Аз също съм почитател на Коелю. Според мен в книгите му има много от личния му живот. Осохбено в Дневникът на един Маг. Там има точни описания на посвещението му. мисля, че става дума за него и е доста интересно.
В Захир се вижда ретроспекция на един живот, на отговорите, които е търсил и така не е намерил в окултизъм и езотерика...но те са му помогнали да погледне в себе си, да върви към самоосъзнаване.
Като сравниш биографията му със Захир, просто се вижда колко са сходни и просто има много истински наблюдения в захир и се говори за теми, които не са популярни. например табуто за парите, аз преди не се бях замислял на тази тема, че хората им е по-трудно да ти кажат колко получаватна месец и се смущават отколкото ако ги питаш за някоя перверзна случка в живота им.
Тъй че, мен лично не ме фрапира това, че го четат манекенки и тн. Аз намирам много в книгите му, въздействат ми, карат ме да се замислям за много неща и намирам много ключови мисли. Разбира се прекалената романтична помпозност ми идва в повече, но не и обръщам внимание, а я приемам просто за похват.
Мен лично много ме дразнят хората, които едва ли не автоматично реагират като по програма в опонирането на масовото, защото е масово. Аз лично преценявам нещата независимо и не ме интересува нещо дали е масово или не стига аз да харесвам нещо в него, а не реагирам предубедено и едва ли не автоматично от типа на - аааа, леонардо ди каприо е твърде хубав, за тва не мога да го понасям....или - аааа коелю е толкова масов, че направо е блудкав.
Относно РАМ и войните на светлината, според мен е хубаво да се прочете книгата Дневникът на един Маг. Но като цяло на мен любимата ми е Захир, защото в нея Коелю е олегнал и вече не се прехласва по странични неща като езотерика и окултизъм (казвам странични, защото те не са цел, а средство), Коелю се концентрира върху целта.
