Да, Пантеона е на няколко метра от паметника на Ведър. Интересно дали има скрита геометрия в разположението на сградите, като се има предвид какъв град е Русе.
Всъщност Пантеонът на Възрожденците беше построен точно и със същата ориентация, върху петното на бивш православен храм, разрушен още по време на соца. Църквата бе украсена със стъклопис и невероятно красив олтар. И досега в града ни се носи легендата, че хората, отговорни за събарянето й, са достигнати от божие наказание. Друга част от тази градска легенда пък говори, че новостроящата се църква в другия край на същия парк, би трябвало да прекрати прокобата, преследваща родовете на бившите местни партийни величия и че строежът е тяхна инициатива. Колкото до гроба на Ведър, в парка има няколко гробници в масонски стил, чиито вид ме кара да настръхвам винаги, когато минавам покрай тях. В същия парк е руското гробище от времето ва ВСВ, както и Руското консулство. Преди 40 години, там се правеше търлата - панаирът по време на празника на града. Прав си Хорус, като казваш че градът е застроен в европейски стил, по-точно в виенски, по време на управлението на вилаета от Мидхат паша, който е виден турски управник от онова време, както и член на франкмасонска ложа, чиито член е и самият И. Ведър. Панаирът или търлата, както се нарича тук това колоритно мероприятие си има история, свързана с последните дни на робството. Относно И. Ведър, ето вкратце, какво пише в Уикипедия: Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов, известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Джони Инглиш (англ.: Johny English), Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), е роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. Владеел е много европейски езици, латински, и различни арабски наречия. Негов внук е известният български реторик Йордан Ведър. преводач е в турски учреждения в Цариград, Преподава езици в Измир на синовете на турски първенци (включително Мидхат паша). През 1863 г. в цариградския клон на Ориентал Лодж е посветен във масонството. Успява да достигне до 33-ата степен, последна според Стария и Приет шотландски ритуал. Следва още по-пъстър живот — работи по първата жп линия Русе-Варна, после като търговски представител в Манчестър, оженва се за дъщерята на уважаван русенски архитект, преподава в Робърт Колеж, кореспондент е за различни европейски вестници. Мидхат Паша го назначава за „секретар по вънкашната кореспонденция“, което му позволява да контактува често с чуждестранни дипломати. Подпомага финансово няколко въстания и революционното движение в Русе, измежду чиито среди вече е установил другарски връзки. Ходатайства за Захари Стоянов да стане библиотекар в читалище Зора. Негово лобиране отменя решението на Делавер паша да изколи голяма част от русенското население през 1877 г./С което събитие се свързва и градския панаир - търлата. Ето и историята: в края на август руските войски ожесточено атакуват турската махала в Русе, която почти сриват със земята. Това озверява турските управници и те решават да изтребят цялото българско население в Русе — всички са изведени в полето при Владиковата бахча (днес Парк на Младежта), където прекарват няколко денонощия. Ведър успява да излезе от обградената си къща, като плаща торба злато. Отбива се при италианския консул Енрике де Губернатис, с когото поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски разположени около града. Когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен брат, той обещава на Иван братско съдействие. Когато се връща от Левента, делегацията заварва населението на града обградено от египетски аскери, които ги пазели от черкезите и башибозуците. Резултатът е спасение от сигурна смърт на 4000 русенци и от опожаряване на сградите в града/. След Освобождението, Иван Ведър инсталира първата българска редовна масонска ложа Балканска Звезда (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 г., измежду членовете на която са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев, и която е била посещавана икогнито от бъдещия княз Александър Батенберг. Следва учредяването на ложи във Варна (където закратко е първата Велика ложа), София, и още няколко града, но през 1887 г. Ведър се принуждава да „приспи“ всички ложи, заради опасността дейността им да се опорочи от политическите и междуличностни борби, характерни за младата и неопитна държава.
Паметник на Свободата в Русе
Паметникът на Свободата в Русе е построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки. С течение на времето е придобил значение като един от символите на града и е част от герба му.
Композицията е пирамидална. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. Текстът на главния надпис гласи: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1867 - 1977 г." В задната част на основата са поставени 2 оръдия.
Източник:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5)
Поставиха скулптурата на "Момчето с хидрата" сега
02 Август 2006
В момента приключва наместването на новата бронзова скулптура "Момчето с хирата" в най - стария русенски фонтан /на снимката/. Близо 3 месеца скулптурът Георги Радулов работи по отливане и оформяне на статуята заедно с Иван Ковачев и екип от общо 8 помощници. Между 400 и 500 килограма бронз са използвани за произведението на изкуството, която е изкуствено състарена. 15 000 лева даде Община Русе за възстановяването. От вътрешната страна скулптурата е куха, за да може алуминиева тръба със специална изолация да отвежда водата от каменния постамент към отворената уста на хидрата. Г-н Радулов коментира, че данни за създаването на фонтана няма и посочи като ориентир 1936 година за изграждането му. По думата на Георги Радулов преди близо 70 години Владимир Владимиров е пресъздал легендата за борбата на Херакъл със змея от мозайка. За съжаление, поради неблагоприятното въздействие на времето и водата, един от символите на Русе бе сериозно увреден и преди около 1 месец бе демонтиран.
Г-н Радулов поясни, че старата фигура в момента е в ателието му. Той не сподели каква ще е съдбата и. Възможно е, предвид на нейната негодност за експониране, частите да бъдат продадени за спомен на русенското гражданство.
Източник:
http://www.ruseinfo.net/news_10070.html