Какво е човекът?
Да признаем безкрайно съществувание на човека е немърливо от гледна точка на божествената, универсална същност на Вселената, където нищо частично или повърхностно не би могло да заслужи вечност. Какво е човекът? Положително, той не е нито своята раса, нито националност, пол, религия или банкова сметка, местожителство, единен граждански номер; човекът не е войнишката си униформа, нито членската си книжка, нито трудовия стаж или притежанието на двойка пудели. Колкото и да питаме “Какво е човекът?” и по-специално – колкото и да отговаряме на този въпрос, идеите като ципите на глава лук се отлюспват една след друга, за да открият накрая, че зад тях не се съдържа нищо. Ние идваме, живеем тук и като че ли не си спомняме друга реалност, освен тази на тролеите и НРБ, на блока отсреща и новия hypermarket, на билета за концерт довечера и на обещанието, че следващия месец ще ни пуснат топлата вода; живеем в един свят на роли, които billboardовете яростно ни насърчават да играем по техния начин, докато по-просветналите от нас накрая не усетят, че нещо не е наред, че това не са те. Тогава тръгваме по храмове и групи за медитация, изхвърляме си микровълновата печка, купуваме си “духовна литература”, сменяме SNN.messenger с XnetBG и главата ни се изпълва с хиляди мисли, от които натежава, дострашава и става самотно; развиваме идеята за дух и душа, за рептилии и за плеядианци, за channeling и за traimpchannels? Тогава изхвърляме шофьорската си книжка, започваме да се храним с пръчици и да мислим глобално, а понятието ни за човека все повече загубва своите държавно-национални принадлежностни критерии и достига до един космически хуманоид без раса и без пол, без език, без косми по тялото и със способности за дематериализация и телепатична комуникация, без необходимост от хранене и без войни; започваме да мечтаем да станем този хуманоид, да се изхлузим от панелените обятия на работното ни време и месечния наем за електромер. Тук ще бъде трудно да пишем за това, но в дълбоките и тихи медитации, където няма човешки желания, това пожелано хуманоидно същество също се отлюспва като ципа от главата лук – не по-трудно от номера на личната карта и процедурата за нейното издаване от МВР-полиция; достигаме до неявни, неръкотворни (както казват в църквата) пориви, които се люшкат насам-натам като притихнали вълни, местещи водорасли по пясъка на плитчините, с универсалния за тялото ни ритъм на дишането. По-нататък и този ритъм се изгубва, размива се в тъмнината на първоначално едно меко туптене, в което разпознаваме пулсирането на нашето сърце, като туптенето после започва да става по-бавно, по-тежко и категорично, а накрая всичко се завърта в един разноцветен писък и ние се осъзнаваме в белите чаршафи на социалния покой, който ни държи за ръката, държи с другата ръка изпразнената инжекция приспособителни лекарства и ни уверява, че всичко ще бъде наред. Иска ни се да излезем от стаята, но погледът ни се замъглява, волята също и последното, което можем да разберем, е как едно чуждо тяло тупва меко в завивките под нас, за да умре от социален покой. По-нататък не може да пиша, понеже способите за припомняне на това тяло, с което си служа, са затворени -
[OK] или [CANCEL]
(изборът е Ваш!)
и, предвид вашия избор, спираме до тук. (Този път е само [OK].) И така, макар и в един не толкова стегнат стил, зададох идеята за великата конспирация срещу същността на човека и очаквам вашето споделяне във връзка с това Какво е човекът? (http://www.google.com)
По-нататък не може да пиша, понеже способите за припомняне на това тяло, с което си служа, са затворени -
[OK] или [CANCEL]
(изборът е Ваш!)
и, предвид вашия избор, спираме до тук. (Този път е само [OK].) И така, макар и в един не толкова стегнат стил, зададох идеята за великата конспирация срещу същността на човека и очаквам вашето споделяне във връзка с това Какво е човекът? (http://www.google.com)
(http://S:\000.jpg)
Ето Човекът!
Човекът гпеда и не разбира!
(http://S:\000.jpg)
Ето Човекът!
Оригиналният текст е поместен тук:
Евангелие от Йоан 19 гл : 5 ст. гласи следното:
Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха.
Пилат им казва: "Ето Човека!"