Ето още материал:
Културните традиции съхраняват през вековете знания, които периодически, “пулсирайки” напускат трезорите на човешката памет и започват да налагат своето право за действие. През вековете културите на различните народи са се пресичали и взаимно обогатявали. По един или друг начин знанията, имащи най-голямо значение за съхраняването на един народ са стигали до нас. Затова историци, културолози, етнолози и философи си задават въпроси, на които не може да отговори само една наука.
В известен смисъл можем да трансформираме рубриката “Фън Шуй в България” в рубрика “Българския Фън Шуй”, но това все още трябва да се докаже. Хипотезата е, че древните българи, обитавайки високите плата и долини около и в Памир са владеели изкуство, с помоща на което са оцелявали в суровата природа и са изграждали хиляди градове и не една държава. Това изкуство е пренесено сред древните народи на днешен Китай и е наречено “Фън Шуй”, а също така и сред древните народи на Индия, където е познато под името “Васту шастра”. Но как е наричано то от българите? На този и много други въпроси ще се опитам да отговоря и да скъся разстоянието между хипотезата и теорията.
ФЪН ШУЙ - Вятър и МъглаПървото съмнение се появи у мен, когато се запознах с тълкуването на думата “фън-шуй”. Според сериозните изследователи на китайския език и йероглифика, приблизителния превод е “Вятър и Вода, която се носи на облаци”. Бях поразена! В нашия, български език, има словосъчетание, което буквално (дума по дума) възпроизвеждат този смисъл. Това е изразът “Вятър и Мъгла”. Тренираният ми ум подозря нещо повече от случайност и аз се заех “да ровя” в тази посока - българската етнография, история и цялостната ни съхранена култура ми подсказваха, че “от този храст може да излезе заек”.
На този етап на моя, за сега, дедуктивен анализ приех, че действително древните българи, по-точно знаещите хора в нашия народ (например т.нар. колобри) действително са донесли на Балканите изкуство за управляване на природата, обществото и човека и то се е наричало с израз, който смислово напомня Фън Шуй. Не е нужно да обяснявам, че “вятъра и водата, носеща се на облаци” удивително напомня на т.нар. фини енергии. В известен смисъл това са фините енергии на Земята.
На славянски този израз звучи като “Вятър и Мъгла”. С други думи, позволявам си да твърдя, че колобрите са владеели изкуството да управляват вятъра и водата в трите й агрегатни състояния.
В историята ни има един много точен културно-смислов факт, което насочи разсъжденията ми в тази посока. Приемането на християнството през ІХ в. от н.е. от българския хан Борис.
На фона на последните събития в България (вече 13 г.) много по-лесно може да се разбере как изглежда смяната на една ценностна система с друга. Още повече, ние точно знаем, че Борис не се е поколебал да унищожи 40 български рода, за да наложи успешно новата идеология. Не се е поколебал и да се отрече от Расате по особено жесток начин. Така с декрет, височайша заповед и с активното участие на византийските духовници съществуващата до тогава космогония, знанието за света и законите в него, са били изтласкани в сенчестата, “долната” страна на културното пространство. Това, което е било израз на цялостна представа за света е изместено, придадено му е презрително значение - “Вятър и Мъгла!” и с течение на времето е забравено напълно, като се е съхранил само израза.
Ако приемем тази хипотеза за работна, трябва да си поставим и редица други въпроси, които да намалят степента й на хипотетичност.
С първо приближение мога да поставя следния въпрос: Дали е съществувал подобен “комплекс” от знания за космоса, природата, обществото и човека в оцелелите културни “остатъци” от другите български държави?
Има ли съхранени знания за този поглед към света в българската култура - музика, песни, танци, митология, приказки, знания и т.н?
Дали в самата история на Китай и Индия няма информация, която да потвърждава културоопределящото знание на нашите прадеди за изграждането на тези цивилизации?
Може би наистина превода на името на това изкуство “Фън Шуй” случайно съвпада с отрицателния по смисъл израз “Вятър и Мъгла”.
А дали самото Фън Шуй изкуство не носи, кодирани в себе си, знания за своите създатели?
Темата за етимологичното значение на думите “вятър” и “мъгла” дава допълнително изясняване на това как и кога най-вече, възниква това изкуство.
Ако приемем за работна хипотезата, че българските прадеди са обитавали високите територии на днешен Иран, Афганистан, Пакистан и т.н., то съвсем близо сме до разбирането, че “Ригведа” (най-древният ведически сборник, включващ химни от предисторическо време), всъщност разказва за завладяването от тези народи на нови територии - Древна Индия, горното поречие на реките Инд и Ганг. По-късно в тези земи възникват империи като Партската, Бактрия (Балхара), където със сигурност са живяли българи. Но ние говорим за много по-ранен период (ако са верни китайските и индийски хронисти), когато боговете са се разхождали между хората.
Изкуството “вятър и мъгла” е всъщност изкуството да се почита бог Ваю (Вятър, Въздух) и облаците, които носят дъжд. Не случайно в превод Фън Шуй означава “Вятър и Вода, която се носи на облаци”. Но в случая “мъг-ла” е съществително от глагола “мъг” - изпускам, изтичам - за облак (и човек от божествен произход). Така че, Вятър и Мъгла (Вода), всъщност могат да се преведат и като “подвижен въздух и облак, който изтича, изпуска се”. Ето как древните са разбирали полифоничността на света. За това няма нищо чудно, ако древното изкуство на българите не е имало определено име, но е имало достатъчно божества (както Пурша в Индия), които са отразявали това знание.
Другата идея е свързана с понятието “земя” и “зъмя”. Първото е “земята, по която ходим”, а второто е “влечуго, змия”. Тук връзката с гъвкавостта, с подземността, но и с небесното начало (небесни потоци, небесни змии, небесни гръмотевици и т.н.) е очевидна. Така че, онези древни мои колеги действително са си разбирали от работата, като са смесвали всичко, което знаят в котела на познанието, за да сварят “супата на знанието”. Стремежът ни към идентичност не е затворен в пределите на действителните гранични бариери. Идентичността ни преплита времена и пространства, при което се оказва, че изкуството да се познават добре местата, където се заселват е от изключително значение за оцеляването им. И те са го правели.
Подозирам, че изкуството на “Вятъра и мъглата” всъщност е било свързано със свещенодействия. И в тези свещенодействия бога на небето Танг-Ра, на Вятъра - Ваю и на Облаците и дъждовете - Индра, вероятно са били от първостепенно значение. Вятъра, теченията на въздуха, Облаците, теченията на водата - колко близко до практическата употреба са тези два параметъра от земното ни битие.
Обикновенно ни предупреждават да не стоим “на течение” или никой да не си прави лагера, където има силно течение. Причината е, че въздушните потоци пробиват човешката аура и могат да ни причинят вреди.
За това във Фън Шуй много се следи как се движи потока на енергиите. Ако той е по права линия, действа вредно, ако обаче е плавен и обтичащ, тогава имаме успех, приходи и добро здраве.
И Вятъра и Водата (Мъглата) са опасни стихии и тяхното укротяване зависи от много условия, които трябва да се спазват.
Например, Вятърът е свързан с чистотата, той издухва, отнася нечистотиите, а Водата, Поройния Дъжд от Облаците ги измива. Така за древните “Чисти” е било равнозначно на “Светли”, “Сияйни”. От там и духовната чистота е свързана със сиянието и светлината. Казват “Лицето му грее” и с това го оприличават на слънцето (Танг-Ра).
Всъщност древнобългарската митология е изградена именно около Слънцето и Земята - това са видимите стихии Огън и Земя; Вятърът, за който няма граници (Пространство, Дърво) и Облака, който напоява, изтича и дава живот (Вода), са другите две видими стихии - Дърво и Вода. И накрая, човешкия труд, който извлича Метала от Земята и така се дава сила на героя за да победи опасните стихии.
За древните българи Фън Шуй е бил не само изкуство за оцеляване, но и за свързването му със свещенното начало.
www.viavita.net
