Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: ssass в Май 21, 2006, 16:40:43 pm
-
:)
-
Ох, ако започнем тази дискусия, ще доведе само до отрицателна енергия. Такова чувство имам аз - от опит - много пъти сме го дискутирали.
Лично мнение.
-
Знаеш ли колко сме го дъвкали това? Сега ще влезе Galadh и ще почне с неговите, съответно и аз с моите - просто нищо няма да стане. В крайна сметка, всичко е субективно о всеки го възприема по собствен начин :(
-
Има ги навсякъде из форума - потърси в "Религия" ;)
-
Наистина много сме го дъвкали това в предишни теми от преди година. Накратко мойто мение до голяма степен се формира от принципа на матрьошките. Вселените се надграждат така че Богът създател на една вселена може да се окаже някой електрон от по-голяма такава. В много фантастични романи също е загатнато че например в една наша клетка на кожата може да съществува цяла вселена и ние можем да комуникираме с нея при дълбока медитация.
Друга интересна и правдоподобна идея е че всичко тов е компютърна симулация. Въпроса какво има извън нея обаче поражда нов куп въпроси чиито отговори могат да са само спекулативни.
И другата моя любима теза е за голямата игра, която се доближава до тази за компютърната симулация от вселени в които ние влизаме по някакви причини.
-
Философстването само по себе си е метод. Много често го бъркат с караниците и ината, а "професионалните философи" по университетите често го подменят с История на философията. Философстването е метод, чрез който да се вгледаш навътре в себе си, да видиш там отраженията на света и да ги опишеш с разумен изказ. Разумността е качеството, което отделя философстването от художествената литература и от мистицизма, където рационалният разум не е толкова определящ. Философстването е методът на философията, която, сама по себе си няма почти нищо общо с История на философията. Последната, доближаваща се до критическата мисъл, е изследване и разсъждаване върху това какво се е изфилософствало до този момент. История на философията говори за школи, направления и епохи, за категории и видни представители; философстването не дава коментар на нищо друго, не се позовава на нищо друго, освен на търсеното дълбоко в теб разбиране. Често към философстването приписват субективните си възгледи и предпочитания - такива изкривявания не са философстване и обикновено водят до караници. За да философстваш, трябва да забравиш себе си и да се откажеш от онова, което ти харесва; единствено разумността трябва да те води...