Автор Тема: Какво знаем за българите и българския език  (Прочетена 151143 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
БОГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Сказание за дъщерята на Хана”- българското свещено предание

 
Както всички нормални народи по света, българите са почитали своите богове, вдъхновявали са се от техните митове, и са изпълнявали посветените на тях обреди. Години наред платените “историци” се мъчеха да ни втълпят, че нашите прадеди – т.нар. “прабългари”, уж са се претопили в някакво “славянско море” и така са изчезнали като народ, а от “прабългарските” вярвания и митове уж нищо не е останало. Наистина войнствуващото християнство е унищожило много от езическото наследство на европейските народи. Но както преданията на келтската и германската митология са съхранени на отдалечените европейски острови Ирландия и Исландия, така и българската митология е съхранена в земите на Волжка България, където е била утвърдена една твърде толерантна форма на исляма. Във вид на песни по тези земи е съхранена историята и митологията на българите и хуните. Тези песни са записани през XV-ти век от книжовника Микаел Бащу от гр. Казан, чиито сборник беше публикуван през 1997 г. под името “Сказание за дъщерята на Хана”. В песните от Сказанието се възпяват боговете на хуните, но това са всъщност българските богове, тъй-като в качеството си на лингвист Петър Добрев установи, че техните имена са от древнобългарски произход. На свой ред и Светлозар Попов убедително защити достоверността на Сказанието, като уточни, че българи и хуни са сродни народи, или един народ, следователно тук става дума за един общ хунобългарски пантеон.

Като последователи на структуралистката школа на Жорж Дюмезил, ние изследвахме функциите на българските богове и техните успоредици в индоевропейските митологии. Така заключихме, че по своята същност българските богове съответствуват на боговете на другите индоевропейски народи. Ние също така забелязахме, че като цяло българският пантеон е много близък до германския пантеон. Сравнявайки митологията от Сказанието с народните вярвания от Дунавска България, ние също доказахме дълбокото основание на тази митология в Българската Народностна Душа.  С това изследване ние отхвърлихме съмненията относно достоверността на преданията за българските богове.

Предвид задълбочаващата се духовна криза и ширещите се заблуди по въпроса за вярата на древните българи, време е най-после да припознаем боговете на своите велики прадеди, и така да възстановим свешената си връзка с тях във времето!


Българският пантеон
 
За структурата на българския пантеон научаваме от мита за раждането на боговете, поместен в началото на Сказанието:
 

В далечни времена,

когато на Земята още нямаше хора,

Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.

 
Първо създаде старшите алпи:

Слънцето, Луната и някои други.

От старшите алпи се родиха средните алпи...

глава I, песен 1: 5-7

 

Оттук се вижда, че в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название алпи. Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ те се превъплъщават Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей) и Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи. От по-нататъшните стихове става ясно, че тези така наречени средни алпи са всъщност хората от божествен произход, божествената Арийска раса.

 
Бог Тангра

 
“Канас Ювиги Омуртаг е от Бога владетел... и направи жертвоприношение на Бога Тангра.”

каменен надпис от Мадара, IX в.



Тангра е древнобългарското име на Върховния Господ. Историята на волжските българи “Джагфар Тарихи” свидетелствува, че нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от древния корен ТАН, с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който одначава “небе” и е широкоразпространен сред културите на Стария свят.(7) Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнале да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон.

От дълго време в България и по Света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от  нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.
 
Седемте небесни светила

 

Единствените алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул.

За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява:

“А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората.”

Омуртаг отговаря: ”Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.”  

 

Алпите-диви

 
Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на Хурса носи и град КУРСК в Русия, според Сказанието.

Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса и почитан като Железният Баща (Демир Баба на турски). Неговият култ е възприет от алевитите (къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран, чиито последователи у нас са потомци на ислямизирани българи. Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баша се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието.

Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:

  

И Тангра повелил:
да вложи Хърса в хората

своя огнен дъх.

  
Така у хората

се е появила душата.

А тя е безсмъртна

и е главното в човека.

  
гл.I, п.1 : 33-34  



  

 А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:
  

Той бил неуморен ковач

и пребродил цялата Зема

в търсене на руда

за своята ковачница.

  
По неговите пътеки

и сега хората вървят,

и считат Хурса

за свой покровител.

  
Никой не може

да пресече пътя на Хурса,

иначе изчезва силата

на оръжеито му.

 
гл.I, п.1 : 9-11
 

Като Син на Слънцето Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра, също и на германския Фрей, един от синовете на Один. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – Покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. А празниците на празниците на Бригид, Фрей и Хурса са отнесени към едно и също време на годината – 1-ви февруари, когато се чествува празникът Имболк по келтската традиция. На него съответствува Атанасовден (31-ви януари), тъй-като св.Атанас е приемникът на Хурса в християнската традиция.

В народната митология св.Атанас е представен като юнак на бял кон, победител на зимните студове. Също така св.Атанас е покровител на ковачите.

Да, по Хърсовден (Атанасовден) – Среди зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.

 

Барс (Сива). Бог на справедливостта, съдник между алпите.

 

Могъщият Алп Барс,

който в гнева си

може да убие само с поглед,

иначе беше добродушен див.

 
гл.I, п.7 : 175

 


Имаше Алпът Барс,

който приличаше на барс,

две огромни очи

- всяко с големина на тас.

 
Можеха да лишават от сила,

да местят планини

и да изпепеляват

всичко живо с огън.

 
гл.I, п.8 : 277-278

 

По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива е бог на Луната, и живее в своята обител Хималая (Обителят ня снегавете). Той е бял като снега, в който живее, сребърнобял като луната в косите си. Белотата е символ на неговия аскетизъм. В снежната си обител Шива се отдава на дълбок размисъл и съзерцание, и оттам наставляма брахманите и мъдреците-риши. Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за  новия жизнен кръговрат.  

От своя страна Шива съответствува и на германския бог Хеймдалур. “Наричат го Белият Ас, той е велик и свещен. Той живее в дома, наречен Химинбьорг (Планината на небесното спасение), край Биврост. Той е стражът на боговете, и седи на края на небето, за да пази моста от планинските исполини – нужен му е по-малко сън, отколкото на птица. Той вижда и нощем, и денем...” (Снори Стурлусон, 9)

  

Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Шива е почитан и по нашите земи, според една народна песен от Охридско, записана от Георги С. Раковски:

  

Сива, Сива Василица,

къде си се увасилила?

Тамо горе по Бял Дунав,

тамо горе по Бей Пунар.

Щчо имаше, шчо немаше?

Злата чаша иконата,

Божик ми е по небеси,

слава му е по сва земя!
 



А самият Раковски възкликва: “О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмъртна вода) със златни чаши и съсъди! А сега веке се слави рождество Христово! Христос е наш и негова слава е по сичка земя!”

Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със суввачки, а кукерите удрят всеки срещнат с тоягите си – за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година.

На Сива също съответствува и тракийският бог САБАЗИЙ – неговото име е близко до СИВА. Той е преминал в гръко-римския пантеон като Бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски корени.

Сива вече започна космическия си танц, за да изчисти от лицето на земята  упадъчната англо-американска цивилизация, заедно с цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен Век!

Ом намах Шивая!

 

Барин. Бог на войната и победата.

Името му означава “Победоносец”, а това е всъщност прозвището на св.Георги – приемникът на Барин в християнската традиция. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. В това си качество той е преминал в образа на Архангел Михаил – Предводителят на Небесното воинство. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.

  

Когато неговите избранници

не разбирали знаците му,

търпели поражение,

но Барин ги спасявал.

  
В битките участвували

загиналите алпи.

Разделял ги на две войски

- тъмни и светли алпи.

  
Ако победят тъмните алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ги очаква поражение.


Ако победят светлите алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ще постигнат доблестна победа.
  

гл.I, п.7 : 188-193
 


Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “Вие разправяте, честе били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания.” (35-ти отговор на папа Николай)

С тези си качества Барин съответствува на върховния германски бог Один (Вотан), който преди всичко е Бог на войната.

  

Приемал той (Барин)

вид на прекрасин сив вълк,

в памет на Тун Бури

- своя загинал брат.

  
(гл.I п.7 : 185)
 


Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Вотан също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. В Еддата също така се разказва за две враждуващи групи божества – светли и тъмни алви. Те съответствуват на светлите и тъмните алпи от разказа за Алп Барин.

От друга страна, по своето име Алп Барин отговаря на “славянския” бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

На Алп Барин са посветени двата воински празника в Българския календар – Гергьовден и Архангеловден. Първият е на 6-ти май и съответствува на келтския празник Белтаин (1-ви май). По това време започва топлото полугодие, и нашите прадеди са тръгвали на бран, призовавайки Алп Барин за закрила и победа. Краят на топлото полугодие се отбелязва на Димитровден (8-ми ноември) и Архангеловден (21-ви ноември) – Архангелова задушница. Те съответствуват на келтския празник Самаин (1-ви ноември). По това време законите на природата се променят и преградата между Земното и Небесното царство се нарушава. Небето се отваря, и Барин слиза между нас със своето войнство. По най-тържествен начин ние почитаме хероите, паднали в защита на Българския Род и Царство, и на Арийската цивилизация.

 

Кубар. Бог-гръмовержец, син на Алп Барин.

Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към германския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Курар носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден (2-ри август) съответствува на келтския празник Лугназад (1-ви август).

 

Баран (Овен). Брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния е избягал надалеч.

  

 Джил. Бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – Богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.  



« Последна редакция: Януари 26, 2007, 13:41:26 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #1 -: Декември 27, 2006, 00:04:28 am »
Сокол. Отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той е разбил крилата си в нейното ждрело.

 

Пожалил Тангра Алп Сокол:

дал му нови крила

и нова служба.

 

Започнал Соколът да пренася

душите на мъртвите

на високото Небе,

в съда на Всевишния.

 

гл.I, п.6 : 166-167

 

У нас това вярване се свързва с Архангел Михаил – освен предводител на Небесното войнство той е наричан от народа още Душевадник. В българската иконописна традиция Архангел Михаил понякога е изобразяван с крила на грифон – митично животно, характерно за културата на индо-иранските народи.

 

Бог-елен.

Неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, Богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като Сърнен. Цернун е изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Като пораства, Авитохол става велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Цернун.

 

Барадж. Добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.
 

Решил Аудан,

че Всевишнияте посочил Барадж

като знак за своята милост

към българите.

 

Той помолил Барадж

да се засели в планината Урми в Есегел.

И заповядал да извезат на знаме

образа на Барадж.

 

гл.IV, п. 1499 : 1500   

 

Артиш. Богиня на домашното огнище и покровителка на семейството.

Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на Мария Магдалена – Огнена Мария, чиито празник е 4-ти август. Според народните предания Огнена Мария държи ключовете за Небето. Една народна песен разказва как Огнена Мария е затворила Небето, и е наказала с 9 години суша жителите на град Легена за това, че младите не са се отнасяли с уважение към родителите си.

Днес в нашето общество нравственото разложение взема все по-застрашителни размери, и хората стават все по-враждебни към близките си и към Майката-Земя. Чудно ли е тогава, че ни сполетява т.нар. “трайно засушаване” и други природни бедствия ? А колко още предстоят?

 

Самар. Дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.

 

Богинята-Майка.


Тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взимствували от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. Но УМА е жената на Шива в хиндуисткия пантеон, а там тюркско влияние никога не е имало. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка – в германския език бабата се нарича галено, по детски ОМА. А в японската митология Богинята на Слънцето е АМАТЕРАСУ ОМИКАМИ.

По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята и плодородието.  

Меридиан 27
http://www.meridian27.com/Mer27/Vol8/f38.htm
по чуждестранни материали


(колкото и да е интересно, никой в България не се интересува от религията на българите)



« Последна редакция: Декември 27, 2006, 12:46:32 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 692
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #2 -: Декември 27, 2006, 03:07:10 am »
Цитат
по чуждестранни материали

??? ??? ???

Неактивен Hannibal

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 200
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #3 -: Декември 27, 2006, 12:17:43 pm »
Благодаря за статията  :)!
Интересна е.

Tangrata

  • Гост
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #4 -: Декември 28, 2006, 08:50:25 am »
И аз благодаря  ;)

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #5 -: Декември 28, 2006, 11:46:54 am »
Статията е супер, благодаря. Смо не разбрах това кой го измисли:

"Сива вече започна космическия си танц, за да изчисти от лицето на земята  упадъчната англо-американска цивилизация, заедно с цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен Век!"

 :-\
Да, прав си , най-вероятно авторът на статията, кой друг? :)
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 692
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #6 -: Декември 28, 2006, 11:56:36 am »
Статията е супер, благодаря. Смо не разбрах това кой го измисли...

Аз пък много се дразня когато някой почне да ни навира при индийците и се чудя дали не е политика на индийците в България, които са последвали арийците по време на великото преселени на народите....... :-\

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 652
  • In Lies We Trust...
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #7 -: Декември 28, 2006, 12:01:25 pm »
Аз се дразня, как от едно име, с някви измислени лингвистични похвати се стига до съвсем друго...

Да това ми е много смешно и на мен. Всеки прави с тези срички каквото си иска и ги изкарва както му е удобно и после се пише дебела книга с огромно откритие на база срички. Айде няма нужда :P

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #8 -: Декември 28, 2006, 12:15:07 pm »
На мен ми е много интересна тенденцията  напоследък българите непременно да бъдем доказани като основа, едва ли не на цялата човешка цивилизация...;)  Това, струва ми се,  е много  мегаломанско  laugh  :)
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 692
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #9 -: Декември 28, 2006, 12:15:55 pm »
Извод: имали са обща кръчма нейде из северна Италия:)))

 ;D ;D ;D

milenski

  • Гост
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #10 -: Декември 28, 2006, 13:18:50 pm »
Цитат
На мен ми е много интересна тенденцията  напоследък българите непременно да бъдем доказани като основа, едва ли не на цялата човешка цивилизация...  Това, струва ми се,  е много  мегаломанско   


Независимо от това, предпочитам мегаломанството пред това да се самотретираме като треторазрядна нация, чиято мисия в живота е да бърше и ближе разни мазници и да се тътри по корем към "Европата", драпайки за чердженце в мазето, където да моли за огризки и да благодари за оказаното й внимание при всеки шут отзад, който получава  :-X

Това е самозащитен рефлекс  ;) Одобрявам  8)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 789
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #11 -: Декември 28, 2006, 16:59:03 pm »
Цитат
Това е самозащитен рефлекс   Одобрявам 
Двама сме  ;)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #12 -: Януари 08, 2007, 14:54:10 pm »
БОГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИТЕ

 В песните от Сказанието се възпяват боговете на хуните, но това са всъщност българските богове, тъй-като в качеството си на лингвист Петър Добрев установи, че техните имена са от древнобългарски произход. На свой ред и Светлозар Попов убедително защити достоверността на Сказанието, като уточни, че българи и хуни са сродни народи, или един народ, следователно тук става дума за един общ хунобългарски пантеон.




Първо нека кажа, че този господин Попов твърди пълни абсурди!
Преди няколко години прочетох споменатото произведение "Шан кизи дастани" на Микаил Бащу ибн-Шамс Тебир от Казан, писано през ХV век, известно вече сред българите като "Сказание за дъщерята на хана" и още тогава останах с впечатлението, че написаното в него няма нищо общо с българите, а представя по-скоро едно ислямско светоусещане. Моето скромно мнение е, че бихме могли да определим това произведение като епос на хуните или на някой друг номадски народ. Но не и наш. Това, че сме приютили във Волжка България остатъците от разгромените хуни, не ни прави хуни. И сме имали канове, а не ханове; колобри, а не шамани...
Вече някои историци се усетиха, че са прибързали с определянето на този епос като български...
А ако искаме да потърсим нашите корени, по-скоро трябва да се взрем в българските шевици, в слънчевият ни календар, в сандъка от Терачина, в Мадарският конник, в розетата от Плиска ... да погледнем към Балхара ...
Стига с тези хуни, тюрки и подобни...
« Последна редакция: Януари 08, 2007, 14:55:25 pm от GNOSTIC »

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 780
  • Невъзможно е нищо
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #13 -: Януари 09, 2007, 02:14:12 am »
Естествено, че пишат лъжи. Няли знаеш тези главни институции и политиците под чий контрол са? България е много ценна и не биха оставили току така да се разбере истината. Истината е отрова за Системата, отрова, която ще я скапе. Затова не е угодно да се покаже на хората къде е Атлантида, че българските влдатели са били Канове и сме много по - древни от нЕкви си тюрки, защо е построен Стоунхендж, кой е построил пирамидите и т.н. Схващаш ли ми мисълта?
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Какво знаем за българите и българския език
« Отговор #14 -: Януари 09, 2007, 17:23:58 pm »
Та въпроса ми е - ранната история, произход, прародина, бит, обществено - икономическо развитие, религия, разселване на българите, образуване и характер на българската държава, причини и предпоставки? Явно БАН пишат лъжи (според вас), кажете ми каква е вашата версия на поставените от мен въпроси?

Първо, комплименти,Seine Saint Denis Style, за подробната и ясна защита на твоята позиция.
Пояснението ми е, че не всички от БАН пишат лъжи, а че някои от тях са все още повлияни от предишни панславистки трактовки /или погрешни свои тези/ и не могат /или не искат/ още да се освободят от тях.
Поставените от теб въпроси са обект на преразглеждане от съвременната историческа мисъл и получените отговори и подкрепящата ги информация /доказателства/ са съизмерими с едно доста обемисто четиво. Така че няма как да получиш един задоволителен и обоснован отговор във форум.
То ако всичко можеше да се обяснява с няколко изречения, нямаше да съществуват книги.
Напълно съм съгласна с това. Затова ще си позволя да предложа списък с книги, написани от хора, за които историята е и професия и призвание, и които биха дали подобаващи отговори на твоите въпроси.

1. БЪЛГАРСКИТЕ ОГНИЩА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА КАРТАТА НА ЕВРАЗИЯ
от ст.н.с. д-р Петър Добрев

2. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ:
ПОТРЕБНОСТ ОТ НОВ ПОДХОД - ПРЕОЦЕНКИ - част І, част ІІ, част ІІІ
от ст.н.с. Петър Добрев; гл.ас.д-р Цветана Тафраджийска; гл.ас.д-р Цветелин Степанов; доц.д-р Пламен С. Цветков; ст.н.с.д-р Валерия Фол; ст.н.с.д-р Божидар Димитров

3. БОЙНИ ИЗКУСТВА И ВОЕННО ДЕЛО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
от д-р Дориян Александров

4. КАЛЕНДАР И ХРОНОЛОГИЯ от Йордан Вълчев

5. БЪЛГАРИТЕ
от авторски колектив под общата редакция на Проф. дин Александър Фол

6. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОДЕН КАЛЕНДАР – ОСНОВИ И СЪЩНОСТ
от Георги Велев

7. АРАБСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРИТЕ от Райна Заимова

8. ОБЛЕКЛОТО И ОРЪЖИЕТО НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА ВОЙСКА -
    ВОЕННОТО ДЕЛО НА ПРАБЪЛГАРИТЕ от проф. Геза Фехер

9.  ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕПИГРАФИКА от Петър Добрев и Милена Добрева

10. ИЗГУБЕНИТЕ КОДОВЕ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ от Александър Алексиев-Хофарт

 11. ИМЕТО БЪЛГАРИ - КЛЮЧ КЪМ ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ от ст.н.с Петър Добрев

 12. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ - ИЗКРИВЯВАНИЯ И ФАЛШИФИКАЦИИ от авторски колектив

  13.  ПОДБРАНИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ  под общата редакция на проф. Георги Бакалов

14.  ЗИЕЗИ, ОТ КОЙТО СА БЪЛГАРИТЕ. ПРЕДХРИСТИЯНСКА И ПРЕДМЮСЮЛМАНСКА РЕЛИГИЯ И МОТОЛОГИЯ  от Петър Голийски

15. БЪЛГАРИ И ХАЗАРИ ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ от гл.ас. д-р Цветелин Степанов

16. БЪЛГАРИ И АРАБИ под общата редакция на проф. дин Александър Фол

17. БАЛХАРА КРАЙ ПАМИР. ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА ПРАРОДИНА от ст. н. с. д-р Петър Добрев.

18. ОТ ЗВЕЗДИТЕ КЪМ КРЪСТА от Александър Хофарт

19. ЗЛАТНИЯТ ФОНД НА БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ – Петър Добрев

20. ПО ПЪТЯ НА НЕБЕСНАТА СЪРНА · БЪЛГАРСКАТА ТРОЯ от Петър Добрев /за деца/

21. ПО ПЪТЯ НА НЕБЕСНАТА СЪРНА · БЪЛГАРСКИЯТ ЩИТ НАД ЕВРОПА /за деца/
от Петър Добрев

Може би, прави впечатление повторението на името на Петър Добрев. Признавам си, че съм пристрастна. За мен той е един голям Българин и един от малцината, позволили си да бият камбаната - да разбудят задрямалата академична съвест.
Това е.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27