Автор Тема: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?  (Прочетена 12590 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

virtual

  • Гост
Tози разказ го разказва Момче което губи своята любов (Реални хора).

Самия разказ е притча:

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него се бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?
В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно. Вечерта двамата седели кротко до огънят и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.
- Добре.

Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.
Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша. Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния  пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашият монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка. В нея живеели баба и внучката и, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо което притеснявало възрастната жена било, как ще се оправи внучка и след като тя почине.
Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевята.
На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътят си с другият монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътят им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брегът и, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромният си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашият монах до него.

- Аз не съм монах  - казал той - Аз съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му. От първият дом в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах. Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него. После отседнахме при бабата и момичето и, единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка и, жената се молеше сутрин и вечер да и помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.
- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и за това Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечният пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най сетне получи отговора на въпроса си.
      
ohi.hit.bg
« Последна редакция: Февруари 16, 2006, 15:41:46 pm от Horus »

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #1 -: Февруари 14, 2006, 09:04:04 am »
доста стара но готина притча,която ме навежда на един въпрос:Как смятате целта оправдава ли средствата?
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #2 -: Февруари 14, 2006, 09:50:50 am »
Според мен тази притча е в подкрепа на поговорката "всяко зло-за добро" и "нищо не е такова, каквото изглежда".
Не мисли като човек!-Крион

Дъвиан

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #3 -: Февруари 14, 2006, 10:32:59 am »
Хубава е притчата, дори малко брутална. "Всяко зло за добро" е една абсолютна истина. Но не мога да приема, че злото може да се оправдава с добро. Но подчертавам - злото извършено от хора за добро. Защото то така или иначе злото винаги ще се обърне на добро! А такива ангели, които да правят такива неща няма. Правят ги обикновените хора, които дори не знаят защо правят някакво зло, а всъщност след време то ще даде добри плодове. На мен ми се е случвало често.
« Последна редакция: Февруари 14, 2006, 16:15:13 pm от Дъвиан »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #4 -: Февруари 14, 2006, 12:26:36 pm »
Ако приемеш, че хората всъщност са въплътени ангели, всичко си идва на мястото   ;D
Не мисли като човек!-Крион

Дъвиан

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #5 -: Февруари 14, 2006, 12:37:52 pm »
Ако приемеш, че хората всъщност са въплътени ангели, всичко си идва на мястото   ;D

 :D Е, хайде тогава, който се чувства "въплътен ангел" да започни да краде, разрушава и убива, защото според "притчата" така се изпълнява волята на Бога! Ами не е така!

firma

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #6 -: Февруари 14, 2006, 14:43:19 pm »
Момчето имаше чиста непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и за това Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечният пъкъл.
Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най сетне получи отговора на въпроса си           
ohi.hit.bg


За да не гори във вечният пъкъл,странно изказване.Тази притча не може да се нарече притча лично за мен.Губи се нишката на земният живот.

преминаващ

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #7 -: Февруари 14, 2006, 15:13:33 pm »
По принцип гледам да чета повече тук, отколкото да се бъркам, ама.... понякога не ми се получава  :)
И понеже не мога да си затрая - малко лични разсъждения (които в никакъв случай не бива да се приемат като нещо претендиращо за истинност):
Все си мислех, че притчите трябва да са поучителни, ама тази направо ме разби! Откъде-накъде човек, самообявил се за "Божие оръдие", прави неща, против които е и въпросния Бог? И защо му е на Него, Всевишния (уж), да използва материални средства (човек от кръв и плът) за постигане на целите си, след като си има много по-добри? Ама айде да не ставам празнословна:
Първият дом: След като семейството е толкова добро и благочестиво, откъде се пръкна тоя, дето им  е оставил отровната чаша, а? Че нали добрите уж нямали врагове? Щото като ги ударят, те и другата буза дават - че лошия няма ли да му е по-кеф да си бие добричкия по бузките, вместо да си убива играчката? Явно "доброто" семейство си има враг=> не е достатъчно добро.
Вторият дом: Ми това лошо семейство, дето цялото село не го обичало ... то пък едно село...  в Библията не пише ли да обичаме враговете си? И защо не може толкоз да си изчака наказанието от "оня свят" ми трябва на земята да се раздава "правосъдие"?
Третият дом: Бе къде са им очите на тези двечките, че досега не са го видели това съкровище?! Да кажеш, че е заровено в гората някъде, пък то - в собствената им камина! Че те не я ли ползват?! Егати "помощта" - "Аз ще ви разруша вашия собвтвен дом, създаден от собствените ви ръце. Ама няма страшно - ей ви пари да си купите по-хубав". Библията не учеше ли и на трудолюбие...?
Четвъртия дом: Добър син и лош баща - дайте да трепем сина, бащата и така си е добре. Тук вече съвсем се спекох! А къде отиде така бутания в очите на хората принцип за "свободната воля"? Ми сина като е с толкова чиста и непорочна душа и като има свободна воля... от какъв зор ще стигне до бандата?
Ми ... малко емоционалничко стана... сори. Ама аз ако не си го кажа, няма да съм си аз. Благодаря ви за търпението.
 

ssi

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #8 -: Февруари 14, 2006, 16:21:31 pm »
Доста добри доводи :-) и аз се оплетох

Oberon

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #9 -: Февруари 14, 2006, 17:23:21 pm »
Да се върнем към темата:)))

Понеже Бог постъпва по начин, който ние не разбираме, не сте ли се замисляли, че той постъпва КАКТО ТРЯБВА, а не както ние искаме? Имам предвид, когато ние си мислим че нещо е лошо и обвиняваме Бог за това, може би той постъпва правилно, а на нас ни се иска да не е така? Може би заслужаваме това отношение? И както любящия баща от време на време плесва непослушния син по дупето, така и Бог от време на време ни "плесва" защото ТАКА ТРЯБВА

Размисли....

firma

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #10 -: Февруари 14, 2006, 17:31:47 pm »
Oberon,това наистина ли го казваш :P

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #11 -: Февруари 14, 2006, 18:11:02 pm »
Аз пък да ви питам за Бога от коя матрьошка говорите ? Щото много са тези които претендират да са Бог. А за мен Бог е този който е създател на  "играта" и "правилата на играта" ! Той не се меси в простия човешки живот нито пък наказва някого! Има огромни космически сили, които обаче  понякога го правят. Те много лесно могат да се сбъркат с Бог щото почти нямат огриначения. Те също като Бог са творци. Само че както казах зависи за коя матрьошка говорим  ;)

Дъвиан

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #12 -: Февруари 14, 2006, 18:20:21 pm »
Той не се меси в простия човешки живот нито пък наказва някого!

Сериозно ли това? И мислиш, че наистина го няма примерно около нас? Очуден съм до крайност! За мен Бог е Всичко! Тебе, мене, камъчето, животното, растинието, планетите, вакуума, войната, думите...Космоса, Вселената, Безкрая и Края, Живота и Смъртта...Всичко! Просто Всичко! И Той е навсякъде - не можем да го делим и да го ограничаваме - ние! Това е смешно!

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #13 -: Февруари 14, 2006, 18:59:55 pm »
Дъвиан понеже виждам че почиташ Дънов и понякога го цитираш, а аз също , ще цитирам само това ;)

Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина когато художникът нарисува една картина той в картината ли е ?
Всичко, което е в нас  и вън от нас , всичко, което ни заобикаля представлява фон , зад който се крие Бог, като велик художник. Той е дълбоко скрит, зашото иска  да ни остави свободни.

Петър Дънов

Дъвиан

  • Гост
Отг: Защо Бог постъпва различно? Защо ни причинява това?
« Отговор #14 -: Февруари 14, 2006, 20:00:47 pm »
Хе, и аз я имам тази книга Alien :) Съгласен съм с това, но ето и от мен един цитат на Беинса Дуно. И цитата казва точно това, което и аз се опитах да кажа, и това в което и аз вярвам!

Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Бог създаде всички форми, но той сам няма абсолютно никаква форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлината, Разумът - това са Неговите прояви.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27