Опитват се да ни внушат, че духовността се изразява в нещо като глобален хуманизъм, който предразполага човекът към загубата на расовото и национално самосъзнание (не говоря за криворазбрания расизъм, с който толкова се спекулира).
То не е лошо да си глобален хуманист, стига да не попадаш в капана на глобализацията и да не станеш роб на нейните (Техните) крайни цели...
Духовността не може да се слага в рамки, но ние живеем в свят, в който духовното взаимодейства с материалното и някои материални обстоятелства не трябва да се подценяват и пренебрегват...
Това го казвам във връзка с дадената статия и въобще с това как външния свят приема българите. Страхувам се, че малко хора осъзнават, че в състоянието си на българи не можем да игнорираме факта, че родината ни и суверенитетът ни в момента са един от главните приоритети поради факта, че навсякъде ни приемат като втора ръка човеци...
Страхувам се, че ще се превърнем в изгнаници по-зле от циганите и евреите - без дом и свобода да бъдем това, което искаме и да постигнем това, което можем...
Геноцидът над българите е вече очеваден факт.
Нашият духовен капацитет, според мен, се заглушава чрез пропагандата на красиви западни социални лозунги, проповядването на псевдо- духовни религиозни системи за смирение, чрез материалния и финансов натиск, чрез посяването на братоубийството, предателството и нетърпимостта помежду ни...;
Аз съм привърженичка на тезата за системната и вековна “чистка” провеждана над нашето ДНК – с две думи те изтребват векове наред цвета на нацията, за да остане наистина само раята - по-низки духом хора, които нямат капацитета да защитят нито себе си, нито свободата на нашия народ, даже спомагат за нашата гибел.
Омръзна ми да слушам приказки от сорта на “това не е моята държава, аз живея тук по принуда; аз се срамувам, че съм българин; нямам търпение да избягам навън..;” Да, добре, но навън никой не ни чака с отворени ръце. Държавата ни е ужасна и в нея цари хаос, защото така искат именно чужденците, които ни управляват. Злото идва от тях, а нашенците мислят, че като отидат именно при тях ще открият обетованата земя !?
Като изгубим дом и свобода, ние ще сме принудени да живеем изцяло в материялния свят, за да оцелеем. Ще загубим връзката със земята и природата ни – с корените ни, от които черпим своята завидна енергия, и ще се лутаме по света търсейки нещо отдавна изгубено, с което да запълним празнотата в себе си, без да си даваме сметка какво е то... Просто няма да имаме свободата и възможността да разгърнем духовния си потенциял. За това, на този етап, според мен, суверенитетът на нашата страна трябва да бъде сред главните приоритети на всеки от нас...
