Философстването само по себе си е метод. Много често го бъркат с караниците и ината, а "професионалните философи" по университетите често го подменят с История на философията. Философстването е метод, чрез който да се вгледаш навътре в себе си, да видиш там отраженията на света и да ги опишеш с разумен изказ. Разумността е качеството, което отделя философстването от художествената литература и от мистицизма, където рационалният разум не е толкова определящ. Философстването е методът на философията, която, сама по себе си няма почти нищо общо с История на философията. Последната, доближаваща се до критическата мисъл, е изследване и разсъждаване върху това какво се е изфилософствало до този момент. История на философията говори за школи, направления и епохи, за категории и видни представители; философстването не дава коментар на нищо друго, не се позовава на нищо друго, освен на търсеното дълбоко в теб разбиране. Често към философстването приписват субективните си възгледи и предпочитания - такива изкривявания не са философстване и обикновено водят до караници. За да философстваш, трябва да забравиш себе си и да се откажеш от онова, което ти харесва; единствено разумността трябва да те води...