

[Mirotvorec]

"Странно същество е човекът-най-напред си създава проблеми, а след това си блъска главата как да ги разреши."   

[neven]

"Странно същество е човекът-най-напред си създава проблеми, а след това си блъска главата как да ги разреши."   

Когато отговорите предшестват въпросите нахлуват проблемите

[GNOSTIC]

Конкретното мислене винаги стига до там, че престава да задава въпроси; абстрактното мислене ги разширявя до безкрайност. ;D

[Дъвиан]

Когато отговорите предшестват въпросите нахлуват проблемите

"Не задавай въпроса, ЗНАЙ отговора." 

                                   David Icke - Secrets of The Matrix

Хоп, айде на ринга.

[Albinoni]

Когато отговорите предшестват въпросите нахлуват проблемите

"Не задавай въпроса, ЗНАЙ отговора.  David Icke - Secrets of The Matrix

Хоп, айде на ринга.

Прав си  , аз съм влюбена в конкретните неща , това си е Истина Винаги има въпроси, винаги има отговори, но май винаги има и проблеми .... това е човека

[milenski]

Това, което казва Дейвид Айк, е нещо уникално. То е допълнено в един друг филм - What the Bleep - Down the Rabbit Hole. Там една невероятно магнетична жена казва, че човешкото съзнание е устроено така, че не може да зададе въпрос, на който вече не знае отговора. Философията е жестока! Помислете на колко въпроси нямате вътешно интуитивно познание за отговора... Ние знаем всичко, само трябва да си го припомним  Работата е там, обаче, че на един и същи въпрос всеки си има свой отговор. И всички отговори са еднакво верни, защото светът, в който живеем, е поливариантен и ние сами създаваме собствената си Вселена. Затова във всеки един момент е важно какъв избор правим - той ни се отразява пряко и ни засяга пряко. Жоро Велев беше казал някъде - колкото хора, толкова и вселени. Absolutely true!!!

[Joro Velev]

Какво е човекът?
Чувал съм закоравял материалист да отговаря "Човека е ина фабрика за л...а."
Химиците го сравняват с огромен химически комбинат.
Едни казват "животно с духовно преживяване",
други "дух с човешко преживяване"
...
"Колкото хора, толкова и Вселени" - това ми се заформяше в главата от доста време. Благодарение на споменатия филм (невероятно магнетичната жена е Рамта, така и не потърсих повече от и за нея:( ), след Монро, Вадим Зеланд, Румен Чорбаджийски ... и не на последно място Водача на един близък. Може да се окаже, че за първи път от него съм възприел тази идея.....знае ли се.
....
Все пак, какво ли е човекът?
Аз е човекът, или човекът е Аз....
Но, какво е Аз?
Дали ще има край поредицата от въпроси?
Сигурно знам, но съм забравил.
....

[GNOSTIC]

Невъзможно е, за мен, да се даде задоволителен отговор на подобен въпрос. Гледните точки са различни - научни, езотерични, религиозни...... всяка област е търсила в рамките на своите понятия отговора. Можем да си изберем основа, според предпочитанията си ....
Може би, беше добре да се конкретизира гледната точка, защото може да се озовем в ситуация да говорим на различни езици /т.е. с различни понятия/.

[iti]

flyDragon, по-голяма глупост скоро не бях чел . Не ми се обиждай, лично мнение :Р. И тъй като ако напиша само това, с пълно основание и моето исказване ще е глупост, ще се опитам да ти открехна няколко думи над които можеш да помислиш. Разграничи Човекът, ката потенциалът който съдържа, живота и всичко което му е дарено, от човекът който си ти, които съм аз, или който и да е друг човек който познваш. В Човекът, аз лично виждам огромният потенциал и дар на живота, дар на Вселената. Именно в Илюзията която Той е способен да си създава, той е способен да открие истиснкото Себе си. Без Излюзията, и разбирането че това е Излюзия, не е взъможно да се прозре Истината. Може да звучи парадоксално, но това е факт. За да се набере дълбочина, трябва да си отишъл на повърността, за да поискаш да слезеш надолу. Ако си мислиш, че си много дълбок, не се появява в теб желанието да набереш дълбочина. Липсва инерцията която да създадеш. Често тази инерция е грешна, защото доводите които сме имали са били повърностни. И човек изплува отново. Но това му е хубавото, лесно разбираш илюзията която те е подтикнала да търсиш дълбочина. Човекът е едно невероятно упражнение по дълбочина. Той трудно може да се заблуждава, че е станал особено дълбок, всеки грешен порив завършва с изплуване. И вероятно с повърхностно гледане, изглежда, че упражнението Човек е повърхностно. Отдолу обаче са заложени принципи и механизми, които обуславят, че или човек наистина ще набере дълбочина и разбиране за Живота или ще се балтае по повърхността неудовлетворен от това което е. Всяка илюзия с претенции за духовност и истиност се разбива на пух и пах скоро. И затова на повечето хора им изглежда, че в човешкият живот липсва духовност, липсва дълбочина, че истината е на друго място. Това отново е илюзия, която, да, вероятно на другото място може да просъществува без да се разбие в брега на Истината. Аз се подписвам и с двете ръце, че само този който направи така, че Човек да звучи гордо, ще разбере истинската дълбочина на живота и ще стане наистина завършен.

Ако обвиняваш човека който е в момента, по-добре си дай ясна сметка, че само чрез него може се появи Човекът. Защото Човекът изисква опит и разбиране, които могат да се натрупат само чрез живота. Това малко звучи като Ницше и Свръхчовекът, но ако махнем всички човешки украски, всички интуитивно усещаме на към какво вървим, въпреки, че го украсяваме пак с нашите си илюзии. Често аз истински се кефя на Геният заложил потенциала на на живота тук. Дори смятам, че заложеният живот другаде е просто прелюдия към това тук. Затова и това тук е толкова трудно и изисква човек да приеме животът си и като предизвикателство.

[neven]

iti, всички ние сме същества с огромен потенциал, но разгръщането и преоткриването на този потенциал е присъщо само на Човек. И какво е човекът по пътя на това самооткриване? Въпрос, с много, много отговори...

[Albinoni]

Откриха причината за бързото интелектуално развитие на човека - Изключителното, в сравнение с другите примати  , развитие на интелекта при човека се дължи на определен участък в ДНК
 
--------------------------------------------------------------------------------
Категория:  Открития
Източник:  ЗДРАВЕ


По данни на сътрудници на Университета в Калифорния (University of California), в хода на еволюцията на човека участък на ДНК, наречен HAR1, е претърпял за кратки срокове редица изключително важни изменения. Участъкът HAR1 е привлякъл вниманието на учените в хода на сравнителни изследвания на гените на човека, шимпанзето и други животни.

В генома на различните видове млекопитаещи, структурата на този участък се е съхранила практически без промяна, а у птиците и шимпанзето той се отличава с не повече от два елемента. В същото време у човека, в сравнение с най-близките му родственици – висшите примати – са открити 18 важни разлики в структурата на HAR1.

В хода на проучванията е открит и гена HAR1F, който се активизира в нервните клетки наречени Кахал-Ретциус. Тези клетки се появяват в ранните стадии на развитие на централната нервна система (ЦНС) на ембриона и играят ключова роля във формирането на слоестата структура на кората на главния мозък, регулират растежа на нервните клетки и образуването на връзки между тях.

Както предполагат учените, особеностите на гена HAR1F се състоят в това, че той не отговаря за синтеза на специфични белтъци, а регулира активността и взаимодействието на другите гени. Много е вероятно рязкото увеличение на обема и усложняването на структура на кората на главния мозък в хода на еволюцията на предците на човека да се е определяло от измененията в структурата и функциите на този ген, предполагат изследователите.

Докладът от изследванията е публикуван в новия брой на списание Nature.


Какво е човекът? - Освен, че е интелигентно същество надарено с разум, способност да изпитва най-висшото от всички чувства - любов, той е уникално създание  със  способността да притежава чувство за хумор и съзнателно желание да се усмихва на света.
 

[miamotobg]

Азът е пътят и истината и живота- Йешуа Бен Йосиф

[milenski]

По повод тази тема, разгърнах "Пътеводителя" , за да видя какво има там по въпроса.
Засега открих две неща. Едното е почти научно доказано, а второто отдавна го подозирам, затова ще ви цитирам и двете:

"Мистър Л. Просър беше, дето се вика, най-обикновен човек. С други думи — двунога форма на живот на въглеродна основа, произлязла от маймуната."

"Известно е, че има безброй светове просто защото има безкрайно много пространство, в което те да съществуват. Не всеки от тях обаче е населен. Следователно трябва да има краен брой населени светове. Всяко крайно число, разделено на безкрайно дава резултат, толкова близък до нулата, че е без всякакво значение и поради това може да се каже, че средният брой на населението на всички планети във Вселената е практически равен на нула. От това следва, че броят на населението на цялата Вселена е също равен на нула и че хората, които е възможно да срещате от време на време, са просто плод на болното ви въображение." ;D