Не е конспирация. По-лошо...ЗА ВРЕДАТА ОТ ТОАЛЕТНАТА-СТОЛНе бързай да затваряш тази страница, защото написаното касае теб и близките ти.
Много от придобивките на цивилизацията като ваната, парното, автоматичната пералня, тоалетната с течаща вода са общоприето благо и никой не се съмнява в ползата от тях. Но ще се учудите ли ако разберете, че съвременната седяща тоалетна е вредна за човека и му е докарала куп болести.
Защо? Как?
Това ще разберете от настоящата статия.
Кратка история на седящата тоалетнатаОт незапомнени времена човек е заставал в клекнала стойка при дефекация. И днес децата от всички култури инстинктивно приемат това положение на тялото, за да се облекчат. Макар да изглежда необичайно за някого, който е прекарал целият си живот лишен от тази естествена опитност, това е природният начин, по който човешкото тяло е създадено да функционира.
Модерната тоалетна-стол е неотдавнашна измислица. Става популярна първо в Западна Европа преди по-малко от два века и то по случайност. Изобретена в Англия, от дърводелец и тръбопроводчик, и двамата без грам понятие от физиология, тя бива инсталирана в първата вътрешна тоалетна. "Порцелановият трон" бързо навлязъл в употреба, тъй като седящата стойка изглеждала по-достойна от клекналата – по-прилягаща на аристократи и царе. Мнозина опоненти твърдят, че тоалетните-стол са използвани още от времето на древен Рим, но това не е така.
Още два фактора подпомогнали възприемането на новия "воден клозет" (WC). Първият бил, че в стремежа си да модернизира съществуващите санитарни условия, обществото приело, че седящите тоалетни са единствена алтернатива за водна тоалетна. Това предположение било неправилно, тъй като редом с "порцелановите тронове" били създадени „клекала”.
Вторият фактор е, че през 19-ти век в Англия всякакви открити дискусии по темата се смятали за крайно неприлични. Множество лекари още по онова време са изразявали сериозна загриженост за неестествената поза на тялото свързана със седенето на тоалетната, но подобно на новите дрехи на царя, това било немислимо за публично обсъждане. Вместо това британците избрали в името на модата да се насилват с изкривени гримаси върху неудобните си и неефективни нововъведения.
Остатъка от Европа, също както Австралия и Северна Америка, скоро последвали примера, инсталирайки седящи тоалетни във всички нови сгради, тъй като ни най-малко не искали да изглеждат нецивилизовани или по-изостанали от Великобритания – най-могъщата и влиятелна империя за времето. И така, само за няколко десетилетия по-голяма част от индустриализирания свят възприел "Новият Трон на Царя".
И днес много доктори отдават отклонението от естествения начин на функциониране на човешкото тяло като причина за няколко често срещани заболявания. Сравнени с "неразвитите" страни, хората от цивилизованите нации имат видимо по-високи нива на заболеваемост от апандисит, хемороиди, рак на червата, рак на простата и възпаления на червата.
Да разберем сега как съвременната тоалетна може да причини тези заболявания.
АпендицитВ ниската част на коремната област се намира цекума (сляпото черво), малка торбичка, откъдето започва дебелото черво. Апендикса е тънка тръбичка закачена към цекума, чиито край е отворен към него. Когато този канал се запуши с втвърдена фекална материя, апендикса се инфектира. Налага се незабавна хирургическа намеса за да се избегне трагична смърт.
Защо се получава това запушване?
Отпадъците от тънките черва навлизат в цекума в течно състояние и по пътя си към ректума постепенно се втвърдяват. Тази промяна настъпва, защото водата бива извлечена през стените на дебелото черво, което може да се сравни с "огромна сушилня".
Цекума, от където започва дебелото черво, трябва да съдържа само течности и да бъде изстискан до празно състояние всеки ден. В противен случай непрекъснатият процес на изсушаване бързо ще втвърди отпадъците и ще ги задържи в апендикса. Това е, което се случва с хората в съвременните държави, заради седящата поза, при която физически е невъзможно да се изстиска сляпото черво.
От друга страна при клекнала поза дясното бедро подкрепя цекума и естествено го изстисква до празно състояние. В същото време лявото бедро поддържа и изпразва сигмовидното черво предотвратявайки така дивертикулоза (diverticulosis). С две думи, подкрепата на червата при клечене поддържа дебелото черво чисто и здраво.
Факт е, че апендицита е бил непознат до изобретяването на седящите тоалетни в средата на 19ти век. Региналд Хебер Фитц, професор по патологична анатомия в Харвард е първият, открил и дал име на болестта през 1886 г. Скоро процедурата по премахване на апендицита (novel appendectomy) става общоприета практика сред британските лекари. През 1901 г. Алберт Едуард (синът на кралица Виктория) получава пристъп от апендицит, само две седмици преди коронясването му като крал Едуард VII (вероятно, защото е използвал тоалетната-трон). Успешното отстраняване на апендисита му окончателно утвърждава тази процедура сред официалните британски медицински власти.
Статистиките сочат, че всеки 4ти човек в развитите страни е опериран от възпален апендицит. Той е най-честата причина за спешни коремни операции при децата. Най-засегнати са младите във възрастовата група 11-20 години.
Съвременната медицина разпознава апендицита главно като болест на западния свят. Те отдават това на ниското количество баластни вещества [несмилаеми вещества от растителен произход, които приети чрез храната, й придават обем за да може лесно да се предвижва през червата; такива са например пшеничните трици, праскови, тиква, картофи] в храната. Ето извадка от списанието "Летописи на спешната медицина":
В обществата с висока употреба на баластни вещества (например Азия, Индия и Африка) случаите на апандисит са 1/10 сравнени с области, където поемането на баластни вещества е малко (Европа, Северна Америка). Африканските имигранти, приели американският начин на хранене имат и съответно увеличен риск от апандисит.
Баластната теория така и не бива затвърдена с нужните доказателства, защото независимо от диетата, цекума може да бъде напълно изпразнен само в клекнала поза. Причината защо макар и рядко се срещат случаи на апендицит и в страните от третия свят е, че жителите в по-големите градове (не желаещи да изглеждат изостанали) са приели модернизираните западни тоалетни. Ето коментар на
www.webhealthcentre.com , индийски здравен портал:
Тоалетните от индийски тип са по-благоприятни за пълно изчистване на червата от западните. С навлизането на тоалетни от западен тип в Индия се е увеличил броят на случаи от апандисит.
ЗапекЗапекът, особено в хронична форма, може да има опустошителен ефект върху червата. Дебелото черво непрекъснато извлича вода от съдържанието си за да трансформира течните отпадъци в твърди. Като резултат, ако изпразването не е редовно или пълно, отпадъците изсъхват и се циментират към стените на червото. Доказано е, че запекът увеличава риска от рак на червата и има отношение към дивертикулоза и апандисита.
Клеченето може да бъде ефективно за премахване на запека по следните начини:
* Гравитацията върши по-голяма част от работата. Тежестта на торса ляга върху бедрата и естествено притиска червата. Слабото притискане от диафрагмата допълва силата на гравитацията.
* Илеоцекалният клапан между дебелото черво и тънките черва е правилно разположен, позволявайки на червото да бъде напълно подложено на натиск. Натиска създава естествен разхлабващ ефект. В седяща поза ИК клапата не е застопорена и често изпуска, отнемайки налягането нужно за дефекация.
* В клекнала поза се разхлабва конструкцията между ректума и аналният канал, предназначена да предотвратява инконтиненция (неволно изпускане) (виж илюстрацията). Ректума винаги е запушен от пуборекталният мускул, освен при клекнала поза. А стягането не се усеща, защото в тази област няма рецептори за болка . По-долу ще видите по-подробно обяснение и клинични изследвания на аноректарния ъгъл (anorectal angle).
Дебелото черво има входен клапан (нарича се илеоцекален) и изходен клапан (пуборектална примка) Тялото ни е създадено така, че клякането едновременно да затваря входния клапан към тънките черва, да отваря изходния клапан, и да изправя ректалния проход, (при клекнала стойка ректалният проход се освобождава от примката) и това позволява най-ефективно изпразване на червата. Ала седящата стойка спира функцията на тези два клапана, правейки дефекацията трудна, непълна, замърсявайки същевременно тънките черва. Защо? Защото тази стойка изисква повече усилия (поради блокирания проход) и това изтласква част от отпадъците обратно нагоре към тънките черва. Това се потвърждава от изследването на д-р Рад.
Мускула на сфинктера, често смятан за външния клапан, всъщност не може да предпази от изпускане. Той служи за волево задържане в кратковременни аварийни ситуации... :-) Сигурното затваряне на отхода изисква пуборекталната примка да е непрекъснато затегната. Затова когато сме седнали на тоалетната тя не се разхлабва и се налага насилствено да я разтваряме с напън. Напъването с годините докарва хемороиди и ред други деформации.
От доста време насам докторите са установили връзката между седящите тоалетни и запекът. Например, F.A. Hornibrook в книгата си "Културата на корема", публикувана през 1933 г. казва:
Нормалната човешка поза по време на дефекация е клекналата, каквато се наблюдава при работниците на полето и местните хора. Модата, прикриваща се под облика на познатите ни водни тоалетни, не позволява изпразването на долната част на червата по начина предвиден от природата. Така в момента на дефекация се упражнява голям натиск върху всички вътрешни органи... Не е пресилено да се каже, че възвръщане към клекналата поза само за себе си би помогнало в голям мащаб да излекува най-големият бич на бялата раса – запекът.
Същото гледище срещаме и в "Често срещани неразположения", написана от H. Aaron, побликувана през 1938 г.:
Когато бедрата са притиснати към коремните мускули в тази позиция, налягането в корема многократно се увеличава, така че ректума по-добре се изпразва. Нашите тоалетни не са конструирани с оглед физиологичните ни потребности.
Колит и болест на КронУебсайта
www.crohnsresource.com дефинира болеста на Крон като:
... хронично и сериозно възпалително заболяване на храносмилателния тракт, което засяга повече от 500'000 американци. Хората с болест на Крон изпитват различни симптоми, включващи диария, коремни спазми и болки, температура, ректално кървене, загуба на апетит и тегло... Причината за болестта на Крон е все още неизвестна.
Inflammatory bowel disease включва болест на Крон, улцерозен колит и синдром на дразнимото дебело черво. Около 2 милиона американци са зазасегнати от нея а последствията са опустошителни. В 20-30% от случаите се налага хирургическо премахване на дебелото черво. До 70% от пациентите с болест на Крон рано или късно в процеса на развиване на болестта имат нужда от хирургическа намеса за изрязване на част от червата.
IBD почти без изключения е ограничена до страните в западния свят. От статията от 1997 г. в "The Lancet" научаваме, че "последната половина на този век е белязана с увеличаване случаите на Inflammatory bowel disease в развитите страни но и отбелязва очевидната липса на IBD в развиващите се страни."
Западните доктори отново са опитали да обяснят несъответствието фокусирайки само на диетата:
От друга страна установено е, че разпространението на болестта на Крон е високо сред обществата консумиращи по "западно меню", докато тя практически е неизвестна в страни с примитивно хранене. (
www.soulhealer.com/crohnsdis.htm )
Ала търсенето на диетично обяснение на болестта се оказало неуспешно. Според уебсайта на Чикагската университетска болница, "не е открита диета с доказано ефективно действие за предпазване или лекуване на болестта".
Какво ли предпазва хората от "примитивните" нации от това опасно възпаление на червата?
Най-вероятният фактор е естественият начин на дефекация, който може да обясни епидемиологичните данни и скорошното появяване на inflammatory bowel disease. Неслучайно появата му съвпада с широкото разпространение на седящите тоалетни от 1850 година нататък.
Вече знаем, че седящата поза не позволява на дебелото черво да бъде напълно изпразнено. Резултата е фекален застой, който създава подходяща почва за инфекции и възпаления. Възпалението може да приеме формата на апандисит, дивертикули, болест на Крон или язвовиден колит (ulcerative colitis) в зависимост от вида бактерия намираща се там. Това обяснение се потвърждава от статия публикувана наскоро в HealthScout News със заглавието "Е. Коли свързана с Inflammatory Bowel Disease" (5 Февруари 2002 г.)
"Чревна инфекция причинена от колонии на прости бактерии (common bacterium) e вероятно свързана с развитието на inflammatory bowel disease, показват последните изследвания. Френски учени съобщават, че увеличена имунна реакция между Escherichia coli и клетките покриващи стените на червата може да причини симптоми наблюдавани при хора с inflammatory bowel disease (IBD).
Друга форма на болестта на Крон е илеитис ("ileitis") или възпаление на тънките черва. Това се причинява от фекална материя изтласкана обратно в тънките черва по време на дефекация. Илеоцекалната клапа е предвидена да предпазва от този токсичен "обратен поток" – но само в клекнала поза. ИК клапата трябва да е подкрепена от бедрата за да устои на налягането възникващо при изпразване на червата.
Определено има нужда от още изследвания в тази насока, но всеки гастро-ентерологист би могъл да помогне на страдащите от болестта на Крон или колит хвърляйки повече светлина върху проблемите свързан с позата на тялото при дефекация.
Рак на черватаДебелото черво е тръба, дълга около метър и половина, която поема отпадъците от тънките черва, и ги придвижва с вълнообразни контракции към ректума. По време на този процес водата непрекъснато се извлича за да се уплътнят фекалиите. Този процес на сушене и втвърдяване изисква съдържанието на червата да се движи, за да се избегне преждевременно втвърдяване и полепване по стените на дебелото черво.
80% от колоректалните карценоми се развиват в цекума (сляпото черво), сигмоида и ректума. В седяща поза физически няма начин да се упражни механическо притискане за да се изстискат тези области. За пълно изчистване на тези части на червата цекума има нужда от подкрепата на дясното бедро, сигмуида има нужда от подкрепата на лявото а ректума трябва да се освободи от хватката на пуборекталния мускул, който има за задача да предотвратява инконтиненция (неволно изпускане). Всички тези изисквания са естествено изпълнени при клекнала поза на тялото.
Като резултат от използването на седящи тоалетни, хората от нашето общество имат слоеве от втвърдени отпадъци полепнали по стените на дебелото черво. Прохода се стеснява, увеличавайки излагането им на канцерогени. Втвърдени от полепналата материя стените на червото не могат нормално да изпълняват перисталтичното си действие, което увеличава времето за придвижване и изхвърляне на отпадъците (запек). Списанието Епидемиология (USA) съобщава, че по-бавното придвижване на фекалиите и запека са рискови фактори за рак на дебелото черво и ректума в средна и по-късна възраст.
Епидемиологичните проучвания са показали, че в страните от Третият свят има много по-ниски нива на тази болест, отколкото в западните. Официалната медицина дълго време вярваше, че това се дължи на по-голямото количество баластни вещества в храната им. Ала най-малко две скорошни изследвания показват, че предположенията не са напълно верни:
* Изследването върху медицински сестри проведено от Харвардското училище по обществено здраве, използвайки данни за 80'000 медицински сестри, събрани от 1980та година насам, не открива връзка между хранителните им навици и предразположеност към рак на червата.
* Резултата от изследването на Аризонския раков център върху пшеничните трици не успя да покаже, че хранителния баласт може да предпази от възвръщане на полипи, които причиняват рак на дебелото черво. Резултата от изследванията, публикувани в английско медицинско списание, оставя изследователите разочаровани.
http://www.personalmd.com/news/n0420103116.shtmlТези изследвания са се провалили в опита си да покажат връзка между храна и рак на червата, защото никоя диета не може да компенсира неестествения и неефективен седящ метод на изпразване на червата. Радиологични проучвания (виж "Клинични изследвания" по-долу) са доказали, че клеченето е много по-ефективно за предпазване от фекален застой, особено в областите на червото най-поддаващи се на рак.
Замърсяване на тънките черваД-р. Уилиам Уелс, от Сан Диего, открива, че използването на седяща поза за евакуация предизвиква замърсяване на храносмилателната система при повече от 70% от популацията.
Илеоцекалния клапан между тънките черва и дебелото черво е създаден да предотвратява обратно проникване на отпадъци. Ако той пропуска, токсична фекална бактерия (E coli) може да проникне в тънките черва и да се абсорбира в кръвния поток. Това натоварва черния дроб, който трябва да премахне тези токсини.
Инвазията на фекална бактерия може също да предизвика възпаление на тънките черва. Това състояние се нарича "илеитис" и представлява форма на Inflammatory Bowel Disease.
Съвременната медицина счита увреждането на илеоцекалния клапан за наследствено обусловено, тъй като това обратно изпускане се открива твърде често при операции на червата и изследвания на червата с помощта на бариева клизма. Но как е възможно мъдрата природа да допусне такава непонятна грешка?
Д-р. Уелс прави две открития, които дават отговор на този въпрос. Първо открива, че обратно проникване на отпадъци в тънките черва става само при прилагане на натиск за изпразване на дебелото черво в седнало положение. Второто, че при естествена клекнала поза ИЦ клапан функционира правилно. Подкрепян от бедрата, той плътно прилепва и затваря прохода между тънките и дебелото черва, не допускайки отпадъчен материал да се върне обратно.
