Две кратки биографии ЛЕНИНРоден на 22 април 1870 г. в Симбирск (дн.Уляновск); баща Иля Николаевич (учител) и майка Мария Бланк (дъщеря на лекар) родили шест деца.
1887 г. по-големия му брат е осъден на смърт за участие в заговор против царизма. Същата година Владимир Илич е приет в юридическия факултет на Казанския университет и изключен за участие в студентски революционен кръжок. Започва самообучение, запознава се трудовете на Маркс.
1891 г. завършва право към Петербургския университет и работи като помощник адвокат в Самара. Междувременно превежда Комунистически манифест, организира марксически кръжок.
1893 г. се премества в Петербург, работи като юрист. Оформя се като лидер на марксистите в града.
1895 г. след кратко пребиваване в чужбина, обединява петербургските кръжоци в «Союз борьбы за освобождение рабочего класса». След година в затвора е пратен в Сибир, където в 1898 г. се жени за Надежда Крупская.
1900 г. е освободен и заминава за чужбина; пет години живее в Мюнхен, Лондон, Женева. Там започва да издава в-к Искра, в чиито статии се подписва с
псевдоним Ленин.
1902 г. предлага създадената четири години по-рано Руска социал-демократическа работническа партия (РСДРП) да бъде реорганизирана – превръщането й в силна централизирана организация, ръководена от професионал революционери. Това предизвиква разделение в партията и в
1903 г. (на събрания в Брюксел и Лондон) тя се разделя на болшевики (съгласни с Ленин) и меншевики.
1905 г. след неуспешния опит за революция в Русия, отново емигрира.
1912 г. след раздори със съпартийци е принуден да основе собствена партия РСДРП(б) с печатен орган в-к Правда.
1917 г. 16 април – със специален влак от Швейцария в Петербург пристигат 32 руски емигранта, между тях 19 болшевики, включително Ленин. Германското военно командване е подкрепило акцията с уговорката – ако болшевишките лидери вземат властта в Русия – да спрат войната с Германия (това е времето на края на Първата световна война, когато Германия води война на два фронта).
Ленин взема властта и наистина подписва Брест-литовския мирен договор с Германия. Но след осем месеца този неизгоден за Русия договор е анулиран. Тоест Ленин прави компромиси и уговорки със Германия дотогава докато не установи твърдо властта си. След като изгонва и избива подривните елементи подкрепяни от запада; есерите, меншевиките и т.н. – започва същинската работа по реорганизиране на страната.
Ето защо западната пропаганда представя Ленин извратено – защото олигархията неможе да си обясни как един обикновен човек успява от политически кръжок да направи стройна партия, да се възползва от ехидната западна поддръжка, и в крайна сметка да се обърне срещу нея и да застане на интереса на СССР – първата „работническо – селска държава”.
Ленин и Сталин успяват в невероятни условия на война и мизерия да реорганизират православна Русия и да я изведат в позицията на водеща политическа и военна сила.
СТАЛИНРоден
на 21 декември 1879 г. в Гори, баща Висарион Джугашвили (обущар), майка Екатерина Джугашвили (дъщеря на крепостен селянин)
1888 г. Сталин постъпва в Горийското духовно училище. В 1894 г. го завършва и същата година постъпва в Тифлиската православна духовна семинария.
„В революционното движение — каза Сталин — аз влязох от 15-годишна възраст, когато се свързах с нелегалните групи на руските марксисти, пребиваващи тогава в Закавказието.”
През 1896—1897 г. Сталин е начело на марксическите кръжоци в семинарията.
„Аз на всяка цена трябва да го видя” — казва Сталин, след като прочита труда на Ленин.
Кръгът на теоретическите интереси на Сталин е извънредно широк — той изучава философия, политическа икономия, история, естествени науки, чете класиците на художествената литература. Сталин става образован марксист.
1899 година го изключват от семинарията за пропаганда на марксизма. Известно време Сталин преживява от преподаване на частни уроци, а след това (през декември 1899 г.) постъпва на работа в Тифлиската физическа обсерватория като изчислител-наблюдател, без да прекратява нито за минута своята революционна дейност.
Когато от
1900 г. започва да излиза Лениновата „Искра”, Сталин застава изцяло на нейните позиции, проникнат от безгранична вяра в Лениновия революционен гений, той никога не се отклонил от този път.
1902 г. Сталин организирва известната политическа демонстрация на батумските работници, която той е ръководил и начело на която е вървял. В Батуми Сталин разгръща трескава революционна дейност, установява връзка с по-будните работници, създава социалдемократически кръжоци, лично ръководи редица кръжоци, урежда нелегална печатница, пише пламенни позиви, печата ги и ги разпространява.
1902 г. e арестуван, лежи в батумския, кутаиски затвор 18 месеца; оттам на заточение в Новая Уда - избягал след 6 месеца.
Разгръща мощна борба (организационна и литературна); след Бакинския си период отново арестуван 1908 г. - 8 месеца затвор, оттам заточение Солвичегодск - избягва след 6 месеца.
1910 г. - арест, 6 месеца затвор, заточение в Солвичегодск - бяга след 12 месеца.
1911 г. - Вологда, бяга след 6 месеца.
1912 г. - 2 месеца затвор, заточен в Наримски край, бяга след 2 месеца.
1913 г. - заточение в Турухански край, в Костино, Курейка, Ачинск. Оттук след февруарската революция в 1917 г. Сталин отново се завръща в Петербург. Бори се за прерастване на буржуазно-демократичната революция в социалистическа. След идването на Ленин през април с.г. започва борба от нов тип.
(след общо 34 месеца затвор и 80 месеца заточение !!!)
„Аз си спомням 1917 г. — казва Сталин, — когато по волята на партията, след скитане по затвори и заточения, бях прехвърлен в Ленинград. Там, в кръга на руските работници, в непосредствена близост с великия учител на пролетариите от всички страни — др. Ленин, в бурята на великите схватки между пролетариата и буржоазията, в обстановката
на империалистическата война, аз за първи път се научих да разбирам какво значи да бъдеш един от ръководителите на великата партия на работническата класа. Там, в кръга на руските работници — освободителите на потиснатите народи и начинателите на пролетарската борба на всички страни и народи, аз получих своето трето бойно революционно кръщение. Там, в Русия, под ръководството на Ленин аз станах един от майсторите на революцията.”
На 24 октомври вдигат въстание срещу временното правителство на Керенски. Оттогава до 1923 г. Сталин отговаря за националностите в Съветите, организира обособяването и автономността на съветските републики. В първите години на гражданската война, в която всевъзможни западни сили се стремят да попарят първата в света социалистическа държава, Сталин е неотклонно в борбата, лично посещава районите на бойните действия, ръководи пряко действията на червеноармейците.
След смъртта на Ленин - начело на държавата, довежда до край борбата с троцкисти, ционисти, меншевики, западноплатени „икономисти” и т.н. Реорганизира Червената армия, създава трудовите лагери, построили ВПК и енергосистемата на СССР, побеждава фашизма и преначертава картата на Европа и света.
Умира 1953 г. в Москва.Реч произнесена в камарата на английския парламент на 21 декември 1959 година от бившия министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил във връзка с 80-годишнината от рождението на Йосиф Висарионович Сталин.
„Голямо щастие е за Русия, че в годините на най тежките изпитания за страната, я оглави геният и непоколебимият пълководец Сталин. Той беше личност, в която се характеризираше и съчетаваше изменчивостта и жестокостта на времето на тоя период, в който протече целият негов живот. Сталин беше човек с изключителна енергия и силна воля, рязък, жесток, безпощаден в разговорите, на които даже аз, възпитан тук в британския парламент, не можах нищо да противопоставя.
Сталин преди всичко беше човек, който умееше да използва също така сарказма. Той притежаваше способността точно да чете мислите на събеседника си. Тази сила беше толкова голяма в Сталин, че той се оказа неповторим. Сред държавните ръководители от всички времена и народи Сталин ми направи най голямо впечатление. Той притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логическа, смислена мъдрост. Тази сила беше най-голяма.
Той беше непоколебим майстор да намира в най-трудните моменти изход от най-безизходното положение. Освен това Сталин в най-критичните моменти, а също така и по време на тържества, беше еднакво въздържан и никога не се поддаваше на илюзии. Той беше необикновено сложна личност.
Той създаде и подчини на себе си огромна империя. Той беше човек, който със своите врагове унищожи враговете си.
Сталин беше човек, който нямаше равен на себе си на света: диктатор, който прие изостанала Русия и я остави с атомно оръжие.”
http://www.esencia1.info/static.php?page=static090402-164813
