Айде 4естито!
Брюксел притисна правителството в ъгъла
дата : 3 март 2008 г. 12:13 ч.
автор : Светослав Терзиев, в. "Сега"
В Брюксел тече процедура по изключване на България от ЕС
В Брюксел тече процедура по изключване на България от ЕС, но кой да забележи? Държавата се успокоява, че никой не може да я извади от съюза, ако сама не пожелае. Формално е така, но на практика членството й в ЕС може да бъде сведено до плащането на членски внос.
С ускорени темпове се орязва достъпът й до европейските фондове, заради които страната толкова се натискаше да бъде приета без отлагане. През януари беше ударът по парите от програма ИСПА (магистралите) за 120 млн. евро, в края на февруари дойде санкцията по програма ФАР (регионалното развитие) за 100 -200 млн. евро, а след 31 март Еврокомисията се заканва да посегне на структурните и кохезионния фонд, от които досега така и не сме взели нито евро.
Мечтаните 7.5 милиарда евро, които трябваше да ни донесе до 2013 г. пълноправното членство в ЕС, започват да се изпаряват още преди да сме ги помирисали. Сбъдва се кошмарът на премиера Сергей Станишев, накарал го да се провикне от трибуната на парламента на 21 февруари, когато се обсъждаше вотът на недоверие към правителството му: "Фактическа лъжа е, че България финансира ЕС и е на загуба от първата година на членството си". Той посочи, че "за първата година България е получила 500 млн. лв. повече средства от ЕС, отколкото е платила като вноска за членство (600 млн. лв.)". Но както казва народът: "Тебе - лъжа, мене - истина".
Тези 1.1 млрд. лв. са дошли от предприсъединителните фондове, които страната имаше право да ползва до влизането си в ЕС и от които продължава да получава пари за довършване на започнатите вече проекти. Освен ИСПА и ФАР има и трети фонд - САПАРД (селско стопанство). И по трите тя бе засечена да върши тежки злоупотреби, но този път изглежда търпението на Брюксел се е изчерпало окончателно, защото протоколно любезният тон напълно липсва в писмото, пратено на 28 февруари до финансовото министерство. Смята се, че управлението на предприсъединителните средства е генерална репетиция за готовността на държавата да контролира парите, полагащи се на пълноправните членове.
Тя обаче се проваля на най-важния си изпит и оттук нататък може въобще да загуби достъп до европейско финансиране, защото доказва, че най-важните й контролни институции работят зле.
Може би липса на опит, може би административен наивитет или най-вероятно чиновническо дебелоочие попречиха на България да забележи предупредителните сигнали, които Брюксел й даваше от три години. Първите нарушения бяха засечени от евроконтрольорите по САПАРД в началото на 2004 г.
Техника втора ръка се представяла за нова, инвестиционни проекти били незавършени, искано било покриване на стари разходи, свързани фирми си правели фиктивни плащания и др. Официалната реакция от София чак до средата на 2006 г. бе: "Няма такова нещо". В началото на 2007 г. чужди тайни служби уличиха седмина българи, двама германци и двама швейцарци в източване на 7.5 млн. евро - именно чрез купуване на стари машини уж като нови. Наложи се намеса и на българската прокуратура, която до началото на тази година отчете, че разследва 79 случая за подобни и други нередности по САПАРД.
По програма ИСПА и ФАР обаче се създаваше впечатление, че всичко е чисто. Което потвърждаваше мъдростта, че всички са честни, докато ги хванат. Най-важната разлика между САПАРД и другите две програми до 2007 г. бе начинът на контролиране. Докато още не членуваше в ЕС, България бе под прекия контрол на Делегацията (посолството) на ЕК в София, която трябваше предварително да одобрява плащанията и тръжните процедури по ФАР и ИСПА.
Програма САПАРД бе децентрализирана, което означаваше, че одобряването и изпълнението на проектите се наблюдаваше само от българската администрация. Делегацията на ЕК не се намесваше, а искаше редовно изпращане на отчети. Затова родните хитреци се разпасаха първо там. Цели семейни гнезда се завъртяха под европейския покрив на САПАРД и започнаха да си уреждат финансиране на фирмите. Те си одобряваха проектите, отпускаха си парите, а след това трябваше и да се контролират.
Близо 80% от проектите минаха през 3 консултантски фирми, а 200 души прибраха 1.264 млрд. лева, както разкри в. "Политика". Голямото плюскане наруши всякакво благоприличие и както се казва - изложихме се пред чужденците.
За да бъде годна за членство в ЕС, България трябваше да въведе от 2007 г. Разширена децентрализирана система за управление на средствата (ЕДИС) и за другите две програми - ИСПА и ФАР. В мониторинговите доклади на Еврокомисията тя бе критикувана до последния момент точно заради ЕДИС, че не изпълнява изискванията по глава 28 ("Финансов контрол"). С други думи, страната трябваше да докаже, че може сама да бди за правилното изразходване на европейските пари. Целта е всяка държава да се придържа към европейско поведение, а не да бъде надзиравана превантивно.
Миналата година България бе оставена за първи път сама да се контролира, както се полага на пълноправен член, и резултатът лъсна: пълен провал и по ИСПА, и по ФАР. Най-шокираща бе първата реакция на властите, щом Брюксел ги разобличи, че не си вършат работата. Те повториха грешката след разкритията по САПАРД, като се втурнаха да отричат скандалните факти. Парите по ИСПА бяха спрени заради засечените подкупи във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и заради конфликт на интереси - шефът на фонда Веселин Георгиев бе уличен, че възложил поръчки на братовата си фирма "Биндер" за 120 млн. лв.
Ведомството на регионалния министър Асен Гагаузов се опита да успокои Брюксел, че тези пари не били "европейски", а "български", сякаш бе забравил, че България вече се води европейска страна. А на 25 февруари финансовият министър Пламен Орешарски му се притече на помощ, като обяви, че според неговия одит фирма "Биндер" не била участвала в търгове, свързани с ИСПА. Нито на единия, нито на другия не му направи впечатление чудовищният конфликт между държавни и братски интереси.
Хубаво е, че този път звучният шамар от Брюксел бе и за двамата министри. Реакцията от финансовото министерство след спирането на парите за ФАР бе повече от абсурдна: "Вие в Еврокомисията сте си виновни". Според него довършваните сега проекти били одобрени навремето от Делегацията на ЕК и затова Еврокомисията трябвало да си носи отговорност. Така и Орешарски забрави, че от една година България е член на ЕС и че се очаква от нея да се самоконтролира, включително и по довършителните проекти от предприсъединителните фондове.
Гагаузов и Орешарски са притиснати в ъгъла, защото получиха срок до 31 март да докладват за всички нарушения. Еврокомисията им изброи примерни грехове в 25 точки, но им каза, че освен за тях очаква отчет и за много други, които засега пази в тайна. Това е покана за двамата да се явят на изповед в Брюксел и да си кажат всички грехове. Преди това трябва да уволнят известен брой корумпирани или просто неквалифицирани чиновници и да отидат с готов списък кандидати за техните места. Това се отнася преди всичко за възловите контролни постове, за които ЕК сочи в предупредителното си писмо, че съзнателно са били прочистени, за да бъдат подменени способните хора с некадърници.
Има и още едно много важно нещо. Двамата трябва да прочетат какво пише в раздел VI ("Нередности") на Насоките за програмните ръководители по прилагането на контрактите съгласно ЕДИС-ФАР. Там се казва, че при нарушения не само се спира по-нататъшното финансиране (което стана), но и трябва да се върнат на ЕС парите, с които е злоупотребено. Ако вината е на програмния ръководител, той трябва да ги възстанови от джоба си, като плати и разноските по разследването. Иначе казано - да си носи и въжето.
Лошо е, че Брюксел спира плащания за България, на които тя толкова се надяваше да се съживи и да заприлича на другите европейски държави. Но ако някой в ЕС най-сетне бръкне в джоба и на крадливата българска върхушка, народът ще върне вярата си, че справедливостта е възможна. А иначе той си е все потърпевш.
http://analysis.actualno.com/new_151358.html 
