Съпоставка Коран и Библия и съвременни познания.I. ОБЩ ПРЕГЛЕДВ Корана отново откриваме значителен брой теми, вече изложени в Библията. На първо място, това са разказите за Пророците: Ной, Авраам, Йосиф, Елия, Иона, Иов, Моисей; царете на Израел: Саул, Давид, Соломон, като цитираме само най-важните разкази, общи и за двете книги и пропускаме онези, които са преразказани. На второ място, това са по-специфични разкази за големи събития, в развоя на които има намеса на свръхестественото: например Сътворението на небето и Земята, Сътворението на човека, Потопът, Бягството на Моисей. Най-накрая, всичко, отнасящо се до Иисус и майка му Мария в Новия завет.
Какви изводи можем да направим относно засегнатите и в двете Писания теми от гледна точка на съвременните познания, освен тези, които са в свещените текстове?
Съпоставка Коран/Евангелия и съвременни познания.Трябва да отбележим – що се отнася до паралела между Корана и Евангелията – че нито една от темите в евангелията, която е предизвикала критики от научна гледна точка – за които споменахме във втората част на тази книга, – не е намерила място в Корана.
В Корана многократно се споменава Иисус. Това например е обявяването на раждането на Мария на нейния баща, вестта за чудното раждане на Иисус, природата на Иисус, който заема челно място сред другите пророци, същността му на Месия, отправеното от него Послание към хората, което потвърждава и изменя Тората, проповедта му, апостолите – неговите ученици, чудесата, Възнасянето му при Бога, ролята му в Страшния съд и т. н.
Сура 3 от Корана и сура 19 (която носи името на Мария) са посветили дълги пасажи на семейството на Иисус. Те разказват за раждането на майка му, Мария, за нейната младост, за извествянето на чудната й бременност. Иисус винаги е назоваван “Син на Мария”. Неговото родословие е представено главно по линията на майка му, което е напълно обяснимо, тъй като Иисус няма биологичен баща. По това Коранът се различава от Евангелие от Матея и от Лука, които, както видяхме, предават родословието на Иисус по мъжка линия, при това по различен начин.
Според родословието си по майчина линия, Иисус според Корана произлиза от линията на Ной, Авраам, бащата на Мария (eimrвn в Корана):
– сура 3, знамения 33 и 34:
“Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран – потомство едни от други...”
Това показва, че Иисус произлиза от Ной и Авраам по линията на майка си Мария и на нейния баща, eimrвn. В Корана отсъстват както грешките при имената в евангелията при родословието на Иисус, така и проблемът при съставянето на самото родословие, започващо от Авраам в Стария завет, които разгледахме в първата и втората част.
Обективността ни задължава да посочим този факт, тъй като той придобива важност поради необоснованите твърдения, че Мухаммед е преписал по-голямата част на Корана от Библията. Бихме могли да се запитаме кой или какво е могло да го убеди да не преписва родословието на Иисус и да направи такива корекции, които поставят Корана извън обсега на всякаква критика от гледна точка на съвременната наука, докато евангелистките текстове и тези от Стария Завет от същата гледна точка са изпълнени с противоречия.
Съпоставка между Корана, Стария завет и съвременните познания.Някои страни от това сравнение вече бяха разгледани що се отнася до Стария завет. В частта на тази книга, посветена на Стария завет, бе направен критически преглед на Сътворението на света според Библията. Бяха разгледани и предлаганите от Корана версии. Тъй като те вече бяха съпоставени, няма нужда отново да се спираме на този проблем.
Изглежда, че историческите знания са неуточнени, а археологическите данни – твърде оскъдни, поради което не можем да осветлим през съвременната наука проблемите около царете на Израел, разкази за които има както в Библията, така и в Корана.
Що се отнася до пророците, в зависимост от това, дали разказаните събития отговарят или не на историческите факти, ние имаме възможност да сравним съдържащото се в Писанията със съвременните данни.
Две от темите, общи за Корана и за Библията, привличат вниманието ни и могат да бъдат изследвани според теориите на нашето време. Това са:
– Потопът;
– бягството на Моисей.
Първият – защото е оставил в историята на цивилизациите малобройни следи, отговарящи на библейския разказ, докато съвременните данни не ни позволяват да подложим на критика разказа в Корана;
Вторият, защото двата разказа – в Библията и в Корана, в общи линии се допълват взаимно и защото съвременните данни като че ли подкрепят от гледна точка на историята и двата.
II. ПОТОПЪТПреглед на библейския разказ и на предизвиканите от него критики.
Изучаването на разказа за Потопа според Стария завет в първата част на книгата доведе до следните изводи.
В Библията съществуват не един, а два разказа за Потопа, написани по различно време:
– яхвистки разказ, датиращ от IХ в. пр. Хр.;
– разказ, наречен жречески, датиращ от VI в. пр. Хр. и наречен така, защото е дело на проповедниците от това време.
Двата разказа не са наложени един върху друг, а са смесени, като елементи от единия се вмъкват между елементи от другия, а части от единия източник се редуват с части от другия. Коментарите към “Превода на книга Битие”, направени от препод. о. дьо Во, професор в Библейската школа в Йерусалим, доказват по категоричен начин, че параграфите принадлежат към два източника; разказът започва и завършва с яхвистки параграф; съществуват общо десет яхвистки параграфа; между всеки от тях е вмъкнат по един жречески параграф (което общо прави девет жречески параграфа). Тази мозайка от текстове е единна само по отношение на последователността на епизодите, тъй като между двата източника съществуват очевидни противоречия. Както пише препод. о. дьо Во, “това са две истории за Потопа, в които катаклизмът е предизвикан от различни причини и има различна продължителност, където Ной натоварва в Ковчега различен брой животни”.
Като цяло библейският разказ за Потопа е неприемлив от гледна точка на съвременната наука поради две причини:
а) Старият завет му придава характера на световен катаклизъм;
б) докато параграфите от яхвисткия разказ не посочват датата му, жреческият разказ го разполага във време, когато подобен катаклизъм е бил невъзможен.
Аргументите в подкрепа на това твърдение са следните:
Жреческият разказ уточнява, че Потопът е станал по времето, когато Ной е бил на 600 години. Но се знае, че според родословията от глава 5на Битие (също принадлежащи на жреческия източник, както бе посочено в първата част на тази книга) Ной е роден 1056 години след Адам. От което следва, че Потопът се е състоял 1656 години след Адам. От друга страна, родословното дърво на Авраам, изложено в Битие (11: 10–32) също според този източник, ни позволява да пресметнем, че Авраам е живял приблизително 1850 години преди Христос, а Потопът е станал 292 години преди неговото раждане. Следователно според Библията Потопът е станал през ХХI или XXII в. пр. Хр. Това изчисление отговаря точно на сведенията на древните библии, в които въпросните хронологични подробности са отделени преди текста по време, когато поради липса на достатъчно познания по този въпрос хронологичните сведения в Библията са били приемани безсловно от читателите, още повече че са отсъствали аргументи против.
Възможно ли е днес да повярваме, че всемирен катаклизъм е разрушил цялата повърхност на земята (с изключение на пътниците в Ноевия ковчег) през ХХІ или ХХІІ в. пр. Хр.? През същата епоха на много места по Земята процъфтявали цивилизации, останки от които са намерени много по-късно. За Египет например това е междинният период, който следва края на Старото царство и началото на Средното царство. Като не забравяме онова, което знаем от историята за този период, би било смешно да поддържаме тезата, че Потопът е разрушил изобщо цивилизацията.
Предвид посочените причини можем да твърдим, че разказът за Потопа във вида, в който ни го представя Библията, е в явно противоречие със съвременните представи. Съществуването на два разказа е очевидно доказателство за човешката намеса при съставянето на Писанията.
Разказът за Потопа в КоранаВерсията, представена от Корана, е изцяло различна и не поражда критики от гледна точка на историята.
Коранът не представя последователен разказ за Потопа. Множество сури разказват за наказанието, наложено на народа на Ной. Най-пълен е разказът в сура 11, знамения 25 – 49. Сура 71 , носеща името на Ной, споменава преди всичко проповедта на Ной, както е и в знамения 105 – 115 от сура 26. Но преди да разгледаме развоя на събитията, трябва да определим датата на Потопа във вида, представен от Корана, по отношение на общия контекст на наказанията, наложени на общностите, чиято вина е била, че са нарушили Божиите заповеди.
Докато Библията разказва за един всемирен Потоп, който е наказание за невярното човечество, Коранът – напротив, споменава няколко наказания, наложени на точно определени общности:
Представа за това могат да ни дадат знамения 35 – 39 от сура 25:
“Вече дадохме на Муса Писанието и за негов помощник определихме брат му Харун. И рекохме: “Отидете двамата при народа, който взе за лъжа Нашите знамения!” И го унищожихме напълно. И народа на Нух издавихме, когато взе за лъжа пратениците, и го сторихме знамение за хората. И приготвихме болезнено мъчение за потисниците. И адитите, и самудяните, и обитателите на ар-Рас, и много поколения между тях. И на всеки от тях давахме примери, и всички напълно погубихме.”
Сура 7, знамения 59 –93 съдържат напомняне за наказанията, поразили народа на Ной, адитите, тамудитите, Содом, отделно мадианците.
Следователно Коранът представя Потопа като наказание, предназначено само за народа на Ной: това е първата основна разлика между двата разказа.
Втората основна разлика е, че Коранът, противно на Библията, не посочва точната дата на Потопа и не определя продължителността на катаклизма.
Причините за наводнението са почти еднакви в двата разказа. Жреческият разказ в Библията (Битие 7: 11) привежда две от тях, които са действали едновременно: “… в тоя ден раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха...” В знамения 11 и 12 на сура 54 Коранът уточнява:
“И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля.”
Коранът разглежда подробно съдържанието на Ковчега. Заповедта да се настани на борда всичко, което ще оцелее след катаклизма, е била дадена от Бог и точно изпълнена от Ной:
“…Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които имаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал”. А вярваха заедно с него само малцина.” (сура 11, знамение 40)
Изключеният от семейството е единият син на Ной, за когото знамения 45 и 46 от същата сура казват, че увещанията на Ной не са могли да отклонят решението на Бог. Според Корана на борда на Ковчега е имало и други немногобройни пасажери, които са повярвали на Бог освен семейството, от което прокълнатият син е бил отделен.
Последните липсват от описаните в Библията обитатели на Ковчега. В действителност тя представя три версии за съдържанието на Ковчега:
– според жреческия разказ: Ной, семейството му без изключение и по една двойка от всеки вид;
– според яхвисткия разказ съществува разлика между чистите животни и птиците, от една страна, и от друга – нечистите (от първите Ковчегът е приютил по седем от всеки вид, самки и самци 1 , а от вторите – само по една двойка);
– според един изменен яхвистки разказ (Битие 7:
– по една двойка от всеки вид, чист и нечист.
Разказът за самото наводнение, съдържащ се в сура 11, знамения 25 – 49 и в сура 23, знамения 23 –30 , не се отличава особено от библейския разказ.
Мястото, където според библията е заседнал Ковчегът, е връх Арарат (Битие 8: 4), а според Корана – Йуди ( сура 11, знамение 44 ). Този връх трябва да е бил най-високата част на Араратските планини в Армения, но не може да се докаже дали хората не са сменили имената, за да съгласуват двата разказа. Това се потвърждава от Р. Блашер. Според този автор в Арабия има планина, носеща името Йуди. Възможно е имената да са съгласувани изкуствено.
В крайна сметка, между библейския разказ и този в Корана съществуват значителни разлики. Някои не се поддават на обективна критика поради липсата на точни данни. Но когато сравняваме истинността на библейския разказ с помощта на сигурни сведения, става ясно, че той е напълно неприемлив и не съответства на познанията, които дължим на съвременната наука. Напротив, разказът в Корана доказва истинността си при обективна критика на всеки негов елемент. Имали ли са възможност хората във времето между библейския разказ и този в Корана да придобият нови знания, които биха им позволили да имат по-ясна представа такова подобно събитие? Със сигурност – не, тъй като единственият документ за това древно събитие, който е бил на разположение на хората, е именно Библията. Ако човешкият фактор не може да обясни разликите в разказите, довели до съгласуването им със съвременната наука, трябва да приемем едно друго обяснение: това е едно Откровение, появило се по-късно от съдържащото се в Библията.
