Казанската икона
Легендата
Историята започва през юни 1579, когато в град Казан избухва пожар. Населението било смесено-мюсулмани и християни и се разпространила мълвата, че за пожара са виновни християните.
Деветгодишната Матрона, дъщеря на стрелеца Даниило Онучин, сънувала икона на Богородица. На следващия ден сънувала и самата Богородица, която и казала да търси иконата в пепелището на собствения си дом. Заръчала на детето да предупреди архиепископа и градоначалника.
Разбира се, големците не повярвали на детето и майката на Матрона сама започнала да копае в останките на тяхната къща. Дошли и други хора да помогнат, но нищо не открили, докато Матрона не се включила. Тя намерила иконата на Богородица с младенеца увита в сукно. Това се случило на 21 юли 1579.
Шествието в чест на събитието е начало на редица чудеса приписвани на иконата.
Няколко болни оздравели по време на шествието, доближавайки се до иконата.
Казанската икона се счита за защитница на Русия и много от победите в различни войни се приписват на чудотворната икона.
Казанската икона и СталинПрез лятото на 1941г. антиохийският патриарх Александър III се обърнал към християните от цял свят с призив да окажат на Русия, както материална помощ, така и да се молят за нея.
Ливанският митрополит Илия Салиб от антохийското патриаршество се усамотил в подземеие, като се молил три дни на колене пред икона на ”Божата майка с лампада”. Молил Богородица да каже с какво може да се помогне на Русия.
На третия ден тавана се разтворил и се появил огнен стълб в който се видял лика на Богородица. Божата майка поставила условията за спасяване на Русия.
Да се пуснат свещенниците от затворите и да се върнат от наказателните батальони. Да се отворят всички храмове и семинарии. Да не се предева Ленинград. Да се изнесе Казанската икона и да се направи литийно шствие около града. Пред Казанската икона да се извърши молебен в Москва. След това иконата да се занесе в Сталинград, който също не трябва да се предаде на врага. Иконата трябва да следва войските до границата, а когато войната свърши, митрополит Илия да отиде в Русия и да разкаже как е била спасена.
Митрополит Илия писал писмо до съветските власти и до православната църква в СССР. Можем да си представим, как е звучало това на Сталин. В самото навечерие на войната, той обявява ”безбожна петилетка”, според която до 1943 г., последната църква в СССР трябва да бъде затворена.
Сталин повикал при себе си ленинградския митрополит Алексий и митрополит Сергий, като обещал пълно съдействие на църквата, защото не виждал друга възможност.
В умиращият от глад Ленинград, хората не повярвали, когато иконата била изнесена от Владимирския събор и започнало литийно шествие. В десетки храмове започнали редовни богослужения.
В Москва по заповед на Сталин е извършено литийно шествие около града, като иконата е качена на самолет пилотиран от личния пилот на Сталин Александър Голованов.
Изпълнявайки заръката, иконата е пренесена в Сталинград.
Историкът Вадим Якунин в статия ”Сталинградското знамение”, публикувано във вестник ”Русь Державная” №4-6/95 г., пише следното: ”По време на работа в државния архив, попаднах на интересен и уникален документ-отчет на упълномощения от „съвета по делата на руската православна църква в УССР” Ходченко, до председателя на този съвет Г. Г. Карпов. Щатният атеист и борец с религията, докладва за чудо,с видетел на което е цяла войскова част, намираща се в Украйна и изтеглена от сталинградския фронт...
„...На 11.11.1942 г. нацистите предприели поредния опит за щурм на града. В този ден успели да заемат южната част на завод „Барикади” и да пробият до Волга. Героично сражаващата се войска на генерал Чуйков се оказала разсечена на три части. В най-критичния момент на битката, бойците от една от тези части видели в небето Знамение, показващо скорошното спасение на града, армията и близка победа на червената армия... ”За съжаление отчета не казва какво точно са видяли войниците.”
След Сталинград иконата е носена на най-трудните участъци от фронта.
През октомври 1947 г.,Сталин кани митрополит Илия. Оказани са му почести като на държавен глава. Връчват му и „Сталинска награда”, която отеца учтиво отказва, под предлог, че парите са по- нужни за Русия, отколкото на него.
Това е бърз превод от http://delo.teolog.ru/deloN9015
