Налудничаво или не и на мен се е случвало, обаче твърдя, че съм си 100% нормална. Само дето сиво-зеленото кретенче тихо жужеше, зяпаше и не помръдваше, стоеше право и беше около метър и 20 високо. Самото присъствие ме събуди, а аз да се събудя посред-нощ е доста трудна задача. Не се изплаших, което е странно. Адски ми се спеше, обърнах се на ляво, завих се през глава и казах: "разкарай се!" (Не пия алкохол, не пуша трева, не употребявам приспивателни). Лежах 3 минути под завивката, но взе да ме човърка мисълта, онова още ли е там. Отвивам се, поглеждам - няма го. Реших, че най-после съм се побъркала и отидох в кухнята да пия вода. Обаче, отварям вратата, светвам лампата и виждам в средата на кухнята един силно завихрящ се облак като гъста мъгла или пара във формата на шапка-цилиндър. Имах чувството, че страшно бързо се въртеше и после това изчезна. Все едно се разтвори във въздуха. Пак си помислих, че съм луда и така заспах. Да, ама обаче на следващия ден нямах мира и покой: каква беше тази тъпа случка, аджеба? Обувам обувките и хуквам към един човек, който разбира от някои неща. Той ми каза: "не се плаши, това е холограма, изучавали са те само" . Аз отговорих, че не ме беше страх и хукнах обратно в къщи. Минаха години от тогава, повече не се е повтаряло за моя голяяяяяяяяяма радост. Не знам дали е редно да ви го разказвам , но то се случи.
