На 9 юни 2005-та година следобед, излязох на редовно (протоколирано) наблюдение като използвах комбинация между бинокъл Carl Zeiss Jena 10x50 и зрителна тръба ЗРТ 457 М 30-60х70 от най-новите модификации със снижено качество на изображението. Това е както съм писал класическата комбинация между бинокъл и мощна зрителна тръба. Наблюдението започна в 18:05 часа на идеална наблюдателна площадка в квартал “Бояна”, която дава 270 градусов обзор (изключение на юг планината Витоша) и при добри климатични условия - сравнително ясно небе, тук-таме с облачна покривка. В 20:06 часа на около 42 градуса (+-2) източно от посока север по компас непосредствено над Стара планина забелязах бяла светлина, която първоначално сметнах за фар от пътнически самолет маневриращ недалеч от летище “София”. Когато погледнах през бинокълът не видях никакво тяло на самолет, а просто една ярка бяла светлина, която бавно се движеше съвсем малко над Стара планина в посока изток. Зрителната тръба ЗРТ 457 М беше инсталирана на триногата си, която бе разпъната върху солиден бетонен блок и с нея имаше почти идеален обзор върху всички въздушни обекти в радиус от 270 градуса. Веднага я обърнах към бялата светлина и през 60х увеличение на фона на врящият от движението на въздушните маси планински пейзаж на Стара планина видях малко видимо метално (сребристо) топче, което премина през зрителното поле на тръбата (60х/0,49гр.) за около секунда и половина. Сребристото топче беше с приблизителен ъглов размер на планетата Венера. Преминавайки през зрителното поле на приборът, обектът бе загубен безвъзвратно след като “се скри” зад стоящо на близо дърво. Всякакви опити за намирането му с просто око и с бинокълът от мястото на засичането на 42 градуса до 120 градуса тоест до северният склон на планина “Витоша” непосредствено срещу Студентски град в продължение на около 20 минути останаха без резултат.
Със сигурност пряката дистанция до обекта е била повече от 15 км., защото изображението на обектите на по-големи дистанции(20, 25, 30 км.) наблюдавани през 60х увеличение се размива следствие движението на въздушните маси. Така например самолетите, които захождат за кацане на летище “София” от запад и преминават на около 7 км. северно от наблюдателната ми позиция се виждат кристално ясно, докато изображението на тези приземяващи се от посока изток е размито. Според грубите ми анализи обектът е бил с диаметър между 4 и 7 метра и се е намирал на около 25 километра пряка дистанция, тоест на около 10 километра северозападно от металургичен комплекс “Кремиковци”, като в моментът на наблюдението е летял право към летище “София” с предполагаема скорост 200-300 км/час.