Преди 2 седмици.
Влизам като фурия (може и като змей
) в една баничарница и си взимам две средни баници и един айран (само това мога да ям ей
). Отивам аз и започвам да си хапвам (с доволна широка усмивка изразяваща обичта към този материален свят
). След някъде 2-3 минути се доближава до мен баба. Да ти се приплаче. С гипс на едната ръка (доста износен, после ми хрумна, че най-вероятно е фейк). Куцаща. С една протрита торбичка от едно време (сещате се де
). С най-умилителният глас на света (повярвайте ми) ме моли:
- Момче, моля те дай ми 30 стотинки, не ми достигат да си купя баничка. - едновременно с което вади две по 5 стотинки и ми ги показва в треперещата си изстрадала ръка. - Не ми достигат 30 стотинки, имам само 10.
И полу-разплаканият от състрадание лирически герой (в случая Хорус) вади с дясната си мазна (от баниците де ;D) ръка от джоба 30 стотинки и ги дава на бабата, по този начин възставащ срещу несправедливостите в света и ревящ срещу Матрицата! Бабата с умиление ги грабва най-почтително и съответно отива и си купува баничка. Да седнем и да поплачем задружно, нали?... Застава бабата до мен на плота и започва да яде с пухкавите си от старост устни. Казвам ви, като гледаш как правиш добро и егерегорът ти пуска топлина в сърцето. Седя аз и си мисля какъв алтруист съм. Бабата до мен и колкото пъти я погледна ми се усмихва и ме потупва по рамото. Свършва преди мен (все пак се бях взел две баници и айран), потупва ме по рамото и излиза с "Бог да те благослови момче". Хорус доволен. След около 4 минути, свършвам с яденето. Тръгвам да излизам. До същата баничарница има магазинче тип "мазе с прозорче" - знаете ги - навеждаш се и си купуваш. Отивам да си купя кърпички.
Кого да видя - любимата ми баба. Подава на продавачката същата изстрадала ръка, която допреди минути беше на рамото ми. Този път обаче ръката беше пълна със стотинки по 1, 2, 5, 10 и 20. Жената от мазето-магазин и върна ръката, под формата на шише с мастика...
Пълен срив.
Бабата ме видя, позна ме и хич не се почуди, пак ме потупа по рамото, каза "благодаря" още веднъж и си замина.
Не ми се случва за пръв път. Давал съм пари на циганче, което "умираше" пред мен с молбата за 20 стотинки (когато още беше толкова хляба...) - "за хляб бе бате" - вика то. Много добре знам, че са за кале и цигари бе, къв хляб? Отивам аз и не му давам пари, а му купувам ръжен хляб (че и загрижен бях, да не яде фалшивият бял хляб, а пълнозърнест - природосъобразен >
). Отивам и му давам хляба. Разделихме се "приятелски". Циганчето пое в другата посока. Предпазливо тръхнах след него. След няколко метра хвърли хляба (и то ръжен!!!) в първият кош за отпадъци...
Тогава си казах, че никога, ама никога няма да давам пари на такива дето се спират и искат. При никакви обстоятелства. Защото дори мога да стана съучастник на убийство на енергийно ниво. Може да иде и да си купи дрога. Кой го знае... Въобще да се дават пари не трябва, защото не са чиста енергия, а напротив - деструктивна...
А тези дето стоят с бебета, са най-опасни. Като ги подминеш и проклинат... Даже няма срам, че използва бебето, за да вади пари за водка...
Доста години спазвах принципа. До случаят с бабата преди 2 седмици. Беше ми нужно, за да се опомня...
Сега пак си казвам "Никога, ама никога!"
Да видим до кога и как...
Horus
